Борислав Божилов работи като международен шофьор в системата на СО МАТ. В началото на 80-те години създава собствена транспортна фирма “Евротранс”, с която успешно конкурира държавния монополист. Божилов е известен с прякора Боби Бец, по името на германския транспортен бизнесмен Вили Бец, когото българинът вози при едно от посещенията му в страната за преговори със СО МАТ и след това работи за него. Последния шеф на 6-ти отдел в Шесто управление Димитър Иванов го описва в книгата си така: „Боби Бец беше нещатен сътрудник на транспортния отдел на Второ главно управление, имаше служебни карти на Държавна сигурност и на КАТ, които размахваше наляво-надясно.”
<em>&quot;ШОУ&quot;</em>&nbsp;п<em>редлага ексклузивната изповед на най-близкия човек на Боби Бец - неговата дясна ръка Георги Китанов-Гьонде, който за пръв път говори пред медиите за скандалния им бизнес и разкрива тайни от живота на митичната фигура! </em><br /> <br /> <hr /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201508/Tina_26/Gionde_vatre.JPG" alt="Gionde_vatre.JPG" align="left" hspace="9" width="320" height="394" />- Гьонде, как се запозна с Боби Бец?</strong><br /> - Познавах се с бащата на Боби, той идваше в &ldquo;Кристал&rdquo; да си пие кафето. Бай Кольо се казваше. Като се заговорихме кой откъде, той каза: &ldquo;Аз съм от Калково, Самоковско&rdquo;. &ldquo;А, и аз съм от Калково, Самоковско, бе!&rdquo;, викам аз. От приказка на приказка, ме попита и къде работя. Казвам: &ldquo;В &ldquo;Мототехника&rdquo;, шофьор съм&rdquo;. А той: &ldquo;Намери някаква работа на моя син&rdquo;. &ldquo;Има ли книжка?&rdquo;. &ldquo;Има, любителска&rdquo;.<br /> <br /> През 1964 година ми взеха книжката за алкохол за година и половина. <br /> <br /> Шефът вика: &ldquo;Жоро, ще те пратим в склада главен механик, а ти да намериш един шофьор, сигурен, който да те замести. Обясних му, че имам един братовчед - представих Боби за братовчед, който става за тази работа. Инструктирах го да не казва, че книжката му е любителска. Имах много баровци приятели, които идваха в бара на &ldquo;Мототехника&rdquo; &ndash; генерали, полковници&hellip; Уреждал съм ги да си вземат коли, те щяха да помогнат. &ldquo;Ще започнеш тука работа, и за една седмица ще те направим професионалист!&rdquo;, му обяснявам. Така и стана. До няколко дни му изкараха професионална книжка. Фактически, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>аз вкарах Боби в този бизнес</strong></span><br /> <br /> Запознах Боби с един човек - ген. Пенчев, той отговаряше в УБО за апартаментите, които се раздаваха. И той идваше в кафенето на &ldquo;Мототехника&rdquo;. Боби му пробутваше клиенти за апартаменти.<br /> <br /> Боби все викаше: &ldquo;Запознай ме с тоя, с оня&hellip;&rdquo;. Така полк. Мангалски го хареса за Нравствения отдел в МВР, който гонеше шантонерките. Двамата с Мангалски обхождаха баровете 1-2 години. Работеше като шофьор и вечер вършеше тази работа. Оттам започна. <br /> <br /> След това го прехвърлиха нещатен сътрудник към Второ главно на ДС. &ldquo;Слушалки&rdquo; да прави. По-престижно било. Казах му: &ldquo;Това не е готино, моето момче - шпионин да си!&rdquo;. А той: &ldquo;Абе, е**л съм му майката!&rdquo;.Скоро стана щатен във Второ главно. Стигна до чин &ldquo;капитан&rdquo; и си умря като капитан.<br /> <br /> По едно време ходех с едно момиче, а тя имаше приятелка, казваше се Блага. Баща й беше генерал в МНО-то /Министерство на народната отбрана &ndash; б. а./, ген. Тричков. Бяхме в едно заведение. Боби поседя малко на масата. И двете жени го харесаха. На другия ден той ме попита за Блага. Казвам: &ldquo;Тя е свободна&rdquo;. А той: &ldquo;Хубавичка е&rdquo;. Блага беше боледувала от шарка и по лицето й имаше малки белези, това й беше &bdquo;дефектът&rdquo;. Но иначе беше много красива. Оженихме ги накрая. След време Боби ми разправя: &ldquo;Бате, Жоре, тук е голяма работа! Тази иска да ме назначи в международния транспорт!&rdquo;. И той започна там. След 5-6 месеца обаче<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Блага почина</strong></span><br /> <br /> Викаше ме и мен в международния транспорт: &ldquo;Ела при мен, ченгетата са наши хора!&rdquo;. Но му отказах: &ldquo;Аз съм &ldquo;черна овца&rdquo;, в квартала всички комунисти ме мразят, защото ги псувам, няма да ми дадат препоръка&rdquo;. <br /> <br /> И наистина - много ме мотаха, но накрая ми дадоха паспорт. <br /> <br /> <strong>- Как Боби Бец прави собствена транспортна фирма?</strong><br /> - През 1981 г. направи фирма &ldquo;Евротранс&rdquo;. Имах един приятел, шофьор в Министерски съвет, возеше Гриша Филипов. Боби ме задейства: &ldquo;Жоро, ходи го хвани този твоя приятел да ми уреди среща с Гриша Филипов да ми разреши да направя транспортна фирма&rdquo;. <br /> <br /> И този мой приятел &ndash; Павката, уреди среща на Боби с шефа си. Той се срещна с него, говорили час и половина, аз го чаках с колата. Като излезе, беше много доволен: &ldquo;Жоре, готово, обеща да даде разрешително!&rdquo;. <br /> <br /> Боби и търговският директор на СО МАТ Петьо Петров направиха тази фирма &ndash; &ldquo;Евротранс&rdquo;. От &ldquo;Кинтекс&rdquo; купихме камион, ремонтирахме го и с него започнахме да работим. Боби се свърза в Лийдс в Австрия с един бивш доктор, който се беше &bdquo;отворил&rdquo; на транспорт и имаше експедиционна фирма. И той казва: &ldquo;Добре, като е готов камионът, ще дойдете тук да ви дадем товар&rdquo;. Преди Нова година нашият камион вече беше готов, с ремарке. Боби ми каза: &ldquo;Жоре, ти ще бъдеш първият шофьор, който ще направи курс до Техеран!&rdquo;. Отивам аз в Австрия, представям се във фирмата, че съм човекът на Боби Божилов. Отидохме в едно малко селце да закачваме товара. Дадоха ми документацията, дадоха ми пари за път. И на 29 декември аз тръгнах за Техеран. Направих този курс, събрахме малко пари и купихме още един камион. После още един, още един... И така, станаха 5-6 коли.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Изкарвахме много пари</strong></span><br /> <br /> По 10 000 марки беше навлото, такава беше тарифата. Експедиторът вземаше 2000 марки, че ни е осигурил товара, 8000 марки си оставаха за Боби, а аз вземах 1000.<br /> <br /> <strong>- Превозвахте ли забранени товари?</strong><br /> - Всички опасни товари Боби ги даваше на мен. Един път от Лийдс ми бяха натоварили едни ракети по 1 метър, шест парчета. Сложили ги сред другите товари. Боби вика: &ldquo;Жоре, ти си на този курс!&rdquo;. Минавам нашата граница, давам си документите на турците. По едно време идват и ми казват: &ldquo;Ще махаме платнището!&rdquo;. &ldquo;Що, бе?!&rdquo;. А те: &ldquo;Контрол!&rdquo;. Разоборудвах колата. Дойдоха и започнаха да свалят сандъците. Викам си: &ldquo;Сега си е е**.ло майката, нещо не е наред!...&rdquo;. Отивам при едни важни турци на границата, които бяха наши хора: <br /> <br /> &ldquo;Комшо, ела тука, голем проблем!&rdquo;. Дойде един боюк /голям/ шеф с униформа, тресна им вратата. И те, както сваляха сандъците, спряха. <br /> <br /> Дадох им някакви пари и си тръгнах.<br /> <br /> В Техеран разтоварвам на 8 места, накрая отивам в едно военно поделение.<br /> <br /> Като започнаха да свалят сандъците, си мислех, това бомби ли са, снаряди ли са?!...<br /> <br /> Като се върнах, Боби започна да псува: &ldquo;Ти знаеш ли какво беше това?! <br /> <br /> Ракети земя-въздух!&rdquo; <br /> <br /> Викам: &ldquo;Не знам какво е било, но ако ме бяха окошарили...!&rdquo;. Но нашите приятели, турците, оправиха играта. <br /> <br /> <strong>- А наркотици прекарвали ли сте? </strong><br /> - От Дупница от завода, товарехме каптагона с малка кола и го карахме в едно село. Смесваме го и с други лекарства, за да не се усъмнят. Там седи на склад стоката и като дойдат иранците от Германия с камионите, ги вкарвахме в горското стопанство в Самоков. <br /> <br /> На бабичките в склада казвахме, да отделят каптагона в едни кашони, а останалите лекарства - в други, защото ще се връщат в завода, тъй като са бракувани. Бабичките не знаят за какво става дума и изпълняват. Оттам вземаме каптагона и го караме при тировете на иранците в Самоков. Там разковаваме скарите на тировете и слагаме блистерите с каптагон между скарите. След това пак ги заковаваме. И арабите си ги караха сами. Ескортираше ги ченге от &ldquo;Кинтекс&rdquo;, за да не ги спират.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Бай Тошо беше разрешил да се изнася каптагон, за да има партията пари</strong></span><br /> <br /> А ние използвахме това с Боби, и с наши пичове от &ldquo;Кинтекс&rdquo; прекарвахме каптагон &ldquo;на частно&rdquo;. И те лапаха пари, и ние! Боби си направи вила на &ldquo;Щъркелово гнездо&rdquo;, аз му я строих.<br /> <br /> А когато беше югоембаргото, изкарахме една баржа по Дунава с 1000 тона нафта за Сърбия. Тогава Боби взе 1 млн. марки! След това вече с фирмата си &ldquo;Комко&rdquo; беше посредник и прекара танкове на едни руски генерали мафиоти до Бряг на слоновата кост по време не перестройката. Контрабанда. Направи голям удар. Оттам взема 2-3 млн. долара и направи пари.<br /> <br /> <strong>- Боби Бец е бил много разточителен, ти си бил винаги с него. Разкажи за вашите подвизи&hellip;</strong><br /> - Ние ходехме много по заведенията и хвърляхме много пари по барове.<br /> <br /> Една вечер в новотела в Пловдив Боби ми казва: &ldquo;Жоре, я, онези трите момичета да ги доведеш тук! Ходи, ти знаеш как да ги сваляш, ето ти, по 100 марки им дай!&rdquo;. Отивам. Те бяха с приятели. Сядам при тях: &ldquo;Ето ви по 100 марки да дойдете на нашата маса да ни правите компания!&rdquo;. А те: &ldquo;Ама ние сме с кавалери! И изваждам аз 300 марки. Кавалерите веднага: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&ldquo;Няма проблем, няма проблем!&rdquo;. Но марките бяха фалшиви</strong></span><br /> <br /> /смях/ Дойдоха те на нашата маса и тогава им дадохме истински марки. Седяха с нас до 12 часа през нощта. Двете от тях се извиниха, че си тръгват, защото имат ангажименти. Третото момиче остана. Казва: &ldquo;Ще си остана с вас до край!&rdquo;. Леко момиче беше. Боби вика: &ldquo;Жоро, аз първо ще спя с нея!&rdquo;. Съгласих се: &ldquo;Добре, бе, баровец!&rdquo;. След един час дойде и при мен.<br /> <br /> През последните години му казвах на Боби: &ldquo;Поне 160 кила си!!!...&rdquo;. А той: &ldquo;Стига, да ти е*а майката, 150 съм!&rdquo;. Но аз не го оставях: &ldquo;Дето са 160, там са и 150. Дай да вземем 100 000 долара, пък да идем в Германия, там има санаториуми, да отслабнеш малко&hellip;&rdquo;. Боби не даваше и дума да се издума: &ldquo;О, да ти е*а майката, няма да ходим в Германия, тук ще си стоя!&rdquo;.<br /> <br /> От касата на &ldquo;Комко&rdquo; аз държах ключа. Каже ми: &ldquo;Вземи 10 000 долара, отиваме на морето за една седмица!&rdquo;. Но&hellip; парите свършваха още през първата нощ.<br /> <br /> <strong>- След смъртта на Боби какво се случи с теб?</strong><br /> - Сестра му Виолета и последната му съпруга Таня Божилова водиха дълго време война. Само аз останах на Леткината страна. Тя ми каза: &ldquo;Ще ти давам повече пари от Боби, само не ме изоставяй, защото аз съм сама!&rdquo;.<br /> <br /> Казах й: &ldquo;Добре, но трябва да живея и аз&rdquo;. Имах да вземам 5 заплати от 1000 долара от Боби. <br /> <br /> Наско Голомейката /легендарният баскетболист Атанас Голомеев &ndash; б. а./, който също работеше с нас, говорил с Таня. Тя след 5-6 дни ме викна и ми ги даде. Обясних й, че съм близък със семейството на Боби, с баща му, с майка му и няма как сега да оставя сестра му сама. Таня вика: &ldquo;Добре, Жоро, ти си знаеш&rdquo;. <br /> <br /> Една година возих Летка - сестрата на Боби.<br /> <br /> <strong>- Боби Бец не беше ли те подсигурил, ако с него се случи нещо?</strong><br /> - Започна да ми строи апартамент на &ldquo;Джеймс Баучер&rdquo;, до неговия &ndash; със спалня, хол, кухня, баня. Казваше на всеослушание: &ldquo;Жоро ще живее при мен, ще ми готви, ще ми помага, той ми е като брат!&rdquo;. Но бетонът беше положен до основата и той умря. Иначе работех без трудов договор. 20 години му работих и ми плащаше на ръка. Не ме водеше на работа. А такива пари, нали знаеш как се харчат &ndash; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>барове-марове, курви-мурви... </strong></span><br /> <br /> Всички приятели знаеха, че изкарвам много пари и все: &ldquo;Ела, Жоро, кажи по едно!&rdquo;&hellip; И така - останах на една пенсия от 150 лв. Но вече 18 години работя като шофьор на един бизнесмен. Плаща ми 800 лв. Казва ми: &ldquo;Нашето семейство те смята като свой член!&rdquo;. Така че не се оплаквам...<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />