Свада в Созопол: Летовничка чува как хазяйка плюе семейството й: "Тези простаци от провинцията"

<div><strong>Ето и цялата изповед на жената:&nbsp;</strong></div> <div><br /> Намерихме квартирата в интернет. Хареса ни, че е в новия град, че има дворче, в което да играят децата и че е близо до морето. Цената ми се стори поносима, макар че после изчислих, че не е точно така.</div> <div><br /> За апартамент ми поискаха 50 лева на вечер, като апартаментът се състоеше от две стаички с широк, незатварящ се добре портал между тях и малка тераска. Баня и тоалетна бяха заедно, направени от бивше коридорче, а коридор към апартамента нямаше. Влизаше се от общия. Че липсваха нормалния брой хавлии, чаши, сапунче, различни по големина възглавници, защото все пак това се водеше с гръмкото име семеен хотел, няма да го правя на въпрос. Че обявената в рекламата кухня беше на друг етаж, обща за всички, а в нея имаше един котлон, една тенджерка, &nbsp;някакво странно канче и допотопна кафеварка, също няма да го правя на въпрос.</div> <div>&nbsp;</div> <div>Първо ме изуми цупенето на хазяите, че децата играят на двора. Мачкали моравата, вдигали шум, пречели на съседите. &nbsp;А съседските деца вдигаха двойно повече шум и пречеха на нас, но нищо не можехме да кажем. После се оказа, че ако искаме да ползваме климатика, се плащат 10 лева допълнително, а това го нямаше в обявата. Обявеното &quot;тихо място за отдих и релакс&quot; &nbsp;се оказа пък на шумна улица, на която денонощно се движеха коли, а от двете страни имаше по една кръчма с чалга, която гърмеше до първи петли.</div> <div>&nbsp;</div> <div>И след всичко това нямаше да ви пиша, ако не станах неволен свидетел на разговор на хазяйката с нейна приятелка от града. Те си мислеха, че всички са се изнесли на плаж, но в този ден ми беше много горещо и мъжът ми отиде с децата, а аз останах на терасата да чета книга с надежда за някакъв полъх. Двете дами не ме видяха и седнаха на кафенце точно под козирката на балкона ни.</div> <div>&nbsp;</div> <div>Ох, да видиш! Никога не случвам на гости, заоплаква се нашата наемодателка. Все простаци от провинцията, все разни с претенции. Тези на втория етаж си докарали децата и ми събориха саксията с мушкато. Толкова са стиснати, че не ходят сутрин да закусват в ресторанта отсреща, а мъжът ходи да купува банички и боза и им ги носи в стаята. Сигурно ядат по нощните шкафчета, нарочно не им сложих маса вътре. Оня ден си донесоха бира и цаца и после я ядоха на вестник на балкона. Простаци! Горните пък са едни странни. Ядат само плодове и сок капе навсякъде. Оня ден имаше по плочките долу. Аз да не съм им слугиня да им бърша!</div> <div><br /> А тези пенсионери в лявата стая стават по тъмно на плаж да ходят. И с тоя бастун по стълбите, направо ми го забиват в ушите. Пък като казах стълбите - другите от Стара Загора са с толкова разхайтени деца, че не си мият краката на външната чешма, ами ми внасят пясък в коридора. Влизат направо с джапанките. Никой не им е донесъл пантофи. Простотия, сестро, простотия и тъпотия! Всяка година сме принудени да ги търпим!</div> <div>&nbsp;</div> <div>След това приятелката започна да одумва нейните квартиранти, които носели дрехи втора употреба и пиели бира по цяла вечер, &nbsp;а хазяйката запали барбекюто и започна да вари компоти от сливи в задния двор и стаите ни се напълниха с пушек.</div> <div>&nbsp;</div> <div>В този момент ми причерня, събрах багажа и изчаках моите да се приберат. Плачех от унижение, но съпругът ми ме разбра. Преместихме се на хотел в Черноморец и там завършихме почивката си. Беше само с пет лева по-скъпо, като прибавим парите за климатик към цената на старата квартира.</div> <div><br /> Чувствам се наистина като навлек, като човек второ качество, като боклук, който е дошъл да пречи на хазяите да си живеят спокойно Повече няма да стъпя там и без пари.</div> <div><br /> А после чета, че сезонът бил слаб, квартирите празни. Как няма да са празни, когато явно много хора са се сблъсквали с &quot;гостоприемството&quot; на местните и не смеят да повторят - пита разочарованата жена.</div>