Бившият “велик” депутат Румен Воденичаров: Луканов ме покани за вътрешен министър

<br /> Депутат в VII Велико народно събрание. От 2010 г. е зам.-председател на партия &bdquo;Нова зора&ldquo;. Участвал е в повече от 10 високопланински експедиции в Хималаите, Каракорум и новозеландските Алпи.<br /> <br /> <em>Сега е... охранител в Софийския зоопарк! Ексклузивно за &ldquo;ШОУ&rdquo; бившият &ldquo;велик&rdquo; депутат връща лентата на прелюбопитния си живот:</em><br /> <hr /> <strong><br /> - Господин Воденичаров, написаха, че охранявате маймуните в зоопарка - обижда ли ви това?</strong><br /> - Много се обиждам, защото там има много по-достолепни животни. Маймуните са несериозни и виждам елемент на ирония към мен. Едната дори като й кажеш нещо, се обръща назад и си показва задника! <em>/смях/<br /> <br /> </em>Любимото ми животно е черната хималайска мечка Деси. Първо, защото е хималайска, а аз съм тесен специалист по Хималаите, и второ, защото слиза със задника напред по стълбите, опака е. Мен също ме смятат малко за опак, затова си допадаме с нея. В един вестник, вместо да ме изкарат с Деси, са ме изкарали с някаква маймуна, а на всичкото отгоре е колаж. Хайде, това не е толкова важно, ами са ме сложили под циците на Черната Златка с надпис &ldquo;Продадох се&rdquo;. Тя се е продала, за да стане руса. А излиза, че тя се е продала на мен или аз на нея. <em>/смях/<br /> </em><br /> Сега едни приятели, които гледат слона, са обещали да ме качат върху носорога и да направим родео върху него със слона. Така че вече ще могат да ми правят по-прилични снимки - не с маймуни, а с едно достолепно животно, което тежи 2 тона! Разбира се, трябва да не ме забележи управата на зоопарка и да не стане скандал... <br /> <br /> Имам предпочитания и към едни глиганчета, които са много дружни, но са много бъзливи. Още щом ме видят, се строяват в една редица. Само като клекна рязко, те хукват да бягат. След това се успокояват. Като отида от другата страна &ndash; следва нов спринт. Най-много се забавлявам с глиганчетата, те са срещу хималайската мечка.<br /> <br /> <strong>- Добре ли ви е като охранител в зоопарка?</strong><br /> - Човек се зарежда положително, на чист въздух. Единственото, което е обидно, е, че е <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>много малко заплащането</strong></span><br /> <br /> Но в сравнение с други българи, които вършат къде-къде по-тежка работа за същите пари, е добре. Ние сме четири души на смяна. Зоопаркът има три врати. Седим на входа и гледаме да не влезе някой нахалник с латексови балони, които, като се спукат, могат да ги глътнат животните; да не влизат с кракомобилчета, с колелета, с разни други забранени неща. И понеже пропускателният режим е като в метрото, много хора, които идват от провинцията, не знаят как да преминат през тези турникети - нали трябва баркодът да се постави на прозорчето, та им помагаме. А един от нас циркулира из зоопарка.<br /> <br /> <strong>- Някъде леко ви обидиха, че, видите ли, от пламенните речи в Южния парк - нашенския Хайд парк сте стигнали ... до зоопарка. <br /> Къде посрещнахте 10 ноември 1989 г., падането на Тодор Живков?<br /> </strong>- Ами, точно там - на митинг в Южния парк. Още тогава заявихме, казах го и на погребението на бай Тодор, че ако му се нарушат елементарните човешки права, то Независимото дружество за защита правата на човека ще застане зад него. Както и стана. Тодор <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Живков беше подхлъзнат от своите съпартийци</strong></span><br /> <br /> Луканов и Младенов постъпиха коварно. Промяната стана в петък. В понеделник ЦК на БКП излезе със специално решение, че бившият държавен глава се пенсионира с всичките му екстри. Бай Тодор лично ми е дал протокола №240 на ЦК, който са му връчили <em>/показва /: </em>&ldquo;След като бъде освободен като председател на Държавния съвет, да остане член на Комисията за изготвяне промените в Конституцията, да получи пенсия, равна на заплатата, която е получавал като генерален секретар на ЦК на БКП, предоставя му се вилата в комплекс &ldquo;Панорамен път&rdquo; &ndash; Бояна, стопанисвана от УБО към ДС, да му се даде брониран лек автомобил с шофьор, политически помощник, технически секретар, двама сътрудници за охрана, готвач, 2 камериерки, 2 медицински сестри. Другарят Тодор Живков и занапред да бъде обслужван в Първа клиника на Клинична база &ldquo;Лозенец&rdquo; на ВМА&rdquo;. Това става във вторник. В сряда се случва окончателното преодоляване на т. нар. живковисти в ЦК и се насрочва големият митинг пред &ldquo;Св. Ал. Невски&rdquo;. Пенсионират го с всички тези екстри, а след това всичко му се отнема &ndash; никаква заплата. Бай Тошо даже ми се е оплаквал, че няма достатъчно пари да си купува лекарства. Той беше като Сталин, който умря само с един мундир, без никаква собственост, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>властта му беше достатъчна<br /> </strong></span><br /> По същия начин до края на живота си Живков живее в една вила, която е собственост на внучката му Жени.<br /> <br /> <strong>- Вие сте ходили често при него, докато беше под домашен арест на &ldquo;Секвоя&rdquo;...?</strong><br /> - С Маргарита Михнева бяхме първите, които отидоха при Тодор Живков.<br /> <br /> Всички се пазеха да не ги нарочат, че са някакви. Беше юли месец 1990 г. и Великото народно събрание беше започнало работа. Тогава се постави въпросът за изслушване на бившия Първи пред ВНС, на което той да поеме своята политическа отговорност за кризата, която беше настъпила в държавата. Между другото, Живков нямаше нищо против да изнесе своята реч пред Великото народно събрание, но хора като Петър Корнажев и някои други от СДС искаха да го докарат с белезници...<br /> <br /> Като отидохме при бай Тошо, Михнева задаваше малко невъздържани въпроси, аз се държах уважително към бившия държавен глава. Само му казах, че забелязвам, че когато му падне на човек короната от главата, става много приятен събеседник.<br /> <br /> След това аз продължих да ходя при него с мотоциклета. Никой не го пазеше, това беше най-куриозното. Всеки можеше да прескочи оградата, да го удари с една бухалка по главата и толкова. Заради Велислава Дърева, той отказваше да го записвам. Защото тя направи едно много грозно интервю, в което си позволи да публикува и междуметията и смеха му &ndash; ха-ха-ха-ха, както бай Тошо се смееше, и той се обиди от това.<br /> <br /> Говорехме си за това как е раздавал апартаменти, за това какво е правила Държавна сигурност. Ние с журналистката Нина Селвелиева търсехме някъде да намерим негов подпис, свързан с &ldquo;възродителния процес&rdquo;. Не можахме да намерим. Всичко беше подписано от Григор Стоичков и от Иван Шпатов. Живков ми разказваше: &ldquo;Аз кажа на другарите: &ldquo;Бе, Калоянчев, Аня Пенчева са хора заслужили за България! Я, вижте там, може ли да се направи нещо!...&rdquo; - и те вземат и им дадат апартаменти. А той никъде не се подписвал за това.<br /> <br /> Пиехме с него уиски тогава и пушехме цигари. Казвах му: &ldquo;Господин Живков, толкова много ядене и пиене е минало покрай вас, вие сега взехте да пиете и пушите!...&rdquo;. А той ми отговори: &ldquo;Как няма да се почерпим? Много съм напрегнат &ndash; по три дела съм свидетел и по три съм обвиняем!&rdquo;. Шегуваше се. Бай Тошо не пиеше много, беше режимлия. А и аз нали бях с мотоциклет, също не пиех повече от едно малко, колкото да се каже, че сме пили. Но доста пушехме цигари. <br /> <br /> Един път го попитах как оценява това, че Александър Томов е предал на СДС стенограмите на ЦК. А той: &ldquo;О-о-о, ами това е много лошо, сега могат да осъдят бай Пенчо Кубадински за хулиганство, защото той псуваше на майка!&rdquo;. <br /> <br /> Питал съм го кой според него е по-добре да стане президент на България - Доктора или Желю, той ми отговори: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&bdquo;Аз съм за Дертлиев&ldquo;</strong></span><br /> <br /> Живков усещаше, че това е човек, който, въпреки някои остри изказвания срещу комунистите в началото на ВНС, дълбоко у себе си е честен човек, патриот и родолюбец.<br /> <br /> 4-5 години ходех по един път годишно при него, да си &bdquo;сверявам часовника&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Какво искахте да разберете при срещите си с Живков?</strong><br /> - Исках да разбера как се чувства един човек, който вече е загубил властта. И като правозащитник се интересувах от него. Ние говорехме в негова защита, даже аз си позволих да произнеса слово на неговото погребение. Там допуснах една груба грешка. Обърках единствено и множествено число. Казах, че цигани и евреи разпродават България, имайки предвид Иван Костов и Александър Божков. Трябваше да кажа &bdquo;циганин и евреин&rdquo;. Че като ме емнаха всички - и цигани, и евреи, и комунисти! &ldquo;Позитано&rdquo; моментално се разграничи от мен. А след това най-безсрамно кандидатираха внучка му за народен представител, за да използват пак неговото име... Оттогава изобщо не искам да ги видя! Не съм стъпвал на &ldquo;Позитано&rdquo; от погребението на Тодор Живков, въпреки че партия &ldquo;Нова зора&rdquo;, на която съм зам.-председател, е коалиционен партньор на БСП в Коалиция &ldquo;Лява България&rdquo;. БСП не е социалистическа партия. Те не смеят да произнесат думата &ldquo;социализъм&rdquo;. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Не е нормално да имат толкова богати хора </strong></span><br /> <br /> и да нямат един партиен телевизионен канал!<br /> <br /> <strong>- Защо в СДС навремето започнаха да ви смятат за &ldquo;червен&rdquo; елемент?<br /> </strong>- Как ли не са ме наричали? Но най-култовата фраза е на бай Илия Минев, в книгата на Евгения Иванова &ldquo;Българско дисидентство&rdquo;. Той казва така: &ldquo;Румен Воденичаров беше внедрен от Държавна сигурност да разбива Дружеството <em>/НДЗПЧ &ndash; б. а./ .</em> Тодор Живков го беше завербувал някъде по Хималаите&rdquo; /смях/. Бяха му наговорили разни неща, пък и не го пуснахме да говори на първия митинг след промените и той се обиди. Беше станал накрая тоталитарен тип като душманите си от дълго седене по затворите.<br /> <br /> От 25 години ми търсят досието от ДС. И понеже не го намериха, ме изкараха агент на КГБ. Да, но и тук има препъникамък &ndash; аз съм единственият човек в България, който е завършил руска гимназия и не е ходил в командировка в Съветския съюз през живота си. Докато търсеха моето досие от ДС, излязоха досиетата на Георги Коритаров, Георги Първанов, Георги Данаилов, Божидар Димитров &ndash; все знакови личности.<br /> <br /> По този повод <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>се наложи да осъдя вицепрезидента </strong></span><br /> <br /> Тодор Кавалджиев за 1 лв. за оклеветяване. Той е добър човечец, но се изцепи по телевизията, че Румен Воденичаров бил внедрен от ДС да разбива СДС отвътре. А това му бил казал бай Илия Минев. Само 20 лв. ми костваше завеждането на делото. Дадоха му ход, след като приключи мандатът на Тодор Кавалджиев, за да изгуби имунитета си. Още не ми е дал 21 лв., защото трябва да заплати и разноските по делото. Но аз съм му ги опростил, да е жив и здрав!<br /> <br /> Аз съм напуснах СДС. Не те ме &ldquo;отлюспиха&rdquo;, аз сам излязох! В Народното събрание им казах, че при такава безсмислена конфронтация, каквато те провеждат, не мога да бъда член на синята парламентарна група. Застанах си в средата и те ми се ядосваха - и от ляво, и от дясно. Едните ме смятаха за предател, другите не ми вярваха особено.<br /> <br /> СДС трябваше да бъде силно на тема &ldquo;антикомунизъм.&rdquo; Но в един момент то се превърна в пещерен антикомунизъм... <br /> <br /> <strong>- Вие стигнахте до бой със Стоян Ганев и Венцеслав Димитров, които обидиха в пленарна зала брат ви Пирин Воденичаров, Бог да го прости, който вече беше болен от рак... Какво се случи всъщност?</strong><br /> - Брат ми Пирин беше социалдемократически тип човек. Той беше от &ldquo;Екогласност&rdquo;. По-умерен човек беше от мен. За съжаление, той се разболя от лошата болест и прекарваше доста време в болницата. Тогава такива хора като Стоян Ганев и Венцеслав Димитров си позволиха да го нападнат един ден - че се преструва или нещо подобно. Започна словесна престрелка. Обидиха го. Аз рипнах от банката да защитя брат си. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Стоян Ганев направи показно падане &ldquo;за дузпа&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Без да се усети, че между трибуната и паркета има едно малко прагче. И той, падайки &ldquo;за дузпа&rdquo;, си удари &ldquo;опашката&rdquo; в това малко прагче. И действително много го е заболяло. Но излезе, че аз съм го свалил на земята. По телевизията го показаха тогава. Но парламентарният фотограф Ромео Чолаков за щастие беше направил серия снимки и на тях се виждаше, когато ме разглеждаха надълго и нашироко в Комисията по парламентарна етика, че аз не се приближавам на повече от половин метър от него. Той сам си падна! Не съм го удрял! Аз щях да го ударя, наистина, но той падна, преди да го ударя! /смях/ Не беше честно - брат ми тогава береше душа...<br /> <br /> Д-р Петър Дертлиев ми е казвал, че иска да остави БСДП на брат ми. Той да стане лидер на БСДП след него. Ние бяхме почти роднини покрай неговата съпруга и моята майка, така че се познаваме добре от години. Но, за съжаление, болестта промени всичко...<br /> <br /> <strong>- Какво е мнението ви за ролята на Луканов в началото на прехода?</strong><br /> - Повече негативна беше ролята му. Особено с този мораториум върху плащанията по външния дълг, който наложи. <br /> <br /> Ние сме съученици с Андрей Луканов от Руската гимназия. Играли сме баскетбол заедно. Когато правеше второто си правителство, той ме викна в кулоарите и ми предложи да стана министър на вътрешните работи. Отговорих му: &ldquo;Не може, аз съм опозиция, как ще идвам във вашето правителство?!&rdquo;. Кой знае какви щях да ги надробя, ако бях се съгласил, защото аз нямам мярка...<br /> <br /> <strong>- Но вие бяхте кандидат за вицепрезидент в тандем с проф. Велко Вълканов, който беше кандидат за държавен глава с подкрепата на БСП. Мнозина бяха учудени от резултата - вие стигнахте до балотаж. Кой ви предложи да се кандидатирате?</strong><br /> &ndash; Румен Попов, който беше тогава председател на националистическата Отечествена партия на труда. Събрахме подписи и бяхме издигнати по линия на инициативен комитет. БСП още си правеше пас. Междувременно Сашо Томов ме бе извикал да ме кандърдисва да се откажа. Не се съгласих и без малко да му ударя шамар&hellip; Всъщност те ни подкрепиха на свой пленум от немай къде. Но нито Велко, нито аз някога сме членували в БКП или БСП. Тогава имаше хора, които работеха активно срещу нас. Александър Томов, Елена Поптодорова отиваха и директно казваха: &ldquo;Ръководството на БСП заяви, че на балотажа не трябва да се гласува за Воденичаров &ndash; Вълканов!&rdquo;. И Желю Желев беше избран. Тогава Александър Томов се опитваше да оглави партията...<br /> <br /> <strong>- Малцина знаят, че вие сте отказали лично на Джордж Сорос апетитното място на изпълнителен директор на фондация &ldquo;Отворено общество&rdquo;. Кой ви препоръча? <br /> </strong>&ndash; Със Сорос се срещнах в резиденцията на американския посланик в София през 1989 г. Бяхме по някакъв повод там. Мен беше ме харесал един юнак от посолството - Джон Мензес, приличаше на мормон, тиха вода. Беше написал до ЦРУ: &ldquo;Ако реши да се занимава с политика, е твърде перспективен&rdquo;. Лично ми го каза. Явно той е говорил и на Сорос за мен.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>С Джордж Сорос се срещнах 2-3 пъти</strong></span><br /> <br /> Гостувал съм му и в неговия апартамент в Ню Йорк. Тогава той ми подписа заповед, че трябва аз да поема фондацията, а Георги Прохаски да остане неин програмен директор. Това беше по времето на Великото народно събрание. Прохаски видя писмото, но му казах, че са ме избрали да правя конституция, така че е по-добре той да поеме фондацията, а пък аз ще й бъда програмен директор. Останах такъв до април месец 1991 година. Аз съм човекът, който подписа първата стипендия за Америка на Емил Кошлуков от 5000 долара. Всъщност, сложихме подписи на двама, за да има равнопоставеност. Другият, който замина за САЩ, беше от БСП &ndash; Александър Мирчев от формацията &bdquo;Път към Европа&ldquo;. Кошлуков се върна, но Мирчев още е там. Злите езици говорят, че изпраща траншове на някои свои другари от &ldquo;Позитано&rdquo; от време на време.<br /> <br /> Другата причина за моя отказ да оглавя &bdquo;Отворено общество&ldquo; бе и това, че не исках да търпя диктат на чужди сили. Джордж Сорос в началото ми се струваше много искрен, истински филантроп, но след това се оказа, че цялата идея за &bdquo;Отворено общество&ldquo; е насочена към <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>подчиняването на елитите в източноевропейските страни на американските интереси</strong></span><br /> <br /> <strong>- Не успяхте да се &ldquo;облажите&rdquo; след промените като мнозина ваши колеги...</strong><br /> - Към Стоян Ганев, Александър Божков, Иван Костов, Александър Йорданов имам едно отношение, което медиците го назовават с термина &ldquo;идиосинкразия&rdquo;. Непоносимост. Не съм искал нито да общувам с тях, нито искам да си спомням за тях. Това са хора, които единствено заради облагите влязоха във властта. На Александър Божков му викаха &ldquo;Мистър 10 процента&rdquo;. Те водеха с жена ми заедно едно предаване &ldquo;Музика за душата&rdquo;.Той много я уважаваше, но като разбрал, че ми е съпруга, щял да получи удар. <em>/смях/</em><br /> <br /> <strong>- Имате много деца, внуци, с най-различни, често ексцентрични занимания. С дъщерите ви изкачвате Хималаите...</strong><br /> - С жена ми <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>имаме общо 6 деца и 8 внука. Не помня рождените им дати, даже имената им забравям</strong></span><br /> <br /> <em>/смях/.</em> Аз имам три дъщери от първия брак, а жена ми &ndash;две момчета. Имаме един общ син, който се пръкна като нея &ndash; гений, златен медалист, завърши Първа английска гимназия с пълно отличие. Печели непрекъснато литературни конкурси. С едно есе за Холокоста получи толкова голяма награда, че сега си плати сам първия семестър &ldquo;право&rdquo;. Още през април влезе на предварителните изпити. <br /> <br /> Дъщерите ми са скиорки и ходят с мен по Хималаите. Миналата година ни обявиха с двете за загинали, защото имаше голям снеговалеж, след който паднаха лавини, и действително загинаха 42-ма души. Но ние бяхме минали една седмица по-рано оттам. Идната пролет пак ще ходим в Хималаите с двете дъщери, със зет ми и с един немски професор от Лайпциг.<br /> <br /> Една от дъщерите е започнала да играе на стари години тенис, тя е на 44. Вчера ми се обади от Италия. Участва с Бойко Борисов някакви турнири, печели. Тя се качи и на Монблан преди време. А един от внуците скача от скали, &ldquo;фри райт&rdquo; се казва спортът. <br /> <br /> Ей такива работи...<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong><br /> <br /> <br />