Председателят на борда на Института за пазарна икономика (ИПИ) Красен Станчев коментира ситуацията в Гърция. Пред "Стандарт" той анализира ползите и вредите от кризата в южната ни съседка.
<strong>- Г-н Станчев, станаха тривиални въпросите какви са възможните сценарии пред Гърция. Ще фалира ли и ще излезе ли от зоната на еврото? Но по-важният въпрос е какви ще са последствията за България и икономиката й, ако се сбъднат крайните прогнози и Атина напусне групата на 19-те и бъде обявена в технически фалит?</strong><br /> <br /> - Възможно е да има малко по-високи лихвени проценти от очакваните в края на миналата година, при емисия на български дълг от българското правителство. Защото кредиторите, поради общото поведение в глобалната икономика, вдигнаха с малко лихвите. Но това не е пряко свързано с Гърция или пък с имиджа на България като съсед на Атина. Международните пазари и кредиторите отдавна правят много ясна разлика между Гърция и нейните съседи. Известно е, че в българската банкова система не могат да възникнат сътресения поради случващото се в Гърция по една много проста причина - български фирми и граждани дължат пари на гръцки институции, а не обратното. Проблемът е за онези банки, които чакат Гърция да върне нещо. Гърция престава да връща, следователно тя ще има интерес в България нещата да вървят добре. Гръцките банки, включително гръцкият бизнес, да върви добре, за да може да има някакви приходи. В крайна сметка нищо негативно за България не може да се очаква в обозримо бъдеще, с изключение на общия неприятен факт, че Гърция влиза в една ситуация, в която България влезе през 1990 г. Тоест известна политическа нестабилност за определено време, ниски доходи, свиване на разходите, търсене на възможности за преструктуриране на бизнеса. Но трябва да е ясно, че тези възможности са изпуснати и от сегашното, и от предишни правителства на Гърция. Там смятат, че България е много по-напред, защото делът на държавата в икономиката е относително нисък. Той минава само през обществени поръчки - общински и на централното правителство. Докато в Гърция пристанищата, летищата, националният превозвач са държавни компании, електроразпределителните дружества са държавни. Тоест от гледна точка на стопанска инфраструктура нещата са доста назад. Което пък, от друга страна, е и шанс за Гърция, когато се приватизират. Предполагам, че в Гърция ще се случи нещо подобно на това, което се случи в България в началото на 90-те години - поради външни обстоятелства и външна принуда икономиката ще започне да се преструктурира. И в Гърция ще се получи нещо като преход от централно планиране към пазарна икономика.<br /> <br /> <strong>- Как стои въпросът с гръцките компании в България? Доста малки и средни предприятия се преместиха от южната ни съседка у нас през последните години, твърди се, че са около 10 000. И все пак невъзможен ли е отлив на капитали от банки с гръцка собственост?</strong><br /> <br /> - Не, обясних ви защо. Що се отнася до гръцките фирми - трудно е да се прецени, но един колега консултант, който работи с такива фирми, смята, че износът на гръцки капитали към България за последните 5 години е между 4,5 млрд. и 5 млрд. евро. Със сигурност може да се твърди, че българският износ за Гърция, която беше втората предпочитана от български фирми страна за износ, спадна някъде около 5 пъти и Гърция вече е на 6-то или 7-мо място като направление на българския износ. Тоест нашите фирми, които търгуват или изнасят в Гърция, вече са преструктурирали своите пазари. Що се отнася до гръцките фирми - те идват в България и тук вече идват и гърци, които работят. Това много добре се вижда по курортите, но не само. Гръцкият бизнес в България е доста здрав. Достатъчно е да се видят фирмите, в които има гръцки капитали. Част от търговията на дребно, особено в областта на бяла и кафява техника, се управлява от гръцки предприятия. Ако се вземе предисторията - с гръцки по националност произход беше заводът за санитарна керамика край Севлиево, който сега вече е немска компания. Това бе една от най-добрите инвестиции &quot;на зелено&quot; в България. Другото нещо, което се вижда, е, че гръцките граждани оценяват стабилността на България като стопанска конюнктура. Има някъде около 60 000 индивидуални сметки, открити в български банки.<br /> <br /> <strong>- Означава ли всичко това, че каквото и да се случи с Гърция, няма да има отражение върху България?</strong><br /> <br /> - Няма да има отрицателно отражение. Но, разбира се, няма ситуация, в която всичко е печалба и всичко е загуба. Освен това, ако търсим нещо, което е в изгода на българите, то това ще е за потребителите на туристически продукти в Гърция. Там ще има за относително дълъг период относително приемливи цени. Вероятно ще има спад на недвижимите имоти в Гърция. И тези, които искат да купуват, а има немалко български граждани, които правят това, ще срещнат по-изгодни условия. Но това не е сигурно, разбира се. Негативното отражение е най-вече в областта на българите, които работят в Гърция. Те не са малко - в момента са между 250 000 и 300 000 български граждани. Те ще имат два проблема: първият ще е заради общото свиване на икономиката и намирането на работа или запазването на работните си места. И вторият потенциален проблем е, ако Гърция някога излезе от еврозоната, което няма да стане веднага, тези българи ще получават по-малко пари в новата валута, която ще издаде централната банка на Гърция.<br /> <br /> <strong>- Която съвсем логично ще е нестабилна и ще има хиперинфлация при такова стечение на обстоятелствата.</strong><br /> <br /> - При всички случаи техните задължения, както и гръцките задължения въобще, ще останат фиксирани в евро, но онова, което те ще получават като доход, ще бъде нещо като българския лев през 90-те години.<br /> <br /> <strong>- Понеже споменахме българския износ към Гърция, вероятно той ще спадне още?</strong><br /> <br /> - Не, не вярвам. Това, което е характерно за целия ЕС, е характерно и за България. Тоест онези фирми и граждани, които са работели с Гърция от 2009 г. досега, по някакъв начин се нагаждат към ситуацията и това се отнася както за отделните фирми, така и за гражданите, така и за банките. Или с други думи - загубите вече са калкулирани и рискът е разпределен. Между другото цялата сделка с външния дълг на Гърция е безпрецедентна, ако може така да се каже. Първо, това е най-голямото преструктуриране и опрощаване на дълг в историята. И второ: когато България и Полша фалираха в началото на 90-те години, тогава разпределението на риска беше на глобално равнище - тоест участваше само МВФ. А сега имаме междинно звено в лицето на ЕС и ЕЦБ, които също са кредитори на Гърция. И те вече разпределят своя риск на глобално равнище. То и затова в момента е трудно да се стигне до по-нататъшно преструктуриране, но онова, което се вижда от разписанието на плащанията по гръцкия дълг, е, че в момента, в който Атина плаща нещо, тя получава малко повече от ЕС. И това е нещото, което не разбират гръцките граждани в момента. Може би те вероятно го разбират, но всеки гледа емоционално - да вземе повече и да върне по-малко. Затова е и референдумът. Макар и да е безсилен като събитие, свързано с плащанията и ситуацията по външния дълг, той има много ясен вътрешнополитически смисъл. И той е, че опозицията на премиера Алексис Ципрас в момента не може да излезе открито на референдума и да каже: дайте, братя гърци, да си връщаме заемите. Тоест при всички случаи Ципрас получава едни доста добри перспективи при следващи избори, които неминуемо ще бъдат тази година, според мен, което пък е лошо за Гърция. Не дай, Боже, нещо подобно да се случи в Испания, която е по-голяма икономика от Гърция. Защото това, което правеше предишното гръцко правителство, е това, което прави в момента правителството на Мариано Рахой в Испания. И се вижда, че тези мерки дават резултат. Което не е кой знае каква изненада - исторически винаги от такива кризи се е излизало със затягане на коланите, съкращаване на държавните разходи, преструктуриране на задължения и външна институция, която гарантира изпълнението на новите договори между кредиторите и длъжника.<br /> <br /> <strong>- Така е, но партията на Рахой загуби на местните и общинските избори през май, а и се очаква да претърпи още по-голям неуспех на парламентарните избори през ноември.</strong><br /> <br /> - Точно затова казвам - не дай, Боже, в Испания да се случи нещо подобно на това, което се случи в Гърция.