Как работят „добрите медийни бухалки“
"Капитал", "Дневник", "Медиапул" и "ClubZ" „разследват“ и „коментират“ в пълен синхрон
София, България
17 Септ. 2015, 17:24
10994 прочита
Добри и лоши граждани. Добри и лоши протестиращи. Добри и лоши политици. Добри и лоши медии. Това клише продължава да работи успешно и днес. В единия лагер са поставени тези, които приемат като последна инстанция, написаното в медиите на „Америка за България“ и казаното от политиците, които гостуват често в някои посолства, а в другият лагер - тези, които подлагат под съмнение подменения дневен ред, който спускат Иво Прокопиев, Иван Кръстев и кръгът „Типинг пойнт“.
Медиите са разделени на добри – разбирай „Капитал“, „Дневник“, „Медиапул“ и „Club Z“. Те „разследват“ и „коментират“ свободно, там са „добрите говорители“, „честните журналисти“, там има „плурализъм на мненията“. И на лоши – които си позволяват да пишат и нещо друго освен "правилните" опорни точки.<br />
<br />
Каква всъщност е истината? Истината е, че гореизброените медии са Бухалки. Но „добри бухалки“, защото взимат грантови пари от „Америка за България“, „Отворено общество“ на Сорос и други неправителствени организации, захранвани с чуждо финансиране. И така те могат да удрят безнаказано хората, които не са от техния лагер. Бизнес-конкурентите на Иво Прокопиев и Огнян Донев, политическите опоненти на Радан Кънев и на президента Росен Плевнелиев са любими постоянни герои в техните „смели“ журналистически „разследвания“. <br />
<br />
В "правилните медии" на "правилните журналисти" няма да намерите нито ред за приватизацията на „Каолин“ и последващата му продажба, за „Софарма“ или за „Резиденшъл парк“, или пък за доходоносния бизнес с ВЕИ-тата. В тях трибуна получават само тези, които хвалят Росен Плевнелиев, Радан Кънев и Христо Иванов. "Добрите бухалки" никога не са разследвали далаверите на Иван Костов, под чието управление се родиха техните собственици - „добрите“ бизнесмени Прокопиев и Донев. <br />
<strong><br />
Как действа схемата на „добрите бухалки“</strong><br />
<br />
„Капитал“, „Дневник“, „Медиапул“ и „Club Z“ имат любими теми. Те са свързани пряко с интересите на техните издатели и собственици – Иво Прокопиев /създаден по време на правителството на Иван Костов, който се събуди един ден като милионер/, Стояна Георгиева /шеф на пресцентъра по време на правителството на Иван Костов/ и Огнян Донев /забогатял неимоверно по време на управлението на СДС, основно поради близостта си със Стефан Софиянски/.<br />
<br />
Тези медии атакуват безогледно съдебната система и държавните регулатори. Не защото искат в тях да има ред, а защото те по един или друг начин могат да попречат днес на схемите на техните собственици, поради което трябва да бъдат подменени с удобни хора. Пример за това е неистовата атака от страниците на „Капитал“ срещу Комисията за финансов надзор, която единствена си позволи да изкара на светло многобройните закононарушения на свързаните с „Капитал“ и Иво Прокопиев фирми. <br />
<br />
Едва ли е новина, че името, което се среща най-често в „Капитал“, е на Делян Пеевски. Той е персоналния враг, универсалното зло. Всяка статия, в която се използва неговото име, се препечатва веднага в „Дневник“, а след това попада и в останалите сайтове от веригата. От там пътят към двете национални телевизии – БТВ и Нова е открит. Та нали „сайтовете“ го пишат – тоест има тема, има проблем, обществото се интересува. Друг е въпроса, че статиите обикновено повтарят едни и същи, вече достатъчно познати теми, без каквото и да е доказателство за достоверност. <br />
<br />
Това се прави с такава честота, че и за обикновения читател е очевидно наличието в редакциите на поне двама ресорни отговорници, които следят всяка крачка на персоната или на институцията, която е поставена под обстрел. Действа се по метода на китайската капка. Понякога една теза се развива по пет различни начина, важна в случая обаче не е истината, а непрестанното повторение и налагането на тезата в дневния ред.<br />
<br />
Преглед на заглавията само за кратък период от време доказва, че „Капитал“ не разследва и не пише за почти нищо друго в държавата освен за „Пеевски“. Няма здравеопазване, няма образование, няма транспорт, няма бежанци, няма полиция, има само едно универсално зло.<br />
<br />
<strong>В-к „Капитал“ /за период от 10 дни/</strong><br />
<br />
11 септември – Медийните бухалки на мръсната власт<br />
<br />
11 септември – Корупция корупция избива?<br />
<br />
10 септември – Редакционен коментар: Всичко за детето II<br />
<br />
9 септември – Редакционен коментар: Всичко за детето, всичко за „Булгартабак“<br />
<br />
6 септември – Мнозинството на гузните съвести<br />
<br />
3 септември – Пеевски вече има дял в чуждестранна компания<br />
<br />
2 септември – Няма „След Пеевски“<br />
<br />
28 август – Редакционен коментар „Без Пеевски по Пеевски“<br />
<br />
28 август – Пеевски излиза от сянката си. Е, и?<br />
<br />
За да звучат автентично тезите на медийните бухалки, след „Капитал“ или „Дневник“ в играта влиза приближените сайтове „Медиапул“ и „Club Z“ – или Полина Паунова, Иван Бедров и компания. <br />
<br />
Тактиката на „добрите медийни бухалки“<br />
<br />
Тактиката на „добрите медийни бухалки“ е да се препечатват един друг, но преди това да препират източниците си. За целта говорителите им - като политолозите Даниел Смилов и Огнян Минчев, юридическият съветник на президента Кристиан Таков, приближената на президента Мария Стоянова от СЕМ, или прехранващите се като писачи на статуси активисти от "Протестна мрежа", се изповядват първо като активни граждани във Facebook. От там постовете им мигновено получават публичност и се завъртат без редакция и с почти идентични заглавия в „Капитал“, „Дневник“, „Медиапул“ и „Club Z“.<br />
<br />
Според хора от редакциите – отговорните редактори имат общ чат в мрежата, където се разменят опорните точки. Бухалките са си свършили работата особено добре, ако успеят да пласират говорителите си в сутрeшните блокове на телевизиите, където вече тезите им няма да бъдат прочетени от шепа хора, а ще влязат в домовете на хиляди. На линия за подобни инициативи винаги са сутрешните блокове на БТВ и Нова, където сайтовете се четат заедно с прегледа на вестниците, нищо че повечето от тях са с бутиков тираж или посещения.<br />
<br />
<strong>КОИ са те?</strong><br />
<br />
Политологът Даниел Смилов, един от най-често присъстващите в медиите на Иво Прокопиев коментатори и автор на “опорни точки”, под формата на анализи, е на хранилката на "Отворено общество". За тази година той е получил грант в размер на 35 хил. евро. За нула време Смилов се превърна в „медийна звезда“ с мощното налагане. Името му е по-споменавано от това на Паулу Коелю в разговор между манекенки.<br />
<br />
"Добрите бухалки" нямат нищо против в един и същи ден анализ на Смилов под заглавие „За да не се срамуваме после – бежанците“ да излезе в "ClubZ" и същият автор да гастролира с коментар – „ДПС – ангели и демони“ в „Дневник“. В нормални условия на конкуренция подобно редакторско поведение би било немислимо. Азбучно правило в журналистиката е, че един автор се изчерпва, когато пише на няколко места. За "добрите бухалки" обаче не само че това правило не важи, но е и търсен ефект. Важно е Смилов да оправдае грантовете и да се натрапва по всякакви теми – от любимия Пеевски, през Русия и енергетика, та до гроздобера в Южна България. <br />
<br />
Освен Смилов в групата е включена и неговата съпруга - Ружа Смилова, която е програмен директор в Центъра за либерални стратегии, чийто управител Иван Кръстев е сочен за “бащата” на тинк-танковете у нас. Ружа Смилова е чест гост в БНР, където Радослав Янкулов изцяло е загубил контрол над всичко, уплашен от натиска на протестърите. Та Ружа Смилова, нейният съпруг Даниел, Огнян Минчев, активистите на „Протестна мрежа“ и други "правилни" говорители звучат непрестанно в ефира при Силвия Великова. <br />
<br />
В задкулисие действа и бившата журналистка Еми Барух. И тя активно използва грантовете, като в последното раздаване на “Отворено общество“ взе такъв в размер на 46 хил. евро. Самата Барух се среща непрестанно с журналисти и главни редактори, като им пласира гости и опорни тези. Като добавим и публичните грантове от „Америка за България“ към „Медиапул“ и „Дневник“, схемата е съвсем ясна.<br />
<br />
<br />
<br />
Доказателствата за режисираните атаки<br />
<br />
<br />
<br />
Доказателства, че разследванията, коментарите и политиката на медиите на Иво Прокопиев и Огнян Донев, са режисирани, целенасочени и удрят само този, който не е удобен на „добрите“ бизнесмени, не са едно и две. Достатъчно е да си припомним само два тежки скандала - мейлът на Иво Прокопиев до редакторите в "Икономедиа" и чатът между сегашната главна редакторка на "ClubZ" Светлана Джамджиева и Огнян Донев, които по онова време се подвизаваха - тя - като главен редактор на "Труд", а той - като собственик на вестника.<br />
<br />
През 2014-та година в медиите изтича мейл на Прокопиев до неговите подчинени, с който той дава ясни и точни указания, как да се ударят "враговете" и как да се разработва темата за ЕРП-ата, към която Прокопиев има очевидно не издателски, а силен лобистки и бизнес-интерес. Тази скандална кореспонденция доказа напълно, че в "Капитал" и "Дневник" се изпълняват поръчки. И днес този същият Прокопиев, вероятно с подобен мейл, диктува опорните точки срещу своите опоненти – срещу тези, които мислят различно и не попадат в групата на „добрите“. Този същият Прокопиев сега се представя за моралния ментор на обществото, разчитайки на късата памет на хората. <br />
<br />
На къса памет на хората разчита и Светлана Джамджиева. Днес тя громи колеги-журналисти по медиите. В мрежата обаче още могат да се видят скайп-разговорите й с Огнян Донев, в които се разкрива бруталното медийно задкулисие. В един от многото любопитни пасажи двамата си говорят, как ще сложат чадър над теми и журналистически материали, за да си спечелят симпатиите на правителството. <br />
<br />
След всичко написано дотук е ясно като бял ден, че тези медии не са нито независими, нито честни към читателите си. Истината е, че те са силно финансово и политически зависими. А зад парите стоят интереси и тези интереси те бранят ревностно, с бухалка. Бухалка, която размахват срещу всички останали медии. Хвърлят им кално петно, в опит да подменят истината и да спасят репутацията си.<br />
<br />
Те никога няма да зададат неудобен въпрос на хора от тяхната клика. Няма да попитат КОЙ направи Иво Прокопиев милионер на 28 години, няма да напишат как Огнян Донев приватизира фармацевтичен бизнес за милиарди. Няма да посмеят да сложат дори цитат, който не показва в добра светлина Радан Кънев, Иван Костов или президента Плевнелиев. <br />
<br />
А още по-жалкото е, че използват страниците си за налагане на мнения и лустросване на хора, които са им конюнктурно удобни и от които очевидно получават изгоди. <br />
<br />
На страниците на „добрите медийни бухалки“ няма да прочетете и една лоша дума за Гриша Ганчев, който през последната година безпардонно ограби най-голямата петролна компания в страната, при това компания, длъжник на фалиралата КТБ със стотици милиони. Нито веднъж „сериозният финансов анализатор“ „Капитал“, който влага неистови усилия за черен пиар или по други не толкова скандални теми, не написа и ред за прехвърлянето на дружествата от групата „Петрол“ на хора от обкръжението на Ганчев, за регистрирането на всички фирми на адреса на хотела на ловешкия бизнесмен, за непрестанното източване на активи в свързани фирми и за изчистването им от учредените обезпечения в полза на фалиралата банка. Вместо това Прокопиев лъска имиджа на Ганчев като „спасител“ на „Петрол“. Ами връзката на Ганчев с банкера фараон Цветан Василев – също не присъства като тема в „добрите медийни бухалки“ и вероятно това не е случайно. Не присъства също и връзката на Костов с избягалия банкер, въпреки че темата получи широк обществен отзвук. Но и мълчанието върши работа – показва избирателния подход и липсата на обективност. <br />
<br />
А иначе „добрите медийни бухалки“ не спират да говорят за Обективност, Медиен морал и Безпристрастност. За тях обаче това са само думи – думи без реално съдържание. Защото тези хора са лицемерни. Те са „добрите медийни бухалки“.<br />
<br />
<br />
Последвайте ни
