Миглена Ангелова: Във всеки един момент мога да кажа: „Абе, що не си таковате… таковата!”

<strong>- Меги, как преценяваш моментната медийна ситуация? Случват се и поредните телевизионни рокади посред лято&hellip;</strong><br /> - Ако говорим за моментната ситуация в телевизиите, изобщо - в българските медии, то тя става все по-предсказуемо стабилна. Все по-ясно е какво се очаква от редакциите, от предаванията, и все по-малко са отклоненията от правилата, наложени от собствениците или от висшия мениджмънт във връзка с техните по-скоро лични, отколкото професионални интереси. Мисля, че в професионално отношение те просто съсипват организациите си. И предполагам, че го правят не толкова от невежество, колкото от характерното неглижиране на обществената мисия на медиите. Купуват някаква медия и считат, че тя ще продължи да бъде същата влиятелна машина, но с виждането си за медията като за лична бухалка, те толкова бързо съсипват репутацията й, че тя скоро и муха не може да убие. В един момент, а той настъпва твърде скоро, инвестицията им губи смисъла си.<br /> <br /> <strong>- Кое те кара да мислиш по този начин, при все, че промяната не непременно означава нещо лошо?</strong><br /> - Медия без реноме, без имидж, без репутация не се гледа, не се чете, не се слуша! И отлива на аудитория, който наблюдаваме през последните години по абсолютно всички канали и направления, говори сам за себе си. Това, което мен ме дразни в тази ситуация, е, че пряко са ударени всички, които търсят чужди инвестиции за България в медиите. Налага се мнението, че медиите у нас са непечеливша инвестиция! Това не е вярно! Те са непечеливша инвестиция, само когато собствениците им отклоняват средства за личните си нужди. Или пък когато тези собственици съсипват основния капитал на медията, която управляват или притежават, което е пак същото, но по друг начин. С действията си те по такъв начин съсипват репутацията, че отвращават хората от медиите. Това в дългосрочен план е изключително пагубно. Ако се върнем назад във времето, ще се убедим, чe повечето придобити медии, при това придобити за доста милиони, всъщност <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>бяха съсипани</strong></span><br /> <br /> Има хора, които докосват нещо печелившо &ndash; има гледаемост или читаемост &ndash; и го превръщат в прах за отрицателно време!<br /> <br /> <strong>- Конкретни медии ли визираш с тези думи?</strong><br /> - Добре, нека вземем примерно вестник &bdquo;Преса&rdquo; или пък &bdquo;24 часа&rdquo;. При вторите е налице постоянен мениджмънт при смяна на собственика, при първите създаден от нулата вестник, а и в двата случая това се прави от хора, които са имена в българската журналистика. По какъв начин са създали името си, няма значение, в случая е важно, че са имена. И какво става? - В единия случай наблюдаваме постоянен отлив на аудитория, а в другия е като във филма &bdquo;игра две лета, след което изчезна от държавата&rdquo;. Категорично твърдя, че в България има глад за информация. Но глад за конкретна, коректна информация, за добри анализи, за друг тип журналистика, журналистика от 21 век. Медиите не са черна яма за средства, в която се изливат с кошове парите и няма нищо насреща. Това също не е вярно! <br /> <br /> Ако трябва да говорим за телевизиите, които на мен са ми болна тема, ще кажа, че всичко необходимо за тяхното функциониране ясно и точно се съдържа в Закона за радио и телевизия, там има ясна дефиниция на понятието &bdquo;независим продуцент&rdquo;. Това е един много специален юридически субект, в чиято работа телевизията няма право да се намесва. <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> Телевизиите обаче имат навика да се намесват <br /> </strong></span><br /> в работата на независимите продуценти по няколко начина, които се развиха и разпространиха във времето.<br /> <br /> <strong>- Самата ти си независим продуцент - какви са начините, за които говориш?</strong><br /> - Като независим продуцент съм работила в bTV, в Нова телевизия и в ТВ7. В bTV ми се е налагало да отговарям на въпроси, свързани с това поканила ли съм всички страни, участващи в един спор. Това не е намеса в работата на независим продуцент, защото телевизията е длъжна да си охранява правата и интересите, и да не ходи излишно по съдилища, само заради това, че някой от продуцентите не си е свършил работата и е пренебрегнал една от страните в даден проблем. Това е ясно и безспорно. Сам по себе си обаче този първоначално правилен акт може да се превърне също в тояга, която да удря по главата на независимия продуцент, ако той е викан през час да дава обяснение поканил ли е всички страни и защо тази, а не другата страна, като те могат да бъдат още пет други страни, това също е вид намеса и не трябва да се допуска, защото развива автоцензурата. На мен това не ми се е случвало. <br /> <br /> Другият начин, по който може да бъде потискан един независим продуцент, е като бъде съветван каква тема да направи и каква да не прави. Ако това се прави устно, то много трудно може да се докаже. Макар че Магърдич Халваджиян доказа, че дори устното &ldquo;съветване&rdquo; може да прерасне в скандал. На мен ми се е случвало подобно нещо, и то писмено &ndash; в Нова телевизия, при предишното й управление. Предишно донякъде, защото бордът на директорите май е същият. Това е вече причина да се сезира СЕМ.<br /> <br /> <strong>- А дали регулаторът СЕМ обръща изобщо внимание на тези неща?</strong><br /> - Е, той все пак е създаден да гарантира правата на всички участници в медийния процес. Дали и как го прави, е спорен въпрос. Ако съдим по резултатите, не се справя. Там също има връзки, по-скоро лични отношения. Навсякъде става дума за лични отношения. А в името на личните отношения се жертват професионалните принципи. Тоест, жертва се капиталът на професията, на медиите - репутацията! Това, което сега виждам, че се случва, е гаранция, че нито един независим продуцент няма да има причини да се обиди, нито да вдигне скандал. Когато си на заплата в една телевизия, дори няма нужда да ходиш често &bdquo;на килимчето&rdquo;, за да те съветват какво да правиш - ти сам се сещаш!... У нас, на екрана, ясно се вижда до какво води автоцензурата &ndash; ние се занимаваме с ромите, със силиконите, с това кой кого заклал, убил, изнасилил... Тоест ние се занимаваме само със следствията, по никакъв начин не изследваме причините, истинските причини имам предвид. Този процес по отношение на цялото ни общество е вид <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>убийство от едната страна и вид самоубийство от друга<br /> </strong></span><br /> <strong>- Ние май от доста време в медийно отношение сме в състояние на самоубийствени ходове... Но как се противодейства на такова статукво? Противодейства ли се изобщо?!</strong><br /> - Кой е в авангардът на една нация? Това са бизнесът, силните личности, популярните авторитети, управляващите, държавата&hellip; Хайде нея да не я споменаваме, защото е размито понятие, но, примерно, умните управляващи, държавници и бизнесмени трябва много спешно да се съберат, да си дадат сметка какво става, да разберат, че тяхната работа се обезсмисля, че техният бизнес ще бъде окончателно ликвидиран след няколко години функциониране на медиите по този начин, и да вземат мерки. Има кой да очертае пътищата за реакция и за излизане от този самоубийствен свредел.<br /> <br /> <strong>- И друг път си ми споделяла, че в крайна сметка от един момент нататък ти винаги ставаш неудобна за съответната телевизия &ndash; по начина, по който може би неудобен стана и Маги Халваджиян за интересите на bTV&hellip;</strong><br /> - На мен даже ми е трудно да кажа в какъв смисъл съм неудобна за телевизията, защото всъщност съм много удобна за нея &ndash; обикновено предаването, което аз представлявам, винаги е било с бюджет, заради който ръководството просто трябва на ръце да ме носи. Моят екип работи по високи професионални стандарти, ние не закъсняваме, перфектно организирани сме, не нарушаваме графици, правим това, което сме казали. Но аз съм и продължавам да бъда, и сигурно винаги ще бъда, неудобна на хората, които биха искали да ми звъннат и да ме заплашат с нещо, имайки предвид моята подкупност, или пък нещо в моето минало, с което да могат да ми дърпат конците. Но аз нямам в биографията си нищо, което да ме притеснява! Мен можеш да опиташ да ме умножиш по нула, както си представят махленските клюкари, когато заговорят за бракове, деца и разни такива неща. Ясно е, че това във времето някак отпадна, защото беше доказано, че не означава някаква професионална несериозност, и второ, започна да става смешно. Нищо друго обаче не може да се каже! За мен никой не може да се яви и да каже: знаете ли, аз й платих, за да ми направи предаване; знаете ли, тя ми поиска еди си колко пари, за да ме вкара в студиото. В &ldquo;Искрено и лично&rdquo; това никога не го е имало! Ама никога! И това ме прави независима, неуправляема, а като сложиш ниския бюджет на &bdquo;Искрено и лично&rdquo;, аз във всеки един момент мога просто да кажа: &bdquo;Абе, що не си таковате&hellip; таковата&rdquo; и да си тръгна! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Както ми се случва</strong></span><br /> <br /> Това прави хора като мен невъзможни за употреба в съвременните български медии!<br /> <br /> <strong>- Забелязвам, че във фейсбук профила ти хората не спират и системно ти пишат колко липсваш на екран, колко им липсва предаването, самата ти като водещ&hellip;</strong><br /> - Една от причините в България да има толкова голяма апатия, толкова ясно изразено затваряне и опашкулване, е фактът, че няма никакво значение от какво имат нужда хората. Даже няма никакво значение те какво мислят. У нас всичко се имитира. Имитира се обществено мнение, протести, съгласие, работа&hellip; всичко се имитира. На всички нас толкова са ни омръзнали имитациите, толкова са ни загрубели душите от това, че предпочитаме да се затворим, да не слушаме и да не мислим. Живеем без котва, без посока, без камертона, който да ни даде възможността да се ориентираме кое е фалш, и кое е стойност. Ние го чувстваме подсъзнателно, с кожата си, но съзнанието ни отказва да приеме абсурда, в който живеем. Затова в подобни моменти имаш нужда да слушаш здрави хора със здраво съзнание, със здраво отношение към думите и талант да ги подбират правилно. И аз имам нужда от такива хора. Например, понякога чета профила на Андрей Едрев заради този камертон. Имам нужда в този хаос от глупости, от измислени и имитирани мисли, да си съотнеса съжденията с ясните истини. Иначе настъпва масовото оглупяване и побъркване, и това е налице, ясно се вижда!<br /> <br /> <strong>- Би ли върнала все пак в такава медийна среда &bdquo;Искрено и лично&rdquo;, ако получиш адекватно предложение?</strong><br /> - Смятам, че няма как да получа адекватно предложение. А ако получа, бих направила всичко възможно, за да върна предаването! Защото причината да върна предаването в ТВ7 преди време беше именно тази. В ТВ7 много хора не искаха да идват заради имиджа на телевизията, но те идваха в &bdquo;Искрено и лично&rdquo;. Аз им обяснявах, колегите от редакцията също обясняваха, че, независимо какво виждаш на повърхността, трябва да използваш всяка възможност да изкажеш мнението си и да противодействаш публично на негативите, които се случват в обществото. Трябва да се използва всичко - всеки канал, всяка възможност. Така че аз не бих се лишила от всяка възможност да говоря на повече хора и да правя това, което смятам за правилно, заедно с мисълта, че след един-два месеца ще се случи скандал, и аз отново ще съм избрала доверието на зрителите...<em> (усмихва се)<br /> </em><br /> <strong>- Говориш много за процесите на имитиране във всеки един аспект, а как гледаш на хората, които постоянно правят опит да имитират теб, предаването, през годините? Последният такъв случай, който по мнението на редица телевизионни анализатори, е плачевен, е Венета Райкова и нейният &bdquo;Дневник&rdquo;&hellip;</strong><br /> - Всъщност аз изобщо не искам да говоря за Венета, нито за конкретни колеги. И ще ти кажа следното &ndash; спецификата на токшоутата е такава, че личността на водещия е равна на гостите, при това - на всичките гости. Водещият е еквивалент на всички тях, той ги балансира, стои на другата везна. В токшоуто се работи предимно с емоции, с предизвикани емоции, с много пластове под това, което се вижда на екрана. Това е интелект, речник, жизнен опит, знания, включително и по комуникация. Затова токшоута много, но някои от тях създават Опра Уинфри, Джей Лено, Дейвид Летърман, създават колеги от Русия, които аз също мога да изброя. Страшно много си личи, когато водещият е правилният водещ! Никъде на друго място, освен в токшоуто, и то посветено на разнообразна тематика, не само на живота на измислени звезди, не си личи толкова ясно, каква личност е водещият! Много си личи, когато той няма съдържание! Затова и подобни формати изглеждат отстрани лесни: събрали се едни хора и си приказват нещо. Но това не е така!<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Колкото по-лесно изглежда, толкова по-трудно се прави! </strong></span><br /> <br /> Колкото повече ти, пред екрана, се напрягаш и се чудиш защо така се мъчи водещият, и тогава си мислиш, че май е трудно, всъщност съвсем не става. Токшоуто е най-коварният жанр в телевизията, особено - ежедневното. Зад теб може да има 100 човека екип, но ти си на екран и ако ще в слушалката да ти диктуват въпросите, реакциите са твоите, начинът, по който отиграваш отговорите, които получаваш &ndash; също. Колкото и да си подготвен, всъщност не може да си подготвен за липсата на съдържанието си! И за липсата на любов към хората.<br /> <br /> <strong>- Какво става с делото, което заведе срещу ТВ7?</strong><br /> - Считам, че с това дело трябва да се занимава обществеността, но не защото аз го водя - не бих го водила, ако то не беше важно, дори бих казала за България, защото става дума за неглижиране на договорни отношения. Когато в бизнес средата и в обществения живот на една държава започнат да се неглижират твърдите уговорки, а още повече -писмените договори, това е разруха, на която всеки трябва да противодейства, колкото му е възможно. В обществото всички сме свързани. Ако днес се случва нещо с друг човек, аз винаги съм се стремяла да помагам с начините, с които съм разполагала чрез екрана. И мисля, че съм свършила много работа, както аз, така и моят екип. <br /> <br /> Не бива лесно се разпада и държавността. Това убива бизнеса, след бизнеса &ndash; и социалната дейност в едно общество; след това започват да умират слабите - не заради бедствията и авариите, а заради допуснатото невежество и разпад; негативите рефлектират в децата, във възрастните, а после и в младите хора, които просто си заминават от страната. Това не трябва да се допуска, а старото ръководство на ТВ7 си позволи нещо, което беше издържано в духа на законовия нихилизъм &ndash; да не зачита законите, защото смята, че е над тях! Позволи си да спре предаване на четвъртия месец при подписан двегодишен договор и при липса на клауза, по която то беше спряно. Аз считам, че това е невъзможно, непозволено и забранено от закона и не бива да се случва дори в държава от третия свят. Затова и правя всичко възможно да популяризирам делото. Надявам се на позитивен резултат от него. Софийски градски съд, в лицето на съдийката, която гледа делото, го мота, мота, мота една година, за да ни отговорят след тази година, че допускат това, което поискахме да се случи. Допускат го вече!&hellip; Съдебната система&hellip; правя пауза, защото не знам как да го кажа&hellip; е абсурдно да бъде под въздействието на кръг хора! И за тези хора даже това е пагубно!...<br /> <br /> <strong>- С какво по-конкретно е пагубно за точно тези хора, които може би през цялото време вярват, че дирижират парада, нищо че вероятността накрая да звучат повече като кукли на конци, отколкото като диригенти, не е никак малка?!</strong><br /> - В този свят няма недосегаеми. Всеки механизъм, когато се задейства, следва своя ход, своя процес и често няма спиране. А повечето хора много трудно спират. Ясно е, че хората не обичат да мислят, не обичат да вземат решения, не искат да си спомнят, не четат, не се оглеждат на кой етап са, накъде се развива животът им. Считат, че така, както живеят сега, ще живеят винаги. И това са обикновено причините за &ldquo;трудния&rdquo; живот, за техния финал. Да нямаш никого над себе си, дори да е приятно усещане, всъщност е <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>пагубна самоизмама</strong></span><br /> <br /> <strong>- За кога е насрочено делото срещу ТВ7? И какъв негов изход очакваш?</strong><br /> - За 20 октомври. Тогава би трябвало да се случи и счетоводната експертиза, която ние поискахме. Очаквам успешен изход от делото за нас, защото просто не мога да допусна, че подобен казус, който боде очите, който се решава без свидетели, само по документи, може да има друг изход. Примерно, допускам, че е възможно да не бъде присъдена сумата, която претендираме, защото тя също е фиксирана в договора, или пък да не бъдат признати вредите, но няма как да се каже, че е правилно прекратен договорът. Защото не е! И защото аз няма да спра дотам! Няма да приема, че у нас е безсмислено да се подписват договори, че няма никакво значение какво сте си казали с партньорите си и тук не говорим за политика, а за нас самите. Това не го правят политиците или политическата среда. Така инвеститори в тази държава няма да дойдат &ndash; не заради нейното положение или управление, а заради незачитането на важните за бизнеса фактори.<br /> <br /> <strong>- В публичното пространство се завъртя информацията, че китайското &bdquo;Искрено и лично&rdquo; ще представя красотата на България в съвместно продуциран документален филм за страната ни, като общата аудитория на предаването е над сто милиона души!&hellip;</strong><br /> - Филмът за България в голям китайски икономически канал е нашият начин да направим нещо за страната си. И понеже знам, че когато някой в България чуе, че друг нещо прави, той вече спокойно може да заспи отново, да си седне с въздишка на облекчение и да си бърка в носа, искам да кажа, че ние не владеем светкавиците и сме наясно с това. Ако до нас не застане държавата и не застане бизнесът, това, че ние имаме добри отношения с колеги от Китай, няма никакво значение, ако държавата и бизнеса не ги използват. <br /> <br /> <strong>- Липсва ли ти телевизията в този момент? </strong><br /> - Студиото и екранът на мен никога не са ми липсвали! Липсва ми трибуната, възможността да дам място, където хората в България да се почувстват адекватно обгрижени. Където да бъдат поставени техните реални проблеми, да се изследват причините за тях, а не да се фокусираме върху резултатите от силикона в гърдите на поредната силиконова жена. Това ми липсва! Но аз не съм се откъсвала от телевизията, не съм спирала да работя по проекти, свързани с телевизията, не съм спирала да работя с колеги от други места извън България. Даже смятам, че слизането от екран е полезно, и е хубаво да се прави периодично: когато имаш количество, натрупано в студиото, трябва качествено да скочиш на по-горно ниво в минутите на тишина между студията. А една отпуска не стига за това&hellip; Виж, телевизията няма как да се отърве от мен, така че аз смятам, че небесата си знаят работата<em> (усмихва се).</em><br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br /> </strong>