Бабата на Момчил: Внукът ми е убит! Господ ще накаже извършителите!

<strong>- Г-жо Семерджиева, приемете моите съболезнования! Как си обяснявате факта, че внукът ви Момчил се е прибрал пред дома ви на улица &bdquo;Смилево&rdquo; от разходка на Бунарджика, позвънил е на брат си Явор да му даде ключове за входната врата, пък после се е върнал на Младежкия хълм, където в понеделник вечер бе намерен трупът му?</strong><br /> - Не знам, това е необяснимо!... Брат му ни каза, че около 1-1.30 часа през нощта в нощта на 18 срещу 19 септември Момчил му звъннал, защото си бил забравил ключовете за дома. Явор изпращал приятелката си на гарата, която отивала някъде на симпозиум, казал му да изчака малко, а когато след 20 минути се върнал пред нас, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>от Момчил нямало и следа</strong></span><br /> <br /> <strong>- Добре, но няма логично обяснение защо Момчил е отишъл на Младежкия хълм?</strong><br /> - Не е отишъл, а някой го е взел оттук и го е закарал там. Дошъл си е от Бунарджика. Обадил се е на Явор. Попитал го ще се върне ли скоро. Обяснил му, че си забравил ключовете и, за да не ме буди, щял да изчака брат си. Казал още, че не иска да буди майка си и баща си, че тъкмо били заспали. Явор отговорил, че след 10-15 минути си идва - влакът бил заминал и той се прибирал към дома. <br /> <br /> <strong>- И вие си мислите, че някой го е взел пред дома ви и насила го е завлякъл на Младежкия хълм?</strong><br /> - Не си мисля, ами съм сигурна, убедена съм! Някой го е проследил. <br /> <br /> <strong>- Но нали казвате, че Момчил няма врагове - защо да го проследи?</strong><br /> - Знам ли, имал ли е, нямал ли е...<br /> <br /> <strong>- От полицията казват, че вероятно внукът ви е паднал, подхлъзнал се е. Говори се и за самоубийство...?</strong><br /> - Най-напред той нямаше да отиде по това време там, никога! Те внуците ми са толкова възпитани, толкова добри... Когато отиват някъде или закъсняват, винаги се обаждат, за да се не притесняват родителите им. Та откъде-накъде той в 1.30 часа ще се върне тук и ще се грабне обратно да отива на Младежкия хълм?!...<br /> <br /> <strong>- Може ли да има някоя скрита причина - любовна драма, например, за която вие и родителите не знаете? Може ли заради това да е посегнал на живота си?</strong><br /> - Той никога няма да посегне на живота си! Аз познавам Момчил добре, отгледала съм го от малък. Родителите им ги държаха свободно с Явор, никога нищо не са им отказвали... Той не е имал причина.<br /> <strong><br /> - Смятате, че това е убийство, така ли?</strong><br /> - Някой му е помогнал да падне. В това съм сигурна. Имало е тук хора пред нас. Стоя и премислям... - няма какво друго да е! Проследили са го, като е слизал от Бунарджика и си е идвал до нас. Разделил се е с неговите приятели там, в подножието на хълма, и си идва към нас. Някой го е проследил. Затворил му е устата, защото той иначе щеше да звънне на звънеца. Щеше да почука на моя прозорец на приземния етаж, просто не е могъл да стори това. Насила са го набутали в някоя кола, закарали са го на Младежкия хълм и там е станала белята.<br /> <br /> <strong>- Но защо, според вас каква е причината, ако това, в което се съмнявате, е истина?</strong><br /> - Знам ли, дали за момиче, дали за нещо друго. Всякакви ги има. На някои просто им прави удоволствие такива работи. На днешно време, като гледам какви младежи има, особено наркомани - това са хора, на които от нищо не им пука.<br /> <br /> <strong>- Възможно ли е той да е бил замесен с наркомани, да е употребявал дрога?</strong><br /> - Не, нито пуши, нито наркотици употребява. Никога не го е правил.<br /> <br /> <strong>- А да е бил член на някаква секта и вие да не знаете?</strong><br /> - И това не. Дойде си от Америка. Толкова щастлив беше, толкова засмян. В четвъртъка ходиха техните да го вземат, оставиха го да спи, те отидоха на другия ден на работа. Това стана на 16 септември. Момчил спа тогава 13 часа. По едно време слезе при мен долу, прегърна ме, целуна бе, каза ми: &bdquo;Бабо, най-хубаво е вкъщи да си е човек!&rdquo;.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Беше щастлив и доволен<br /> </strong></span><br /> Седна, говорихме си, разказва ми как е изкарал там. Дойдоха си после родителите му. После пък в петъка започнаха да идват приятели, на тавана има направена стая, там се събраха. Дори алкохол не употребяват момчетата, карти играят, табла играят. Те са стари приятели, ама сега изглежда, че и нови момчета дойдоха. После излезнаха. Това знам само. <br /> <br /> <strong>- Възможно ли е инцидентно да се е напил с приятелите си на таванската стая, въпреки че не е пиел?</strong><br /> - Не съм го видяла никога да се напие.<br /> <br /> <strong>- Любовна драма да има?</strong><br /> - Сега тия дни ми казват, че са го видели с някакво момиче, но кое е това момиче, нямам представа. Не знам подробности. Иначе идват така у нас приятелки, с брат си имат общи познати. <br /> <br /> <strong>- Последно, тези 5 хиляди долара, които Момчил е донесъл от бригадата в САЩ, у вас ли са?</strong><br /> - У нас са, парите не са били в него. Не е заради обир това нещо. Дори оттам си беше купил модерен телефон, и той е в нас, взел е старият си. <br /> <strong><br /> - Ако някой го е проследил, това случаен човек ли според вас е бил?</strong><br /> - Не, това не е случаен човек, той ги е познавал, това са били най-малко двама човека. <br /> <br /> <strong>- Да не се съмнявате в приятелите, в които Момчил е бил вечерта на разходка на Бунарджика?</strong><br /> - Не, аз тези момчета ги знам много добре. Те идват тук от 5 години. Ама после се присъединяват към групата и други момчета, които аз не ги познавам. Само познати са направили тая беля, друго не мога да мисля и да си обясня. Загубихме го, толкова се надявахме да е жив, да дойде, да ме прегърне, както преди. Господ ще накаже убийците на внука ми!...<br /> <br /> <hr /> <br /> <strong>Въпросителните около кошмара</strong><br /> <br /> <br /> Говорителят на прокуратурата Атанас Илиев обясни пред &bdquo;ШОУ&rdquo;, че няма данни за насилствена смърт. Никой не обясни обаче защо, ако случаят е инцидент или самоубийство, тялото на Момчил не бе върнато веднага след аутопсията на роднините, а са назначени куп експертизи за причината за смъртта.<br /> <br /> Тук започва обаче мистерията, която никой от разследващите не успява да разплете. На 16 септември Момчил, който е студент в Техническия университет в Пловдив, се прибира от студентска бригада в САЩ. Донесъл 5 хиляди долара, бил радостен и доволен. На 18 септември поканил приятели да се почерпят на таванската стая в дома си на улица &bdquo;Смилено&rdquo; в пловдивския квартал &bdquo;Кючук Париж&rdquo;. След като си говорили и се смели, Момчил и двама негови приятели казали, че отиват да се разхождат на Бунарджика. Слезнали оттам късно вечерта, около 1 часа, разделили се в подножието на тепето. Когато се прибрал пред дома си, младежът установил, че е забравил ключовете за дома си и звъннал по телефона на брат си Явор да му ги пусне. В това време Явор не бил у дома, изпращал на гарата приятелката си, която отивала на симпозиум. Казал му да изчака малко, но когато след половин час се върнал, пред дома им нямало никого. <br /> <br /> Братът съвсем логично решил, че Момчил се е качил в стаята си, след като е събудил родителите им или баба им да му отключат. Никой не се притеснил и на другата сутрин, когато семейството установило, че Момчил не е в стаята си. Решили, че му омръзнало да чака брат си и е отишъл да пренощува у приятели. Когато часове по-късно звъннали по телефона на момчето и апаратът бил извън линия, хората се притеснили и подали сигнал в полицията. Оттогава повече от две седмици безрезултатно полицията издирваше Момчил. Братът и приятелите обикаляха Пловдив да лепят листовки със снимката на изчезналия, да разпитват хората. До фаталната неделна вечер, когато най-лошите съмнения на ченгетата се потвърдиха...<br /> <br /> <br /> <strong>Пловдив, <br /> Красимира ГЕШЕВА</strong><br /> <br />