Две напълно различни пиеси загатват за разнообразен и интересен сезон 2015/2016 г.
Сатиричният и Младежкият театър стартират с „Рейс” и „Пилето”, фоайето на Сатирата ще бъде вече и художествена галерия
София, България
09 Окт. 2015, 12:35
3664 прочита
0 коментара
По традиция у нас театралният сезон се „изстрелва” с „летящ старт” в началото на октомври. Столичните театри засипват като с лавина публика и журналисти с една след друга премиери. До такава степен, че понякога в една и съща вечер се вдига завесата за две премиерни представления. Това на свой ред повдига въпроса за по-добра координация между дейците на Мелпомена.
Малко по-рано през септември по трасето на сезон 2015/2016 г. като „форлойфер” (както му е редно) стремително се спусна „флагманът” на родната драма – Народният театър „Иван Вазов”. При това с две премиери – на спектакъла „Процесът против богомилите” от Стефан Цанев, режисиран от Маргарита Младенова и забавната американска комедия „Лунатици” от Кен Лудвиг, поставена на Камерна сцена от Росица Обрешкова. <br />
<br />
Сатиричният театър „Алеко Константинов” заложи на сигурна карта при откриването на сезона в началото на тази седмица – на Станислав Стратиев. Ако говорим за емблематична фигура, то това е именно Стратиев за Сатирата. Неразривно свързан цял четвърт век (от 1975 до ранната си смърт през 2000 г.) с театъра на столичната ул. „Стефан Караджа” № 26, той е абсолютен рекордьор на неговата сцена. Цели 15 пиеси на най-успешния български комедиограф са поставени там, най-големият брой изиграни представления също е негов, овациите на публиката са френетични. <br />
<br />
Защо обаче изборът на първа за сезона премиера е паднал именно върху „Рейс”? Според режисьора на спектакъла проф. Здравко Митков, директор на Сатиричния театър, „Рейс” е творбата на Стратиев, която „най-много ни нарежда в европейските редици”. Иначе „Рейс” (нейната първа постановка е именно тук през далечната вече 1980 г. под „палката” на покойния Младен Киселов) е също пиеса на абсурдните ситуации като другите на Станко Стратиев, също е пропита от хуманизъм – може би с ирония и дори сарказъм, но винаги с разбиране към проблемите и дори униженията на малкия човек. <br />
<br />
<strong>В „Рейс” обаче наистина обобщението, общочовешкото е по-силно, по-ярко за сметка на битовото, ежедневното.</strong> <br />
<img src="/documents/newsimages/editor/201510/Reys (18).jpg" width="520" height="347" vspace="2" hspace="2" border="2" alt="" /><br />
<strong>Снимка: Зафер ГАЛИБОВ</strong><br />
<br />
Разбира се, абсурдът е налице в „Рейс”. Градският автобус се отправя вместо по маршрута си към центъра на София, по околните малки улички, защото неговият шофьор търси да закупи в късния час хляб за своето семейство. Неуспял да го стори, той поема чак към родната си Копривщица, тъкмо да види и своята майка – „да те посрещне старата на прага”. За ужас на пътниците в буса, всеки от които бърза по своя си причина. Те се мъчат да омилостивят шофьора, но уви! „Най-изобретателен” е Разумният (много силна, но и премерена игра на Тончо Токмакчиев), в чиито уста авторът като че ли вкарва всички шаблони и лозунги на „развитото социалистическо общество”. Той дава идеи, но по принципа „дайте да дадем”, винаги изпраща другите да ги ...осъществяват. Същевременно накрая се оказва, че всички пътници са имали хляб у себе си и спокойно биха могли да услужат на шофьора. Да, ама не! „Кой си дава хляба, бре!” , възкликва един от героите. Единствено шопкинята от Алдомировци (Марта Вачкова отново на сцената на родната й, дори покрай баща й Григор Вачков, Сатира), очевидно запазила някои добродетели, с готовност вади от своя чувал два комата. На нея обаче й е неудобно, защото е взела тези хлебове за ...прасетата. <br />
<br />
Впрочем именно за Марта Вачкова, режисьорът Здравко Митков (истински „спец” по „Рейс” с пет нейни постановки, вкл. в САЩ и Македония) прави ролята на шопа от Алдомировци от мъжка на женска и не е ...сбъркал. Актьорският състав е хомогенен и всички се раздават в динамичната постановка, за която допринася и сценографията на Петър Митев. Все пак освен Т. Токмакчиев и М.Вачкова (не заради тяхната ТВ-попу-лярност, а заради конкретната им игра), бих откроил много характерния Светломир Радев (в ролята на Неразумния). Следващите представления на „Рейс” са на 12 и 31 октомври т.г. <br />
<br />
<br />
Стартът на сезон 2015/2016-а в Сатиричния театър бе белязан и с началото на една хубава и оригинална инициатива. Фоайето на втория етаж вече ще бъде художествена галерия – идея на председателя на СБХ Любен Генов и проф. Здравко Митков, които откриха и първата изложба. Експозицията от 68 карикатури на 21 автора е подготвена само за 10-ина дни от шефа на секция „Карикатура” в СБХ, известния карикатурист Любомир Михайлов и сценографа на „Рейс” Петър Митев. Тя е точно на любимата тема на Станислав Стратиев – за малкия човек и униженията, на които е подложен. Предстоят изложби на плакати, комикси и др. По думите на директора на Сатирата, Здравко Митков, фойето на театъра ще стане „може би най-посещаваната изложбена зала в София, защото 6 пъти седмично по 500 души (б.а.- театрални зрители) ще могат да видят творческия труд на български художници”. <br />
<br />
<br />
<strong>Точно на другия полюс Младежкият театър „Николай Бинев” откри сезона с дързък експеримент. <br />
<br />
<img src="/documents/newsimages/editor/201510/pileto4.jpg" width="520" height="349" vspace="2" hspace="2" border="2" alt="" /></strong> <br />
<strong>Снимка: Иван ДОНЧЕВ</strong><br />
<br />
Може би това е най-вярното определение за такъв труден спектакъл като „Пилето” по едноименния роман (от 1978 г.) на американския писател Уилям Уортън, станал истински „хит” особено след филмирането му през 1985 г. от британския режисьор сър Алън Паркър. В главната роля на сержант Ал Колумбато тогава блесна Николъс Кейдж. По-късно известната американска драматуржка Наоми Уолъс направи сценична адаптация на „Пилето”, играна с голям успех и на Лондон-ския Уест Енд.<br />
<br />
Да се захванеш с такава разтърсваща философска драма и при такива именити творци за предшественици, изисква дързост, кураж. Казват, че дързостта е присъща на младостта. Точно това доказва младежкият екип на „Пилето” на Камерната сцена „при завоя на трамвая”: едва 25-годишният режисьор Васил Дуев, изпълнителите на главните роли Александър Хаджиангелов (Пилето) и Никола Стоянов (Ал Колумбато) - и двамата на 27 г. и техните колеги. <br />
<br />
Преживял тежка психологическа травма след участието си във Втората световна война ( в своя филм Алън Паркър я актуализира като войната на САЩ във Виетнам), Пилето е хоспитализиран във военна психиатрия. Той обаче не говори и не контактува с никого. Видял се в чудо, военният лекар довежда в клиниката най-добрия приятел на Пилето още от детинство – тежко раненият Ал Колумбато. Той започва да му припомня разни лудории и преживявания от детството и най- вече неговата почти фанатична любов към птиците и мечтата му да лети и бъде свободен („да летиш, значи да живееш”). Само и само, за да го върне обратно към реалния живот.<br />
<br />
<img src="/documents/newsimages/editor/201510/pileto.jpg" width="520" height="342" vspace="2" hspace="2" border="2" alt="" /><br />
<strong>Снимка: Иван ДОНЧЕВ<br />
</strong><br />
Несъмнено талантлив млад творец, Васил Дуев е с разностранни интереси и способности : поет, режисьор (също на „Извън земно” в театър „Възраждане”), драматург (да си припомним неговите „Самотни персонажи” на сцената на Сфумато (там беше също режисьор и изпълнител на една от главните роли, спечели и награда), актьор. Интелигентен и интересен е и режисьорският му подход към тази силно антивоенна („От 7 000 години история на човечеството само 254 са били мирни”, казва Ал) пиеса за искреното приятелство и любовта, за стремежа към полет и свобода. Оригинално е и сценографското решение (сценографията и костюмите са дело на също много младата Мира Петрова) с болничната стая- килия на Пилето в психиатрията, която представлява голям ...кафез за птица. <br />
<br />
Чест прави на младия (сред тях е и опитният Светослав Добрев в ролята на военния психиатър) актьорски състав, че така блестящо се справя с тази сложна, на моменти дори шизофренна, драма. Основната тежест все пак изнасят двете главни действащи лица: Александър Хаджиангелов и Никола Стоянов. Също като своите герои Пилето и Ал Колумбато, те имат обща биографична и творческа „съдба”. И двамата са родени през 1988 г. и двамата завършват актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на актьора, проф. д-р Атанас Атанасов. И двамата започват веднага работа през 2011 г. в Младежкия театър и се изявяват в едни и същи спектакли: „ Кола Брьонон”,„Господин Балкански”, „Някои го предпочитат горещо”, „Кухнята” и др. Този факт несъмнено улеснява сега тяхното партниране на сцената. <br />
<br />
Особено сложна е творческата задача на Никола Стоянов, добил още по-голяма популярност, пресъздавайки „тийнейджъра-бунтар” Тино в ТВ-сериала „Революция Z” по bTV. Именно той (Ал) води действието в почти двучасовата психологическа драма, изричайки дълги монолози (отличен отново превод от английски на Харалампи Аничкин) в сцените пред килията- кафез на некомуникативния, почти безмълвен Пилето. Същевременно Н. Стоянов показва сериозно израстване и „многоцветност” като актьор, разкривайки на моменти и ярък комедиен талант. С тази си роля 27-годишният актьор дава сериозна заявка и за някоя от наградите на „Икар” или „Аскеер” догодина. <br />
„Пилето” можете да гледате през октомври на Камерна сцена в Младежия театър на 11 и 20.<br />
<br />
<strong>Борислав КОСТУРКОВ</strong><br />
<br />
Последвайте ни
0 Коментара: