Източните Родопи крият тайните на траките

На изток граничи с общините Ивайловград и Маджарово, на запад - с Кирково и Момчилград, на север - с Кърджали и Стамболово, а на юг - с Гърция. В Крумовградско има 80 населени места, съставени от 403 махали.<br /> <br /> Административен център е Крумовград, който е отдалечен от столицата на 310 км и от областния център Кърджали на 48 км. Най-близкият граничен сухопътен пункт е Маказа - на 40 км от Крумовград. Характерното съчетание между ценната природна среда и културно-историческото наследство би привлякло интереса на различен тип туристи.<br /> <br /> В Крумовградско съществуват благоприятни предпоставки за развитие на селски, ловен и екотуризъм, тъй като тя разполага с разнообразни и атрактивни туристически ресурси.<br /> <br /> Някога Родопите били земята на траките. Навсякъде из планината са запазени следи от тях - светилища, долмени, скални ниши и гробници. Особено много са артефактите в Крумовградско. В Източните Родопи има близо 1500 скални ниши, над 40 скални гробници, следи от 30 скални погребения, десетки шарапани, които са и винарни. Тези мегалитни паметници в региона са датирани от късно бронзовата и началото на ранножелязната епоха - 13-12. в пр. Хр. Свързани са с племена, които за познавали бронзова металургия, тъй като в планината има подходящите суровини, също и антимон и арсений. Има и злато и сребро, което не само се е добивало, но и активно се е търгувало с гръцките полиси на Бяло море.<br /> <br /> <strong>Светилище, по-голямо от Белинташ, до с. Ковил</strong><br /> <br /> Много тайни пази археологическият комплекс край село Ковил, на пътя между Крумовград и Хасково. Мястото все още не е достатъчно проучено. Комплексът е разположен на огромна площ. Твърди се, че надхвърля неколкократно Глухите камъни, даже Белинташ. Разпростира се на километри по билото в местността Бялата скала между селата Ковил и Джанка.<br /> <br /> Светилището е разположено около венец от бели вулканични скали (вулкански туфи) и се издига върху билото на каменист хребет. В скалите са изсечени множество съоръжения с култово предназначение, жертвеници, улеи, както и голяма, добре запазена шарапана, ниши. Откритият по билото керамичен материал се определя от късната бронзова и ранножелязната епоха. При проведените в периода 1991-1993 година организирани разкопки от археолозите Георги Нехризов и Георги Кулов е открит и един амфороподобен идол. При подхода към обекта върху билото се преминава край други древни съоръжения - некропол, водохранилище.<br /> <br /> <strong>Некропол с жертвеник в Ак кая</strong><br /> <br /> В близост до пътя Крумовград - Хасково, непосредствено след къщите на селото, има ясно видим скален некропол, опиращ се на каменни колони.<br /> <br /> Той е датиран в периода II в. пр. Хр.- I в. сл. Хр. При проучванията археолозите попадат на много интересен материал. Най-важното е, че откриват следи от ритуала на трупоизгарянето. Гробовете са изсечени в скалите по периферията на билото в местността Бялата скала (Ак кая). Общият им брой е 9, от които 3 са добре запазени, 4 са почти унищожени, а 2 не са довършени. Гробовете са разположени в една линия с приблизителна ориентация север-юг. Не са открити следи от погребения. Най-вероятно те са извършвани чрез трупоизгаряне извън гроба, като останките и много дарове са полагани в урна или направо на терена и ограждани с камъни. При извършените разкопки са открити много накити, фибули, глинени зооморфни култови фигури и изобилие от керамичен материал.<br /> <br /> <strong>Винарна в скалите до с. Джанка</strong><br /> <br /> На няколко километра от Ковил се намира село Джанка. В махала Кълвач ясно личат тракийски ниши. Те са труднодостъпни, когато в дерето има вода, но се виждат се добре от асфалтовия път. Изсечени са на западната страна на скалата под естествена козирка. Общият им брой е 11. В района е запазена и скална винарна (шарапана). Тя е с един басейн, кръгла, и с диаметър 1.6 м и дълбочина 0.35-0.45 м. Дъното е с наклон на изток, където е изсечен отточен отвор.<br /> <br /> <strong>Гробници край Поточница</strong><br /> <br /> След село Джанка по пътя за село Поточница на около 200 м от левия бряг на река Крумовица - малко преди вливането й в р. Арда, има удължен рид от бели скали. Край изоставена кариера за вулкански туфи на билото на рида са изсечени две скални гробници. Едната е по-запазена. Входът й е обърнат на югозапад и има трапецовидно напречно сечение и отвор отгоре, а общата й дължина е 3.10 м.. Край тях има и няколко добре запазени скални ниши. Около гробниците се откриват следите на тракийско селище.<br /> <br /> <strong>Стъпките на Али</strong><br /> <br /> Скална гробница е изсечена и на десния бряг на река Крумовица при село Рогач. Намира се в непосредствена близост до пътя Крумовград - Аврен. Запазена е сравнително добре. Има трапецовидно сечение, с тесен вход на една от късите страни и горен отвор. Входът е обърнат към реката, пред него има слабо загатнато преддверие, засечено асиметрично на централната ос. Върху скалите има две малки, но дълбоки дупки, наподобяващи човешка стъпка. Местното население ги нарича &quot;Стъпките на Али&quot; - мюсюлмански светец, а мястото е известно като Гую (Кую).<br /> <br /> <strong>Стоунхендж до Черничево</strong><br /> <br /> В село Черничево, което е на границата с Гърция, има паметник от национално значение. Това е некропол от 7 долмена. Гробницата от каменния век представлява два побити камъка и трети, поставен върху тях. Обектът е интересен, но труден за намиране. Некрополът отстои на 6.5 км източно от селото, в местността Хамбар дере. Разположени са от лявата страна на моста за ивайловградското село Гугутка в гъста дъбова гора. Най-добре е да се отиде до мястото с придружител от местното население. Долмените се отнасят към края на II - нач. на I хил. пр. Хр. Липсва могилен насип, но в западния край на поляната са наредени обли камъни. Площадка с размери 12 м на 6 м е свързана с некропола. Вероятно тук са извършвани ритуали, свързани с погребенията. В района на некропола са открити фрагменти от тракийска керамика, а в непосредствена близост - и колективна находка от бронзови монети на Маронея (IV в. пр. Хр.).<br /> <br /> <strong>Пращат в музея най-стария златен рудник в Европа<br /> </strong><br /> Наричат хълма Ада тепе край Крумовград Златния остров. Като много от възвишенията в митичната планина Родопи и той се смята за свещен. Продължилите няколко години археологически проучвания в района доказват, че Ада тепе е най-древният известен златен рудник в Европа. Експлоатиран е повече от 600-700 години. Добитото злато е продавано по Северното Егейско крайбрежие, а сред най-големите клиенти и потребители е била Микена.<br /> <br /> &quot;Намереният при разкопките калъп за лабриси потвърждава тезата ни, че край Крумовград се намира най-старата златна мина в Европа. Рудник от Микенската епоха нямат дори гърците. Единственият подобен обект в света, по-ранен от нашия, е на територията на Южна Грузия. Най- вероятно брадвите са правени от бронз. Касае се за сравнително масивни сечива с дължина около 20 см, с по две огледално разположени остриета. Едва ли са били ритуални, може би са използвани като оръжие&quot;, коментира д-р Христо Попов, ръководител на проучванията през 2010-2012 г. При разкопките се откриват и чукалки с размер, подходящ само за детска ръка. Намерени са не само калъпи за брадви, но и за сърпове, шила и игли. Откриват се и много предмети за бита - хромели, керамични трапезни съдове и др. Навярно цели фамилии са били заети в златодобива, а знанията за него се предавали по наследство. Трудът бил разпределен - мъжете разкъртвали златоносната скала, а жените и децата я разтрошавали за претопяване, споделят специалистите.<br /> <br /> Златото от Ада тепе е добивано в открит рудник, но са намерени и няколко галерии, което означава, че е прилаган и закрит способ на работа. Рудникът е експлоатиран поне няколко века. Находището е разработвано на огромна площ - фронтът на кариерата е повече от 80 метра, на места с голям наклон. Освен това рудата била много богата, а древните успявали да извлекат златото над 90 на сто от скалната маса.<br /> <br /> Животът на Ада тепе съществува от 3500 г. с някои прекъсвания. &quot;Имало е рударство, имало е металургия, селище, свързано с рударството и светилище&quot;, казва още д-р Христо Попов. Той смята, че Ада тепе е един от суровинните източници за благородни метали пред тази епоха. От съвременна гледна точка това е бил древен завод, защото са се случвали различни технологични етапи - добив, преработка до крайни продукти.<br /> <br /> За древните рудодобивът и металургията са били сакрални дейности, които сближават с боговете. Знанието е било тайна и това предполага различни култове. Навярно това е и причината за създаденото светилище на върха. То е от същия период, в който е бил разработван рудникът. Светилището е издигнато върху заравненото било на хълма, след като рудата от него била извлечена. Почитано е в продължение на векове и след като рудникът бил изоставен - чак до идването на римляните през I в. пр. Хр.<br /> <br /> Проучванията на светилището започват през 2001 г. под ръководството на доц. Георги Нехризов и продължава до 2006 г. с малки прекъсвания. &quot;Мястото е с елипсовидна форма и обхваща площ от 160 кв. м. Там открихме следи от вековна култова дейност, започнала в края на бронзовата епоха, продължила и през цялата желязната епоха. Попаднахме на много богати, интересни и рядко срещани находки, поднесени като дарове на светилището. Бяха открити голям брой предмети, свързани с женските битови дейности - две обковани със сребро вретена, прешлени, теракотена фигура на Кибела, много добре датирани монети от първата половина на IV в. и началото на III в., т. е. цялата гама на монети от град Маронея и находки от средата на I в. пр. Хр.&quot;, споделя доц. Нехризов.<br /> <br /> Древните рудници ще изчезнат /от 2016 г. на Ада тепе канадска фирма ще стартира първи етап на златодобив/, но в Крумовград ще бъде открит Музей на открито, който ще възстановява начина на добив на рудата, бита на хората, работили през тази епоха. Канадската компания, която търси златни руди у нас, е поела постоянен ангажимент за съхраняване на историческото наследство в района с изграждането на Музея на открито.<br /> <br /> Проектът предвижда на Ада тепе да се направи възстановка на селище от бронзовата епоха, в което на живо да се показва как се е добивало злато преди 3500 г., как са изработвали оръдия на труда и какъв е бил битът на рударите. Ако бъде осъществен проектът за такъв музей, мястото ще привлича много туристи.<br /> <br /> <strong>Цар или жрец погребани в пещерата Самара</strong><br /> <br /> В Крумовградско в някои от пещерите също са открити археологически находи, които свидетелстват за активен живот в далечното минало. Районът в защитената местност &quot;Рибино&quot; в землищата на селата Рибино и Самовила изобилства с пещери с обща дължина над 600 м. Те са картирани и документирани в Българската федерация по спелеология. Преди 10 години музеят в Кърджали получава като дарение ценни находки от метал и керамика от къснобронзовата епоха - XV-XIV в. пр. н. е., които вероятно са предмети от царско или жреческо погребение. Дарител е спелеологът- краевед Минчо Гумаров, който попаднал на предметите докато изследвал пещерата &quot;Самара&quot; край крумовградското село Рибино. Античните предмети са намерени на 350 м под земята в една от галериите на пещерата.<br /> <br /> Според археолога проф. Николай Овчаров, предметите са от царско-жреческо погребение, защото сред антиките е запазен рядко срещан лабрис, изработен от бронз. Той представлява две съединени малки брадвички и е използуван, като фрагмент за украса на върха на дървен царски жезъл. Дарението включва и набор от примитивни медицински инструменти, изработени от бронз, керамика с орнаменти, както и малък сребърен амулет, свързан с култа към богинята Майка, разпространен сред древните траки. В подкрепа на теорията си, че става въпрос за жреческо или царско погребение, археологът цитира сведение на Еврипид в драмата &quot;Резос&quot;, в което се говори, че царят е погребан в пещера.<br /> <br /> Източник: <a href="https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/iztochnite_rodopi_kriyat_taynite_na_trakite-310789.html"><strong>&quot;Стандарт&quot;</strong></a><br />