Миналата седмица се навършиха 10 години от убийството на боса на ВИС-2 Георги Илиев. На 25 август 2005 г., пред заведението му „Буда бар“ в курорта Слънчев бряг, около 22.30, снайперист го прострелва пред десетки свидетели. Пушката „Аншуц”, 22-ри калибър, с която е застрелян Главния, се съхранява в МВР. По този повод “ШОУ” потърси приятеля му Стойне Христов, който е бивш служител на МВР. Работил е в някои задгранични мисии, лежал е в затвора и е автор на 16 скандални романа, разобличаващи върхушката на Тодор Живков, както и на книгата “Билети за ада” за българските медици в Либия, в плана за спасението на които е взел дейно участие. Само пред “ШОУ” Стойне Христов, обвинен несправедливо в източването на Първа частна банка и на Държавния резерв, разкрива скандални подробности за приятелството си още от затвора в Бобов дол с Жоро Илиев и за сензационните си срещи по време на секретна дипломатическа мисия “под прикритие” зад граница!
<strong>- Били сте заедно в затвора в Бобов дол с героя от ъндърграунда Жоро Илиев - как се сприятелихте? </strong><br /> - Да, там се сприятелихме с Жоро Илиев. Брат му Васил, който по това време е офицер в Държавна сигурност, му беше уредил да не влиза в рудника, а да работи на лавката на затвора. Той обичаше да чете и да играе футбол, мечтаеше да се върне към борбата. Беше много будно момче. Виждахме се вечер, след 6 часа. <br /> <br /> Беше осъден за изнасилване на дъщерята на шведския посланик във Варна <br /> <br /> Казвал ми е, че не е имало изнасилване. Просто момичето тръгнало с един от тях. Всичко е било тихо и мирно, докато не разбрали майка й и баща й&hellip;<br /> <br /> <strong>- Приятелството ви продължи ли, след като излязохте от затвора?</strong><br /> - Да, след като и той излезе от затвора през 1991 г., се видяхме в хотел &ldquo;Родина&rdquo; в София. Още нямаше ВИС и СИК. Жоро ми каза, че има фирма и офис на ул. &ldquo;Оборище&rdquo; 9. След една седмица отидох при него. Уредих му да внесе от арабските страни два тира с уиски и той беше много доволен. След две-три години срещу офиса на &ldquo;Оборище&rdquo; 9 направиха офис и СИК, конкурентите им. Говорихме си с Жоро тогава какво правят политиците с тях. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Казах му: &ldquo;Те ви разиграват както някога са разигравали гладиаторите, </strong></span><br /> <br /> които са били роби. Разиграват ви да се избивате помежду си за тяхно удоволствие и облаги&rdquo;. Жоро ми призна: &ldquo;Имаш право, ние наистина сме като гладиаторите!&rdquo; <br /> <br /> <strong>- Жоро те запознава и с брат си Васил, кога става това?</strong><br /> - Скоро след това, в една сладкарница срещу НДК. Беше с дълга коса, но Жоро беше по-красив. После му казах: &bdquo;Вие не си приличате?!&rdquo; Тогава той ми отговори: &bdquo;Май не си приличаме, не знам защо&hellip;&rdquo;. Обаче обичаше Васко много! <br /> <br /> Един път ми разказа интересна случка: Полковник Кирил Никодимов, завеждащ отдел &ldquo;Военен&ldquo; в Окръжния комитет на БКП в Кюстендил, беше от моето село. Брат му ходил при него да го моли да му помогне в затвора. Той го изгонил: &ldquo;За престъпници не ходатайствам!&rdquo;. И каква пародия - след като Васил създава ВИС-1, същият Кирил Никодимов станал представител на групировката в Кюстендил. Васко го направил и му плащал пари, просто така &ndash; за удоволствие, да го унижи, че е опрял до престъпниците!<br /> <br /> Помагал съм на Васко.&nbsp;Дадох му координатите на един сериозен износител на горива от Русия и ВИС реализира сделки, не съм го питал колко е спечелил. А Жоро имах като свой син. И той ми е споделял доста интимни неща - че се притеснява от факта, че нямат собствени деца с Мая, че тя също страдала от това. За него беше голямо удоволствие да осиновява. <br /> <br /> - <strong>Вашият живот е като сценарий на приключенски филм. Твърдите, че по време на дипломатическата ви мисия &ldquo;под прикритие&rdquo; в Брюксел, където сте изпратен от ДС, сте срещнали&hellip; топполицая Гешев! Това е шокиращо и скандално!</strong><br /> - През есента на 1972 година в хотел &bdquo;Хилтън&rdquo; в Брюксел се провеждаше отчетна конференция на федерацията по конен спорт. Председател на Българския олимпийски комитет по това време е ген. Владимир Стойчев. Той е и председател на същата федерация в Олимпийския комитет. Членовете и ръководството са все отбрани хора с титли и звания. Но куфарът му с няколко парадни генералски униформи вместо да пристигне с него, беше заминал за Париж. Тогава посланикът ни Георги Чанков ми нареди: &rdquo;На нашия генерал мундирите са му изпратени в Париж, а след два дни ще му трябват! Настанен е в хотел &bdquo;Хилтън&rdquo;. Свържи се с представителите на &bdquo;Балкан&rdquo; и уредете този въпрос!&rdquo;. С помощта на Владо Цонев - представителя на &bdquo;Балкан&rdquo; в Брюксел, куфарът бе доставен. <br /> <br /> Някъде след 21 часа аз отидох в &bdquo;Хилтън&rdquo;. Администрацията на хотела ме очакваше. Качихме се на шестия етаж, който беше определен за гости на федерацията. Генерал Стойчев се появи цивилен, малко прегърбен, и първото, което ми каза, беше: &rdquo;Зап`ейте!&rdquo; Първоначално се учудих, но после разбрах, че това означавало &bdquo;Заповядайте&rdquo;. Той ми благодари и помоли да го изчакам малко да си поговорим. Донесоха ми кафе и натурален сок. Във фоайето на етажа имаше маса и кожени кресла. <br /> <br /> На едно от тях седеше мъж на около 50-60 години. Пиеше водка и тоник. В първия момент помислих, че е нашият артист Георги Георгиев-Гец - приличаше ми на него<br /> <br /> След като стояхме мълчаливи няколко минути, той ме заговори на български с лек английски акцент: &bdquo;Приятно ми е и е удоволствие, че българин е на такава почетна длъжност! Има още много такива достойни българи! Жалко е, че някои вече не са живи!...&rdquo; Той въздъхна и протегна ръка към чашата. Имаше широка длан. После продължи: &bdquo;Доколкото знам, и вие сте на това мнение. Казаха ми, че сте написали една книга за друг такъв българин. Това е похвално! Браво! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Аз вероятно няма да съм жив, но го приемете като молба - </strong></span><br /> <br /> когато дойде време, издайте тази книга и направете всичко възможно да бъде реабилитиран, защото беше един достоен българин! България трябва да се гордее с такива като него!&rdquo;. <br /> <br /> В това време ген. Владимир Стойчев излезе и ме покани в кабинета си. Говорихме си малко. Той ми даде покани за посолството и лично за мен за мероприятията. &bdquo;Спасихте ме, като ми доставихте униформите! В такива тържествени случаи за мен те са задължителни!&rdquo; Когато излязох, онзи човек го нямаше. Тръгнах си. Цяла нощ не мигнах. На следващия ден написах подробна информация за тази среща и предадох записката на Райчо Харалампиев, който беше завеждащ консулската служба при посолството, а също така на Гаврил Сертов, който пък беше представител на друга служба. Не съм коментирал с тях. Казаха ми, че материалите са изпратени по секретната поща. <br /> <br /> Двамата не знаеха, че аз съм дал една и съща записка и на двамата. Просто спазвах правилата. През лятото на 1973 година, по време на годишния си отпуск, се срещнах с генерал Минчо Агайн, който беше министър на вътрешните работи, в неговия кабинет. По време на разговора той извади от касата си една снимка и ми я показа: &bdquo;Познаваш ли този човек?&rdquo; Аз се вгледах в старата снимка. Трябва да си призная, аз съм слаб физиономист, но видях познати черти. Отговорих: &bdquo;Май съм го виждал&hellip;&rdquo;. А Агайн продължи: &ldquo;Не си ли разговарял с него в хотел &bdquo;Хилтън?&rdquo; Тогава се сетих. &ldquo;Знаеш ли кой е този?&rdquo; - ме запита генералът. &bdquo;Не&rdquo; - отвърнах аз. &bdquo;Това е Гешев!&rdquo; Бях изумен: &bdquo;Но нали е убит?!&rdquo; Очевидно, само във филмите... Тогава разбрах за кого ми е говорил човекът в &ldquo;Хилтън&rdquo; - <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>за Иван-Асен Христов Георгиев - неговия агент №1, </strong></span><br /> <br /> и за моя роман &bdquo;Несбъднати мечти&rdquo;, посветен на него. Вече нещата се навързаха! Изведнъж изпитах една несигурност, макар да бях в сградата на Министерството на вътрешните работи...<br /> <br /> <strong>- Получавате секретна мисия в българското посолство в Брюксел, където сте изпратен лично от зам.-министъра на вътрешните работи Мирчо Спасов. Какво се случи?</strong><br /> - Заминаването ми за Брюксел щеше коренно да промени живота ми. Синът ми Росен нямаше и две години, а, докато бях в Чехословакия, не го видях как прохожда. Беше ми тежко. Вече имахме белгийски визи със съпругата ми. От служебния вход на министерството ми се обадиха да сляза. Беше секретарката на Минчо Агайн. Каза ми в 18 часа да отида на мястото, където се срещахме с генерала. Така и направих. Той направо мина на темата: &bdquo;Безпокои ме твоето изпращане в Брюксел! Говорих с Григор /ставаше въпрос за Григор Шопов/ и със Стоян Савов. През тях нищо не е минавало за тебе. Всичко урежда Мирчо Спасов. Ти да не си направил някаква сделка, без да си ми казал?!&rdquo;. Разказах му всичко, въпреки че бях подписал декларация с никого да не споделям какви задачи са ми били възложени. Предадох му дословно думите на Мирчо Спасов: &ldquo;Поставяме ти нова задача! Ще отидеш в Брюксел, ще работиш в нашето посолство! Там е посланик Георги Чанков, първи заместник на посланика е Стефан Стайков - син на Енчо Стайков, там работи като търговски представител Младен Грозев, брат му е Геро Грозев - постоянен представител на България в ООН, там е Димитър Пеев и Гаврил Сертов - бивши партизани от средногорския отряд. Там работи и един земеделец - Богомил Зафиров, и се среща с Ценко Барев - враг №1 на България. <br /> <br /> <strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);">Трябва да разберем говорят ли нещо за Тодор Живков! </span></strong><br /> <br /> Това е по поръчка на една мъжка секретарка &ndash; Милко Балев!&rdquo;<br /> <br /> Генерал Агайн известно време мълча, после тревожно каза: &bdquo;Кой ли знае какво сега е намислил нашият Мирчо?! Едва ли Милко Балев му е възложил тази задача, но всичко може да се очаква! Внимавай и бъди нащрек, никак няма да ти е лесно! И трябва да знаеш - тези хора са честни, преценявай какво ще пишеш за тях... Знаеш, че тези сведения не са като да напишеш една книга! Все пак, ако изпаднеш в беда, знаеш как да ме потърсиш!&rdquo;.<br /> <br /> Една ноемврийска събота вече летяхме със съпругата ми за Брюксел. В белгийската столица ни посрещна Богомил Зафиров - един от хората, които бяха мой &ldquo;обект на разработване&rdquo;. <br /> <br /> След като се настанихме, от резиденцията на посланика пристигна Савка - съпругата на посланика Георги Чанков. Тя изглеждаше нервна и притеснена. Моето изпращане не било съгласувано с Чанков, каквито бяха изискванията...<br /> <br /> <strong>- И са ви възложили да шпионирате посланика?..</strong><br /> - Георги Чанков нямаше представа с каква задача съм изпратен. Но се съмняваше, че работя за службите. От разговорите, които съм имал, той имаше доверие на Мирчо Спасов. Когато съм пристигнал в Брюксел, се свързал с него да пита за мен - та нали Мирчо Спасов беше първи заместник-министър на вътрешните работи и отговаряше за кадрите на министерството...<br /> <br /> Предварителната информация, която имах, беше, че Георги Чанков е дребнав и сприхав. Може и да е така, но нали той дълги години е бил в нелегалност... Бил е заместник министър-председател и един от най-доверените лица на Георги Димитров. Дори е в състава на делегацията, която прибира тленните останки на Димитров от Москва. После Тодор Живков го изважда от състава на Политбюро и изпада в немилост. В Брюксел ми беше даден специален пропуск, с който да влизам чак в самолетите на БГА &ldquo;Балкан&rdquo;, които кацаха на летището. А посланикът Георги Чанков ми даде един от двата служебни мерцедеса на посолството да го използвам, още помня номера СД 72.<br /> <br /> Не бяха изминали и няколко месеца, и аз изпаднах в депресия. Не знаех какво да правя, нямаше и кого да питам. От София негодуваха за хвалебствията, които изпращах, но им пишех самата истина. <br /> <br /> Написах молба да бъда отзован от Брюксел. Посланикът я скъса и след няколко дена ме покани в резиденцията. Беше сам, защото съпругата му беше заминала за България. На дълго и на широко си говорихме. И той не пиеше алкохол, пихме бира. Разказах му за предателството, след което е била убита първата му съпруга Йорданка Чанкова. Той остана изненадан, че знам такива подробности, които той не знаеше. Разбира се, не казах, че предателят е Мирчо Спасов - той толкова му вярваше!... Чанков с мъка разказваше: &rdquo;Този правешки хитрец /Тодор Живков &ndash; б. а./ ме наказа не само партийно, но промени площада от &bdquo;Йорданка Чанкова&rdquo; на &bdquo;Йорданка Николова&rdquo;, а аз оттам минавам всеки ден с трамвая... Права беше Цола /Цола Драгойчева &ndash; б. а./, като казваше: &bdquo;Тодор ходеше все с един и същи костюм и ние от ЦК искахме да съберем пари да му купим нов костюм, а той ни стана началник!&rdquo;&hellip;<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Валерия КАЛЧЕВА</strong><br />