Преводачът Росен Алексиев: Откраднаха сестра ми от родилен дом за "срамни момичета"!

<em>Репортер на &ldquo;ШОУ&rdquo; се свърза с Росен и в разговора се получи една уникална изповед, дошла направо от сърцето му: </em><br /> <br /> <hr /> <br /> <strong><img width="300" hspace="9" height="379" align="left" alt="Ros_1_Rosen_Aleksiev_vatre.JPG" src="/documents/newsimages/editor/201508/Tina_26/Ros_1_Rosen_Aleksiev_vatre.JPG" />- Рос, ти постоянно общуваш с българи - забелязвам го през профила ти във Фейсбук. Тъгуваш ли за родината?</strong><br /> - Боли ме за България. Традиционните ценности, на които се уповава всяко общество, отдавна не са това, което бяха. Публична истина е, че повсеместна бездуховност е обгърнала съдбините на България. Посредственост, страх и вулгаризъм са само три от имената на сегашната атмосфера в родината ни. Болшинството българи са като просяци на кръстопът в една държава, която е тотално разбита и разграбвана не от външни врагове, както ни учеха преди години, а от самата себе си. <br /> <br /> <strong>- Тези крайно черни мисли вероятно са повлияни и от скорошните ти разкрития по една твоя лична житейска драма...</strong><br /> - Всичко, което преживяваме, е &ldquo;написано&rdquo; от самия живот... Бях на 19 години, когато в един подслушан от мен разговор между баба ми и една жена установих, че имам биологична сестра, която е била дадена за осиновяване. Изведнъж <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>светът ми се преобърна</strong></span><br /> <br /> Не можех да повярвам, че майка ми е постъпила така! Та тя обожаваше децата, раздаваше се за братовчедите ми, за мен!... Не можех да проумея какво може да я е накарало да изостави детето си. В душата ми настъпи мъка, която гневно крещеше и се бунтуваше срещу целия свят. Постепенно свикнах да живея с мисълта, че никога няма да видя сестра си, но ме измъчваше въпросът, знае ли тя за мен и защо майка ни е постъпила така?! И почнах да търся следите. В миналото. Ето какво научих: <br /> <br /> В ранните часове на 12 април 1982 г. в китното българско градче Банско се ражда момиченце. Едно от милионите деца, родени на този ден, на тази дата, но с предопределена съдба - да не расте до своята майка, до мен - нейния брат... Общественото мнение вече било решило съдбата и на трима ни. Причината? - Новородената не може да живее с биологичната си майка, защото е зачената от &bdquo;чужд&ldquo; мъж... Майка ми кърми рожбата си и плаче. Не се съгласява да подпише декларация за отказ от детето си &ndash; просто го оставя за отглеждане в дома, докато намери разрешение на проблема. Тръгва към дома си и само час след това се връща обратно &ndash; не може да го остави, това е! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>И - ужас &ndash; детето вече го няма!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Но как толкова бързо детето изчезва и какво са отговорили на майка ти?</strong><br /> - Една от акушерките й казала, че... &bdquo;Детето вече го няма! Взето е! Ела да попълниш документите и точка по въпроса. Първо го оставяш, после си го искаш, а има хора, които го искат това дете и ще приемеш нещата такива, каквито са!&ldquo;, схокала я акушерката. Това прочетох чак след години в дневник, който майка ми си е водила, за да излива скришно мъката в душата си. С тази болка е трябвало да живее цял живот!... Такива домове, съсипали съдби на момичета като майка ми, е имало много у нас. А търговията с деца тепърва ще се развихря в България, както следя и констатирам...<br /> <br /> <strong>- Но, Рос, признай, че търговията с деца не е &ldquo;наш патент&rdquo;, а я има и във високо развити държави като тази, в която ти живееш...</strong><br /> - Факт. Преди години със съпругата ми решихме да си осиновим дете. Имаме наши 3 биологични и искахме да дадем шанс на някое детенце да расте в прекрасно семейство и в нормална държава, каквато е Белгия. Оказа се мисия невъзможна! Именно поради &bdquo;непредвидените разходи&ldquo; &ndash; плащат се големи суми за това, останах с чувството, че трябва да си &ldquo;купя&rdquo; дете. И една нощ, премисляйки в тъмното разни спомени, ми изплува един как през зимата на 1990 година, когато бях студент в трети курс &bdquo;Дефектология&ldquo;, заминахме на посещение в едно забутано с. Петрово в Рило-Пиринския масив, където имаше дом за изоставени и умствено недоразвити деца. Тогава видях как шепата нормални дечица също се държаха неадекватно, защото растяха сред болните и приемаха за модел състоянието на другите си събратя. Когато едно от тези деца дойде и ме хвана за ръката с думите: &ldquo;Чичко, аз ще те обичам, вземи ме оттук!&rdquo;, нервите ми не издържаха и категорично се отказах от специалността, която учех. <br /> <br /> Но малко се отклоних от темата. През годините открих една приятелка, която търсеше брат си, <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> чиито дири също като с моята сестра се губят след дома в Банско</strong></span><br /> <br /> И на майката на Елена, така се казва тая жена, по същия начин като на майка ми обяснили, че е млада и по-нататък като се оправят нещата в живота й, пак ще си роди дете. Двамата с Елена почнахме да си споделяхме мислите и чувствата и да търсим паралелно близките си. <br /> <br /> На 27 август миналата година аз открих сестра си! По-интересното е как. - С помощта на добри приятели и доста забранени от закона действия &ndash; друг начин няма!...<br /> <br /> <strong>- Майка ти видя ли я?<img width="320" vspace="9" hspace="9" height="527" align="right" alt="Ros_3_Rosen_Aleksiev_vatre.JPG" src="/documents/newsimages/editor/201508/Tina_26/Ros_3_Rosen_Aleksiev_vatre.JPG" /></strong><br /> - Не, майка почина преди 4 години. Умря в съня си на празника на Богородица! А сестра ми се казва... Мария! <br /> <strong><br /> - А онази жена &ndash; Елена, откри ли брат си?</strong><br /> - Да. В един малък град го бяха осиновили, далеч от Банско. Покрай издирването на сестра си се запознах с още много хора, които също като мен и Елена търсят брат, или сестра. Запознах се с Елица, която пък е била осиновена и тръгва да издирва биологичното си семейство. С един Тошко, който е бил буквално откраднат от дома във Велико Търново. И той като сестра ми е бил оставен за отглеждане, не за осиновяване. После се запознах с Биляна &ndash; банкерка, с Мила, която е завършила художествената академия, и с още много хора, които са израствали като човеци със същата драма в сърцето като мен. Изводът на всички ни е един - <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>истината за осиновените деца в България е направо зловеща!</strong></span><br /> <br /> Държавата е мафия, която и преди, и сега контролира и управлява всичко. Държавната администрация, поколения наред, уж помагайки, лицемерно е дискриминирала стотици човешки същества. Затова се реших да започна една моя лична битка. Искам тези жени, които са работили в онзи дом в Банско и все още са живи, да бъдат разпитани и да си понесат наказанието, освен че имат моето проклятие! Скоро ще ви разкрия и имената им. Засега не го правя, за да не се вземат мерки по укриването им. <br /> <br /> В края на своята изповед ще отправя директен апел към една жена, която ще се разпознае. Тя упорито мълчи от години за безчинствата, които е вършила в онзи дом в Банско. А една друга плака пред мен, че е страдала заедно с момичетата, на които са отнемали децата по този начин. През 1969 г. в дома в Банско е имало повече от 200 бременни. Те са били настанени в сграда, пристроена на гърба на болницата. Всички в града са знаели що за отделение е това, но никой не е смеел да говори. Това крило на болничната сграда съществува повече от 20 години. <br /> <br /> Докторът, който е извършвал всички процедури и разпределял новородените, се казвал д-р Александър Събев. Бил от София, но отговарял за Банско. С него е била и съпругата му &ndash; по фамилия Бардарева. В случая със сестра ми е замесена акушерка от Родилно отделение в Благоевград, която става... нейна кръстница! И всичко на повърхността &ndash; благовидно, а отдолу кално и отвратително... А е имало такива домове за &bdquo;срамни момичета&ldquo; не само в Банско, но в много други градове в България. Представете си за колко съсипани човешки съдби става въпрос!...<br /> <strong><br /> Еми МАРИЯНСКА <br /> <br /> </strong><br />