След вчерашното "Не" на референдума в Гърция, отделните линии в Европа вече се утвърждават. Ситуацията в Гърция принуждава еврозоната да се изправи пред екзистенциален въпрос, който се появи още от началото на кризата - дали да се продължи с интегрирането в еврозоната или да бъдат внесeни корекции сред нейните членове. Редица страни имат различни реакции по този въпрос и отделните линии вече се утвърждават.
Едно нещо, за което всички страни са съгласни, е необходимостта от повече разговори - затова и правят спешна среща на върха в Европа. Разбира се, би било почти невъзможно да се отхвърли възможността за нови преговори, тъй като това би изглеждало така, все едно лидерите на еврозоната отхвърлят демократичния вот в Гърция, което ще бъде от полза на гръцкия премиер Алексис Ципрас, който обвини кредиторите за всички проблеми на Гърция.<br /> <br /> Основата на разговорите обаче е на съвсем различно ниво. Говорителят на германското правителство заяви, че &quot;предварителните условия не са изпълнени&quot; за нов спасителен план за Гърция и преструктуриране на дълга не подлежи на обсъждане към този момент. Фрeнският финансов министър Мишел Сапен подходи по-внимателно по отношение на излизането на Гърция от еврозоната, добавяйки, че е налице &quot;основа&quot; за преговори. Балтийските държави и холандците изненадващо се обединиха около германската твърдата линия, докато италианският премиер промени своя първоначален тон.<br /> <br /> Отделните линии и разделения в Европа за пореден път бяха изложени наяве от кризата в Гърция. Разликата този път е, че решението ще се окаже много по-трудно. <br /> <br /> Все пак има малко свободно пространство в тези текущи преговори. Ципрас даде да се разбере, че той вярва, че Гърция се нуждае от някакъв вид облекчаване на дълга и е малко вероятно да промени своята позиция, след като бе окуражен от категоричното &quot;Не&quot; на референдума. Предвид факта, че 76 на сто от гръцкия дълг се държи от данъкоплатците, това неминуемо би довело до някакъв вид прехвърляне, което ще трябва да се обясни на данъкоплатците в цялата еврозона. Ясно е, че няма консенсус около такава перспектива и нейното прокарване от Ципрас е демократично и юридически невъзможно.<br /> <br /> Отвъд дългосрочните последици за еврозоната, които са в главата на немски умове, има и вътрешни отражения, които тежат върху други европейски държави. В Испания не искат да засилят възхода на Подемос. Други правителства, които са приложили строги икономии, не искат да изглеждат така, сякаш са взели такава твърда позиция без причина.<br /> <br /> Обичайната реакция на подобни разделения за Европа е да търси празни приказки. Но такива не са възможни този път. След затварянето на гръцките банки вече ще бъде невъзможно те да отворят без по-нататъшна подкрепа на ЕЦБ. Това пък от своя страна е невъзможно без ново споразумение, което пък е огромният въпрос пред Европа. <br /> <br /> Къде е краят на всичко това? Е, с евентуалното излизане на Гърция от еврозоната.. Преговорите могат и да поотихнат за малко, но разногласията между Гърция и кредиторите изглеждат прекалено големи, за да се преодолеят. В крайна сметка, ако Гърция иска да възобнови работата на своите банки ще трябва да започне да печата собствена валута, отбелязвайки важна стъпка към пълното излизане от еврозоната.<br /> <br /> <strong><span rel="author">Raoul Ruparel, &quot;The Telegraph&quot;</span></strong>