Отиде си големият поет Евстати Бурнаски. Творецът е починал на 31 юли. Поетът бе член на СБП и на ЮМЕМ (Международния съюз на писателите медици), заслужил деятел на културата. Носител на много ордени, между които „Кирил и Методий” първа степен, „Владимир Маяковски” и на много литературни награди, почетен гражданин на Силистра, Казанлък, Брезник.
Евстати Бурнаски е роден в село Муртинци, община Брезник, Пернишка област. Завършва ветеринарна медицина в Софийския университет.Активен участник в съпротивата, арестуван през юли 1944 г. Служи като офицер в армията, стига до звание полковник, после работи като редактор и завеждащ редакция &bdquo;Поезия&rdquo; във Военно издателство; като началник на Групата военни писатели към Министерството на отбраната.<br /> <br /> Автор е на повече от 30 стихосбирки, между които: &bdquo;Песни по пътя. Войнишки стихове&rdquo;,&ldquo;Динковият взвод&rdquo; (поема за деца), &bdquo;Обич&rdquo;, &ldquo;Легенда за България&rdquo;, &bdquo;Вик на тишината&rdquo;,&bdquo;Любовта на лейтенанта&ldquo;, &bdquo;Стихове за Доли&rdquo;, &bdquo;Подземният вятър&rdquo; (роман в стихове), &bdquo;Личности и коне&rdquo; (автобиографична повест), &bdquo;Билет за надежда&rdquo;, &bdquo;Вечерни теменуги&rdquo;, &bdquo;Окована нежност&rdquo;, &bdquo;До следващия ден&rdquo;, &bdquo;Рецитал пред ангели&rdquo; (сонетини), &bdquo;Свята блудница&rdquo;, &bdquo;Свирепо пълнолуние&rdquo; (сонетини), &bdquo;Чудовището и малката изкусителка&rdquo; (роман), &bdquo;Шепот на трева&rdquo;,&bdquo;Подземният вятър&rdquo;, &bdquo;Майка майчице&ldquo;и др.<br /> <br /> &bdquo;Животът ни е дар. Не е обида<br /> Сънувах ли го? Или го живях?<br /> Все някой ден и аз ще си отида.<br /> Българийо, за тебе ме е страх...&rdquo;<br />