Петър Бояджиев: Живков се страхуваше, че Луканов ще го убие!

<br /> Петър Бояджиев е изпратен в политическия отряд на Старозагорския затвор, където следват поредица от опити да бъде вербуван за агент на ДС и изпитва на гърба си цялата гама от физически и психически методи за натиск на репресивната машина. Освободен е след изтичане на наказанието на 3 май 1978 г. Принуден е да изкарва прехраната си като общ работник и дърводелец.&nbsp;На 6 август 1981 година е изведен нелегално от България чрез организация, извършена от Алфред Фосколо и Антон Машев. В емиграция е активен и работи в областта на защита правата на човека в България. На него дължи популяризирането си на Запад Дружеството за ЗПЧ в България, както и на синдиката &ldquo;Подкрепа&rdquo;. Връща се в България на 17 май 1991 година, за да участвува във Втората национална конференция на СДС. <br /> <br /> <em>На 2 декември 1992 г. президентът Желю Желев възлага на Петър Бояджиев, кандидат за министър-председател, посочен от парламентарната група &bdquo;Предизборен съюз на БСП и коалиция&ldquo;, да състави правителство. Кандидатурата се оказва неконституционносъобразна, тъй като бившият политзатворник има двойно гражданство &ndash; френско и българско. Петър Бояджиев живее в Тулон, Франция, заедно със семейството си. Преди седмица излезе от печат книгата му &ldquo;Истината против лъжата&rdquo;. Ексклузивно пред &ldquo;ШОУ&rdquo; авторът разкрива дълго пазени тайни от своя живот!</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Целият ви живот е дамгосан от Държавна сигурност. Има ли още омраза в сърцето ви, господин Бояджиев? </strong><br /> - По-страшното е друго. Спомням си един Координационен съвет на СДС, който беше предизвикан от мен, и на който тогавашният зам.-председател на Централния изборен щаб Христо Иванов призна пред всички, че преди 1989 година бил станал агент на ДС, за да служи на демокрацията, а аз съм бил едва ли не глупак, като съм оказал да стана агент и съм отишъл в затвора. Това признание стана през 1991 година и в присъствието на по-голямата част от членовете на Координационния съвет. Никой не се шокира. Единствено Александър Йорданов, който председателствваше, излезе навън с мен и започна: &ldquo;Братче, кажи какво да правя, аз съм изненадан. Нека Филип /Димитров &ndash; б. а./ се оправя, да го извикаме!&rdquo;. Филип дойде на другия ден и пред всички заяви, че има пълно доверие на Христо Иванов. И, разбира се, Иванов стана депутат от СДС. После стана &ldquo;синя мравка&rdquo;, а по-късно - депутат при Жорж Ганчев. Накрая си го изтеглиха покровителите му от ДС в съответните фирми, банки и тъй нататък. Е, питам се и сега - така ли се гони комунизмът от България - с лидери-агенти, който ме обвиняват, че не съм приел да бъда агент на ДС? И как поне един не стана да защити политическия затворник!... <br /> <br /> <strong>- Челно се сблъсквате с ДС и в българската църква. Кога разбрахте за какво става въпрос сред митрополитите?</strong><br /> - Когато Благовест Сендов беше председател на Народното събрание, той реши да използва позицията си да помогне на БПЦ. По онова време тя беше в разкол. Една от инициативите беше да се върне огромната собственост на Рилския манастир. Този манастир е един от трите, които не са подвластни на митрополитите. Другите два са Бачковският и Троянският. Направи се съответното проучване на статута на манастира в миналото. Установи се, че е имало периоди, през които той е имал специален привилегирован статут със султански ферман. Едва ли не е бил признат като държава в рамките на отоманската империя. А след десетилетното нашествие на комунистите, които дори го бяха отнели от църквата, и това не без участието на фамилията на Живков, манастирът се намираше в окаяно положение. <br /> <br /> Започнахме работа по един кратък и ясен законопроект <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>и изведнъж &ndash; изненада!</strong></span><br /> <br /> Започна едно нашествие от страна на Светия синод в кабинета на Благовест с искането - сакън всичко да се спре! &ldquo;Защо, бе, драги ми владици?&rdquo;. Ами, игуменът Йоан щял да стане много силен и това не трябвало да се допуска! Е, разберете, ги тези Божи хора, които парадираха с Бог и плачеха за единството на църквата, като се обвиняваха взаимно за нейната слабост и разединение!... <br /> <br /> По-късно разбрах - основният проблем е бил, че те са били все агенти на ДС, но към различни управления, и всъщност са защитавали по поръчка съответното си главно управление на ДС. <br /> <br /> Спомням си една доста интересна случка. Един ден бяхме затворили в една стая сегашния патриарх Неофит<em> /тогава митрополит /</em> с врачанския владика Калиник. Двамата бяха представители на двата синода - да се опитат да си изяснят различията на четири очи. Да, но по едно време започнаха да се чуват разни подозрителни шумове от стаята и бяхме принудени да надникнем. И какво да видим! Двамата представители на две различи управления на ДС се бяха хванали за брадите и бяха на път да си ги оскубят взаимно, обвинявайки се кой бил по-добър агент и кой, служейки на ДС, служел по-вярно на Бога. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Жалка сцена, която ме потресе! <br /> </strong></span><br /> През този период съм пропътувал над 10&nbsp;000 километра в совалки между владиците с наивното намерение да намерим пресечните точки, за да ги съберем. А то било толкова просто &ndash; пресечните точки са били преди това в централното ръководство на различите ДС-управления. <br /> <br /> <strong>- Преди промените през 1989 година вие сте активен дисидент. Коя е най-скандалната конспирация, която сте организирали? </strong><br /> - През ноември-декември 1988 г., около предстоящата визита на Митеран в България, нещата се усложниха доста. Живков очевидно разчиташе много на тази визита, за да се представим пред съветското Политбюро като важен фактор в отношенията Изток - Запад и с това да се опита да получи отсрочка за махането си. Режимът на телефонните комуникации се затегна много. Останаха ни само няколко неконтролирани от властите телефонни линии за оперативна работа. В никакъв случай не искахме да привлечем вниманието на ДС към тях при използването им за даване на интервюта. <br /> <br /> Радиостанциите се оплакваха, че не могат да излъчват информации от България поради невъзможността да се свързват по телефона с активистите на Независимото дружество за защита правата на човека. Направихме съвещание и решихме да изпратим на място журналист. Но кой да бъде, за да не се усетят в ДС? Така открихме един журналист на свободна практика, който имаше вече опит за нерегламентирано влизане в Афганистан &ndash; Ален Шевалариа. Той се съгласи и за целта слезе при мен в Марсилия, за да подготвим реализацията. Трябваше му, разбира се, виза. В посолството в Париж също бяха много подозрителни към всички, искащи визи за България. Ако го разконспирират още в Париж,<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>всичко отиваше по дяволите</strong></span><br /> <br /> Но Ален се оказа много инициативен. Решил да се представи в посолството като търговец на сутиени висока класа. Казал: &ldquo;Предстои развитие на отношенията с Изтока и ние искаме да се настаним на този пазар бързо!&rdquo;. Предизвикал присмехулните погледи на чиновниците там, които го приели за поредния глупак, който си мисли, че ще направи пари на Изток, и много бързо, без каквото и да е проучване, му издали виза! Много се смяхме, докато ни обясняваше как е протекло посещението му в консулството.<br /> <br /> И тъй, след едноседмичен курс на обучение в Марсилия, Ален отново отива в Париж и се качва на самолета за София. Съоръжен с традиционните касети с въпроси на български и на френски. Дотук добре. Успява да се срещне с отец Благой Топузлиев и Петър Манолов. Успява посред зима да отиде и до село Климент, за да се срещне със Зайнеп Ибрахимова и Юсуф Бабечки. Да, ама най-важният е Илия Минев, който живее в къща, оградена с дувар, в град Септември, охранявана денонощно. И нашият човек минал през деня, гледал, мислил и решил. Вечерта се запътил към охраняващия милиционер, клатейки се като мъртвопиян, и едва не му налетял да го целува и прегръща. Последният го изпратил с пренебрежителен поглед и не му обърнал повече внимание. А на завоя нашето &bdquo;пиянде&rdquo; прескочило като младо лъвче оградата и &ndash; хоп - в двора на Илия! И след няколко мига предава поздравите ми на Илия, за да не го уплаши пък него. И така са си гукали по-голямата част от нощта и после пак с помощта на Илия през оградата, пък ония нека си пазят и мръзнат!<br /> <br /> Дотук добре, събрал интервюта. Сега зорът бил голям как да изнесе касетите с интервютата. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Нали вече го знаят</strong><br /> </span><br /> Не можеше и дума да става да използваме дипломатическа поща. Мислил, мислил и какво измислил! Беше предколеден сезон и много от служителите в посолството се прибираха в Париж за ваканцията. Разбира, че военното аташе също тръгва за Париж и нашият тръгва със същия полет. Сложил на синджир на врата си касетите да висят на гърба му и си гугукал сладко с военното ни аташе по време на проверката. Десарите, инструктирани да внимават да не правят дипломатически скандали преди визитата на Митеран, не поели риска да го проверяват персонално, а и не са можели да допуснат, че резултатът от неговата работа е при него, а не в дипломатическата поща. И така - телефонът звъни и Ален доволен ми съобщава за добрия &bdquo;улов&rdquo; &ndash; няколко интервюта на аудиозапис за гладните за материал радиостанции! Почвам да им телефонирам и да им ги изпращам. Те едва много по-късно разбраха как са стигнали до Франция тези касети. <br /> <br /> <strong>- Как се стигна до парадоксалната ситуация вие да помагате на Тодор Живков да пише спомените си?&nbsp;</strong><br /> - Френското издателство &ldquo;Плон&rdquo; искаше да разбере дали Тодор Живков е в състояние да продиктува мемоари, за да сключи договор с него и да ги издаде. През 1992 г. той вече беше единственият от старите соцдиктатори, който би могъл да разкаже за кухнята на вземането на решения във Варшавския договор. Но за да са сигурни, че може да предаде това, което е преживял и видял, ме попитаха мога ли да се свържа с него и да проверя става ли за мемоарист. Отговорих им, че ще намеря начин. Те ми казаха така: Нека се опита да развие няколко теми - за Фидел Кастро, за посещението му като държавен глава през 1966 година при френския президент Дьо Гол, за унгарските събития... Дадоха ми един списък.<br /> <br /> Върнах се в България, посъветвах се с Ели, моята сегашна съпруга, която беше журналистка. Тя ми каза: &ldquo;Да, възможно е. Срещите ги урежда внучката му Евгения Живкова...&rdquo; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>И Ели ми уреди такава среща</strong></span><br /> <br /> Явно моето име му е било много добре познато - нали за комунистите бях известен &ldquo;френски шпионин&rdquo;.<br /> <br /> На уречения ден отидохме с Ели при Живков. Обяснявам му, че френското издателство има интерес към неговите мемоари. Уточнявам, че трябва да направим първо тестове и ако техният издателски съвет одобри написаното, ще му предложат договор. Живков се зарадва изключително много:&nbsp;&ldquo;О, аз много обичам Франция, да, да!&rdquo;&nbsp;. &ldquo;Обаче - казва той - има една голяма пречка!&rdquo;. &ldquo;Каква е тази пречка?!&rdquo;, питам го. &ldquo;Ами, вика, онези, бе, онези дойдоха и ме накараха да подпиша договор за мемоари с тях!&rdquo;. &ldquo;Кои са те?!&rdquo;, искрено се учудвам. &ldquo;Как кои &ndash; американците!&rdquo;. &ldquo;Кои са тези американци?&rdquo;, продължавам да недоумявам. А Живков: &ldquo;Абе, този, вика, дето сега е съветник на Филип Димитров &ndash; Константин Мишев!&rdquo;. И продължава да се чуди: &ldquo;Ами аз не знам, като съм подписал този договор, сега имам ли право да подписвам с вас? Да не наруша нещо...&rdquo;. Аз веднага му отговарям: &ldquo;Дайте го, нашите специалисти ще ви консултират. И те нямат интерес да влизат във &ldquo;война&rdquo; с американците&rdquo;. И Живков ми даде договора.&nbsp;Проверихме го и установихме, че срокът му е изтекъл. <br /> <br /> <strong>- И започнахте да подготвяте мемоарите за френското издателство?</strong><br /> - След като разбра, че всичко е наред, Живков ме попита как ще работим. По време на разговорите се потвърди нещо, което знаех от мои приятели от Външно министерство за него. Живков винаги е смятал, че България трябва да е добре, освен със Съветския съюз, и с Франция. Той беше много чувствителен на тема как ще бъде приеман във Франция. Това малко хора го знаят в България, но ни е помагало изключително много, когато работехме отвън преди промените. Тогава ние като публикувахме нещо, свързано с България във френските медии, Живков ставаше много отстъпчив...<br /> <br /> И започнахме работа по теми... Аз слушам, Ели стенографираше, а понякога скришом пускаше и касетофончето в чантата си. Той не желаеше да го записваме. След като Ели напишеше продиктуваното от Живков на машина, той го утвърждаваше и аз го изпращах в издателството.<br /> <br /> Още в началото разбрах, че това, което даваме, няма да бъде оценено високо, защото той през цялото време се стремеше да се защити пред историята, да обясни колко е велик... Казах му какво мисля, но той: &ldquo; Не, не, така трябва да бъде!&rdquo;. Продължихме работата по този начин. Французите в крайна сметка ми отговориха, както и очаквах: &ldquo;Питър, това, което Живков излага, няма да представлява интерес за френския и световния читател. Съжаляваме...&rdquo;.. И така &ndash; мемоарите не станаха...&nbsp;<br /> <br /> След това Живков издаде в България големи мемоари, в които обяснява, че цял свят се е натискал да ги издава, но той отказвал, защото искал да ги напише само за българите.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Е, тук излъга всички! </strong></span><br /> <br /> И аз съм пряк свидетел!&nbsp;Просто като разбра, че никъде няма да може да ги продаде изгодно, го направи в България, а изкара, че е от голяма любов към народа.&nbsp;<br /> <br /> <strong>- Коментирахте ли с него и други въпроси? Питахте ли го нещо за Луканов например?</strong><br /> - За Луканов той казваше: &ldquo;Задайте въпрос на Луканов къде е валутният резерв! Луканов и неговите хора откраднаха валутния резерв на България, който беше най-малко 2 млрд. долара, и го изнесоха в офшорни фирми!&rdquo;, възмущаваше се той. Това Живков ми го каза през зимата на 1992 година.&nbsp;<br /> <br /> &ldquo;Ние имаме и друг национален резерв, който аз винаги старателно съм пазил, но Луканов е на път и него да пропилее безотговорно!&rdquo;, допълни. Заинтригувах се: &ldquo;Кой е този национален резерв?&rdquo;. Той се учуди възмутено: &ldquo;Как кой? Симеон, от Мадрид! Аз съм човекът, който толкова години, въпреки сложната ситуация, не даде косъм да падне от главата му...&rdquo;. И тук аз направих голяма грешка - проявих много жив интерес и започнах да го обсипвам с въпроси. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>И&hellip; той спря да говори</strong></span><br /> <br /> Това, което знаех, е, че още през 70-те, 80-те години Тодор Живков често е изпращал армагани на Симеон в Мадрид по наши спортисти, които са ходили там &ndash; примерно, бутилка вино или нещо подобно... Тодор Тонев е един от спортните деятели, по които Живков е изпращал такива подаръци.<br /> <br /> Друга тема, за която не искаше да говори, беше преименуването на българските турци. Само като станеше въпрос, се зачервяваше целият и казваше: &ldquo;Друг път, друг път!...&rdquo;. Според мен той си даваше сметка, че това е най-големият гаф в цялата му политическа кариера.&nbsp;Клюката по високите етажи едно време казваше, че да започне преименуването са го подтиквали неговите другари от ловната дружинка. &ldquo;Интелектуалците&rdquo; в нея му обосновавали научно, че ако иска да остане в историята, трябва да премахне арабските имена на българските турци. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>И Живков влязъл в клопката! </strong></span><br /> <br /> Ангел Балевски е бил най-активният в това, има много свидетели...&nbsp;<br /> <br /> <strong>- По време на тези ваши срещи вие едва ли не сте си станали близки...&nbsp;</strong><br /> - Не, не може да става дума за такова нещо... Но веднъж той ме попита: &bdquo;Абе, ти познаваш ли се с Татарчев?&rdquo;. Казвам: &rdquo;Познавам главния прокурор и го уважавам...&rdquo;. &ldquo;А не ти ли е възможно да отидеш, да разговаряш с него... Тук денем и нощем в тази вишка стои един стражар... Бе, Бояджиев, аз съм вдовец човек, може да поискам и жена да ми дойде на гости... - че коя жена ще дойде тук, като знае, че той ще я гледа, че идва при мен?!...&rdquo; - и се смееше.<br /> <br /> То ние се смеехме и защото по време на разговорите всеки път изпивахме има-няма по една бутилка уиски. Но и той държеше! Аз все гледах да разсипя уиски на килима. Гледах той да пие повече, а аз &ndash; по-малко. За да бъда аз по-трезвен от него и да изкопча повече информация.<br /> <br /> <strong>- Е, как, той не забелязваше ли този номер?</strong><br /> - Ами и той го правеше. Всеки се преструваше, че уж е бутнал чашата, без да иска.<br /> <br /> <strong>- Значи Живков доста държеше на пиене?</strong><br /> - Ами държеше, да. Е, ние, изпивахме примерно 750 грама, но като стоим поне три часа... И половината като го излеем долу...<br /> <br /> Та му обяснявам аз, че не знам процедурите, но ще намеря начин да говоря с Татарчев да го отървем от полицая. Имах един приятел - Васил Златаров. Доста години беше политически затворник. Нека да ни казват, че сме затворническа мафия, но тези, които сме удържали в затвора, знаем и конспиративните правила, знаем и да се защитаваме, да се пазим. Аз Татарчев го познавам от бай Васил Златаров, председател на Българския демократичен форум, който беше член на СДС. На този човек можех всичко да кажа и знаех, че никога няма да ме предаде и да използва по непочтен начин това, което знае. Отивам при него и му казвам какво ме е помолил Тодор Живков. Викам му: &ldquo;Какво мислиш, ако му махнем този стражар, може повече да започне да говори?!...&rdquo;. И двамата с бай Васил отиваме при Татарчев. Татарчев мисли, мисли и вика: &ldquo;Абе, що ще му плащаме и жандар на тоя!...&rdquo;. И махна полицая от улица &ldquo;Секвоя&rdquo;.&nbsp;<br /> <br /> След някой и друг ден аз отивам при Живков и очаквам да ми каже: &bdquo;Благодаря!&rdquo;, да бъде усмихнат, щастлив... Но той ме посреща намръщен: &ldquo;Абе, какви са тези хора, бе?! Аз бях държавен глава, един стражар ми плащаха и него махнаха! Луканов ще дойде да ме убие! Вие знаете ли какъв бандит е тоя, бе?!&rdquo;. Онемях: &ldquo;Ама нали вие ме помолихте?! Аз ходих при Татарчев...&rdquo;. &ldquo;Ти не си ме разбрал! Тия ще ме убият! Тоя Татарчев май наистина е братовчед на Луканов и затова махна охраната - за да ме убият!&rdquo; Хванах се за главата! Според мен той не се страхуваше, а просто се правеше на артист...<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong><br /> <br />