Кристина Димитрова: Иван Тенев още ме ревнува, въпреки че живея с друг от 20 години!

<br /> <strong>- Криси, честит рожден ден! Къде те заварвам сега?</strong><br /> - Благодаря ти много! Аз по принцип съм от хората, които не си крият годините и нямам никакви притеснения, при положение, че всекидневно получавам хиляди комплименти и съм щастлива. Пожелавам на жените на моята възраст да се чувстват така, както се чувствам аз в моята кожа. Притеснения наистина нямам &ndash; даже напротив, смятам, че помъдрявам от година на година. Някак по-уравновесена се чувствам вече, защото преди бях малко по-луда глава (смее се). В момента съм в морската градина на Бургас, с най-близките си хора, със синовете ми. А след това веднага отивам на репетиция в летния театър, защото предстои конкурсът &bdquo;Бургас и морето&rdquo;. Ще се представим с песен на Росалин Наков, по текст на Иван Тенев, като в песента ще ми партнира един млад изпълнител &ndash; един от избраниците на X Factor &ndash; Сабатин, който рапира в случая. Много интересна комбинация е парчето, нарича се &bdquo;Сладолед&rdquo;, типично лятно.<br /> <br /> <strong>- Съвсем наскоро мина и турнето &bdquo;Вечните песни на България&rdquo;. Дали не направи в някакъв момент паралел с едно не много далечно, но все пак отминало време, в което концертите бяха чести, залите &ndash; пълни&hellip;</strong><br /> - Истината е, че аз изобщо не съм изненадана от развоя на тези концерти, които минаха уникално. Емоцията беше невероятна! В летните театри на градовете, в които направихме това турне, залите бяха препълнени. А по-хубавото е, че имаше три поколения хора, нещо, което доказва потребността на хората от точно този тип музика и изпълнители. Имаше много бисове. И много сълзи на края на всеки концерт, когато се събирахме на сцената и пеехме &bdquo;Моя страна, моя България&rdquo;! Целият летен театър се изправяше на крака и не ни пускаха 10 минути да излезем от сцената! Изключително вълнуващо е и още един път ми доказа, че песните, които се родиха през тези години, си останаха като вечните песни на България. И ще са вечно обичани, независимо от всичко! Класиката си е класика и хората искаха да си чуят оригиналите. С колегите взехме решение тези концерти някак да продължат, независимо от това колко е трудно да се стиковат пет различни изпълнители. През септември отново ще има концерти. Ще продължим тенденцията!<br /> <br /> <strong>- &bdquo;Тя е толкова луда, че е луда за двама! Лъвица, която не подлежи на дресировка&rdquo;, това казва Иван Тенев за теб и до ден-днешен!</strong><br /> <em>- (смее се)</em> Да&hellip; хубавото е, че все още имам адски много енергия. Хората трудно ми издържат и обикновено около мен трябва да има двама-трима човека, който да успеят да издържат на моето темпо. И това ме крепи. Наистина е зареждащо! Той е абсолютно прав в тези си думи за мен. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Да, луда глава съм и не подлежа на никаква дресировка!<br /> </strong></span><br /> <strong>- Но и вашата история си е лудичка - брак, развод, работа, а сега и&hellip; силно приятелство! Даже май след развода ставате по-близки, отколкото сте били като семейство?!</strong><br /> - Ами май така се получи, да. Но нас винаги ще ни свързва синът ни Димитър, който е много често с нас. Аз винаги съм оценявала много Иван, защото той е уникален кавалер. Никога не пропуска празници, не пропуска поводи, в които да ми се обади, да ме покани някъде &ndash; заедно с Митко да празнуваме. Подаръците, които прави &ndash; и не само на мен, а на всички мои близки, това е уникален жест. Той никога не забравя&hellip; Но и ти си права, наистина отстрани звучи невероятно, защото при доста други разводи, когато вече хората си станат &bdquo;бивши&rdquo;, тези неща се забравят. И като че ли не уважават жената, която е била до тях, независимо че са приключили отношения с нея.<br /> <br /> <strong>- Имали сте уникална сватба преди години&hellip; </strong><br /> - О, да, тя наистина беше уникална! С много хора, много пищно направена. Имаше много мои колеги, изпълнители. Но ще ти споделя, че на мен този сватбен ден тогава ми мина почти като на сън, защото трябваше да обръщам внимание на много хора &ndash; и когато в един момент се осъзнах, разбрах, че нито съм яла, нито съм пила през този ден. Вечерта вече умирах от глад!<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>А аз обичам страшно много да ям </strong></span><br /> <br /> и това в случая беше шокиращото. При друг случай кой знае какво щеше да стане <em>(смее се).</em><br /> <br /> <strong>- И нито за миг през всичките тези години не си съжалила за развода си с Иван Тенев? А има и случаи на повторно събиране, дори и след развод&hellip;</strong><br /> - Ами не&hellip; не. Няма как да ни се случи, защото аз вече 20 години живея в пълен синхрон с друг мъж. Аз не го афиширам почти, но и той не е от гилдията, занимава се със съвсем различен бизнес. Не е публична личност. Но живеем в абсолютен синхрон вече 19 години&hellip; още не са станали 20. Прекрасни са ни отношенията. Затова ти казвам, че такъв развой в отношенията ни с Иван Тенев няма как да настъпи. Човек прави някои крачки в живота си и продължава нататък. Така са ни се подредили обстоятелствата. А и аз най-после срещнах мъж, който не ме ревнува от хората, с които имам работа, от бившите ми мъже, от бившите ми връзки. Да ти кажа, не съжалявам никога за това, което се е случило &ndash; така е трябвало да се случи. Гледам напред. Не живея с миналото, а само в настоящето и с бъдещето.<br /> <br /> <strong>- Споменаваш за ревността, а тя може да е много тежък проблем. Споделяла си и преди, че това да си обградена от ревниви мъже, е сякаш карма, но ето че сега е друго&hellip;<br /> </strong>- Да, абсолютно е така! И добре, че това с ревността при последната ми връзка беше само в началото. Говоря за едни 4-5 години, оттам-нататък обаче е друго. Синхронизирахме се и свикнахме един с друг. При мен просто положението е такова, че аз постоянно имам комуникация с мъже &ndash; и не би могло да е друго. Но човек, когато е във връзка и е с някого, с когото си имат доверието, това е най-важното. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Минавала съм през страшни истории <br /> </strong></span><br /> свързани с ревността в живота ми&hellip;<br /> <br /> <strong>- Какви например?</strong><br /> - През какво ли не! И двамата ми съпрузи, които съм имала досега, са ме следели. А аз обичам да разполагам със свободата си, в тези моменти малко или много съм била притискана. И подобна ревност е довела единствено до раздяла&hellip; Но ще ти кажа с усмивка, че Иван и до ден-днешен продължава да ме ревнува, нищо че не сме във връзка<em> (смее се). </em>Така се случва просто. <br /> <br /> <strong>- Не ти е скучно, така като те слушам, никак даже!<br /> </strong>- Ооо, не е възможно просто! <em>(смее се) </em>Всичко винаги е на педал, забавно, постоянен купон. И аз в никакъв случай не бих могла по друг начин да прекарвам живота си.<br /> <strong><br /> - А кои са моментите, в които съжаляваш? Казваш, че не допускаш това чувство, но съм убедена, че е имало ситуации, които ако можеше да върнеш, щеше да развиеш по друг начин&hellip;</strong><br /> - Може би си права&hellip; Но си мисля, че дори и да е имало по-добър развой дадена трудна ситуация за мен, щом тогава така съм постъпила, значи така съм искала. А аз съм от хората, които правят това, което искат. Да, признавам, някой път съм грешала, но човек се учи от грешките си. И дори и да имам възможността да се върна назад, няма как да променя тези грешки, при положение че тогава аз това съм искала&hellip; Не отделям много време да съжалявам. По-скоро не го правя. И както Иван ми написа едно уникално поздравление за рождения ден &ndash; не е важно колко са годините, а годините, които минаваме в живот! Може би ми се е случвало да правя понякога компромиси, за които впоследствие да съжалявам, но&hellip; случило се е.<br /> <br /> <strong>- В какви отношения си днес с по-малкия си син? Компромисът да не е бил свързан отчасти и с него?</strong><br /> - Всъщност, да&hellip; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Караш ме да бъда наистина много честна сега</strong></span><br /> <br /> Да, това е нещо, за което аз наистина съжалявам! Тогава, когато се развеждах за втори път, се наложи да направя този компромис спрямо малкия си син. И съжалявам! Но тогава всички мои близки видяха, че аз нямам друг избор. И може би, ако ситуацията беше сега, вероятно пак така щях да постъпя. Наложи се да оставя малкият си син при баща му. Тогава той беше на 5 годинки. Имахме труден развод. Компромисът тогава беше свързан с този момент, с детето ми. И вероятно е било грешка. Той дълго не можеше да ми прости, години. Но най-големият подарък за рождения ми ден сега е, че с него сме вече в прекрасни отношения! Вече и той, както батко си Димитър, е с мен неотлъчно. Много сме си близки. Много неща си споделяме, говорим си за грешките на всеки. Надявам се да се чувства добре. Мисля, че успя да ми прости за онези моменти. А малкият ми син е един уникален човек! Много са готини и двамата. Честни и много точни мъже, мъжкари бих казала, много се гордея с тях. Освен това са изключително красиви, като модели са!<em> (смее се)</em><br /> <br /> <strong>- Преди години посети Индия и когато се върна сподели, че си вече с променено съзнание. Допускам, че точно тази трансформация е спомогнала и за изглаждане на тези твои скъпи лични отношения&hellip; Греша ли?</strong><br /> - Да ти кажа, изобщо не грешиш! Усетила си много правилно различните етапи от моя живот и мисленето, което съм имала, и което имам сега. В Индия наистина инвестирах много в съзнанието си. Действително се върнах изключително променена, това изненада и самата мен. Оттогава в мен настана едно душевно спокойствие, душевен мир&hellip; Не мога да си го обясня, не знам какво точно се случи, но такова уникално въздействие и зареждане беше за мен! Едни моменти, които никога няма да забравя. Посетих над 40 храма и това спокойствие, с което аз се върнах, наистина е нещо уникално за мен, не е било никога преди това факт. <br /> <br /> Знаеш ли, имала съм наистина и много трудни моменти в живота си, не са само разводите. Но съм доста силен човек и някак съм успявала да ги превъзмогна. Не знам точно как&hellip; но винаги съм се старала, заради всички, които са около мен, най-вече близките, аз да съм в кондиция, да не изпадам в някакви депресии, за да мога да се грижа за тях. И това е първото ми условие! И аз не мога да си позволя по никакъв начин да падам духом или да ми се случва нещо, от което да се депресирам.<br /> <br /> <strong>- Казваш, че си имала наистина много трудни моменти в живота си &ndash; в професионалния си свят, или повече в личен аспект?</strong><br /> - Мисля, че и в двата свята &ndash; и на сцената, и извън нея. Имала съм периоди, в които участията ми са били малко, минавала съм през своите спадове, както всеки един изпълнител. После е следвало изкачване. И това е нормално, приемам го със спокойствие, защото съм изключително земна, здраво стъпила на земята и не живея в някакви въображения. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Не съм си въобразявала, че ще бъда вечно на върха</strong></span><br /> <br /> Естествено, че излизат млади и много кадърни изпълнители, които аз харесвам. Нормално е това да се случва. Но дори и когато съм била в тези моменти на спадове, не съм спирала да работя. До ден-днешен съм се издържала единствено и само с музика! И смятам, че живея в един много добър стандарт за България. Да, записвам нови песни, чието разпространение е много трудно &ndash; това е единствената ми болка в професионален аспект. Пък някак си хората са свикнали да живеят със старите ни хитове и песни, а съм от хората, които създават нова музика. <br /> <br /> В личен план последните 19 години съм много щастлива с мъжа до себе си, живеем страхотно, пътуваме много по чужбина, не се връщам назад&hellip; миналото е табу. С едно изключение &ndash; загубата на баща ми, защото това винаги ще бъде една тъга, болка в мен. Но, знаеш ли, аз гледам по различен начин на това&hellip; Баща ми беше болен от неизлечима болест и последната година от живота му беше изключително тежка &ndash; и за него, и за нас. И аз винаги съм вярвала, че той е отишъл на едно хубаво място, където е спокоен. Най-интересното е, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>преди всяка годишнина от неговата смърт, аз го сънувам</strong></span><br /> <br /> И го сънувам в бели дрехи и в прекрасна форма, което ме навежда на мисълта, без да съм някаква откачалка, че той е добре. Винаги ми се явява ден или два, или точно преди годишнината от смъртта му, по този начин &ndash; винаги е в бяло и прекрасен. Здрав е в съня ми, говорим си хубави неща и вярвам, че е на хубаво място.<br /> <strong><br /> - Със сигурност там, където е сега, се чувства добре, но и вероятно сте били много близки тук, на земята, за да продължава да иска да те кара да се чувстваш спокойна, несамотна&hellip;</strong><br /> - Да, имахме прекрасни отношения. Изключително много ме обичаше. Той винаги много ми е помагал, беше изключително толерантен и скромен, много добър човек. С характера и постъпките си винаги ми е бил пример. Отърва се от земните мъки&hellip; От една страна, ми е мъчно, че не е сред нас, а от друга &ndash; съм спокойна, че е на хубаво място и е щастлив.<br /> <br /> <strong>- Може би си човек, роден под щастлива звезда, как мислиш?</strong><br /> - Знаеш ли, че направо ми прочете мислите сега!&hellip; Ще ти разкажа за един случай, който имах преди няколко години, след който действително си помислих, че някой отгоре ме пази. И вероятно съм родена под тази щастлива звезда, за която говориш. Пътувах преди няколко години от морето сама с колата в най-голямата жега. Случи се така, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>заспах зад волана</strong></span><br /> <br /> Бях хапнала повечко и по пътя от силното слънце и умората съм се унесла. Карах в двулентов път и в един момент някакъв шум ме стресна. Оказа се, че за щастие самият ми волан се е завъртял вдясно и колата е излязла встрани от пътя - на грапавото. А срещу мен идваха страшно много коли! И ако воланът се беше извъртял вляво, нямаше да се събудя на гладкия път - щях да се ударя челно и нямаше да ме има сега. В онзи момент благодарих на Господ и се зарекох да не допускам никога повече това &ndash; сега съм изключително внимателна. Дори бих препоръчала на всеки, който тръгва на път, дори и леко да му се приспи, по-добре да спре, да си отпочине и после да продължи. Този кошмар, който преживях, ме държи и до ден-днешен. Даже ми се е случвало да се будя нощем от същия кошмар и това не може да ми се изтрие от паметта, може би с право, за да не го забравя. Господ ме спаси, нищо, че принципно съм добър шофьор. Никога не съм очаквала, че може да ми се случи такова нещо. Мисля, че дори лошите неща, които се случват, са даденост и те са нашите уроци за живота. Това бе един урок за мен тогава&hellip; <br /> <br /> <strong>- Все още ли отказваш да изпееш &bdquo;Панаири&rdquo; на Тончо Русев, макар и с нов аранжимент?</strong><br /> - Ами, да. Истината е, че сега на тази песен сме направили един по-модерен аранжимент, но аз винаги съм го казвала &ndash; не обичам да пея песни на такива големи звезди, защото надали ще се получи по-добре от оригинала. Но пък идеята ми е, защото отново смятам да правя турне в Америка, да направя ремикси на най-хубавите български песни, включително и на &bdquo;Панаири&rdquo;. Но ще ги пея за българите в чужбина, когато отида там&hellip;<br /> <br /> <strong>- А за българите в България?</strong><br /> - Не, на този етап мисля, че не. Не съм взимала такова решение, но наистина съм подбрала около 15 мои любими песни, които са се раждали през годините, и ще ги правя като репертоар за Америка.<br /> <br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>ДОСИЕ:</strong></span><br /> <hr /> Кристина Димитрова е родена на 31 юли 1960 г. в София. През 1981 г. завършва Естрадния отдел на Музикалната академия в класа на Стефан Атанасов. След това работи като солистка в оркестрите &bdquo;Феротон&rdquo;, &bdquo;Спектър&rdquo;, &bdquo;Метроном&rdquo;, &bdquo;София&rdquo; и &bdquo;Динамит брас бенд&rdquo;. Голям принос за утвърждаването й имат Мария Ганева и светският хроникьор Иван Тенев (автор на почти всички текстове на песните й). Особена популярност придобива дуетът й с Орлин Горанов (от 1983 г.). Кристина Димитрова е пяла на конкурси като &bdquo;Златният Орфей&rdquo;, &bdquo;Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора&rdquo;, Младежкия конкурс за забавна песен. Има концертни изяви в Русия, Германия, Полша, Румъния, Гърция, Великобритания, Франция. Прави турнета и в Куба, Никарагуа, Италия, Кипър, Сирия, Алжир, Австрия, Босна и Херцеговина, САЩ. През годините на нейното творчество, с нея работят композитори като Зорница Попова, Найден Андреев, Мария Ганева, Морис Аладжем и др.<br /> <br /> Кристина Димитрова има два брака зад гърба си &ndash; с Иван Тенев, с когото имат син Димитър, и с футболиста Георги Димитров-Джеки, от когото е и по-малкият й син.<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА</strong><br /> <br /> <br />