Почитаме паметта на великия цар Самуил

Битката при Ключ е само епизод от епичния българо-византийски конфликт, започнал с превземането на източната част на България през 971 година. През 976 година комитопулите - синовете на комит Никола Давид, Мойсей, Аарон и Самуил, започват военни действия срещу Византия и възкресяват българската държавност в западната част на страната.<br /> <br /> Самуил, който след смъртта на братята си се отличава като истински водач, държавник и стратег, си позволява да се обяви за цар едва след смъртта на Роман - внука на цар Симеон Велики, през 991 година.<br /> <br /> В продължение на десетилетия той успява да удържи атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване. Забележителен момент в нея е бляскавата победа в прохода Траянови врата през 986 година. Самуил води и активни контакти с редица европейски държави. С династични бракове урежда отношенията си с някои от тях. По време на неговото царуване България е с най-голяма територия през цялата си история.<br /> <br /> При село Ключ в подножието на планината Беласица през 1014 г. се води поредната битка с ромеите и този път те надделяват. Вземат българските войници за пленници и ги ослепяват. Според гръцките извори, броят им е бил 15 000, но напоследък българските историци смятат, че цифрата вероятно е около 1500. Независимо от това, при покъртителната гледка на осакатените си войни царят се хваща за сърцето и след няколко дни умира.<br /> <br /> Великият български владетел е погребан в базиликата &quot;Свети Ахил&quot; на едноименния остров в Малкото Преспанското езеро в Гърция. До него са положени следващите български владетели, които са последни за Първото българско царство - сина му Гаврил Радомир и племенника му Иван Владислав. <br /> &nbsp;<br /> <strong>Текст: БЛИЦ</strong>