Д-р Адам Персенски, заместник-министър на здравеопазването, се скри от бизнеса, въпреки че още миналата седмица бе поел ангажимент да участва в Четвъртата национална дискусия от кампанията "Да! На българската икономика", съобщава "Стандарт". Изданието събра на една маса в Кюстендил СПА индустрията, туристическия бранш, представители на местната, законодателната и изпълнителната власт, за да начертаят общ план за развитие на балнеотуризма у нас. 30 минути преди началото на форума за бъдещето на спа, балнеологията и рехабилитацията в България от здравното министерство обясняваха, че Персенски пътува към Кюстендил.
Но зам.-министърът изненада и колегите си във ведомството. Той така и не намери смелост да се изправи пред бранша и да отговаря на неудобните му въпроси.<br /> <br /> Министерството и най-вече здравната каса са ни длъжници. Те никога не присъстват на разговорите на бранша, не отговарят на поканите ни за диалог. Нещо повече - никога не поемат ангажименти, възмущаваха се представителите на спа индустрията. Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева, която взе участие в дискусията, пое ангажимент да постави пред кабинета всички въпроси, повдигнати от бизнеса, включително и тези, които са в ресорите на Персенски.<br /> <br /> <strong>Само една трета от минералните води се използват у нас</strong><br /> <br /> Използваме само 1/3 от минералните води, с които България разполага. Това обясни министърът на околната среда и водите Ивелина Василева по време на националната дискусия.<br /> България е на второ място в Европа след Исландия по брой на минералните извори, но неизползването им, липсата на реклама и пропуски в нормативната база все още не позволяват да станем топ европейска дестинация за балнеология, СПА и уелнес, каза главният редактор на &quot;Стандарт&quot; г-жа Славка Бозукова.<br /> <br /> От целия дебит минерална вода в България с обем 2219 л/сек. свободният ресурс към момента е от порядъка на 1517 л/сек. В същото време съгласно хидравличните прогнози страната ни има капацитет от 16 000 л/сек. и наличност от 2 трильона кубични метра минерални води. Това дава много възможности за оползотворяването им както за битови нужди, така и за икономически цели като отопление и бутилиране, обясни министър Василева. Тя припомни, че част от държавните находища по време на първия кабинет &quot;Борисов&quot; бяха дадени на общините при изявен интерес от тяхна страна. 12 от общо 43-те местни власти, проявили желание минералните води да преминат под тяхно управление, не са използвали към момента минералните води. Ще им припомня, че в края на годината изтича петгодишният срок минералните находища в тези общини да бъдат дадени на концесия или оперирани от самите местни власти, каза Василева. В противен случай общините ще загубят правото да ги ползват.<br /> <br /> Голяма част от водите се губят и заради остарели сондажни фондове, заяви инж. Величко Величков, изпълнителен директор на Българска асоциация по подземни води. Според него старите съоръжения са причина за близо 90% загуби. Наистина съоръженията са на по 40-50 години и са амортизирани. Всяка година се отпускат средства на басейновите дирекции за ремонт и модернизация на съоръженията, заяви Ивелина Василева.<br /> <br /> С приети в последната седмица от работата на парламента поправки в Закона за водите бяха отменени таксите от 500 лева за бизнеса при искане на становище за ОВОС за инвестиционните намерения в урбанизирани територии. Електронното управление пък ще облекчи предприемачите в контактите им с Регионалните инспекции по околна среда. Така министър Василева отговори на инж. Огнян Атанасов от гражданско сдружение &quot;Пауталия за бъдещето&quot;, който поиска, когато вече има оценка за въздействие на околната среда за дадена територия, при искане на ново становище за същия район да не се плаща такса. Атанасов предложи в Кюстендил да се възстанови филиалът на РИОСВ-Перник. Ивелина Василева каза, че на първо време може да се помисли за откриване на приемна, така че местният бизнес да не пътува при нужда по няколко пъти до Перник.<br /> <br /> <br /> <strong>Славка Бозукова, главен редактор на в. &quot;Стандарт&quot;:</strong> <strong>Държавата все още е длъжник на бизнеса</strong><br /> <br /> България има над 600 минерални извора. Но колко точно са те - едва ли някой може да каже. За един от тях обаче е доказано, че е най-старият. Намира се в Епископската базилика на Сандански. Последният открит пък бе изворът с жива вода в първата столица - Плиска.<br /> <br /> У нас е най-горещият минерален извор в Европа - в Сапарева баня. Водата му е 103 градуса. Страната ни е на второ място след Исландия по богатство на минерални източници. Дали обаче днес успяваме да се възползваме от това предимство? Или както гласи поговорката ни - вода газим жадни ходим?! България има наистина достатъчно добри условия за лечение, балнеология, спа, рехабилитация и уелнес. В същото време 60% от хората, които се възползват от тези процедури, са българи. Анализите на спа индустрията показват, че в момента страната ни има потенциал да приема двойно повече чужденци за балнео, спа и уелнес туризъм. Но липсата на реклама зад граница, на чартъри и куп нормативни неясноти не позволяват това да се случи. Държавата като че ли остава длъжник на бизнеса. Защото все нормативната уредба не е синхронизирана с европейското законодателство, няма достатъчен контрол и стимули за инвеститорите. <br /> <br /> <strong>Благой Рагин, почетен председател на БХРА: Губим 2 млрд. годишно</strong><br /> <br /> Всяка година губим по 2 милиарда евро годишно. Толкова са нереализираните възможности в културния и спа туризъм. По време на възходящи години е нормално държавата да прибира високи концесионни такси от минералните находища, но в моменти на криза цената трябва да бъде намалена или да се дават изворите безвъзмездно срещу инвестиции за региона.<br /> <br /> <strong>Очакват се договори с европейски здравни каси</strong><br /> <br /> С приетите поправки в Закона за здравното осигуряване е създадена възможност за разработване на поднормативна база и подписване на договори с европейски здравни каси, така че чужденци да идват у нас за лечение и рехабилитация. Това съобщи по време на дискусията за развитието на балнео и спа туризма у нас народният представител от ГЕРБ и член на парламентарната здравна комисия д-р Вяра Церовска. Тя подчерта, че процесът за преодоляване на административните пречки за лечение на чужденци у нас е започнал и изрази надежда, че скоро може да се очакват гости от чужбина, които да се насладят на българските природни дадености и възможностите за спа и балнео туризъм. Церовска се ангажира да предаде на депутати повдигнатите от бизнеса въпроси и да съдейства за по-нататъшното усъвършенстване на нормативната база в развитието на медицинския туризъм.<br /> <br /> <strong>Спа курорт в ЮНЕСКО</strong><br /> <br /> НОИ да разреши рехабилитация в частни бази и то повече от 7 дни, предлага индустрията. За включване на роден спа курорт в списъка на ЮНЕСКО ще работят заедно бизнесът и в. &quot;Стандарт&quot;. Това стана ясно в Кюстендил по време на Четвъртата национална дискусия от кампанията &quot;Да! На българската икономика&quot;, посветена на спа индустрията. <br /> <br /> Страната ни има реалния шанс да излъчи родна дестинация в световния списък на ЮНЕСКО, заяви Сийка Кацарова от Българския съюз по балнеология и спа (БУБСПА). Според нея за целта са нужни не само високо качество на услугите, добри бази, богатство на минералните води, но също така и екологично чист район и съвместни усилия на бизнеса и местните власти.<br /> <br /> Страната ни не е достатъчно популярна в Европа, подчерта д-р Таня Ангелова, експерт към БУБСПА. Не се реагира адекватно и не се работи достатъчно за тази цел, въпреки че имаме чудесни хотели и много добри специалисти. Но не сме известни с техните достойнства, допълни Ангелова.<br /> <br /> 60% от ползвателите на спа и уелнес услуги у нас са българи. Чужденците искат да се лекуват у нас, но няма как да сторят това заради пречки със здравните каси, обясни Кацарова. Затова е необходимо НОИ да разреши и на частни бази да приемат пациенти. Има много хора, които биха доплатили да се лекуват при по-луксозни условия, но в момента нямат тази възможност и отиват зад граница, обясни Кацарова. Сред пречките е и фактът, че здравната каса отпуска едва 7 дни за рехабилитация, което е крайно недостатъчно, допълни д-р Ангелова. Според представителите на спа бизнеса здравната каса е техен длъжник, защото никога не присъства на разговори с бранша, не поема и не изпълнява ангажименти. Заради многото теми и въпроси относно използването на минерални води и възможностите за спа, балнео и уелнес у нас в края на годината &quot;Стандарт&quot; ще организира нова дискусия за проблемите на индустрията, обеща главният редактор на вестника г-жа Славка Бозукова.<br /> <br /> <strong>Искат сертификати за екохотели</strong><br /> <br /> Всички хотели да си изкарат сертификати, че средата в тях не е електромагнитно замърсена, предложи доц. д-р Красимира Станева, председател на УС на Българската асоциация по геомедицина и геотерапия. Такива в момента имат едва няколко хотела у нас и за тази важна за здравето тема дори не се говори, обясни тя. Според представителя на БУБСПА Сийка Кацарова обаче включването на изискване за подобни задължителни сертификати в наредбата за спа към Закона за туризма излишно ще натовари бизнеса. Хотелите сами трябва да решат какви сертификати да защитават. Всеки един такъв в повече вдига нивото и им дава възможност да търсят нови пазари. Сертификатите обаче не бива да са задължителни, категорична бе Кацарова.<br /> <br /> <strong>Петър Паунов, кмет на Кюстендил:</strong> <strong>Очакваме гости от чужбина</strong><br /> <br /> За нас е важно да има национална нормативна база, която като част от една европейска стратегия, да постави нашата балнеология и туризъм на много солидно ниво. Ключов акцент в икономиката ни безспорно е туризмът. Той дава шанс за развитие, да приемем хора от цял свят. Ние се надяваме да приемаме гости за рехабилитация в Кюстендил и престоят им да бъде поет от техните здравните каси. Надявам се да намерим национална подкрепа и благодарение на общите ни усилия да бъдем забележими. Надявам се, че в следващите дискусии ще има по-сериозно присъствие от Министерство на здравеопазването и НЗОК, защото там са част от ключовите решения.<br /> <strong><br /> Брюксел ни глобява заради директива</strong><br /> <br /> Европейската комисия вече е глобила България за неприлагане на директивата за трансгранично лечение на пациенти. Това обяви Сийка Кацарова от БУБСПА. Чуждите граждани искат да се лекуват у нас, защото предлагаме много добри условия и същевременно ниска цена. Ние обаче не сме готови да ги посрещнем, допълни тя. За да се случи това, е нужно директивата да заработи реално и чужденците да могат да се лекуват у нас като престоят и процедурите се заплащат от техните здравни каси. Според народната представителка от ГЕРБ Вяра Церовска в момента се работи по поднормативната уредба, която да позволи това и предстои да бъде подписан договор с Европейската здравна каса.<br /> <br /> Заради многото теми и въпроси относно използването на минерални води и възможностите за спа, балнео и уелнес у нас в края на годината &quot;Стандарт&quot; ще организира нова дискусия за проблемите на индустрията, обеща главният редактор на &quot;Стандарт&quot; г-жа Славка Бозукова. На нея се надявам да присъстват представители на всички ресорни министерства - на туризма, здравеопазването, екологията, допълни г-жа Бозукова.<br /> <br /> <br /> <br />