Актрисата Лилия Маравиля: Отказах първия си филм заради лична трагедия!

Нарочиха ни за любовници с Владо Пенев, разкрива звездата от "Връзки" и "Под прикритие"

София, България 12 Юли 2015, 23:40 44787 прочита 0 коментара

Актрисата Лилия Маравиля: Отказах първия си филм заради лична трагедия!

Звездата от сериала “Връзки” Лилия Маравиля е родена във Варна. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ през 1993 г. в класа на проф. Крикор Азарян, а след това и майсторски клас при руския режисьор В. Фокин. Участва в постановки на Младежкия театър, Театър „Сълза и смях”, Театър „Българска армия”, Сатиричния театър, Театър 199. От 1996 г. е актриса в трупата на Театър „София”. Лили стана популярна с ролите си в сериалите “Под прикритие” и “Връзки”, с ролята на Мила в Love.net. Участва още в сериала “Стъклен дом”, във филмите “Гори, гори, огънче”, “Индиански игри” и т.н. Омъжена е за италианския банков консултант Лука Маравиля от 2001 г. Имат една дъщеря - Паола.

Ето и нейното откровено интервю пред “ШОУ” – за любовите, за куража да вярваш в себе си, за пътя към славата, която не искаш да постигнеш на всяка цена... <img width="320" hspace="9" height="426" align="left" src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_25/Maravilia01.JPG" alt="Maravilia01.JPG" />- Лили, ти стана много популярна от сериалите “Под прикритие” и “Връзки”, от филма Love. net. Как започна всичко - нещо подсказваше ли, че ще правиш кариера в киното? - Когато бях студентка в първи курс, ме поканиха на кастинг за “Индиански игри” на Иван Андонов. Всъщност тогава не се казваше така, а пробни снимки. Отидох на първи проби, след което ми се обадиха от Киноцентъра и казаха, че много добре съм се справила и ме извикаха на втори проби. Отидох и на тях. Асистент-режисьорката ми се обади и каза, че трябва да отида и на трети проби. Тогава аз й отговорих, че... не съм много сигурна дали ще отида! - Защо?! - Бях в лична трагедия! /смях/ Имах едно гадже, което избяга в Канада. Също учеше във ВИТИЗ. Каза ми го в последния момент. Страдах, защото се почувствах много предадена. Нямах право да казвам на никого. А той не ми е казал, съвсем нормално, защото такива тайни неща се правеха по този начин, за да не те издаде някой. Съобщи ми точно преди да се качи на самолета и аз изпаднах в страшна криза Нашата връзка не беше дълга, но аз бях много влюбена в него, много го обичах, беше толкова прекрасен, някакво страшно слънце! Много бях влюбена и изведнъж ... изоставена! Тогава живеех при брат ми. Прибрах се и много плаках, много страдах. Той също много го харесваше и ми каза: “Само едно нещо искам да ти кажа – ако имах гадже като теб, никога нямаше да го зарежа заради една Канада!” /смях/ Та затова, когато ми се обадиха за трети проби, реагирах така. Бях в такава страшна депресия - какво кино, нищо не ме интересуваше, аз вече се готвех да умирам от мъка... Асистентката много ми се накара по телефона. Явно се е ядосала, защото аз - някаква пикла, не стига, че я викат на трети проби, ами: “Аз не съм много сигурна…”. Каза ми: “Момиче, ти знаеш ли колко актриси се явиха, около 1500! Хвърчали са с таксита от всички провинциални театри! Сега останахте само 10, ти знаеш ли какво е това?!”. А аз наистина не знаех какво е - извинявай, в първи курс!... Разбира се, че любовта ще ми е по-важна, нито кариера гоня, нито нищо... Но брат ми ме посъветва: “Това може да те разсее, да не мислиш”. Като отидох, Иван Андонов седна и много откровено поговори с мен: “Лили, аз искам да ти кажа нещо. Много ми харесаха пробите, ти много ми харесваш, но аз не съм сигурен напълно дали ти не ме лъжеш нещо, дали аз не се лъжа нещо, затова съм длъжен да направя още едни проби. И всичко ще реша след тях”. Пробите щяха да бъдат с партньор. А това щеше да е Христо Шопов - той беше най-голямата звезда по това време. Но Христо е брат<img width="320" vspace="9" hspace="9" height="426" align="right" src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_25/Maravilia18.JPG" alt="Maravilia18.JPG" /> на Лиза Шопова, с която бяхме в един клас във ВИТИЗ и моя приятелка, Козирог като мен, бяхме неразделни. Лизка знаеше за моята любовна мъка и също ме насърчи: “Как няма да отидеш? Спокойно, говорих с брат ми, той ще ти помага!”. Защото аз адски много се притеснявах, хвана ме шубето, като ми каза асистентката: “Ти знаеш ли колко актриси останахте?!”. Викам си: “Брей, аз сред актрисите, та аз още никоя не съм, нищо не съм се научила още!” Отидох на пробите и си спомням, че имаше един епизод, в който съм вързана на един стълб, играех Нямата майка, и трябваше да крещя нещо. Казаха ми: “Ето, покрай теб хвърчат стрели, ти си уплашена, но искаш да спасиш този човек, да го накараш да бяга...”. Ицо Шопов стоеше зад камерата и ми подаваше репликите. А между репликите ми правеше енергично знаци: “Давай, още, още, още!”. И аз давах – още, още, още – нищо не помня какво съм правила, само изпълнявах. Но после Иван Андонов ми каза: “Лили, прекрасна беше, ти си моята главна героиня!”. Бях много щастлива, че такъв режисьор като Иван Андонов ме беше харесал. А Христо Шопов много ми помагаше и по време на снимките на филма, огромен респект имах към него, но и огромно доверие – той беше братът на моята приятелка, а аз имам по-голям брат и знам какво е. Ицо все гледаше да ме предразполага, казваше: “Всичко е о`кей! Много си добре, браво, това го направи чудесно…”. Научи ме на много неща в актьорския занаят, защото това е занаят и едно е в театъра, друго – в киното, съвсем различно – в телевизионните сериали... <img width="500" height="281" align="bottom" src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_25/Maravilia_hristo_shopov.JPG" alt="Maravilia_hristo_shopov.JPG" /> - След години в Love.net Христо Шопов отново е твой партньор. Как там те избраха за главната женска роля? - Когато ме поканят за кастинг, винаги ходя, не отказвам. Чувала сам от много колеги, не знам на какви ми се правят и на какво отгоре: “Аз на кастинг не ходя, мен само трябва да ме поканят!”. Кастингът също е професионален опит, той също се учи. Той е брънка от веригата, особено за режисьора. В един много малък откъс ти трябва да покажеш всичките възможности, които имаш. Това малко хора го умеят. А тези, които казват, че на кастинг не ходят, подозирам, че не могат да се справят В Love.net мъжките роли бяха написани за Христо /Шопов – б. а./ и за Захари /Бахаров – б. а./. Трябваше да се намерят техните партньорки. Накрая останахме, както е известно, Диляна Попова, която беше партньорка на Захари, Койна Русева, която играеше другата женска роля, и аз, която бях избрана за партньорка на Христо. В началото ми дадоха един откъс, който трябваше да науча. Влязох, режисьорът Илиян Джевелеков беше зад камерата, негова асистентка ми подаваше репликите. Това е много рисковано, защото един непрофесионалист може да те обърка. Режисьорът каза: “Много добре!”. Отговорих му, че мога да му дам и друго предложение, защото един текст може да се каже по хиляда начини. Предложих му и нещо друго. Накрая ме извикаха на трети проби, на които да си партнирам с актьора, който играе мой съпруг. Попитах: “Кой е актьорът?”. А те: “Христо Шопов”. Страшно се зарадвах. Ние много отдавна не се бяхме виждали, да не кажа – от времето на “Индиански игри”. Но... все едно не се бяхме разделяли. Не след дълго, бях си тръгнала за Варна, ми се обади режисьорът и ми каза: “Ще си стиснем ръцете, ще работим заедно!”. Бях много щастлива, първо, защото ще си партнирам с Христо и освен това – за мен си беше извоювана победа, спечелена война. Преди премиерата на филма имаше пресконференция. Продуцентът се обади да ми каже кога и къде ще бъде събитието. И между другото ме уведоми деликатно: “Журналисти ще задават въпроси, има заявени интервюта. Аз много съжалявам, но към теб сега няма интерес. Не се обиждай, сигурен съм, че след филма нещата ще се променят. Ако това те успокоява, да ти кажа, че единствено към теб и към режисьора няма заявки за интервюта…”. /смях/. Като свърши филмът, журналистите започнаха да идват при мен и аз разбрах, че съм си добре свършила работата. За мен това беше най-голямата оценка! Нормално е - аз преди това бях за тях непознато лице... “Под прикритие” се появи по-късно на екран. <img width="500" height="334" align="bottom" src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_25/Maravilia_pod_prikritie.jpg" alt="Maravilia_pod_prikritie.jpg" /> - Не винаги много популярните актьори са и най-талантливите... Как мислиш? - Няма защо да се лъжем – популярен невинаги означава талантлив. Това си говорехме с Койна. Ако чукнете в “Гугъл” за актриси около 50-те, ще излязат нашите имена, нищо че сме доста по-млади, а за популярни актриси излизат едни имена, които дори не са актриси. Това е и смешно, и тъжно. Майтапехме се, че, слава Богу, за роли не ни търсят от “Гугъл”… - А в “Под прикритие” как получи ролята на съпругата на комисар Попов? - Закъснях за кастинга, но екипът ме чакаше. Дори не помня за коя роля ме пробваха. Един ден ми се обади асистент-режисьорът от името на режисьора Виктор Божинов. Каза: “Имаме едно предложение за теб, много искаме да участваш във филма, предлагаме ти ролята на съпругата на комисар Попов, това е един от главните герои. Малко присъства в първи сезон, но идеята е да се развива”. Попитах: “Кой ще играе комисар Попов?”. “Владо Пенев”. Само като чух това, веднага отговорих: “Да, съгласна съм!”. Страшно много харесвам Владо като актьор! Мечта ми е било да се срещна с него на сцената. Затова много се зарадвах, че ще играем заедно в сериала. И тримата - с него и със Снежи Макавеева, която играеше нашата дъщеря, имаме страхотно чувство за хумор. Като си репетирахме сцените, разигравахме страшни безобразия - разни преигравки, излизане от контекста - страшно забавно! Но понеже Владо е професионалист, като кажеха: “Камера!”, и двамата бяхме в точното състояние, в точното настроение. Много се сприятелихме по време на снимките, дори някакви жълти сайтове измислиха заради една фотосесия за сериала, която пуснахме във Фейсбук, че сме любовници. Много сме се смели! <img width="500" height="332" align="bottom" src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_25/Maravilia_penev.JPG" alt="Maravilia_penev.JPG" /> С Владо Пенев - А как работихте с Михаил Билалов в сериала “Връзки”? - С Мишо се познавахме, но не бяхме работили заедно. За “Връзки” не е имало кастинг, защото сценаристката Ваня Николова е написала ролите за нас. Преди да започнем, искахме да минем малко по текста, за да се усетим. Тогава разбрах, че няма да имаме никакъв проблем, защото мислим по абсолютно един и същи начина, в един стил. Все едно сме работили цял живот! - Станали били близки приятели със съпруга ти Лука? - Лука е приятел с всичките ми екранни съпрузи – и с Христо Шопов, и с Владо Пенев, и с Мишо Билалов... Един ден след снимките на “Връзки”, понеже теренът ни е близо до нас, на “Оборище”, с Мишо решихме де седнем да хапнем някъде, отидохме в една пицария, но аз по едно време му предложих: “Какво седим тук, защо не отидем вкъщи да продължим?”. Тогава те много се забавляваха с Лука, защото са франкофони и двамата и си говореха на френски /през смях имитира характерното френско произношение – б. а./. <img width="500" height="383" align="bottom" src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_25/Maravilia_bilalov.jpg" alt="Maravilia_bilalov.jpg" /> С Михаил Билалов - Лука и дъщеря ви Паола са гледали сериите на “Връзки” в различни стаи. Защо? - Ами може би понеже става въпрос за секс и на нея не й е много удобно да гледа пред него... Като съм се връщала от представления, съм ги виждала да гледат в различни стаи. Тя е наясно с актьорската професия и не се впечатлява, но все пак... знам ли… - Лили, как се запозна със съпруга ти - италианеца Лука Маравиля? - Лука ме видял в “Арт клуба” на “Иван Асен II”. В София по това време, 1997 година, нямаше много заведения. Артистичният свят се събираше там, имаше едно пиано, на което винаги някой свиреше. Беше много приятно. Била съм там с моята приятелка Краси Кузманова, актриса от моя клас във ВИТИЗ. С нея живеехме заедно на квартира и излизахме обикновено вечер. Били сме с цяла компания. Вече не помня. Бях завършила и работех в театър “Сълза и смях”. След това в “Суингинг хол” Лука дойде и ми се представи. Каза ми: “Вие нали сте актриса?”. Изумих се. Но той продължи: “Мисля, че ви гледах по телевизията едно интервю...”. Наистина, преди 2-3 дни бяха взели интервю от мен. Впоследствие разбрах, че ме е поизлъгал, измислил си го е /смях/ - къде ще ме гледа италианец по българска телевизия!? Той беше дошъл малко на гости при майка си и баща си през ваканцията. Оказа се, че след като Лука ме е видял в “Арт”, понеже познавал Шошо - сина на Константин Коцев, го попитал коя съм. Като разбрал, че съм актриса, след това ми излязъл с този номер с интервюто. Но това мен ме поласка, въпреки че бях подозрителна. Лука е много възпитан джентълмен. Много бързо скъсява дистанцията, бързо се сприятелява, много социален тип е, няма никаква надменност в него – напротив. Хората го обожават. Всичките ми приятели са влюбени в него Винаги той е душата на компанията, защото има страхотно чувство за хумор. Тогава, при първата ни среща, започнахме да си говорим нещо. Аз отговарях дежурно. Нищо повече. По това време с Краси живеехме много близко до “Суингинг хол”. Ходехме често, слушахме джаз, с повечето ни приятели се срещахме там. Няколко пъти се засякохме там и с Лука. Или пък той ме питаше: “Утре ще бъдеш ли тук?”. Отговарях: “Ако не отидем на друго място, сигурно ще бъдем тук”. Една вечер ме покани на вечеря. Разказа ми, че е учил в Бостън, но се е върнал в Рим да завърши и там университета. Предстоеше му да се дипломира. След това тръгнахме да спортуваме заедно. Много неангажираща и симпатична връзка, като приятели. Започнахме много често да излизаме заедно, имахме вече общи приятели. И по едно време след година и половина ... започнахме да живеем заедно. Много естествено се случи, без някакви драматични влюбвания. Той много постепенно спечели доверието ми, а това е много важно за една двойка. Лука е много пъстра птица. Имаме моменти, когато аз говоря за това, което ми се е случило през деня, той пък, слушайки ме, ми отговаря, без да влиза в моята тема, за неговия си ден. И така – паралелно ние водим два разговора, не съм много сигурна кой чува и какво чува... /смях/ Италианците говорят много изнесено и аз, без да искам, също се научих. Говорят много силно. И брат ми, който живя 20 години в Италия, като се върна, също говореше много силно. Когато се събирахме във Варна, майка ми, лека й пръст, непрекъснато им се караше с Лука: “Престанете, хората ще помислят, че се карате!”. А те, италианците, просто така си общуват. Аз и на Паола /дъщеря й – б. а./ по същия начин й викам и обяснявам. А тя все ми се сърди: “Викай, викай, целият квартал да те чуе!” А тя е спокойна, мен може целият квартал да ме е чул, но не съм сигурна дали тя ме е чула. Паола е тийнейджърка, живее си в нейния свят и там й е много по-интересно. <img width="500" height="333" align="bottom" src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_25/Maravilia_luka.JPG" alt="Maravilia_luka.JPG" /> Със съпруга си Лука Маравиля - С Лука се жените доста по-късно. Как се случи всичко? - С него никога не сме мислили за брак. Живеехме заедно и всичко си беше нормално. Нашите и техните се познаваха, възприемаха ни като семейство. По едно време се замислих, че ставам вече на 30-31 и не е лошо вече да помисля за дете. Човек по принцип никога не е готов за деца. Все казва: “Още малко, още малко...”. Забременях. Пак не исках да се омъжвам. Струваше ми се, че това не е най-важното нещо. Но с напредването на бременността много се притесних да нямам после някакви чисто документални проблеми, да трябва да се ходи по институции... Аз много мразя да ходя по учреждения и да уреждам документи, полудявам просто от бюрокрацията! Лука ми каза: “Виж какво, искам да сключим религиозен брак!”. Отговорих му: “Добре” и той отиде да уговори дата с католическия свещеник. Но той го пита: “А къде са документите от гражданския ви брак?”. Лука възразил: “Не, ние няма да правим граждански брак!”. Свещеникът му обяснил, че това е невъзможно. Лука въобще не е подозирал, че в България преди да имаш граждански брак, не можеш да направиш църковен. Защото в Италия можеш да направиш само църковен. Така че в последния момент се оказва, че ние трябва да направим граждански брак. А вече наближаваше да родя. Налагаше се да стане със секцио, защото бебето беше много лошо разположено и беше рисковано. Трябваше да изберем дата за секцио и аз се “метнах” в една нумерология, от която още повече се обърках, защото не исках да се самобичувам цял живот, ако нещо сгреша. Лука обаче говори с католическия свещеник и той му казал: “29 юни е много хубава дата, защото е денят на Свети Петър и Павел и двама светии ще пазят детето ви”. Така Паола си дойде с името. Единствената възможна дата да подпишем граждански брак остана 28 юни. Тогава нямаше такива магазини като сега. Койна /Русева – б. а./ ми беше дала за случая една много красива ленена рокля. Да тръгна да си шия булчинска рокля за бременна в деветия месец беше несериозно. Когато тя забременя третия път, аз пък й дадох мои рокли. Много смешна беше сватбата. Подписването беше в залата на “Лиляна Димитрова” – огромна соцзала с дървени ламперии... А ние бяхме аз и Лука, майка му, и двамата ни свидетели. Баща му беше в командировка в Щатите, а майка, милата, имаше херпес зостер и беше в болница във Варна, а татко трябваше да се грижи за нея. Служителката в гражданското говореше по характерния начин, напевно. А аз, с ей такъв корем, бях нахилена до уши, Лука – много сериозен, а майка му – плаче! - Защо е плакала? - Ами защо – изпраща единственото си детенце в ръцете на ламята! /смях/ Не, тя е много емоционална и така си плаче, даже без причина понякога. Просто казва: “Тъжно ми е!”. Много е сладка! Приятелката ми, която ни беше свидетелка, също се разрева. Питам я: “Ама, защо ревеш?”. А тя: “Много емоционален момент, това е сериозно нещо!”. А за мен, не че беше несериозно, но тази зала ми изглеждаше като филм на абсурдите. Само съжалявах: “Как няма една камера да заснеме всичко това!”. Защото, ако го направиш в някой филм, всеки ще каже: “Е, чак пък такова, не е възможно!”. А животът понякога ти поднася толкова абсурдни ситуации... След това отидохме, обядвахме в един испански ресторант и се прибрахме, защото трябваше да се подготвям на другия ден за родилното. А църковният брак го направихме много по-късно, когато Паола беше на 2 години и половина, направихме едновременно и кръщенето й. <img width="500" height="333" align="bottom" src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_25/Maravilia17.JPG" alt="Maravilia17.JPG" /> - Какъв е бизнесът на семейството на Лука? - Бащата на Лука - Корадо Маравиля, откри офиса на авиокомпанията “Ал Италия” в България и беше негов шеф 10 години. Много хора го помнят още и като идва, се среща с тях. Неговите самолети винаги бяха фул, пълни, тогава “Ал Италия” беше в разцвета си, в най-добрите си години, докато сега вече има доста проблеми. С Лука не сме живели с тях, бяхме на квартира, а когато разбрахме, че съм бременна, си купихме апартамент. И до ден днешен си живеем в него. - Можело е и да зарежеш актьорството, да не работиш - защо не го направи? - Можех да си позволя да не работя, но никога не бих го направила. Не съм такъв човек - да си седя и да домакинствам, защото ще откача! Моята свекърва, примерно, е работила много малко и след това е била “ла падроне ди каза”– шефката на къщата. Така е с много италианки. Такова нещо мен може да ме утрепе напълно! Аз трябва да влагам енергия някъде, още повече с моята професия, която е чудесна. С Лука нямаме разногласия по този въпрос. Той понякога на шега ми казва: “Ако беше омъжена за някой друг, можеше да ти каже да си седиш вкъщи!”. Отговарям му: “Аз нямаше да бъда жена на този “друг”, който ще ми каже такова нещо!”. Както аз съм си го избирала него, така и той мене, така че оттук нататък, и да имаш някакви рекламации, към себе си трябва да се обръщаш! /смях/ <img width="500" height="297" align="bottom" src="/documents/newsimages/editor/201507/Tina_25/Maravilia_posledno.jpg" alt="Maravilia_posledno.jpg" /> В постановката "Театър, любов моя" - Наричат ви с Койна Русева, Стефка Янорова, Красимира Кузманова и Касиел Ноа Ашер “мацките на Коко Азарян” - били сте в неговия клас, той ви дава път към сцената. След толкова години разбраха ли най-сетне хората защо е избрал именно вас – защото сте красиви, или защото сте талантливи? - Времето показа – талантливи сме и ставаме все по-красиви! /смях/ Най-интересно беше, че проф. Азарян едва в четвърти курс разбра, че всичките сме синеоки - значи външният вид не е бил водещ... Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА