Невероятните премеждия на белгийски пенсионер, заселил се в Лещен

&nbsp;Желанието на чужденеца бе да напомни на местната власт за изконното право всеки човек да има живителна течност, за да пие и да се мие. 67-годишният мъж окупира кабинета на кметския наместник Найле Ходжова още в 10 часа сутринта. Седна на кметския стол, но не заради мераци да заеме поста, а да принуди отговорните институции да си свършат работата и да осигурят вода за шепата местни хора и за стотиците туристи в архитектурния резерват, прочут с вековните си къщи, <a href="https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/belgiyski_pensioner_stana_geroy_za_leshten-298665.html" target="_blank"><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>пише &quot;Стандарт&quot; в специален репортаж</strong></span></a>.<br /> <br /> &quot;В продължение на цели 8 дни бяхме без вода. Това е кошмар. За нас е немислимо и неприемливо. Родени сме в белгийския град Антверпен, преди да дойдем тук, живяхме 8 години на испанския остров Тенерифе. Там не сме и допускали, че някъде в страна от Европейския съюз ще има такъв проблем. Чешмите ни сухи, а никой нищо не ни казва&quot;, разказва разпалено Лео за &quot;изпушването&quot; си. Затова отишъл в кметството и заел мястото на кметицата. Тя му обяснила, че трябва да напусне, но той бил непреклонен. И поставил ултиматум - връща се вкъщи, след като потече водата в дома му. В края на работния ден селският управник извикал полиция, тъй като не можел да заключи сградата. &quot;Униформените се държаха добре с мен, не ме арестуваха. Обясних им, че просто искам вода, а не върша никакво престъпление. По-късно имах среща и с общинския кмет на Гърмен Минка Капитанова, за да обсъдим проблема. Най-важното е, че в момента има вода в цялото село.<br /> <br /> <strong>Хората ми благодарят за борбата, която водих</strong><br /> <br /> в онзи ден, всички ме поздравяват и казват &quot;Браво, Лео&quot;, твърди превърналият се по неволя и от безводие в герой пенсионер от Белгия. Според него и съпругата му Симон, която е с година по-голяма, безводието е заради местен ресторантьор, който врътвал кранчето, за да осигури вода за себе си за сметка на половината селище. На няколко пъти белгиецът отивал и пускал водата, макар и с цената на две нападения от служители на бизнесмена. <br /> <br /> Не само живителната течност създава дискомфорт на белгийското семейство, което живее в архитектурния резерват вече 5 години. Тук са непрекъснато, но на всеки три месеца пътуват до Белгия за по няколко дни. Там живеят двете им дъщери, от които имат четирима внуци - все момчета на възраст от 11 до 24 години. Те също идват в Лещен често, тъй като им харесва спокойствието, тишината и красотата на природата. &quot;И те се учудват на безводието, на спирането на тока. Когато дойдохме през 2010 г., нямаше толкова много хотели и къщи за гости. Но започна бясно строителство на сгради, на изливане на бетон. Догодина тези постройки ще са още повече. Някога местната власт е нямало как да предвиди такова голямо потребление и на вода, и на ток.<br /> <br /> <strong>Електричеството прекъсва, крушките едва мигат на моменти</strong><br /> <br /> споделят двамата съпрузи. Минути след тези им думи телевизорът замлъква, а екранът на компютъра угасва - токът спира за няколко минути. Затова са необходими нови мощности, нови комуникации, категорични са Лео и Симон. <br /> <br /> Община Гърмен е изготвила проект за трайното решаване на проблема с безводието в Лещен. Той е за израждане на воден цикъл в населеното място, но не бил одобрен в предишния програмен период. Кметството ще кандидатства отново за еврофинансиране. Проектът предвижда строителството на нови резервоар и водопровод, изграждането на нови водопроводна и канализационна мрежа. &quot;Дано успеят, че селото започва да се превръща в умален макет на курорта Банско. <br /> <br /> Бум на строителството на хотели и къщи за гости, но не и на необходимите комуникации - улици, водопроводи, трафопостове. Спасението за това прекрасно селище е спирането на строежите. Вече не можем да видим красивата гора, качваме се на последния етаж на къщата, за да се насладим на природата. Небето също е чудесно, гледаме го с телескоп&quot;, казва Симон. Не приемат начина на строителство на част от сградите - покриват се сградите с керемиди, излива се бетон, поставят се прозорци с алуминиева дограма. <br /> <br /> Белгийците са убедени, че по този начин се съсипва уникалността на населеното място, в което адресна регистрация имат едва 6 души. Защото интереса на туристите от страната и чужбина към Лещен е заради вековните къщи, измайсторени от дърво и камък, а покривите им направени с тикли. Лео и Симон затова се влюбили точно в Лещен. Харесват много и другия архитектурен резерват, който е на 10 км нагоре в Родопите - Ковачевица. Живеели на остров Тенерифе, когато в интернет попаднали на кадри и информация за Лещен. <br /> <br /> &quot;Къщите и природата така ни грабнаха, че въобще не се замислихме. Сменихме веднага Испания с България. С идването купихме земя и си построихме триетажната къща, наехме майстори от съседното село Горно Дряново. Изискването ни бе да я направят в пълен синхрон с вековните постройки по тези места. Цяла година работиха и изпълниха волята ни&quot;, казва Лео, който е инженер по професия. Белгийците вярват, че<br /> <br /> <strong>силата и вълшебството на селото е в неповторимата архитектура</strong><br /> <br /> на постройките. Това е причината за наплива на туристите. Те могат да се настанят в съвременни сгради навсякъде в големите градове. Но търсят автентичното и древното. <br /> <br /> &quot;Най-важни са комуникациите, Лещен не е готово да посреща толкова много гости. Хигиената също е от значение. Не бива отпадъците от контейнерите да се изхвърлят само веднъж в седмицата, започва да мирише, трупат се боклуци край кофите, грозна гледка е&quot;, споделя Симон, която някога е била офис секретарка и е наясно, че чистотата е приоритет навсякъде. <br /> <br /> Тя съвсем сама чисти голямата къща. Признава, че вече се уморява. Семейството не приема гости срещу заплащане в дома си. Заради натрупалите се проблеми в последните години сякаш не е изненада върху къщата им табелата с надпис: &quot;For Sale&quot;. Не крият и цената, която искат за постройката - 322 000 евро. Това обаче не означава, че са взели категорично решение да напуснат страната ни. Вариант за тях е Ковачевица. <br /> <br /> &quot;Трудно ще се разделим с България. Езикът ви за нас е много труден, говорим пет други - английски, френски, немски, испански и фламандски. Знаем само отделни думи на български език - вода, проблем, много, малко, при, плаща, хляб, топло, студено, ракия, може би, може ли, сладолед, лед, кола. Така и не намерихме училище в Гоце Делчев, където да учим езика ви. Тук трудно се разбираме с местните хора, които са добри, усмихнати и внимателни с нас. Сегашната кметица, а и предишната, не знаят въобще английски&quot;, разказват Лео и Симон. Това е проблем, защото няма кой да насочи, да упъти, да говори с чуждите туристи, които идват в Лещен. <br /> <br /> Двамата не крият, че може да отидат отново в Тенерифе, където също много им харесва. Признават обаче, че най-вероятно след повече от 13 години в чужбина изборът им ще е Родината. &quot;По-мило от нея няма за нас, там са всичките ни роднини и близки. Не можем да я сравняваме нито с Испания, нито с България. Тук изкарахме 5 интересни години, може и да останем, но някои неща трябва да се променят. Искаме да живеем спокойно, а не да се борим с безводие и липса на ток. Желанието ни е да нямаме такива проблеми. За да можем вечер да седнем усмихнати на терасата, да отворим бутилка вино и да поглъщаме с поглед красотата на природата ви, уникалността на вековните къщи&quot;, признават Лео и Симон. <br /> <br /> Те обичат да пътуват до интересни културни и исторически забележителности у нас. Всичко това ще им липсва страшно много, ако си тръгнат от България. И ще отнесат &quot;лъжица катран в кацата с мед&quot; от престоя си тук в своята Белгия. Нещо типично за нашите географски ширини. За съжаление.<br />