Мадарският конник е открит за науката от Феликс Каниц през 1872 г. Мястото на скалния релеф съвсем не е случайно. Много преди неизвестният майстор да извая своя шедьовър, бликащата и до днес вода е ваяла върху скалите причудливи форми, които могат да се видят и днес.
Сцената с Мадарския конник е изсечена върху отвесната скала с много подробности и изпълнена със символи. Вижда се триумфът на владетеля след успешен лов. Лъвът лежи прободен от копието на воина точно над шията, а след него тича куче. Силният неприятел е победен, а конникът е в уверен ход напред. Според специалистите това е символ не само на победа на хана, но и на растящата мощ на българската държава. Врязаните около конника надписи на гръцки език свързват Мадарския конник с трима български ханове - Тервел, Крумесис и Омуртаг (VIII - IХ в.) и поставят началото на писаната българска история. През 2008 г. Мадарският конник е определен за Глобален символ на България.<br /> <br /> Мадарският конник е сред най-познатите паметници у нас. Скалният релеф със своята уникалност е впечатляващ и признание за това е фактът, че още през 1979 г. е включен в листата с паметници на ЮНЕСКО. Днес, хилядолетие след неговото изсичане в скалата, паметникът продължава да е притегателна сила както за родни, така и за чужди туристи, разказва Георги Майсторски, директор на Регионалния исторически музей в Шумен. &quot;Това е един един от уникалните релефи в световната история и вече над 10 години продължава неговата реставрация и консервация. Екип от специалисти установи вредителите по релефа. Смята се, че особен вид лишей, който се храни с прах от скалата, трябва да се премахне. Като бъде лишен от храна, вредителят ще освободи повърхността на релефа и скалата отново ще може да диша, като калцита, който се образува, ще облече отново фигурата&quot; - разказа Майсторски. Мнозина са виждали скелето, което бе поставено именно заради реставрацията и консервацията на уникалния конник, но днес директорът на РИМ - Шумен, казва, че грозното скеле вече е премахнато, като се планира на негово място да се направи хидравлична платформа, с която екипът по съхранението на скалния паметник да работи, а и тези, които имат желание, срещу символична такса, да могат да наблюдават от непосредствена близост паметника и<br /> <br /> <strong>да опитат сами да разчетат надписите около него<br /> </strong> <br /> Много са теориите за това кой е конникът, казва още Майсторски, като допълва, че аналогични паметници има известни в иранската култура до Средна Азия. &quot;Сред най-популярните тези за паметника са, че е тракийски конник, тъй като траките са били известни с култа си, но по недвусмислен начин е доказано, че се касае за паметник, увековечаващ началото на българската държавност&quot;, разказва още историкът. Според някои теории фигурата е на хан Тервел, а други смятат, че по-скоро Тервел е поръчал, за да отдаде почит на своя баща и първи владетел на българите хан Аспарух. &quot;За мен лично това е паметник на държавността ни, указващ България на юг от Дунав. Но всичко това е част от магията и красотата на Мадарския конник&quot; - казва Майсторски. Магия се крие и в множеството легенди, като сред най-разпространените е тази, разказваща как се е появила пукнатината зад гърба на конника. Ханът решил да отдаде почит на воините конници и затова обявил, че търси майстор, който<br /> <br /> <strong>да издяла конник на 100-метрова скала</strong><br /> <br /> Дълго никой не се наемал с трудната задача - да измайстори конник в естествен ръст върху отвесната скала, но един ден се явил майстор - славянин и казал, че той ще изпълни ханското желание. Ханът имал дъщеря, която се влюбила в синеокия, русокос майстор. Когато завършил делото си, майсторът и момата казали на владетеля, че искат да живеят заедно. Ханът обаче бил непреклонен - не можело неговата дъщеря да се задоми за славянин. Тежката забрана накарала девойката да скочи в пропастта, защото не виждала смисъл да живее далеч от любимия. От саможертвата на красивата девойка се трогнала скалата и така се появила пукнатината, която и до днес може да се види зад гърба на конника, разказва легендата.<br /> <br /> Наред с конника, в Мадарския комплекс може да се проследи историята по родните земи от най-дълбока древност, разказва Георги Майсторски. В пещерите са намерени и сега вече показани в музейната експозиция множество предмети, свидетелстващи, че в района е имало живот още от каменно-медната епоха.<br /> <br /> <strong>Дори и днес част от пещерите са все още непроучени добре<br /> </strong> <br /> &quot;Сред любопитните находки, които могат да се видят, са водохранилище и зърнохранилище от античността, съчетанието на тракийска и ранновизантийска култура. Едно от откритията е езически храм, върху който след приемането на християнството е построена черква&quot; - разказва директорът на музея в Шумен. Не са един и два митовете, които и до днес се предават от уста на уста и разказват за магическата сила на бликащата в района вода и силата на скалите. В миналото хората вярвали, че определени скали имат бяла и черна енергия и могат или да излекуват човек, или да го убият. Резерватът е забележителен и с изключителните си природни дадености - величествени скали и пещери, извори, разнообразна флора и фауна с редки видове.<br /> <br /> <strong>&quot;Стандарт&quot;</strong>