Панайот Панайотов: Помолих Борис Гуджунов да запази места там горе

<strong>- Взехте ли си последно сбогом с Борис Гуджунов? Доста ваши колеги изразиха възхищението си към него, но едва след края на живота му...</strong><br /> - Общо взето, и аз като се спомина един ден, тогава публиката ще разбере колко голям певец съм бил. Ситуацията в България е такава.<br /> <br /> Извън майтапа и черния хумор, аз имах здрава връзка с Борето. Пял съм негови песни &ndash; &bdquo;Надежда&rdquo;; &bdquo;Ако не беше ти&rdquo;, &bdquo;Голямата раздяла&rdquo;, която е позната на малък кръг от публиката. Пял съм също &bdquo;Хора и улици&rdquo;, заедно с Ева от &bdquo;Тоника&rdquo; като ученици в Айтос. Доста песни съм пял на Борето, но не това ме свързваше с него. Бяхме приятели до последния му дъх. Изпратих го, нямаше да си простя, ако не бях отишъл, макар това вече него да не го вълнува. Аз съм благодарен на съдбата, че го освободи от мъките и съм сигурен, че сега е на по-добро място. Мислено го помолих да запази места там горе за други, за нас. <br /> <br /> <strong>- Изпълнителите от вашата генерация като че ли демонстрирате по-голямо уважение един към друг. Усещате ли някакъв респект и от по-младите изпълнители? Все пак вие сте основоположници на музиката и е нормално да има някакво уважение... </strong><br /> - Всичко е въпрос на морал, а не въпрос на титли &ndash; основоположници, ветерани и т.н. Това са лоши думи. Точно обратното е - съвременните певци не само че няма респект &ndash; те имат антиреспект към предишните поколения преди тях. Това си е техен морал. Пък те може да се чувстват по този начин &bdquo;по-яки&rdquo;!... В моите очи изобщо не са яки - толкова са немощни! Като си помислиш, че повечето от тях дори нямат биография. Ходят си така из улицата - и в един слънчев ден се събуждат звезди, защото нещо е станало, българските причини... Това си е моето мнение - много от тях са безпомощни пред микрофон, на сцена. Като им чета интервюта как се изказват и какви интервюта дават, черните бои още повече се сгъстяват. <br /> <br /> Виж сега, аз съм музикант и вероятно моето мнение не се харесва, но аз искам да оценявам музиканти. За мен е важно да може да пее, да се стреми да пее, независимо дали изпълнява поп, попфолк, фолклор и т.н. Искам да чуя здраво и яко пеене, музикантско. Всеки стил има място под слънцето, щом като публиката го възприема. Ако един музикант има конфликт с нещо, то ще бъде с публиката, а не с мен или с теб. Той ще има проблем с публиката, за която е предназначена тази музика. Ние я наричаме &bdquo;Нейно величество публиката&rdquo; - може да е метафора, но е много точна. Не искам да намесвам тук плейбека, че повечето ми колеги забравиха кога за последно са пели на живо...<br /> <br /> <strong>- Музикалните предпочитания на аудиторията доста се измениха през последните години. Как приемате факта, че вашата музика постепенно отстъпва назад, а се зараждат песни като &bdquo;Видимо доволни&ldquo; на Мария Илиева и Криско? </strong><br /> - Ти много меко се изразяваш -<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>нашата музика е завряна на мама си в оная работа!</strong></span><br /> <br /> Сега обаче се възражда, има едно такова движение. Само нещо, което има качества, се променя, деформира се, произвежда се. Но трябва да има някакво качество, някакъв заряд, така оценявам аз нещата. Аз се слагам в графата &bdquo;Възход и падение&rdquo; &ndash; бил съм на върха, след това съм паднал, сега може кривата ми отново да отива нагоре. Тази година правя 40 юбилейни години на сцена, никак не съм се изморил и смятам да направя един специален концерт, какъвто ми отива на мен. Всичко е още много сурово, но го планувам за края на годината. На този концерт искам да покажа класа и стил пред моите фенове. Концертът ще бъде само мой, с малък оркестър, и по всяка вероятност ще изпълнявам само американски и класически евъргрийни. Това не е случайно - спрял съм се на вечни песни, които ще надживеят мен и всички около мен. С тези песни съм започнал аз да пея, това е моята препратка към публиката, ако се интересува защо съм се спрял на такива песни - на Том Джоунс, &bdquo;Ролинг Стоунс&rdquo; и още, и още. <br /> <br /> <strong>- Тези 40 години на сцена много ли са или са малко? </strong><br /> - За някои са твърде много, тежат им. Но за хора като мен са недостатъчно! <em>(смее се) </em>Аз съм човек с амбиции и за мен нищо не значат тези години. Времето е изключително относително, отбелязвам го като период &ndash; 40 години, може да бъдат и 140, това няма никакво значение. Всичко си зависи от мен. Ако аз имам хъс, присъствие, чувство и мога да правя нещо &ndash; годините продължават. Ако съм болен, отчаян, обезверен, псуващ, дори и да имам 10 години стаж &ndash; аз съм вече негоден, изхвърлен. Помня много такива случаи, слава на Бог, че хората не сме еднакви. <br /> <br /> Вече минах на принципа: &bdquo;От моите неприятели ще ме спаси Господ&rdquo;, но от приятелите ми кой ще ме пази?! Трябва някой да ме пази от приятелите, но като гледам - трябва сам да се пазя. Нещо тази дума &bdquo;приятел&rdquo; взе да не ми харесва и да не я уважавам. Няма да казвам примери, нито ще споменавам имена, приеми го като едно споделяне. В този ред на мисли ми се струва, че приятелите са внедрени в този живот и са предоставени от съдбата, само и само да ни правят въртели. През първите години приспиват нашето съзнание, нашата бдителност, добри сме и имаме много приятели. Чувстваме се късметлии, щастливци, докато не започне всеки един приятел да ти сервира удари под кръста. Те ти създават проблемите, които ти трябва да преодоляваш. Това е мисията на приятелството - те са тук, за да ни създават неочаквани проблеми, които ние трябва да преодолеем. От една страна, трябва да ги мразим, да ги съдим, но може би трябва да благодаря на тези приятели &ndash; те ми създават проблеми, а аз се уча, полагам изпити и вземам урока в живота, ставам по-силен. Това е философската ми мисъл на тази тема. Не им се сърдя! Може би ми правят неоценима услуга. В този живот някои може да ти прави мизерии, но в следващия да ти бъде най-близкият човек, визирайки преражданията, които ми предстоят оттук-нататък. Езотериците така твърдят, тъй че човек трябва да уважава тези хора и да ги пази. Трябва да уважаваме тези, които са ни създали най-много мизерии и да не се сърдиш<em> (смее се). </em>Това е относно приятелството, а ако се върна в действителността, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>аз имам само един приятел от 31 години вече &ndash; моята съпруга Емилия, с която спя и споделям всичко в живота</strong></span><br /> <br /> <br /> <strong>- Как се запазва брак над 30 години? Имали ли сте кризисни моменти и какво помага в такъв момент? </strong><br /> - Всичко е въпрос на съдба. Хората се женят и развеждат в рамките на 6 месеца, после пак се женят, и така. Има и такива съдби, но явно нашата съдба с Емилия е да се подкрепяме и да бъдем заедно толкова години вече. Единствено знам, че за нея бих направил всичко, даже бих умрял за нея. Определено тя ме търпи, всички мои капризи, суетността ми... - това е положението! <em>(смее се) <br /> </em><br /> <strong>- Вие ли сте по-суетният в семейството?</strong><br /> - Аз съм по-суетният от двамата и винаги е било така. Ако не бях артист, вероятно щях да бъда някой мърльо. Сцената ме задължава да бъда перфектен, да искам да бъда такъв &ndash; да изглеждам добре, да пея добре. <br /> <br /> Другото, което искам да споделя с теб, е, че от всичките ми сценични аксесоари &ndash; дали осанката ми, дали дрехите, прическата, фигурата да се запазя и да не съм дебел, но най-важното се оказа гласът. Много внимавам с него и си го пазя, уважавам го. Гласът ми е всичко, недай си, Боже, да ми изчезне, ще правим други интервюта... <br /> <br /> <strong>- Това е много ценно, което споделяте. Малко ваши колеги ценят гласа си, дори напротив &ndash; пият алкохол, пушат цигари, пият студени и газирани напитки... </strong><br /> - Може би на тях не им вреди, не им действа отрицателно. Когато човек се чувства здрав, нека си прави каквото иска. Всеки е различен и си решава сам за себе си. За мен гласът е важен и полагам усилия да си го запазя. <br /> <br /> <strong>- А като се върне назад в годините, когато сте работили успешно с Тончо Русев, какви емоции ви завладяват? Какъв човек е топкомпозиторът, тъй като за него мненията са противоречиви? </strong><br /> - Не споменавам колеги, но за Тончо Русев ще направя изключение. Той заслужава да бъде споменат. Композитор, мелодик, шлагермен и за него не важи формулата &bdquo;Един от най-добрите&rdquo;. Ако един български певец трябва да направи класация на композиторите, при него изразът е &bdquo;Най-добрият&rdquo;. Същото важи и за Том Джоунс - бил един от най-добрите &ndash; много смешно звучи! Том Джоунс е върхът на пирамидата и е владетелят на света, запомнете го това! Той може да промени света със своя песен, дотолкова е внушителен! Трябва да се изричат имената на най-големите всеки ден и във всяко интервю. Трябва всички да знаят кой е най-големият, най-великият, и оттам надолу да се мъчим да ги настигаме, кой колкото възможност има. Тончо Русев е дал толкова шлагери, той е оформил външния вид на тази българска музика, на всички популярни певци е дал най-големите шлагери. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Моите съболезнования към колегите, които са тръгнали да водят кампания срещу него </strong></span><br /> <br /> да го опорочават и оплюват. Не им прави чест! <br /> <br /> <strong>- Ще участвате в &bdquo;Лирата на Орфей&rdquo; съвсем скоро &ndash; какви очаквания имате? <br /> </strong>- На 17 юли ще има конкурс в Пловдив за нова българска песен, който се казва &bdquo;Лирата на Орфей&rdquo;. Ще представя там песента &bdquo;Не ме докосвай с пръст&rdquo; по музика и аранжимент на Димитър Караминков. Това име сега го споменавам на младата публика, макар че в неговата си област е твърде популярен. Той е диригент във филхармонията в Сливен, но в поп музиката сега започва. Нищо не му пречи заедно с мен да стане много популярен и това са моите прогнози. Един композитор вулкан от идеи и талант. С тази песен имаме намерение да превземем върховете на въпросния конкурс.Този фестивал е с амбицията да измести &bdquo;Златният Орфей&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Споделяли сте, че сте ходили при Ванга и сте се познавали добре. Тя казвала ли ви е неща, които да са ви помогнали, да сте ги избегнали? Интересували ли сте се за бъдещето &ndash; за здравето, за кариерата...?</strong><br /> - С Емилия ходехме често при Ванга през 80-та година. Нямах такива амбиции да я разпитвам подробно. Ние ходихме с жена ми при нея приятелски, бяхме много близки. Отидох при нея, за да й покажа новата си песен &ndash; &bdquo;Ванга&rdquo; се казва. Исках да я покажа в суров вид, в демо вариант, и да видя дали ще й хареса, дали ще й бъде приятно. Това беше поводът да отида при нея. Може да не ми вярваш, но никога не съм я питал да ми каже докъде ще стигна в музикално отношение, имам или нямам бъдеще. Може би тогава съм бил прекалено уверен в себе си - по това време бях високо в йерархията, нямаше дори конкуренция и се чувствах комфортно. <br /> <br /> Тогава карахме една шкода и в колата пуснах песента, тя си стоеше пред къщата, за да чуе и да каже дали мога да я направя, защото имаше вариант да ми забрани. &bdquo;Алал ти вера, прави я!&rdquo;, ми каза тогава. <br /> <br /> Имам впечатление, че при нея 90% от хората ходиха с някакви лични неща: &bdquo;Ще се оженя ли?&rdquo;; &bdquo;Ще ме вземе ли този?&rdquo;; &bdquo;Ще се разделим ли с онзи?&rdquo;, за любовници разпитваха и т.н. Аз ги чувах отвън, тъй като тя много силно говореше в стаичката, където посрещаше хората. Гонеше ги, тъй като искаше да гледа за здравето на хората. И аз никога не съм я питал за здравословното си състояние - нямах никакви поводи да го правя. <br /> <br /> Един от пътите, в които бяхме при нея, на тръгване се сети и ми каза: &bdquo;Внимавай като се прибираш с колата, дясната спирачка не ти държи&rdquo;. Тогава на ум си казах: &bdquo;Айде, сега пък и от коли започна да разбира!&rdquo;. И като си тръгнахме, колата наистина поднесе - точно както бяха нейните прогнози!<br /> <br /> <strong>- Хората от шоубизнеса често правят крачка встрани и тръгват по лош път &ndash; алкохол, наркотици, безразборни връзки... Вие подхлъзвали ли сте се някога по тези неща, които вървят ръка за ръка с шоубизнеса? </strong><br /> - Не, не съм имал проблеми. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Ако е проблем, че харесвам много красивите жени, значи съм проблемен</strong></span><br /> <br /> Винаги съм харесвал жените, и то хубавите, говоря за времето, когато не бях женен. Сега... само ги харесвам <em>(смее се). </em>Женен съм вече 31 години и не съм имал проблеми.<br /> <br /> Относно наркотиците, ще ти кажа, че не съм опитвал никога. Имал съм възможности, когато работих в скандинавските страни в началото на 80-те с група &bdquo;Лира&rdquo; - тогава вървеше трафик, разни араби пренасяха хашиш, марихуана, но никога не съм се докосвал до тях. Внуших си, че трябва да стоя далеч от тях и го направих. Пуших цигари и употребявах алкохол като всички нормални хора. Цигарите ги спрях точно когато се ожених през 84-та година. Жена ми не пуши, никога не го е правила и ги спрях, за да нямаме конфликти вкъщи. Цигарите бяха захвърлени моментално, с няколко опита, разбира се. Алкохол също не употребявам &ndash; не е нужно, пък не е и модерно вече. Като гледам, модата е вече на трезвениците - на мен много ми отива тази мода и обичам така<em> (смее се). </em>Животът сега е много напрегнат, той е един наркотик, така те омайва и те държи здраво, че нямаш нужда от никакви стимуланти. <br /> <br /> <strong>- А имате ли някакви пороци, които ви притесняват? </strong><br /> - Алкохол не пия, наркотици не употребявам, по жени не ходя... - то друго не остана! (смее се) Порокът ми е, че искам да си повиша нивото в шоубизнеса още малко, поне тази година. Това не е порок, това е амбиция. В много неблагоприятна среда правя тези опити, защото в момента държавата ни е обхваната от голяма безпътица. Голяма апатия от страна на хората. В тази ситуация съм се амбицирал да правя нови песни. Ще ми бъде трудно. Талантът обаче е много голяма сила, макар че движещата сентенция в България е мързелът. Много мързеливи хора има! Вярвай ми, братко, само ако знаеш колко мързеливи хора има по улиците, в живота!... Точно мързелът движи живота в България в момента. Ако го боли толкова, колкото го мързи, ще крещи от болка. Тук вече като прибавим и завистта и още ред качества, става страшно! Но мързелът е най-страшната болест и всяка година се увеличава. Пак се връщам към моята мисъл: &bdquo;От неприятелите ще ме пази Господ, но от приятелите кой ще ме пази&rdquo;?! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Господи, пази ме! </strong></span><br /> <br /> <strong>- Много от колегите ви от вашата генерация се оплакват, че нямат участия, съответно са в затруднено финансово състояние. При вас как стои този въпрос, мислите ли за пенсия и достатъчно ли е, за да се издържате?</strong><br /> - Не стои като проблем това пред мен, справям се, имам си ангажименти. За пенсия не мисля - когато му дойде времето, само ще се нареди. Винаги е било така с мен. Ако направиш един хит, то той ще измести всички проблеми. Музиката е много велико нещо, разбираме го само хората, които сме свързани с това изкуство. Една песен може да промени хората, говоря проверени неща, защото съм правил много хитове, дано ги помнят хората. Ако имах шанса радиостанциите да бъдат на моя страна, да ми излъчват песните редовно, то нямаше хората от моята генерация да сме на тоя хал. Всеки ме пита къде съм, къде се губя, защо нямам нова песен...<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Не съм се загубил, мама ти стара</strong></span><br /> <br /> - този въпрос е към радиата, но няма да отговорят. Толкова много песни съм направил - не им знам бройката, и ако радиостанциите ги пускаха, да поддържат нивото ми, както се прави по света, щях да бъда много по-напред. Нямаше да имам проблеми и животът ми щеше да тече нормално. Щях да си правя песните. Аз друго не искам &ndash; искам да получа това, което ми се полага. Аз го правя, но нали трябва да види бял свят?! Питат ме защо не правя нов албум &ndash; за какво да го правя - да си го държа вкъщи?! Радиата са си внушили порочната практика, че песните на моето поколение няма да ги излъчват. Ще излъчват на едни измислени там, на един кръг, да не споменавам имена. След десет години уж актуалните имена в момента - те също ще бъдат изместени. Ще дойдат вероятно още по-тъпи и още по-нещастни. Каква е тази система? Никъде по света я няма! <br /> <br /> <strong>- Налагат се изкуствено изпълнители и песни, просто не се дава на слушателя сам да прецени и отсее хубавото парче&hellip; </strong><br /> - Това не е ли духовно робство?! Сигурен съм, че тази система се прилага и при художниците, при артистите, кинаджиите и т.н. За симфонични музиканти изобщо да не говорим - те са забравени от Царя и Господ! Ами оперетната музика къде е - да си чул да има представление в музикалния театър &bdquo;Стефан Македонски&ldquo;?! Какво означава оперетна музика &ndash; глупости, няма такова явление! Тежко му на този народ! Не правя прогнози, само констатирам и споделям с теб и читателите на вестник &bdquo;ШОУ&ldquo;. Искам да съм откровен. Не хвърлям мъгла на читателите, 99% от нещата, които мисля, ги казвам. Този стил не е удобен на всеки, на моите партньори в медиите, но на този етап нямам намерение да се разделям с него. Ако някой пита: &bdquo;Какво става с това момче?&ldquo;, то нека знае, че не се е предал все още. <em>(усмихва се) </em><br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ </strong><br /> <br />