16 души живеят без кмет, магазин и лекар в забравено от Бога село (ВИДЕО)

Донка е на 78 години и е една от шестнайсетте жители на Планиново. Казва, че професията я е довела в този край. Била е учителка, но днес е пенсионерка. Нейните корени са от сливенския край, от Запалня. Селото вече не съществува, защото през 1965 г. било потопено под водите на язовир &bdquo;Жребчево&rdquo;.<br /> <br /> &bdquo;В Планиново живея от далечната 1957 г. Натрупах 35 години трудов стаж като учителка плюс един кметски мандат, разказва Донка. - Бях назначена като прогимназиална учителка. Населението на селото тогава беше около 800 души, имаше над 100 ученици.&rdquo;<br /> <br /> Днес основно училище &bdquo;Св. св. Кирил и Методий&rdquo; е разграден двор, в който пасат десетина овце. Донка обаче разказва за онова време като приказка. &bdquo;През 60-те учехме децата на две смени, но стаите не стигаха, затова имаше и една класна стая в сградата на кметството и една - в частна къща. Налагаше се да се строи ново училище. Министерството на народната просвета взе решение и през пролетта на 1961 г. бе направена първата копка, а година по-късно влязохме в новата масивна учебна сграда - на два етажа с 5 учебни стаи, учителска стая, стая за детска градина, просторни коридори, приземен етаж с физкултурен салон, трапезария, кухня и голям двор&rdquo;, спомня си с носталгия възрастната учителка. &bdquo;За няколко години училището бе оборудвано с най-модерна техника за целите на обучението на децата. За първи път се откри и осми клас. Директор беше съпругът ми, покойният Пейо Пеев. Той остана на този пост близо 30 години&rdquo;, продължава Донка.<br /> <br /> Впечатляваща била и раждаемостта в селото през онези години. Повечето планиновци били земеделци и животновъди, във всяко семейство имало от три до шест деца. &bdquo;Дори запомних две семейства с по девет деца&rdquo;, казва бившата учителка. Училището било в разцвета си през 70-те и 80-те години, но повратен момент в историята му се оказва 1989 г., когато властите го закрили. Стажът за пенсия не стигал, наложило се тя и съпругът й да пътуват близо две години 12 км до училището в с. Устрем.<br /> <br /> През 1991 г. Донка била избрана за кмет на Планиново. С гордост споделя, че по време на нейния мандат в двайсетина къщи зазвънял телефон. &bdquo;До този момент в кметството имаше един голям апарат с батерии и обслужваше цялото село за разговори чрез поръчки&rdquo;, разказва Донка.<br /> <br /> В днешно време май всеки е готов за кмет, Донка поклаща утвърдително глава и добавя: &bdquo;Знаете ли кое е най-жалкото&hellip; От общинската администрация ни търсят само предизборно&rdquo;. Така преди четири години кандидат-кмет за Тополовград дошъл в селото, събрал възрастните и им казал: &bdquo;Нека старо и младо да се хванем ръка за ръка и ако животът не се подобри през следващите години, ще стачкуваме!&rdquo;<br /> <br /> &bdquo;От 2011 г. в селото няма нито кмет, нито кметски наместник и е оставено на самотек. Останахме 16 човека, от които три семейства по двама души, а останалите - болни и самотни жени над 70 и 80 години. Някои през зимата отиват в градовете при децата си&rdquo;, казва бившата учителка. &bdquo;Носят ни хляб от Тополовград два пъти седмично. Автобус в Планиново не е минал през последните десет години. За здравеопазване да не говорим, всеки се спасява сам, както може&rdquo;, добавя тя. Защото в селото няма и магазин.<br /> <br /> Овце, кози и крави ходят из празните дворове и в ограбените от крадци къщи. И нивите покрай селото пустеят. Голяма част от тях се ползвали за пасища от фермери, които планиновци не познават. И затова предполагат, че въпросните фермери може би нямат и животни, но се ползват от субсидиите, които им дават.<br /> <br /> &bdquo;Селото се превърна в гора, в която бродят чакали, лисици и разни други гадини. Мисля, че няма бъдеще. Децата ни няма да се върнат, защото няма какво да работят тук&rdquo;, завършва разказа си бившата учителка. Усмихва се и не желае да повярва на думите си. В душата си очаква, че някой ден животът в селото ще възкръсне. /БЛИЦ