Днес 73-годишният Никола Петров Николов от град Тръстеник води живота на редовия български пенсионер от дълбоката провинция. След смъртта на съпругата му - известната агрономка Венета Беремска, ежедневието му е съвсем сиво и монотонно. И особено дългите нощи. Те са запълнени обикновено със спомени. Най-вече за обърканите съдби на питомците му от Трудововъзпитателното училище “Макаренко” в село Славовица, Плевенско. В това школо за превъзпитание на проблемни момчета, което единствено в страната е със строг режим, Николов е бил учител и заместник-директор по учебната и възпитателната част в продължение на 28 години - от 1970 г., та чак до закриването на училището през 1998 г. Единствено пред наш репортер той се съгласи да разкрие част от тайните на ТВУ “Макаренко”.
<strong>&nbsp;- Много проблемни деца са минали през ТВУ &bdquo;Макаренко&ldquo; и за какви провинения изпращаха при вас?</strong><br /> - За наркомании, бягства и скитничество. ТВУ &ldquo;Макаренко&rdquo; в село Славовица беше единственото в страната със строг режим. При нас изпращаха онези от децата, които системно бягаха от трите ТВУ-та със свободен режим. Имахме и деца с присъди.<br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че при вас е бил изпратен и синът на една дама, която е била заместник-министър по времето на Тодор Живков?</strong><br /> - Да, и това е най-фрапиращият за мен случай &ndash; дете на високопоставени родители да попадне в ТВУ! Беше много отдавна &ndash; през 1974-1975 година. Майката беше заместник-министър, бащата &ndash; генерален директор на едно голямо предприятие, но бяха разведени. Момчето им &ndash; много добро, умно, интелигентно и физически много добре развито, но разглезено. Майката идваше редовно, действително се грижеше за детето си жената, питаше, разпитваше, интересуваше се... А бащата дойде, колкото, за да го поглези &ndash; ще му даде да кара колата и куп още други глупости ще му позволи. Синът им не се е занимавал с кражби, но беше свикнал да скита. Реши ли &ndash; и тръгва от София за Пловдив, оттам може да се поразходи до Варна... По решение на инспектора от Детска педагогическа стая момчето не беше минало през ТВУ със свободен режим, а беше сред малцината, които бяха изпратени направо при нас. Това вероятно бе да се избегне възможността да скита. При нас това момче не създаваше проблеми. Беше ученик в осми клас и при нас завърши основното си образование. И след това се интересувахме за него. Разбрахме, че е завършил и техникума &ldquo;Киров&rdquo; в София. Предполагам, че сега е добре. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>За да стигне до нас, причината бе у родителите му... </strong></span><br /> <br /> <strong>- Доколкото разбрах от предварителния ни разговор, прототипът на главния герой в култовата навремето лента &ldquo;Всичко е любов&rdquo; е бил възпитаник на ТВУ-то в Славовица. Кой е той и достоверен ли бе според теб този филм?</strong><br /> - Това е едно момче, за което баба му се е грижила. Живеели са в София, в много мизерни условия &ndash; нямали са жилище и са спели под едно стълбище, но детето е много интелигентно, дружи с децата на &ldquo;каймака&rdquo; на обществото. Обаче го докараха при нас. А то избяга.<br /> <br /> Скочил през Искъра и от там за 24 часа стигнал в София. Но го залавят. И отново го докараха при нас. Спомням си, че краката му бяха посинели от студа, затова веднага го закарахме в болницата в Плевен. И оттам избяга! След време дойде сценаристът Боян Папазов, заинтересува се за този случай. Започна да живее сред учениците &ndash; общуваше с тях, даже сред тях ядеше и спеше, докато се роди този сценарий. И мога да ти кажа, че във &ldquo;Всичко е любов&rdquo; нямаше пресилени неща. Категорично заявявам, че това, което се показа във филма, е реалност!<br /> <br /> <strong>- Само съдбата на това момче от София ли намери място във филма? Нямаше ли истории от живота и на други деца?</strong><br /> - Разбира се, че влязоха и други случаи. Аз например разказах историята на Ибрям от Кърджали, която също бе използвана. Този Ибрям беше безпризорен. Въобще нищо не знаеше за себе си - нито кои са родителите му, родното място, нито бе чувал за бабите или дядовците, братята или сестрите си... Добро дете, но наплашено. Прибират го крадци - баш апаши, слагат го в голям куфар, вкарват го в супермаркет и... го оставят. Неговата задача е, когато затворят магазина вечерта, да отвори някой прозорец. Използват го 3 месеца. Милицията го хваща съвсем случайно при рутинна проверка и при разпита той си признава за съучастничеството в кражбите. После го питах: &ldquo;А на теб какво ти даваха крадците?&rdquo;. &ldquo;Две кебапчета и една кутия цигари!&rdquo;, ми каза той. Та този Ибрям беше избягал, но го върнахме при нас. И докато заведем учениците на вечеря, оставихме един пазач да стои при него. Защото тези, които връщахме от бягство, задължително ги карантинирахме за 24 часа - да ги проверим, че идваха овъшлени, с трипер... И той ми вика: &ldquo;Другарю Николов, дай ми една книга&rdquo;. Аз му дадох една на френски - имаше най-много илюстрации. Връщаме се - Ибрям го няма! Пазачът спи, ключовете ги няма и е отключено. А Ибрям късал листите, правил фунийки, от тях пък направил цяла пръчка. Промушил я през решетката на вратата, взел ключовете, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>отключил си и... избягал! </strong></span><br /> <br /> Този епизод присъства във &ldquo;Всичко е любов&rdquo;. А и самият Ибрям участва в една от епизодичните роли.<br /> <br /> <strong>- Промени ли се съставът на възпитаниците ви през годините? </strong><br /> - До 1991 година децата при нас бяха предимно българчета, най-често от семейства с разведени родители. В началото на 90-те години на миналия век контингентът ни се промени почти изцяло - дойдоха циганчетата от &ldquo;Сточна гара&rdquo; в София и от Столипиново в Пловдив. С тях провеждахме курсове за ограмотяване &ndash; да се научат да пишат името си, да напишат писмо... А на онези от учениците, които завършваха 8-и клас, им давахме и професия &ndash; получаваха разряд по дървообработване или металообработване. <br /> <strong><br /> - След това обаче всичко се разруши и сега навсякъде е пълно със скитници и наркомани, нали?</strong><br /> - Тази изградена система на ТВУ-тата се разруши след 1991 г. Тогава стана една анархия и при педагогическия кадър &ndash; дойдоха хора с дипломи за учители, но никога не бяха работили и нямаха качествата на педагози.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>И започна сривът</strong></span><br /> <br /> Защото 40 на сто от тези дипломирани хора, не ставаха за учители. Те не обичаха децата, не бяха подготвени педагогически за работа и едва издържаха една година. След промените назначиха за директор един, който бе завършил начална педагогика, нямаше организационен опит и никога не бе влизал в час. Той започна да дава големи обещания на учениците, без да мисли как ще ги изпълнява. И започнаха бягствата, настъпи и разпадът в работата. Учителите вече не бяха мотивирани да си вършат работата и естествено дойде краят на училището. <br /> <br /> <strong>- А изпитвал ли си задоволство от своята работа?</strong><br /> - Бях в София. С един познат пиехме бира. Идва сервитьорът и носи друга бира. &ldquo;Чакай, тук не познавам никого. От кого е почерпката?&rdquo;, казвам аз на сервитьора. &ldquo;От онзи младеж&rdquo;, ми отвръща той и ми сочи едно момче, което ми се усмихва. Попитах: &ldquo;Извинете, от къде се познаваме?&rdquo;. &ldquo;Вие сте другарят Николов, който ме прие в ТВУ-то в Славовица, нали? Ако знаете само с какъв страх дойдох в това училище. Мислех, че ще има голям бой и тормоз, но нямаше. И съм много доволен от престоя си при вас. Завърших средно образование, работя като таксиметров шофьор, имам семейство...&rdquo;. Ето, това ми е доставяло удоволствие!<br /> <br /> <strong>- Идвали ли са деца с тежки присъди при вас? </strong><br /> - Да, две-три. За убийства на деца. А бяха едва 12-13-годишни! Четири деца дойдоха от ТВУ със свободен режим. В досиетата им пишеше, че там са правили извращения с други ученици &ndash; сексуални актове. Разбрахме се с учителите и възпитателите да не ги оставяме без надзор. Затова и ги изпращаха при нас &ndash; да са постоянно под наблюдение и да предотвратяваме извращенията.<br /> <strong><br /> - Спомняш ли си някой случай, от който навремето ти е настръхвала косата?</strong><br /> - В часа по дървообработване един от учениците се надишал с лепило. След това се качил на покрива до комина. Почваме да се чудим как да го свалим, като е неадекватен. Качвам се аз по тавана, внимателно вървя по циглите. За да му отвличат вниманието, предварително съм накарал колегите от долу да му говорят. Притеснен, изпълнен със страх, все пак успях да го хвана и слязохме. <br /> <br /> <strong>- С какви куриози си се сблъсквал в работата си?</strong><br /> - Имаше деца - циганчета, които не бяха виждали бели чаршафи. И първите вечери те лягаха на пода. Викам му: &ldquo;Защо бе?&rdquo; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&ldquo;Да не изцапам чаршафите!&rdquo; </strong></span><br /> <br /> ми отговаря то. Други пък не бяха се хранили с лъжица и вилица - и се чудеха как и за какво да ги ползват. Или пък три яденета наведнъж &ndash; кога през живота си бяха виждали това нещо?<br /> <strong><br /> - Бил ли си свидетел на драми?</strong><br /> - За падението на децата вината е у родителите. Имали сме много случаи, когато родители идваха на свиждане, а собствените им деца казваха: &ldquo;Не, не искам да ги виждам!&rdquo;. И не отиваха при тях!<br /> <br /> <strong>- Можеш ли категорично да заявиш, че това, което сега излиза наяве от домовете за деца &ndash; масовата проституция, кражбите, просията, при вас не се е случвало?</strong><br /> - Да, мога. Това, за което сега чета и слушам, никога не е било при нас! Как може да не знаеш къде е било някое дете? Нали носиш отговорност за него. Затова обвинявам персонала &ndash; не си вършат работата!<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Интервю на Марина ШИВАРОВА </strong><br />