Кошмар със сладострастен таксиджия преживяла млада столичанка посред нощ

&bdquo;От години водя борба с безредицата в таксиметровите компании и негодните за тази работа шофьори. Тази сутрин отворих личния си профил във Facebook и прочетох едно тъжно писмо. Мога да помогна на подателката единствено като дам гласност за инцидента, който е претърпяла! Предоставям Ви нейния текст без редакторска намеса и нека всеки сам направи изводите за себе си!&rdquo;, написа Паскалева.<br /> <br /> <em><strong>Ето го и цялото писмо:</strong></em><br /> <br /> Как се запознах с Гошо или как се запознах отблизо с истинския страх, шок и паника!<br /> <br /> 30 август 21:00 часа, отивайки на гости на братовчедка си от Централна гара към квартал Гео Милев, реших, че ще отида с такси, за да стигна по-бързо и да избегна досадното пътуване в автобус с всякакви олигофрени, с каквито съм се сблъсквала не веднъж в градския транспорт в София. Оказа се обаче, че всичките идиоти и олигофрени не са ми докарвали такъв ужас, какъвто ми докара Гошо. Гошо, който се оказа момче лошо или педофилче лошо, на който желая най-лошото! Честно и откровено! Няма да му пожелая да изпита това, което изпитаха моите родители, защото за целта, ще трябва да страда и дъщеря му-така както страдам аз. Но не бих го пожелала на момичето, само защото баща й е изрод. Никой не избира родителите си и вярвам, че е ужасно ние да плащаме за техните грехове.<br /> <br /> Качих се в третото такси в колонката-уж за щастие. Оказа се обаче за нещастие. Седнах отпред и тръгнахме.<br /> <br /> Като всеки един шофьор, той побърза да си намери тема за разговор. Возила съм се при много шофьори и сме си говорили за времето, за държавата, за какво ли не, но никой не си е позволил да прекрачи границата служител-клиент. Е, Гошо побърза да го направи. Започна с въпроси &lsquo;&rsquo;от къде си, къде живееш, къде отиваш и какво ще правиш тази вечер&rsquo;&rsquo;. Отговарях кратко и троснато, като усетих едно напрежение в мен, но побързах да си кажа на ум да не се притеснявам излишно. С перфиферното си зрение забелязвах как шофьора ме гледа и съвсем не приличаше на погледа на чичо ми,с който са може би на една възраст. Побърза да прибави: &lsquo;&lsquo;Ах, колко си сладка!&lsquo;&lsquo;. <br /> <br /> Всичко в мен забушува и за първи път в живота си не успях да кажа и думичка. Не успях да съм груба, каквато по принцип съм с наглите и нахални мъже. Последваха още две изказвания за това колко съм красива и колко ме е харесал. През главата ми минаха всякакви мисли и то от най-лошите. Той продължи: &lsquo;&lsquo;Ами освен да се запознаем,а? Аз съм Гошо!&lsquo;&lsquo;. Погледнах към него и още нищо не казала, той изсъска:&lsquo;&lsquo;Надявам се това запознанство да не е напразно, защото няма да ми хареса, ако е така. Аз все пак очаквам нещо!&lsquo;&lsquo;. Усетих как цялата треперя, не можех да повярвам какво се случва, но бях почти убедена какво ще ми се случи до няколко минути.<br /> <br /> Погледа ми се спря на касовия апарат и видях, че той не начислява никаква сума, вдигнах глава и видях, че таксито е със зелена светлина, а не с червена, както трябва да е, когато колата е заета. Светофара светна червено, той започна да намалява, погледна ме и пак каза:&lsquo;&lsquo;Ама много си сладка, ей!&lsquo;&lsquo; и тръгна към мен с тялото си. И тогава направих нещо, което си мислех, че се случва само по филмите. Слезнах от още леко движещата се кола. Слезнах, да, а той крещеше по мен да спра. Изпаднах в шок и невероятна паника. <br /> <br /> Въртейки се на булеварда, виждах само светлини от фарове и всичко ми беше на забавен каданс. След секунди дойдох на себе си и направих още нещо, което си мислех, че се случва само по филмите. Нахлух в колата на напълно непознат човек на светофара. Той ме погледна толкова уплашено, най-вероятно колкото уплашено гледах и аз. Успях за максимално кратко време да му обясня, че не съм луда, а че го умолявам да ме закара, защото ми се случва нещо ужасно. Момчето ме прибра и се опита да ме успокои, за което съм му адски благодарна.<br /> <br /> Не мога да бъда сигурна, че шофьорът е имал намерение да ми направи нещо. Може и да е просто един идиот, на който му харесва да се държи по този начин. Но няма никакво право. Няма право да нарушава границата служител-клиент. И смятам, че няма право да работи до края на живота си.<br /> <br /> В шок съм, уплашена съм и знам какъв траен белег ще остави случката в мен. Осъзнавам какво причиних на близките си и как всеки се обвинява, а всъщност вина няма никой от нас. Затворя ли очи, виждам лицето на този човек-неприятна, мазна, педофилска физиономия. Стане ли тихо около мен чувам гласа му, казвайки колко съм сладка. А заспя ли, сънувам кошмара, който изживях на живо. А трябва ли да се придвижа по тъмно сама до някъде&hellip;не знам какво е, защото все още не смея.<br /> А Гошо ще си кара таксито без никой да го закача. От фирмата му отказват да ми съдействат, защото не знам регистрационния номер на колата. Ами да, не го знам, защото в такъв момент на ужас, единственото нещо, което исках да направя беше да избягам. Момчето, в чиято кола се качих искаше да запише номера, но Гошо, явно стреснат от най-лява лента зави за отрицателно време в дясно и избяга.<br /> <br /> Боли! Боли от страх, от безсилие и от това, че се случват такива неща.<br /> <br /> Мили хора, не търся съжалението Ви. Разказвам историята си, за да повече хора разберат какви неща се случват. И какво би могло да ни се случи, ако не се измъкнем. На нас, да, защото най-голямата грешка, която допускаме е, че си казваме: &lsquo;&lsquo;Това не може да се случи на мен&lsquo;&lsquo;. Всъщност може! В нашата държава всичко може, защото всичко е позволено!<br /> И.Д.<br /> <br />