"Западни Балкани" е нещо като технически термин, който се употребява от 17 г. насам. Това събирателно име обхваща държавите от бившата Югославия - без Словения, но плюс Албания. Един регион, който на Запад има лоша слава, също както и по-широкото определение "Балкани". И обратно - в тези страни самият Запад има не само почитатели, коментира Драгослав Дедович от Дойче веле.
Зад този факт се крие дълга предистория, която днес произвежда добре познатите клишета: едните смятат, че Балканите са хронично назадничави, другите пък - че Западът е хронично арогантен и циничен.<br /> <br /> На срещата във Виена за тези клишета няма да се говори. Там всички ще се преструват, че просто повтарят Берлинската среща от миналата година, чиято цел беше по-бързото приобщаване на региона към ЕС. Истината обаче е друга. Германия и останалите европейци нямат желание в обозримо бъдеще да приемат в ЕС тези недоправени и бедни държави. Но продължават неуморно да им повтарят формулировката, измислена още през 2003 г. на срещата на върха на ЕС в Солун: &quot;Бъдещето на балканските държави е в ЕС&quot;. В западните столици отдавна се опасяват, че когато настъпи този момент, в ЕС ще влязат държави с твърде съмнителна бюджетна дисциплина по гръцки образец.<br /> <br /> Недай си Боже, пък да се доберат до еврозоната! На Запад се страхуват още, че тези кандидати за членство също имат малцинства, които - подобно на много роми от България и Румъния днес - един ден ще предпочетат да живеят в Дортмунд, вместо у дома си, където са маргинализирани и ужасно бедни.<br /> <br /> Нито една страна от Западните Балкани не е достигнала икономическото си равнище от 1989 г. Дори в новата еврочленка Хърватия от 2009 г. насам икономиката се свива, а там, където стопанските показатели са малко по-добри - както е например в Черна гора и в Македония - структурите на властта, които се смятат за непогрешими, направо парализират политическия живот. А ако погледнем днешното положение в Босна и Херцеговина, с основание трябва да се запитаме: какво всъщност свърши там Западът за 20 г.?<br /> <br /> Тази държава не може да се похвали нито с политическа стабилност, нито с работеща икономика. Явно има някаква грешка - и то от двете страни на уравнението. В момента отношенията между Запада и Западните Балкани наистина приличат на някакъв безкраен валс, в който партньори са арогантността и назадничавостта. Но за това не се говори. Разменят се само комплименти. В същото време зад кулисите на срещата във Виена доминира една тема: бежанците. Представителите на балканските страни са разтревожени от хаоса по трасето между Гърция и Унгария: какво да правят държавите от Западните Балкани, които се оказват транзитни по маршрута на бежанците от една еврочленка (Гърция) към друга еврочленка (Унгария)?<br /> <br /> Германия пък поставя съвсем друг проблем: над 40% от кандидатите за политическо убежище в страната идват от Западните Балкани.<br /> Но каквото и да излезе в крайна сметка от този сложен политически танц във Виена, Западните Балкани няма да получат очакваните нови икономически импулси. Според едно изследване на университета в Ница, до 2020 г. регионът има нужда от поне 110 млрд. евро инвестиции. За такъв &quot;помощен пакет&quot; в Западна Европа няма консенсус. Така се получава порочен кръг: &quot;Като не искаш да инвестираш при мен, аз пък ще ти дойда на крака&quot;.<br /> <br /> От близо две десетилетия Западът е главният икономически и политически актьор на Западните Балкани. Но след провала на някогашна Югославия сега в региона се очертава и провал на ЕС. Това е един предизвестен провал, за който обаче във Виена няма да стане дума. Но все някога тази дискусия трябва да се проведе, на всяка цена.<br /> <br /> <em>(Със съкращения)</em><br /> <br />