Издирват втори безследно изчезнал в чужбина нашенски мъртвец

Най-напористи бяха жителите на село Падина, Ардинска община, които настояваха също да разкажем и за тяхната &bdquo;мистерия&rdquo;. Репортерът ни се свърза и с местния кмет Николай Чаушев /интервюто с него публикуваме отделно &ndash; бел. ред./, който да осветли загадката с техния &bdquo;мъртвец&rdquo;. Въпреки че дирите й се губят в далечната 1983 г. Ето какво сглоби нашият човек след десетки разговори с жители на село Падина, с близки и познати на загубилия се по широкия свят Джемил Караахмедов /Димитър Чернев/, който днес би трябвало да бъде на 50 години.<br /> <br /> 1983 година. До промените има още доста време, но вятърът на промяната от Запад и от постепенно разпадащата се вече империя СССР вече се чувства и у нас. Тук повечето от хората, особено по-младите, трудно възприемат режима на диктатора Тодор Живков. Един от хард недоволните е и юношата бледен Джемил Караахмедов от село Падина, Ардинска община. Тогава той е едва на 18 години, завършва школо в Смолян, но вместо първи &bdquo;полети&rdquo; към младостта го очакват&hellip; Трудовите войски. Тогавашното Министерство на народната отбрана изпраща всички набори от млади мюсюлмани и &bdquo;неблагонадеждни&rdquo; български християни, както и цигани в трудова повинност - закон от 20-те години на миналия век, наложен от кабинета на земеделеца Александър Стамболийски, не мръднал и към тогавашна социалистическа дата. Родопчанчето обаче мрази ангарията &ndash; да бъхта от сутрин до здрач на строителни обекти, които ще бъдат ползвани само и единствено от партийната върхушка, и въобще и не си помисля да надене войнишката униформа на трудовак. Наясно е със законите &ndash; че откаже ли, го очаква най-сурова присъда, минимум 10 години зад решетките. За какво бъдеще говорим тогава&hellip; &bdquo;Мечтата му /на Джемил &ndash; б.а./ беше да живее в демократична и свободна страна, каквато тогава България не беше. Имаше много заложби, но в един момент разбра, че не може да ги развива тук. Даваше си ясната сметка, че в Трудови войски ще го прекършат. Абе, какво прекършат - просто ще го унищожат като личност &ndash; нали и аз минах по тоя път! Алкохолизирани офицери те юркат да бачкаш като идиот на строежа от сутрин до здрач, съдират ти задника от работа, вместо една норма в навечерието на някакъв си партиен конгрес ти налагат две-три норми! Каторжнически труд!!!&rdquo;, разказва един от наборите му - Ибрахим Исмаилов.<br /> През 1983-та 18-годишният Джемил <br /> <br /> <strong>успява да избяга от чакащия го кошмар в Гърция</strong><br /> <br /> Как е преодолял тъй наречените кльонове &ndash; високотехнологични за времето си гранични съоръжения със сензорни устройства, през които и пиле не може да прехвръкне, как ли нашите доблестни граничари с &bdquo;калашниците&rdquo; си или някое люто граничарско куче не са го разфасовали на място край браздата, само беглецът си знае. В крайна сметка Джемил пристига жив и здрав, но с множество рани по тялото от безумното си бягство от соцзатвора, в южната ни съседка. Тук обаче скоро е арестуван от гръцки униформени служители на реда. По това време отношенията между двете страни за сетен път са &bdquo;сложни&rdquo;, затова юношата не е екстрадиран по етапния ред в родината си. Където, според тогавашното наше законодателство, &bdquo;изменниците на родината&rdquo; се осъждаха по бързата процедура директно на смърт чрез разстрел. И без право на обжалване.<br /> В Гърция невръстният все още родопчанин е осъден на 6 месеца затвор като беглец. Излежава присъдата си, след което поработва тук-там, за да спечели пари и да търси другаде щастието си. <br /> &bdquo;След този му бурен период после разбрахме, че с кораб заминал за Америка. По паспорт тогава се е казвал Димитър Чернев. В Обетованата земя Димитър-Джемил работел на най-различни места, пишеше, че му било много трудно, но се справял, защото най-накрая се чувствал свободен. Пишеше, че следвал медицина, че почти се замогва и ще може да свие семейно гнездо с по-богата от него кримска туркиня, чиито родители се заселили в щата Канзас след революцията в Русия от 1917 г. Последната информация от него беше преди 27-28 години, т.е. в навечерието на нашата демокрация. <br /> <br /> <strong>Оттогава следите му се губят, а от него &ndash; ни вест, ни кост&rdquo;</strong><br /> <br /> разказват жители на село Падина и не знаят дали той е жив, умрял, дали не е убит или се е позамогнал някъде по широкия свят и въобще да е забравил за родината си, причинила му толкова нещастия.<br /> Но да върнем още малко лентата назад. В ония мракобесни времена на 83-та родителите на беглеца още първия ден, след като милицията установява, че поданик на НРБ е избягал през границата, са привикани в участъка на Ардино. Майката и бащата на момчето, както и родата му до девето коляно, са разпитвани с часове от социалистическите следователи. Физическият и психическият тормоз върху тях е тотален. Натиск, от който не могат да се отърсят до ден днешен. Кореспонденцията се следи, телефоните се подслушват - дали едно момче на 18-19, което иска да живее в демократична държава, не е станало&hellip; агент на &bdquo;врага&rdquo;. Дали доброволно или принудително, всичките са изселени от родния им край чак в русенско забутано село, където живеят и до днес. <br /> Според междудържавнически спогодби давностният срок да се установи дали е живо лицето Джемил Караахмедов, по паспорт казвал се и с българско име Димитър Чернев, установил се за последно в САЩ, навярно е изтекъл. А според човешките закони как ли стоят нещата?!... Дори и имената на потъналите в &bdquo;Титаник&rdquo; българи от началото на миналия век се знаят. А защо имената на тези, &bdquo;потънали&rdquo; в неизвестността на най-съвременната ни история, се водят като безследно изчезнали? Те нямат смъртен акт, нямат и гроб, никой нищо не знае за тях&hellip;<br /> <br /> <br /> <br /> Николай ЧАУШЕВ, кмет на с. Падина: Нашият човек е умрял<br /> <strong><br /> - Г-н кмете, знаете ли нещо повече за случая с безследно изчезналия Джемил от вашето село през 1983 г.?</strong><br /> - Имам бледи спомени от тоя случай, аз съм тук от десетина години. Доколкото знам, баща му, майка му, цялата му рода отдавна са се изселили в село Сиво поле, Русенско. Иначе те са кореняци от Падина.<br /> <br /> <strong>- А възможно ли е насилствено да са изселени от тогавашните власти само заради това, че родственикът им официално е бил обявен за беглец?</strong><br /> - Възможно е, но не съм сигурен.<br /> <br /> - Падина не е кой знае колко голямо село, всички се познавате. Какво се говори за Джемил, който днес би трябвало да бъде на 50 години - жив ли е, умрял ли е, убит ли е, дали не е в някой щатски затвор?<br /> - Доколкото знам, още като ученик в Смолян той бяга през граница, напуска страната, отива в Гърция и САЩ, а оттам - никакви следи от него. Дирите му се губят отдавна.<br /> <strong><br /> - А според вас Джемил все още жив ли е?</strong><br /> - Смятам, че е мъртъв, но от какво е починал, не е известно. И не знам дали все още му е издаден смъртен акт.<br /> <br /> <strong>- Неотдавна Районният съд в Момчилград официално обяви за мъртъв Юсеин Мехмедалиев от с. Горно Кирково, чиито следи се губят в ЮАР. Кметът на селото Динко Узунов в наше интервю заяви, че това е единственият случай на безследно изчезнал в техния район. А във вашия, Ардинския, как стоят нещата? </strong><br /> - Не, не това е единственият случай при нас.<br /> <br /> <strong><br /> Георги АНДОНОВ, БЛИЦ</strong><br /> <br />