Хората виждат в мен само разглезения мързелив син на Джон и Йоко. Но това е далеч от истината, изплака в интервю за „Гардиън” Ленън-син - защитник на околната среда.
Шон Ленън е роден на 9 октомври 1975-а. На същия ден Джон навършва 35 и синът идва като своеобразен подарък от Йоко Оно. Наследникът е само на пет, когато Джон Ленън е застрелян в Ню Йорк. Синът, чийто кръщелник е Елтън Джон, никога не празнува рождения си ден, а го посвещава на баща си. Той казва, че за него животът започва отново всеки ден. Артистичен, любопитен и настроен приключенски - както някога беше неговият баща.<br /> <br /> След като през миналия октомври Шон издаде албум с групата си, сега работят по нов проект, наречен Moonlandingz. Предвидено е дискът да излезе през октомври, отново с лейбъла на Ленън и приятелката му Шарлот Мюл - Chimera Music.<br /> <br /> От наследниците на &quot;Бийтълс&quot; Шон е с най-успешна кариера. През предходното десетилетие записа три успешни албума и работи по проекти с Моби, Soulfly, Мариан Фейтфул и майка си. Изявява се като актьор и филмов продуцент. В комедията &quot;Алтер его&quot; от 2012-а дори е в главната роля, съобщава <a target="_blank" href="https://www.standartnews.com/lyubopitno-show/shon_lenan_ne_sam_marzelivetsat_na_dzhon_i_yoko-298502.html"><span style="color: rgb(0, 0, 255);">&bdquo;Стандарт&rdquo;</span></a>.<br /> <br /> <strong>- Шон, през октомври навършвате 40. На толкова беше баща ви, когато го убиха. Правили ли си някаква равносметка?</strong><br /> - Твърдят, че животът започва на 40. А големият Ленън има песен, в която се казва, че възрастта е &quot;просто състояние на ума&quot;. Остаряването напомня, че времето ни на тази земя е ограничено. Когато си на 20 или на 30, понятието време ти звучи абстрактно. С наближаването на &quot;попрището жизнено средата&quot; все по-малко мисля за това какви са очакванията към мен. Интересува ме по-скоро посоката на живота ми и изкуството, което ще предложа на света. Вече нямам време за губене. А това ме вдъхновява и превръща почти в работохолик.<br /> <br /> <strong>- Какво още има в дългия списък от проекти, с които се занимавате?</strong><br /> - Пиша музика за моята и на Мюл група, нови песни за соловия ми албум - след почти близо десетилетие пауза. Работя по диска на майка ми, който трябва да излезе през януари, създавам и филмова музика. Режисирам документалистика, с която ще популяризирам някои от моите приятели, артисти в Ню Йорк. Отстрани може да изглежда, че ангажиментите ми са прекалено много. Не го правя, за да избивам комплекси заради славното ми семейство. Занимавам се само с неща, които ме правят щастлив, и се чувствам добре в собствената си кожа!<br /> <br /> Така отговарям на критиците, които - без значение какво правя, ме виждат като разглезения мързеливец на Джон и Йоко. Бях изненадан, че тези настроения остават и просто го приех. Опитвам се да се овладея, но понякога мислите сами нахлуват в главата ми. Особено, когато се чудя какъв би бил животът, ако баща ми беше жив днес. Безкрайно съжалявам, че не получих възможността да общувам като възрастен с него. Много хора мислят, че не го помня, но това не е така. Той ме научи да плувам, да използвам нож и вилица. Често ми разказваше за Англия и мечтаехме някой ден заедно да идем в Ливърпул.<br /> <strong><br /> - Опитвали ли сте някога да издавате музика под псевдоним?</strong><br /> - Имаше моменти в миналото, когато някои хора ме съветваха да работя под псевдоним и да видим какво ще стане. Може би това беше обещаващ начин да бъда по-лесно оценен, но не го направих. Аз съм издънка на Джон Ленън.<br /> <br /> Поех си кръста да успявам по трудния начин. Би било неуважение към баща ми, семейството и мен да работя под чуждо име. Не бих се гордял със себе си, ако постъпех така. Да се крия е последното нещо, което бих направил. Поддържам активно публично присъствие в социалните мрежи, споделям неща от живота си в Инстаграм и Туитър.<br /> <br /> <strong>- Кой от двама ви с Йоко Оно е по-голям работохолик?</strong><br /> - О, определено тя е като работен кон - художник, музикант и активист още от 80-те. Всяка сутрин става в 7, има стриктен график и много държи на точността. Праща на сътрудниците от 5 до 10 мейла един след друг. Не й ли отговорят на момента, веднага пита: &quot;Какво става, нещо не е наред ли, добре ли си?&quot;<br /> <br /> <strong>- Музиката на &quot;Бийтълс&quot; все още има милиони фенове по света. Вие имате ли любими техни песни?</strong><br /> - Не бих могъл да откроя една или друга, обичам цялата им музика. Все пак най-много харесвам нещата им, правени между &quot;Revolver&quot; и &quot;Magical Mystery Tour&quot;. Силни, сложни и пищни шедьоври. Обичам песни като &quot;А Day in the Life&quot;, &quot;Tomorrow Never Knows&quot;, но не са ми любими извън контекста на определен момент. По същия начин чувствам и цветовете - нямам фаворит. Моят любим период от &quot;Бийтълс&quot; е, който започва с &quot;Revolver&quot;. Те наистина рушат границите и дават път на новаторското писане на песни.<br /> <strong><br /> - Преди доста години казахте, че рокендролът умира. Защо става така?</strong><br /> - Защото изгуби социалната почва, която му даваше живот. Той се роди като музика на протеста, която подхранваше младежкия антиконформизъм. Днешната младеж е коренно различна, по-прагматична, по-гъвкава, приспособяваща се по-добре към обществените реалности. На нея не й трябват напомняния, че историческото й предназначение е да отправи предизвикателство на този несправедлив свят. Тя вече е разбрала, че светът не може да се промени с помощта на музиката. Съответно и тези, на които им се струва, че пишат музика в стил &quot;рок&quot;, са много по-загрижени за естетиката на жанра, отколкото за неговата етика. Някога имаше един жанр &quot;прогресивен рок&quot;. Е, всъщност рокът отдавна регресира - затвори се в най-сполучливите си форми и не иска да върви напред.<br /> <strong><br /> - А каква музика пишете вие?</strong><br /> - Главната ми мотивация е песните да са красиви. Не се опитвам да изобретя жанра отново.<br /> <br />