Зозана и Елиас знаят от опит, че ги отличават само когато заговорят на езика от Камишли, Сирия. От една година двамата те са семейство. Историята им обаче не е за любовта между двама млади, а за това как кризата на човечност може да узакони съжителството между непознати, разказва Нова телевизия.
Елиас стига в София преди две години. Осъзнава, че името &quot;Враждебна&quot; на центъра за настаняване, отговаря на отношението към бежанците. Шест месеца обикаля и останалите центрове - като доброволен преводач.&nbsp; Подкрепа му предлагат от културния отдел на испанското посолство - заради перфектния му език. &bdquo;Предложиха да ми наемат жилище, отказах. Не съм просяк&rdquo;, сподели той.<br /> <br /> Работодателите на Елиас и Зозана от международен кол център оценяват високо различните езици, които двамата владеят. Този плюс обаче не работи на улицата. &bdquo;Всички са много мили, докато не разберат, че съм от Сирия. Когато говоря на испански, се смеят с мен, но като заговоря на арабски или кюрдски, физиономиите им се променят&rdquo;, твърди Елиас.<br /> <br /> Двамата живеят 16 години в един град в Сирия, неговото бягство от режима съвпада с нейното следване в София, двамата започват работа в една и съща фирма, но въпреки всички съвпадения, си остават непознати.<br /> <br /> &bdquo;Запознахме се в автобус в градския транспорт, като и двамата се прибирахме от работа, Елиас ме заговори на кюрдски, просто от нищото. Реакцията ми беше малко детинска, почнах да се смея&rdquo;, разказа Зозана.&nbsp; Елиас не иска детето му да се роди в страна, в която още не се чувства приет. Но иска да останат тук. &bdquo;България е първата страна, която ни събра&rdquo;, подчерта Зозана. <br /> <br /> <iframe width="520" height="315" frameborder="0" allowfullscreen="" src="https://vbox7.com/emb/external.php?vid=a2c5cac5b9&amp;af=zg61bl2"></iframe> <br /> <br />