Божидар Димитров: Национална катастрофа ли са балканските войни?

<em><strong>В отворено писмо до медиите той споделя: </strong></em><br /> <br /> С нея започнаха самостоятелните опити на България да реши главната историческа задача, стояща пред българската нация и държава след злощастния Берлински конгрес през лятото на 1878 г. А тя бе неписаната никога, но винаги в сила национална доктрина &ndash; обединение на всички населени с българи земи на Балканския полуостров в границите на Княжество (след 1908 г. Царство) България. <br /> <br /> <br /> Балканските войни завършват с Букурещкия мирен договор през лятото на 1913 г. Този договор се третира и в нашата историография и особено в историческата публицистика като &bdquo;Първа национална катастрофа&rdquo;. Оттам и резултатите от Първата и Втората световна война се третират като Втора и Трета национална катастрофа. Подобна трактовка води до неизбежна фрустрация на националното самочувствие. Не бива така, защото това не е вярно.<br /> <br /> Терминът &bdquo;национална катастрофа&rdquo; се роди в яростните вътрешно-политически сблъсъци в десетилетията около и след войните. Какво обаче означава той. Без тълковни речници - само по пътя на простата логика - той означава пълно крушение на нация и държава, пълното им изчезване от политическата и етническата карта на света. Но българската държава и нация не изчезват нито в 1913 г., нито в 1919-а, нито в 1945-а. Нещо повече: <br /> 1. В 1913 г. България уголемява територията си /спрямо довоенната/ с днешните Благоевградска, Смолянска, Кърджалийска и Струмишка област, както и с части от днешните Бургаска и Хасковска област. Получава и Ксантийска и Дедеагачка област с голям излаз на откритото към Световния океан Егейско море, с пристанищата Дедеагач (дн. Александрополис) и Порто Лагос. Територията ни се увеличава от 96 000 на 112 000 кв. км, увеличава се и населението. Нашият главен съперник за хегемония на Балканите &ndash; Сърбия, въпреки че получава Вардарска Македония, не става по-голяма държава от нас и остава континентална държава без излаз на море. Каква национална катастрофа?!<br /> 2. В 1947 г. на Парижката мирна конференция България запазва в границите си Южна Добруджа, взета от румънците по време на войната &ndash; в 1940 г., благодарение на Хитлер и Сталин. Така станахме единствената държава, съюзник на нацистко-фашистката ос (която и бе съюзник до 12 без пет), която не приключи войната с териториални ампутации, а с териториална придобивка. Това не се случи нито на Румъния, нито на Унгария, нито на Финландия, нито на Япония, Италия, Австрия.<br /> 3. Орязани бяхме териториално само след Първата световна война &ndash; със Западните покрайнини, Струмишко, Тимошко и с Беломорието. Но нито нацията, нито държавата загинаха. Три години след войната левът отново бе конвертируем, а населението на страната се увеличи с една трета &ndash; не само от бежанци, но и от огромната положителна разлика между раждаемост и смъртност. <br /> <br /> Катастрофа действително има (но не национална), спрямо амбициите ни в наистина максималистичната национална доктрина &ndash; обединението на всички български земи, понякога и дори, когато не отговаряха на &bdquo;правото&rdquo; ни, изхождащо от фактора &bdquo;преобладаващо българско население&rdquo;. В Солун например българите по брой (10 000 души) бяха на четвърто място след гърците, турците и евреите. В Егейска Македония и Тракия крайбрежните градове бяха със силно преобладаващо гръцко население, а и някои големи градове във вътрешността. Серес например го наричаха малката Атина. Според доклади на нашето разузнаване в тази епоха, публикувани едва през 1994 г., става ясно, че в днешна Западна Македония още тогава населението в Тетовско, Гостиварско, Скопско, Дебърско и дори в Кумановско е от 50% до 85% албанско.<br /> <br /> Не бива да бъдем максималисти, особено когато историческите дадености и възможностите ни не съответстват на актуалната политическа ситуация в региона. Никоя държава не е осъществявала напълно националната си доктрина. Гърция може да е взела Егейска Македония и беломорската ивица на Тракия, но загуби Малоазиатското крайбрежие с прилежащите им територии, където живееха 3 млн. гърци. Румъния взе Трансилвания с 2.5 млн. унгарци, но загуби Молдова и Трансистрия с 5 млн. румънци. Сърбия се налапа със земи и народи, които не успя да превари (слабичко и се оказа стомахчето) и днес е само 73 000 кв. км и 6 милиона и половина население, от които половината мюсюлмани от Санджака, унгарци от Войводина и българи от Поморавието.<br /> <br /> Ние трябва да се благодарим на нашите дядовци и прадядовци. В пет войни, обливайки се с кръв, стиснали вярната манлихера с натъкнат нож, те увеличиха територията на страната до 111 000 кв. км &ndash; двойно повече, отколкото постанови Берлинският конгрес през 1878 г. Това ни прави десетата страна в Европейския съюз от общо 28 държави. Дори и когато приемат четирите държави от Западните Балкани, пак ще бъдем на това място. Защото и Албания, и Косово, и ФИРОМ, и Босна са по малки от нас.<br /> <br /> При това каква територия са тези 111 000 кв.км. Нито квадратен метър пустиня. 66 000 кв. км са равна свръх плодородна орна земя. Горите са 40 000 кв. км. Останалото е територия, застроена площ на градове, села, пътища.<br /> <br /> Затова смятам, че понятието &bdquo;национална катастрофа&rdquo; е смъртна обида за дядовците, които преди 100 години встъпиха в люти битки за тази земя &ndash; земята на България. <br /> <br /> <strong>Проф. Божидар Димитров</strong><br /> <br /> <br /> <br />