Между 3000 лв. и 5000 лв. заплата да получават учените, които ще работят по европроекти. Такова предложение към ЕК ще отправи екипът на МОН, съобщи вчера зам.-министърът на образованието проф. Николай Денков, който представи оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ в БАН.
В момента учените у нас взимат скромни заплати от около 600 - 700 лв., докато европейските им колеги получават в пъти повече. С такова заплащане страната ни не може да задържи младите изследователи, нито да привлече чуждестранни. Затова от МОН предлагат трудът на учените по европроекти да се заплаща по нова обща методика. Според нея на изследователите ще се заплаща на час. Идеята е така да се противодейства на теча на мозъци. По този начин ръководителите и мениджърите на проекти ще могат да получават по 55 лв. на час и месечната им заплата ще бъде около 5000 лв. Учените, които пък не заемат такива ръководни постове ще получават по 45 лв., 35 лв. или 25 лв. на час в зависимост от длъжността и научните постижения. Тези ставки са взети от програмата за мобилност &bdquo;Мария Кюри&ldquo;, пише &quot;Монитор&quot;. Целта е заплащането да се изчислява на този принцип, а не на базата на средната работна заплата за страната.<br /> <br /> Въпросът за заплащането на учените по европейските проекти се обсъжда отдавна и не е свързан само с България, а с всички страни от Източна Европа, отчете Денков. Той допълни, че по този въпрос има инициатива, като са написани писма до ЕК от Полша, Унгария и от други страни от Източна и Централна Европа, с които се търсят различни решения. На 9 юли в Брюксел ще има среща по казуса с ЕК и ще се търси решение на европейско ниво за заплащането на учените по европейските проекти.<br /> <br /> 50 млн. лв. от ЕС пък ще бъдат инвестирани в саниране на висши училища в страната. Със средствата от европейската програмата, България трябва да постигне и няколко основни цели-да увеличи делът на младите висшисти до 36%, а делът на отпадащите ученици да падне под 11%.&nbsp;/БЛИЦ