В два поредни броя „ШОУ” отрази битката на адреналинката Яна Христова за сина й Емил. Танцьорката е спечелила делото за родителските права над детето, но на практика момченцето живее при бащата – Ивайло Леков. По думите на Яна той упорито й отказвал да се вижда с детето, а социалните от ДСП „Социално подпомагане” - Красно село не й оказвали помощ, като излизали с номера, че „бащата гледа добре детето”. Последната среща на Яна със сина й е била на 15 септември, когато по разказа й пред наш репортер Леков избягал от полицаите, за да възпрепятства обяснения. При това шофирал в период на пробация за употреба на алкохол зад волана. С днешна дата сам Ивайло Леков потърси правото си на отговор, като е изпратил до няколко медии, включително и до редакцията ни, текст с неговите обяснения по казуса. Прави впечатление, че съзнателно или не, дизайнерът заобикаля неправомерните си действия да задържа детето в дома си при наличието на съдебно решение и изпълнителен лист, от които е видно, че малкият Емил е присъден на майка си Яна. Леков изтъква други, според него – по-важни от решението на съда, факти. Публикуваме писмото му с незначителни редакторски съкращения.
&bdquo;Скалъпената от г-жа Христова история &bdquo;за отвлеченото и откраднато дете&quot; и &bdquo;страдащата майка&rdquo; не само не отговаря на истината, но пряко вреди на невръстното дете. След поредния театър, разигран от г-жа Христова на 15.09.2015, в първия ден на новата учебна година в двора на престижно училище в присъствието на полицията от тел. 112, детето е в поредния стрес от поведението на майка му. Вие, уважаеми дами и господа, зададохте ли си въпроса как така &bdquo;лишена&quot; от контакт с детето си майка знае къде то ще започне предучилищната си подготовка и как в пресата се появява нейна снимка с детето от първия учебен ден? Как в личния й профил в социална мрежа Фейсбук има многобройни снимки със сина ни? Как, като не го била виждала?!<br /> <br /> Емо е роден 11.05.2009 г. На 2-месечна възраст на детето г-жа Христова след нощен купон забрави майчините си ангажименти за кърмене, прибра се в ранните часове във видимо неадекватно състояние <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>под въздействието на наркотици и алкохол </strong></span><br /> <br /> и на следващия ден, без да може да даде адекватен отговор за постъпката си и след последвалия скандал бе помолена да напусне жилището ми, като замина за гр. Бургас заедно с детето. Оттогава до 2013 г. (цели 4 години) г-жа Христова по всякакъв начин възпрепятстваше личния ми контакт със сина ми независимо от определения от съда режим на свиждане. Многобройни са случаите да пътувам до Бургас и да не мога да видя сина си. Нещо повече - дори нотариалните покани, които й отправях за свиждане с детето, не даваха резултат, като и през това време съдебното решение, размахвано от Христова, е в сила и аз го спазвах във всичките му точки. Издръжката, определена от съда, изплащах по банков път. <br /> <br /> Едва през м. септември 201З г. по желание на г-жа Христова за заминаване на работа в чужбина и с писмено споразумение между нас детето заживя при мен. През този период съм й помагал с финансови средства. От 2013 г. цялата издръжка за битови нужди, детска градина и всичко останало, свързано с нуждите на Емо, е от мен. През периода 2013 - май 2015 г. аз осигурих за Емо да посещава едно от най-авторитетните детски заведения в София, като съгласувах с г-жа Христова кое е избраното от мен престижно детско заведение с доказан авторитет. През всичкото това време Емо е на постоянен адрес в личната ни семейна къща, с осигурени всички нормални условия за развитие - собствена стая, място за игра и спорт, бюро за образователни и хоби занимания, дворна площадка за игра. <br /> <br /> След завръщането си от чужбина с г-жа Христова отново коментирахме бъдещето на детето и взехме заедно решение да остане да живее при мен. Г-жа Христова имаше пълната свобода за личен живот и избор кога да контактува и вижда сина ни. В тази връзка тя е присъствала в дома ми на едни от най-хубавите християнски празници като Сирни заговезни и Бъдни вечер /бел. ред. - прилага снимка/. Нещо повече - през този период г-жа <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Христова е живяла и в дома ми</strong></span><br /> <br /> до момента, в който си осигури квартира под наем. <br /> <br /> Както знаете, съгласно ЗНП (Закона за народната просвета) и държавните образователни програми предучилищното възпитание и подготовка е задължително, и то не по-рано от годината, в която детето навършва 5-годишна възраст. Аз, като отговорен баща, направих всичко възможно да убедя г-жа Христова детето ни да продължи образованието си в София. Така през пролетта на 2015 г. след дълги и мъчителни преговори с нея, с участието и на адвокати и от двете страни, бе постигнато съгласие и се подписа споразумение, което се внесе в съда. Споразумението гласеше Емо да остане да живее в София при мен, като издръжката и осигуряването на условия за предучилищна подготовка бъдат изцяло моя грижа, а г-жа Христова да има възможност за връзка с детето свободно и по свой избор, когато ангажиментите й позволяват. Именно поради това споразумение аз направих всичко необходимо да осигуря и гарантирам задължителната предучилищна подготовка на сина ми. Проучих и съгласувах с г-жа Христова кое е избраното от мен детско заведение. След като имах нейното съгласие, сключих и договор и заплатих висока такса в определените от заведението срокове за започване на учебната 2015-2016 г. /бел. ред. - прилага документ/.<br /> <br /> На 12.05.2015, един ден след рождения ден на детето, както обикновено около 18.00 ч. г-жа Христова взе Емо от дома ми, за да прекарат вечерта заедно. Имахме уговорката на другия ден в 8.00 ч. да го взема от квартирата й и да го заведа на детска градина. В уговорения час бях пред квартирата, но г-жа Христова не доведе детето и не отговаряше на телефонните ми позвънявания. В продължение на 4 часа звънях настоятелно по телефона, но отговор така и не последва. Тези й действия се бяха случвали и преди този ден. Няколко часа по-късно г-жа Христова ми се обади и ми заяви, че тя е в Бургас с детето <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>и повече няма да го видя<br /> </strong></span><br /> Това се оказа поредната лъжа на г-жа Христова, защото на следващия ден близки мои приятели ме информираха, че тя е в софийско заведение с детето и други хора, а както вече е известно, на 16.05 тя беше на живо в предаването &bdquo;На кафе&quot; заедно с детето, без да бъда уведомен и дам моето съгласие то да бъде в ефир. <br /> <br /> След този случай в продължение на два месеца нямах никаква информация къде е детето и кой се грижи за него, в какви условия живее.<br /> <br /> През този период Емо трябваше да посещава градината си. По моя инициатива в деня, определен на моите родители за свиждане от съда с детето, посетихме с. Горно Езерово, където знаех, че живеят родителите й. Както и предполагах, Емо беше там, но, разбира се, г-жа Христова отсъстваше. Това упражняване на &bdquo;правата й&rdquo; чрез нейните родители бе обичайна практика за нея. Естеството на работата й предимно през нощните часове не й позволяват дневен контакт с детето. След разговор с родителите й и тяхното разумно и отговорно отношение към действията на г-жа Христова получихме възможността не само да видим детето, но и да го вземем със себе си.<br /> <br /> От този момент до последната &bdquo;шоу&quot; изява на г-жа Христова на 15.09.2015 тя многократно правеше опити да провокира напрежение и сблъсък помежду ни, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>включително и със заплахи, посегателство </strong></span><br /> <br /> върху фирмена собственост, телефонен тероризъм и какво ли не, въпреки контактите й с детето, както и взаимно ходене на море по мое предложение, което тя прие /бел. ред. - прилага снимка/.<br /> <br /> Така на 15.09. 2015, първият учебен ден на детето, г-жа Христова провокира пореден скандал, този път в училищния комплекс на &bdquo;Горна Баня&quot;, с което не само уронва авторитета на това престижно учебно заведение, но и травмира детето психически, както и всички останали деца, родители и персонал. В момента синът ми изпитва панически страх при мисълта, че трябва да го заведа на градина и категорично отказва да ходи. Последствията от тази необмислена проява на г-жа Христова, включвайки и полицията в своите действия, ще имат дълготраен негативен ефект за бъдещото продължаване на образованието на детето в това учебно заведение. Считам, че това не са действия на отговорна любеща майка, за каквато иска да се представи. С изявите си в пресата и телевизията г-жа Христова цели само и единствено задоволяване на егото си, периодично да напомня за себе си от телевизионния ефир и т.нар. жълта преса, без реално да мисли за бъдещето на детето си. Г-жа Христова трябва да спре да използва собственото си прекрасно дете за личните си интереси и медийни изяви, харченето на държавни пари за нейните фалшиви истории, да разиграва институциите с грозни лъжи и клевети, да дава оценка за работата на държавните институции и използва ефирно време за своите манипулации и насаждане на фалшиво мнение. <br /> <br /> Накрая искам за заявя, че този труден житейски казус не бива да бъде обект на &bdquo;шоу&quot; изяви чрез телевизията и печатните медии. С разумен диалог между нас като родители е възможно решаването на проблема само и единствено в интерес на детето. За съжаление на този етап г-жа Христова отказва воденето на какъвто и да било разговор.<br /> <strong><br /> <br /> С уважение: Ивайло Леков&rdquo;</strong><br />