Преди няколко седмици, в деня на изборите, председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев се изправи от упор срещу лидера на „Атака” Волен Сидеров. Причина за словесния сблъсък бе нахлуването на националистите в сградата на НАТФИЗ, както и последвалото изявление, че студент е посегнал на човек на Сидеров.
<br /> <em>Волен Сидеров доброволно се отказа от имунитет. Ход, разчетен от артистите, като победа. Мачът обаче, както се изрази Христо Мутафчиев, продължава&hellip;</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Г-н Мутафчиев, Волен Сидеров доброволно си &ldquo;даде&rdquo; имунитета! Израз на безсилие ли е?</strong><br /> - Точно така е. А аз този негов ход приемам за победа &ndash; пълна победа на студентите! Едно на нула за тях срещу Сидеров! Но мачът продължава&hellip; Това е победа на таланта пред арогантността и цинизма на представител на властта. Знаеш ли, това даже е първата институционална победа на това младо поколение, което утре ще бъде културният стожер на нацията ни. Но разбира се, не без помощта на цялата творческа общественост, най-вече на Съюза на артистите. Действието на Сидеров смятам, че е израз на премерени стратегически ходове на действие &ndash; за да накара прокуратурата и другите органи, от които зависи, да смекчат обстоятелствата към него.<br /> <strong><br /> - Както стана ясно, в момента Волен Сидеров може да бъде арестуван по всяко време&hellip;</strong><br /> - Така е, да. Прокуратурата иска от съда и съдът решава, но Сидеров може да бъде задържан за 72 часа или пък да му се наложи финансова санкция. Вече съдът ще решава.<br /> <br /> <strong>- Но според Волен Сидеров подобно решение, взето от прокуратурата, имало репресивен характер?!</strong><br /> - Той нали не смята, че някой специално ще се занимава с него и ще го репресира. Може да го тълкува, както си поиска, да вкарва всякакъв превратен характер, само и само да се оправдае пред своите избиратели. Или пък, за да ги агресира и насъска срещу обществото! Аз пък искам да го попитам &ndash; как да тълкувам в такъв случай неговото желание да получи руски имунитет?! Как да тълкуват това неговите избиратели?! Не е ли като вид предателство към нацията&hellip;<br /> <br /> <strong>- Лидерът на &bdquo;Атака&rdquo; се оплака на руския посланик Юрий Исаков от &bdquo;репресия срещу него и семейството му&rdquo;...</strong><br /> - Ами да&hellip; и как да се тълкува това??? Като се има предвид, че чуждите посолства дават политическо убежище, но не дават криминално убежище. Тогава от какво да се оплаква?! От това, че е гонил студенти по коридорите и ги е заплашвал &ndash; а пък сега изведнъж &bdquo;аз съм битият&rdquo;?! В Русия него няма кой нито да го търпи, нито да го иска. Те там си имат Жириновски (Владимир Жириновски, б.а.), който е далеч по-мощна фигура от този човек.<br /> <br /> <strong>- Стои ли още горчилката в душите на студентите от скорошното нахлуване на Волен Сидеров в сградата на НАТФИЗ? </strong><br /> - Потребността да се причинява нещо подобно идва от липсата на възпитание, от липсата на интелект, на уважение към личността на другия, от необходимостта да се самодоказваш непрекъснато. Но студентите вече не се занимават с този човек, защото, като повечето хора в тази държава, не смятат, че това ще има някакви последствия. Работят си по пиесите. Затова искам да стане ясно за цялата общественост, че победата е именно тяхна, а не на конкретни личности или имена. Те успяха да защитят своята учебна територия като опълченците на Шипка &ndash; само че с такт, интелект и много добро възпитание, дадено им от родителите. За да не се стигне до ексцесии, които биха били само в полза на този човек.<br /> <br /> <strong>- Уместно ли е това, което се случва в Народното събрание, да се сравнява с театър? Наскоро Михаил Миков заяви: &bdquo;Театърът от ВИТИЗ днес се премести в Народното събрание!&rdquo;</strong><br /> - Ще кажа само &ndash; нека не бъркаме изкуството на правене на секс с онанизма! Тези хора явно не си дават сметка, когато използват тези думи, защото ако бяха ходили по-честичко на театър, никога нямаше да си помислят за това. Да стъпват по-често в театралните зали, за да имат оценка, за да знаят, че изкуството е нещо много тежко като професия. А не да си раздават и подават под масата лобистки интереси и проценти!<br /> <br /> <strong>- Господин Мутафчиев, има актьори, най-вече от младото поколение, които казват сега, че са разочаровани от липсата на достатъчно уважение и грижа от страна на държавата&hellip;</strong><br /> - Ако живееш в миналото &ndash; с това някога какво е било &ndash; тогава имаше един човек, който е казвал &bdquo;Културата трябва да се уважава. И да се дават пари за нея!&rdquo; И тогава това не е зависело от държавния бюджет, от министерството, от Народното събрание, а от настроението на един-единствен човек.<br /> <br /> <strong>- Визирате Тодор Живков, но мислите ли, че парите, които се дават за култура днес, са достатъчни?</strong><br /> - Неслучайно заговорих за институциите. Защото когато всички ние се научим да уважаваме институциите и да не говорим общи приказки, тогава и институциите ще гледат на нас като към конкретни творци, и личности, и ще се грижат за нашите потребности, щения и мераци. Ние нямаме такова уважение, а го изискваме?!<br /> <br /> <strong>- Не малко млади актьори обаче са отвратени от това, което се случва! Алекс Сърчаджиева например сподели, че един ден, когато дъщеря й порасне, тя ще направи всичко възможно детето й да е извън България, за да има шанс за живее спокойно и нормално&hellip;</strong><br /> - Това е въпрос на личен избор. Системата, за която говорим, я правят хората, не&hellip; системата. Хората са тези, които могат да я променят. Ако Алекс Сърчаджиева, в случая, се отказва да променя системата, това означава, че и децата й ще направят същото.<br /> <br /> <strong>- Изненадва ли ви това, че напоследък много актьори излязоха от щатовете в театъра? Последно си тръгна Йоана Буковска...</strong><br /> - Не ме изненадва. Това е пътят &ndash; свободният пазар! Така работи свободният творец. И по принцип театралното изкуство е създадено като свободно изкуство. Не знам дали хората знаят, че театърът като такъв е изкуство, създадено на площада, на улицата. Не е създаден от държавата в държавна структура да получава държавен бюджет за заплати. Творците търсят себе си в различни свободни проекти, и те самите са свободни личности, които могат да търсят себе си навсякъде. Това ги прави интересни. А не това да стоят на заплатка в някакъв театър &ndash; и каквото му дадат, това да играе!<br /> <br /> Аз никога не съм чакал да ми предложат нещо, което да играя. Винаги си търся сам работата.<br /> <br /> <strong>- И срещал ли сте разочарования?</strong><br /> - Времената са различни. Но по времето, когато аз бях млад актьор, не съм имал и не съм стигал до подобни мисли и идеи. По друг начин се оценяваше това, което правя, и културата, с която се занимавам, театърът като цяло.<br /> <br /> <strong>- То това опира и до дух, а не всички се оказват силни духом!</strong><br /> - Така е, но аз не отговарям за всички. Само разговарям с тях. Тяхно си е правото на избор, на дух, на характер и най-вече на мотив да живеят. Няма как.<br /> <br /> <strong>- През април споменахте, че ще правите автобиографичен филм &bdquo;Да бъдеш Христо Мутафчиев&rdquo; за борбата ви за оцеляване след преживения инсулт. Докъде стигнахте с този проект?</strong><br /> - Не е моментът за това точно сега. Когато му дойде времето ще го направя. Да, такова е заглавието, каквато и книга излезе. След това излезе и пиесата на Яна Борисова &bdquo;За теб&rdquo;, остава и идеята за филма.<br /> <br /> <strong>- Близките ви спокойни ли са за вас? За тях преди време казахте: &bdquo;Те са ангели, които бдят над мен, но аз не оценявам това веднага&rdquo;.</strong><br /> - Да, така е&hellip; Оценявам го, но постепенно, защото живея в твърде голяма динамика, която изяжда спокойствието и времето ми. Притесняват се, разбира се, защото знаят, че аз няма как да издържа психически да бъда отстрани, и ще отида там на място. Но аз съм там, защото там ми е мястото. И защото никой друг няма да се погрижи за децата, за студентите, за хората на изкуството. В момента никой друг не поема този ангажимент &ndash; всички го правят на думи, фрази, приказки. Пишат жълтини във Фейсбук, защото само това им остава. Много е удобно да седиш вкъщи и да пишеш във Фейсбук, някой все пак трябва и да отиде там! А аз, понеже не чета Фейсбук, и предпочитам да пазя хигиена, ако може и на очите си, затова съм там, където ми е мястото &ndash; като човек, като тяло и като разум.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> </strong>