Равносметка: Политическият сезон - орел, рак, щука и... още какво ли не

След като понятието &bdquo;коалиция&rdquo; беше тежко обругано отляво и отдясно във всичките му възможни формати, спохождали властта, като тройна и двойна, избирателите си направиха лоша шега с политиците и ги принудиха да влязат в четворна. Сеирът по сглобяването на новото правителство и мнозинство в парламента беше доста забавен, но година по-късно се оказа, че вече никак не е смешно.<br /> <br /> В четворната коалиция тип &bdquo;орел, рак и щука, и още нещо&rdquo; или по-скоро &bdquo;и още какво ли &nbsp;не&rdquo; на ГЕРБ, Реформаторски блок, Патриотичният фронт и АБВ, царящата доскоро тиха война в края на политическия сезон взе пандемични размери, а словесната канонада затрещя от всички посоки и на всякакви нива.<br /> <br /> <strong>Коалиционни неволи</strong><br /> <br /> Напрежението между двете основни политически сили в коалицията &ndash; ГЕРБ и РБ, е на критичната точка. Необмисленият ход на лидера на реформаторите Радан Кънев да прати електронно &bdquo;писмо от Америка&rdquo;, както нарекоха всички писанието му във Фейсбук, в което в лежерен тон да заявява сериозни политически позиции и да говори за преразглеждане на коалиционното споразумение, взриви ГЕРБ.<br /> <br /> От думите на парламентарния шеф Цветан Цветанов стана безпощадно ясно, че в ГЕРБ не просто тлее негодувание срещу РБ, но дори се е избистрило в решение на проблема &ndash; по-малко министри за малката политическа сила с големите претенции. Сиреч, реципрочно електорално представителство във властта.<br /> <br /> Най-ненадейно се оказа обаче, че не се знае на коя точно част от Реформаторския блок трябва да е реципрочно това министерско представителство, тъй като стресиращата изненада поднесе не Кънев, а д-р Петър Москов, който буквално в последния ден на политическия сезон заяви, че не коалицията ГЕРБ &ndash; РБ е изчерпана, а е изчерпана самата коалиция Реформаторски блок.<br /> <br /> На този фон думите на лидера на другата партия в четворната сглобка &ndash; Георги Първанов, че коалицията е по-стабилна от всякога, звучат по-скоро пожелателно. А нежелателното на парламентарно и европейско ниво присъствие на Патриотичния фронт във властта вече влиза в хипотезата &bdquo;с него и без него&rdquo;.<br /> <br /> <strong>Трите кита в мъртвото вълнение</strong><br /> <br /> Трите кита, които превърнаха мъртвото вълнение в четворната коалиция в &bdquo;идеалната буря&rdquo;, по името на известния филм, са промените в Конституцията, трите въпроса на референдума и двамата подуправители на БНБ. Именно заради тяхната принципност стана безпощадно ясно, че различията между тези политически сили са принципни, тоест труднопреодолими и дори взривоопасни. Със сигурност може да се каже, че единственото, което предотврати взрива, е политическата ваканция през август, което не означава, че на някакви нива сблъсъците не продължават. <br /> <br /> Кампанията през септември, когато започва и активният политически сезон, може само да доизостри напрежението. Така че вероятно повечето анализатори, които твърдят, че след вота на 25 октомври може да има преформатиране на властта, изглежда, са прави.<br /> <br /> <strong>ДПС в центъра на събитията</strong><br /> <br /> Първата година от новия мандат донесе и още една изненада. ДПС отново се позиционира не просто в центъра по силата на либералната си идентичност в Европейския парламент, а в центъра на събитията, като партия, която ги прави възможни или невъзможни. Без тяхната позиция гореспоменатите три кита щяха да се окажат най-обикновени сапунени мехури. Каквито впрочем се оказаха два от въпросите за референдума, поради което се спукаха. И ако сапуненият мехур &bdquo;промени в Конституцията по реформаторски&rdquo; не гръмна, а все пак положи началото на сложния процес, заслугата е на ДПС и, разбира се, на АБВ, които измислиха приемливата за конституционното мнозинство формула. Все пак експрезидентът Първанов има дълъг опит от общуването си с партията на Лютви Местан.<br /> <br /> За разлика от Радан Кънев, на когото му се наложи за три дни да постигне това, за което на други лидери са им трябвали години. В случая дори не става дума за сгъстените контакти между него и лидера на ДПС, за които Цветан Цветанов подхвърли, че може би стоят в дъното на нервността на Кънев, с думите: &quot;Предполагам, че може би преумората у някои колеги, наши коалиционни партньори, доведе до повече емоция, която смятам, че е неоснователна. Или може би редовното пиене на кафета с Лютви Местан в последните десет дни.&quot; <br /> <br /> Защото истината е, че докато беше депутат, патронът на Кънев &ndash; Иван Костов, почти всеки ден отделяше около час за разговори с Местан на втория етаж в парламента. Но това, че не на лично, а на политическо ниво двете партии стопиха ледовете, смръзнали отношенията им още през 1997 година, наистина е безпрецедентно. ДПС и реформаторите, или по-точно ДСБ, вече не са врагове, а просто политически опоненти. Сиреч, в отношенията им няма истерия, а има нормалност. Което не може да се каже за отношенията между партията на Местан и Патриотичния фронт &ndash; при тях дори не става дума за война, а за истерична омраза. <br /> <br /> Някои твърдят, че ДПС се е върнало във властта. Други твърдят, че никога не е излизало. Но така или иначе, независимо дали става дума за реанимиране, или реабилитиране на позицията на тази партия в управлението, е категорично ясно, че мантрата &bdquo;дискредитиращо е да си партнираш с ДПС&rdquo; умря. И като че ли сърдита продължава да му бъде единствено БСП.<br /> <br /> <strong>В тишината на столетницата</strong><br /> <br /> За зло или за добро, БСП остана в тихите регистри не само на скандалите, но и изобщо на изявите на политическия терен. Единствената й ярка проява беше избирането на първата й шпага в парламента Мая Манолова за следващия омбудсман на републиката, което обаче само засилва тишината около столетницата. Но БСП има спецификата да се зарежда със сила от тишината, в която тъне, още повече че идват местни избори, които могат да й инжектират малко самочувствие. А могат и да я удавят в онази, вечната тишина. Въпрос на гледна точка.<br /> <br /> Тишината като че ли затиска и още два политически субекта на парламентарния терен &ndash; &bdquo;Атака&rdquo; и Български демократичен център (БДЦ), ако все още се казва така депутатската група на олигарха Христо Ковачки. За &bdquo;Атака&rdquo; отколе важи правилото, че всички слухове са преувеличени, докато не излязат резултатите от изборите. Колкото до БДЦ &ndash; за умрелите или добро, или нищо. Особено ако 5-има от депутатите й все пак депозират молбите си за напускане на групата в деловодството на парламента, както се заканиха в последния му работен ден. Тогава броят на независимите в 42-рото Народно събрание рязко ще скочи на 18 безпризорни депутати, от което ще пострада само парламентарното кафене, тъй като ще го задръстват по цял ден.<br /> <br /> При тази кондиция на партиите и отношенията между тях, подгрети и от предизборна кампания и местен вот, със сигурност може да се каже, че в сравнение с политическите градуси на предстоящата есен юлските горещници могат да ни се сторят като януарски студ. А дали септември ще бъде май и кой ще цъфне и върже на политическия клон, с днешна дата не би могъл да каже дори и звездоброецът Преображенски. <br /> <br /> <strong>Ива НИКОЛОВА</strong><br /> &nbsp;