16-годишната Велислава Цанкова от Троян, която беше пометена от кола край пътя до ловешкото село Лесидрен във вторник вечерта, обичала да пише, пише 24 часа. Момичето стана жертва на нелегална гонка между две коли. Приятелите ѝ Марино Цветанов, 16-годишен, от Лесидрен, и година по-малката Петя Божкова от София, са в тежко състояние.
В края на учебната година Велислава е изпратила няколко есета на учителката си по литература. &quot;Борете се за мечтите си&quot;, пише младото момиче в едно от тях и съжалява, че още не е открила таланта си.<br /> <strong><br /> Ето и есетата:<br /> <br /> Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш</strong><br /> <br /> Хората много често се отказват от повечето си мечти, защото си мислят, че няма да ги постигнат. Е, според мен това не е редно и ако наистина го искат ще трябва много да се потрудят - но все пак си заслужава да се борим за мечтите си . Както е казал Хайтов : &quot; Едно е да искаш, друго е да можеш , а трето и четвърто е да го направиш.&quot;<br /> <br /> Това, което най-много ми харесва в тази мисъл е откровеността - не ни залъгва , че можем да постигнем нещо само с желание - тя показва, че човек трябва да се потруди и да разкрие възможностите си. Защото е много лесно да си кажем, че можем да направим нещо, понеже изглежда лесно - и аз съм го правила - но после, когато се опитаме да направим това нещо ... резултатът не е чак толкова обнадеждаващ.<br /> <br /> Затова всеки трябва да се стегне и да се бори за мечтите си. Не можем да очакваме да получим всичко на готово. Някои хора откриват таланта си по-рано и работят върху него - други, като мен, нямат този късмет. Но вярвам, че в определен момент от живота човек открива своята дарба и не бива да я загърбва, защото си мисли, че вече е прекалено късно и че нищо няма да се получи. Напротив, трябва да се стегне и ще види колко много неща ще може да постигне.<br /> <br /> Така че борете се за мечтите си и не се отказвайте при най-малката спънка. Защото, за да постигнем нещо - трябва да се борим за него.<br /> <br /> <strong>Унижението</strong><br /> <br /> Унижението е едно от най-подлите и оскърбителни неща, които някой може да ви причини. По принцип хората, които унижават другите, всъщност им завиждат. Други го използват за да изразяват чувствата си, но те сами не разбират, че да унижаваш някого не е най-добрият подход. А трети го прилагат към себе си, за да не се разочароват при неуспех.<br /> <br /> Хората, който използват унижението, за да се издигнат над другите, всъщност изпитват панически страх от хората, които унижават. Защото унижаваните от тях хора са постигнали нещо повече, но заради унижението, което се прилага върху тях те изобщо не го оценяват и винаги търсят и подсилват недостатъците си. Най-добрият начин за справяне с това е просто да игнорирате човека, който ви унижава. Не е важно какво мисли някой, който изобщо не ти е приятен - важно е какво мислят важните за теб хора.<br /> <br /> Ако този човек ви е близък, тогава трябва да му кажете как се чувствате, когато той ви унижава, защото има случаи, в които родителите започват да търсят и да изтъкват недостатъците на децата си. И децата, които са живели в такива семейства не знаят по какъв друг начин да изразяват чувствата си, освен чрез унижаване.<br /> <br /> И последният тип унижение е по-точно самообезценяване. Когато човек е направил нещо или чака важни резултати от тест или изпит той си втълпява, че нищо не е направил и по този начим мозъкът му започва да му изневерява в спомените. Затова, когато след тест си проверяваш отговорите, ти може и да си отговорил вярно, но ако се обезценяваш мозъкът ти те кара да мислиш, че си посочил грешния отговор. По този начин смекчава провала, сякаш подготвяш разума си за това да приеме поредния неуспех.<br /> <br /> Това са видовете унижението, който аз знам. Те са колкото и различни- толкова и еднакви. Имат различен подход, но винаги водят до разочарования и потъпкване на самочувствието и знанията на някой.<br /> <br /> <strong>Защо българското дете крещи ?</strong><br /> <br /> Според мен не само българските деца крещят.Глобално децата крещят и викат по различни причини. Някои крещят, защото са ядосани, други защото са пренебрегвани и никой не ги слуша или не им обръща необходимото внимание, а трети ,защото са решили, че ще се правят на интересни .<br /> <br /> Крясъците от гняв са лесно различими. Както и когато някое дете крещи , сбива се или извършва вандалски действия , то това е знак, че е пренебрегвано и само по този начин ще получи внимание от близките си.<br /> <br /> А когато крещят по коридорите някакви нечленоразделни звуци, значи са онези деца, които просто се правят на голямата работа, но всъщност само показват глупостта и идиотщината си.<br /> <br /> Но едно нещо е по-тъжно от това, че има деца , които викат - има и възрастни, които го правят. Например аз и семейството ми бяхме в едно заведение и там влезе една група мъже, костюмирани и интлигенто изглеждащи , които в момента, в който седнаха започнаха да се надвикват и да се държат като простаци. А капакът на всичко беше, когато на единия му звънна телефонът и започна да води разговора си отново викайки. Тогава направо ми кипна и се замислих как може да има такива простаци, никой не го интересува какво ще купуваш за ядене или къде ще ходиш. Ако искаш да те забележат постигни го със знания, труд и упоритост. Много е тъжно, че има хора, които доказват,че парите не могат да ти купят маниери, ум и класа. Ако си глупав, няма значение с какво си облечен, ти пак си оставаш глупав.<br /> <br /> Така че не бува да се изненадвате от държанието на децата, щом има възрастни, държащи се по същия начин- дори и по-зле. При някои деца се получава при проблеми в семейството или при загуба на родител. Но ако имат силна опора от страна на роднините си, ще се справят и няма да има нужда да си го изкарват на останалите, за да им се обърне внимание.Така че според мен не децата са виновни за действията си. Защото те не знаят кое е правилно и кое не, трябва да им бъде показано. Като при кучетата- ще е трудно да започнеш да го възпитаваш още като малко, но ще ти е двойно по- трудно ако започнеш когато вече е голямо.<br />