Ценителите на изкуството отново ще могат да разглеждат безплатно експонираните близо 2000 произведения, разположени в 28 зали на четири етажа в новата Национална галерия "Квадрат 500", които показват българското изкуство в съизмеримост с европейските и световните тенденции. 8 октомври е и поредният втори четвъртък от месеца, в който и за всички експозиции във филиалите Националната ни галерия в София входът е свободен от 10.00 до 18.00 часа.
Специално за &quot;Квадрат 500&quot; в този ден уредници и реставратори ще представят в 11.00 и в 16.00 часа във фоайето пред зала 21 реставрация на японска гравюра Укийо-е (&quot;Картини на плаващия свят&quot;), съобщиха от новия музей. <br /> <br /> Откакто бе открита в края на месец май 2015 г., в Национална галерия &bdquo;Квадрат 500&ldquo; посрещнаха вече общо над 70 000 посетители, отчитат статистиците. <br /> <br /> На 8 октомври 2015 г., четвъртък, входът ще е свободен както за залите на Национална галерия &bdquo;Квадрат 500&ldquo;, така и за експозициите в Двореца на пл. &bdquo;Княз Александър I&rdquo; №1, в Музея на християнското изкуство в криптата на храм-паметника &quot;Св. Александър Невски&quot;, в Музея на социалистическото изкуство и в Софийски Арсенал &ndash; Музей за съвременно изкуство /САМСИ/. <br /> <br /> Акцент на месец октомври 2015 г. в &quot;Квадрат 500&quot; ще е платното на Николай Рьорих (1874-1947) &bdquo;Хълмът на Тара&rdquo; /1932/, темпера, платно; 49 х 82 см, което е експонирано в Зала 21 на галерията.<br /> <br /> Николай Константинович Рьорих принадлежи към най-изтъкнатите деятели на руската и световна култура. Той е художник, учен, пътешественик, обществен деец, писател и мислител. В творчеството му връзката между човека и природата се превръща в знак, в символ и внушава нови философски идеи, повлияни от Изтока. През 1923 г. Николай Рьорих заедно със семейството си пристига в Индия, където започва подготовка за археологическа, етнографска и лингвистична експедиция в труднодостъпните райони на Централна Азия. След завършването й, през юли 1928 г., Рьорих основава Институт за хималайски изследвания, наречен &bdquo;Урусвати&ldquo;, което в превод от санскрит означава &bdquo;Светлина на Утринната звезда&ldquo;. През 30-те години на ХХ век той разработва и проект на специалния Пакт за опазване на културните ценности по време на войни и граждански междуособици. <br /> <br /> В Националната галерия се съхранява колекция от 248 творби на Николай Рьорих, дарени от неговия син Святослав Рьорих. Голяма част от тях са пейзажи от цикъла &bdquo;Хималаи&rdquo;, създадени през 30-те и 40-те години на ХХ век. <br /> <br /> Рьорих рисува картината &bdquo;Хълмът на Тара&ldquo; през август &ndash; септември 1932 г., припомня д-р Людмила Класанова, уредник в Националната галерия. По това време той, заедно с членовете на организираната от него експедиция, са в Северозападните Хималаи, в долината Лахул. Тези древни и свещени планински места са свързани с имената на почитани учители и духовни наставници в индийската и тибетска история. През декември 1932 г. художникът изпраща картината, заедно с други свои произведения, от Нагар (Индия) в Ню Йорк (САЩ), където американката Кетрин Кембъл-Стибе я закупува. Тя е близък сътрудник на семейство Рьорих и събира значителна колекция от произведения на Николай и Святослав Рьорих. <br /> <br /> Картината е представена за първи път в България през 1978 година, а по-късно Кембъл-Стибе я дарява на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Наименованието на творбата е свързано с Тара &ndash; будистка богиня, чието име обикновено се превежда като &bdquo;Спасителка&ldquo; или &bdquo;Майка на освобождението&ldquo;. Тара е въплъщение на великото състрадание и милосърдие и се смята, че свръхестествената й сила закриля от различни светски и духовни трудности. <br /> <br /> Изобразеният в картината тибетски лама изпълнява тантрически ритуал. Той е облечен в традиционни одежди, носи монашеска торбичка и островръха червена шапка, която подсказва, че принадлежи на една от трите &bdquo;стари тибетски школи&ldquo; (Нийнгма, Кагю или Сакя), наречени &bdquo;сектите на червенокапците&ldquo;. Във вдигнатите си ръце държи ритуални предмети &ndash; барабанче дамару и камбанка. Те се използват заедно в тантрическите практики и изразяват идеята за единството на мъдрост и състрадание. Пред фигурата на ламата се вижда и друг ритуален предмет &ndash; тризъбец, който символизира победата над трите свята и трите времена. Чрез символиката на фигурата и величествените планински върхове, синьо-лилавия колорит и драматичния ритъм на обемите, Николай Рьорих пресъздава в картината особена хармония, заредена с мощната пулсираща вибрация на живота.<br /> &nbsp;