След 15 години най-накрая потвърдиха присъдата на Сивия

<em>Свързахме се с вдовицата на убития Иво Пашалийски &ndash; д-р Ния Сърбянова, патоанатом в &bdquo;Пирогов&rdquo;. </em><br /> <br /> <hr /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201511/Tina_31/37_Ivo16_Nia_Sarbova.jpg" alt="37_Ivo16_Nia_Sarbova.jpg" align="left" hspace="9" width="270" height="480" />- Ния, имате ли представа дали Светлин Вълчев е влязъл в затвора?</strong><br /> - Не. Въртелите по това дело бяха толкова много, че изобщо не знам какво пък ще измислят сега, за да му спасят кожата. <br /> <br /> <strong>- Все пак вие дочакахте осъдителния финал, но донесе ли ви удовлетворение? За жалост майката на Иво &ndash; една прекрасна жена &ndash; Мария Михова, не успя да дочака края на делото...</strong><br /> - Да, жалко за Мария!..Битката беше толкова изтощителна за нас двете, че днес аз, която доживях победата, я посрещам с едни смесени чувства на радост и омерзение от всичко, което преживяхме. Не мога да забравя ужасните мигове, цялата пародия, в която ни вкарваха, за да спасят от правосъдие един убиец; миговете на безсилие, когато и двете с нея мълчахме, потънали в мъката си с ужасното усещане, че сме изправени срещу една цитадела.<br /> <br /> През годините видях как може да се извърта и да се лъже в съда, да се подменят факти и да се измислят лъжесвидетели, да се изкарват фалшиви медицински и изобщо да се използват всякакви &ldquo;методики&rdquo; за защитата на един убиец. Адвокатите на Вълчев стигнаха до такива безобразия, че не се свеняха да представят болнични без диагноза!<br /> <br /> В това време дъщеря ми растеше между делата. Порасна, без да е виждала баща си. Тя беше бебе, когато Иво бе убит. И ако държа на делото, което заведох в Страсбург срещу държавата за дълъг процес, то е заради нея. Дъщеря ни остана без баща, а в продължение на години, на мен ми костваше неимоверни усилия да бъда адекватен родител и професионалист. <br /> <br /> Преживях стотици безсънни нощи, борех се с нарастващия гняв вътре в мен, почти постоянно през спомените ми минаваше като на лента онзи момент, когато отворих вратата на дома ни с бебето на ръце и ми съобщиха, че Иво е мъртъв!.. И после как разпознах размазания му труп по...чорапите!..Така беше премазан от побоя, че аз, патоанатомът, не можах да разпозная мъжа си. Тези спомени не се изтриват от човешката памет и са нужни големи усилия, за да ги превъзмогнеш в мислите си. Появяват се нечакани във всеки тъжен, или радостен миг!.. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>..............................</strong></span><br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Досие</strong></span><br /> <br /> &bdquo;ШОУ&rdquo; проследи почти цялата протяжна сага с делото за убийството на Иво Пашалийски. От самото начало се знаеше кой е убиецът, и въпреки това не се стигаше до осъдителна присъда. Адвокатите на обвиняемия Светлин Вълчев всячески се опитваха да го измъкнат. <br /> <br /> Едно от най-тежките заседания беше на 7 юни 2013 г., когато в съда трябваше да се чете пледоарията по делото, но адвокатът на Вълчев - Ваня Траянова, поиска отлагане с мотива, че той бил &bdquo;вдигнал 190 кръвно&rdquo; предишния ден. Това вбеси вдовицата Ния и тя не издържа &ndash; гласно изрази възмущението си с думите: &bdquo;Стига с този 13-годишен цирк! Колко години ще трябва да се търпи това?!&rdquo;. <br /> <br /> Съдията даде строга нота на защитата на Сивия той непременно да се яви в залата на следващото съдебно заседание. На следващото заседание Светлин Вълчев се яви с двойна защита - адвокатите Доковска и Траянова, които му подсигуриха ново бавене с неочакван &bdquo;свидетел&rdquo; - някой си Пламен Александров Николов, който твърдеше във видеоматериал, прожектиран в залата, че бил получил заплаха за живота си, че ще свърши &ldquo;като Иво&rdquo; и имал информация, че Пашалийски е бил убит от...полицаи от Четвърто районно?!? <br /> <br /> Партенката целеше отново да забави осъдителната присъда на убиеца, като върне топката към следствието. Това бе несъмнено нов опит да се протака процесът. Междувременно тв водещата Люба Кулезич се опита да разсее категоричността на обвинението и накара майката на Иво &ndash; Мария Михова, да съжалява, че наивно се оказа гост в студиото й. Малко по-късно жената се ожали пред репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; с, цитираме: &bdquo;Кулезич се подигра с мъката ни!&rdquo; Мария Михова така и не доживя да види окончателно осъден убиеца на сина си, но приживе тази достойна жена направи всичко възможно да запази паметта за сина си &ndash; написа книга, направи изложба и дарение в памет на Иво на музея &bdquo;Земята и хората&rdquo;. <br /> <br /> <hr /> <strong>Кой бе убитият и кой убиецът му?</strong><br /> <br /> Убитият Иво Пашалийски бе директор на издателска къща &ldquo;Артик 5&rdquo; и близък приятел на поета Христо Фотев и на писателя Христо Калчев. На 2 юни 2000 година Пашалийски е намерен мъртъв във ваната на апартамент в столичния хотел &ldquo;Хемус&rdquo;, ползван като офис на фирма &ldquo;СВ-Стийл&rdquo; на Светлин Вълчев-Сивия. Сивия е заподозрян за убийството му по показанията на хора от хотела и е арестуван в дома си два дни след това. Вълчев и Пашалийски имали бизнес отношения. 40-годишният тогава Светлин Вълчев-Сивия бил контрагент на Пашалийски по сделка с вестникарска хартия.<br /> <br /> <strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);">Дал на Иво 10 тона хартия, с уговорката последният да я продаде срещу комисиона от...1200 лева. <br /> </span></strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201511/Tina_31/37_Ivo6.jpg" alt="37_Ivo6.jpg" align="baseline" width="500" height="342" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>Иво Пашалийски</strong></span><br /> <br /> Пашалийски обаче успял да пласира само 4 тона. Останалите, според Вълчев, не върнал и не платил. В деня на убийството двамата съдружници имали среща в офиса на Вълчев в хотела. Разговорът между двамата така се разгорещил, че камериерки чули крясъци и викове от стаята, а часове по-късно служител от фирмата на Вълчев открива тялото на Пашалийски безжизнено, окървавено и обезобразено до неузнаваемост в банята. Аутопсионната ДНК-експертиза открива под ноктите на убития парченца кожа на Светлин Вълчев-Сивия. <br /> <br /> Срещу него е повдигнато обвинение по чл. 116 от НК &ndash; за умишлено убийство. Наказанието, предвидено от закона, е от 15 до 20 години. Първото заседание по делото е през 2004 г. Софийският градски съд признава Вълчев за виновен и го осъжда на 15 години затвор при първоначален строг режим, както и да заплати на роднините 160 хил. лева и 10 хил. за разходите по делото. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Вълчев не влиза в затвора </strong></span><br /> <br /> Разминава се само с няколко дни арест, след което е пуснат срещу гаранция от 5 хил. лева. Години наред Софийският градски съд не може да приключи делото главно по две основни причини &ndash; първо, заради постоянното му връщане в прокуратурата за &ldquo;прецизиране на обвинението&rdquo; и второ &ndash; заради системното неявяване на свидетелите, част от които се укриват, а други не могат да бъдат открити. Един от най-интересните свидетели е адвокат Георги Гатев, който прави любопитни разкрития за връзките на обвиняемия с адвокатурата и следствието. Гатев разказва пред съда как около датата на смъртта на Пашалийски, на него му се обадила адвокат Ина Лулчева, която го помолила да му съдейства пред полицията, за да не бъде упражнено &ldquo;физическо насилие над неин познат&rdquo;.<br /> <br /> По-късно Гатев разбира, че става въпрос за Вълчев. Седем години следствието протака случая, докато най-накрая излиза с готова и приета съдебномедицинската експертиза от аутопсията на Пашалийски. Според нея смъртта е настъпила вследствие на множество удари с тъп предмет по цялото му тяло, нанасяни в продължение на часове. Светлин Вълчев е безспорният извършител на смъртоносния побой, но не го осъждат. Маргарита Михнева прави цяло тв предаване, в което в прав текст пита ръководството на БСП докога ще опъва партиен чадър над обвиняемия. Именно Михнева разкрива за пръв път публично и друго престъпление на Вълчев &ndash;негов паричен дълг от половин милион долара към българския емигрант Койчо Белчев. <br /> <br /> Тази сума патриотът дал на Вълчев за възраждане на българското тютюнопроизводство, като не бил наясно, че ще бъде измамен. <br /> <br /> Заблуждението у Белчев дошло оттам, че срещата се провежда в кабинета на тогавашния премиер Жан Виденов. Вълчев не отрича, че е получил парите. Той има самочувствието на недосегаем заради връзките си с червения елит. Носи му се славата на спонсор на мемоарите на Тодор Живков и участник в аферата &bdquo;Акрам&rdquo;, в която от седем български банки бяха източени 200 млн. лева. П онова време Сивия е собственик на осем фирми, и отделно от това &ndash; съдружник в други няколко, в които името му е редом с имената на култови личности като Румен Николов-Пашата, банкерката Цветелина Бориславова и Димитър Хаджиниколов &ndash; зам.- министър на икономиката в кабинета &bdquo;Сакскобургготски&rdquo;.<br /> <br /> Отделно, мнозина намекват, че Вълчев е бил силно свързан със службите. В едно свое интервю писателят Петър Христозов каза, че Вълчев бил &bdquo;достоен български офицер&rdquo;, защото &bdquo;премахнал Луканов&rdquo;, каквото и да означава това?!? Публична тайна сред функционерите на БСП е, че Светлин Вълчев-Сивия е бил спряган от червените за премиерския пост, преди везните да наклонят към Жан Виденов. <br /> <br /> През миналата &ndash; 2014 година името на Светлин Вълчев-Сивия отново изскочи на хоризонта. Разчу се, че е длъжник на община Кочериново със сумата от 1 млн. лева. Огромният дълг бил натрупан от неплатени данъци за половината от Завода за картонено-мукавени опаковки (ЗКМО), съобщи регионален вестник.Тогава именно се разбра, че държавата е абсолютно безсилна да си върне парите, защото данъчните не открили нито една сметка на името на Сивия, която да запорират заради дълга. В Търговския регистър срещу името му вече излязоха само две регистрирани фирми &ndash; великотърновската &bdquo;3 С-В&rdquo; ООД и софийската &bdquo;СВ-стийл&rdquo; ООД &ndash; фирмата с печалната слава на офиса, в който бе убит Иво Пашалийски.<br /> <br /> <strong>Подготви: Еми МАРИЯНСКА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong>