Легендарният журналист Христо Казашки: Не мога да свидетелствам за девствеността на поетесата Албена Хинкова!

<br /> <em>Последното съдебно заседание по делото за доказване девствеността на Хинкова, което беше тези дни, се отложи. Дамата се отказа от свидетеля си, защото според нея той бил манипулиран от опонента й Славов. В съдебната зала Албена заяви, че ще призове за свидетел колоритния пловдивски журналист Христо Казашки, който щял до докаже, че тя все още не е била докосната от мъж. Това е и причината репортер на изданието да се свърже с Ицо Казашки: </em><br /> <hr /> <strong><br /> - Ицо, няма начин да не познаваш пловдивската поетесата Албена Хинкова&hellip; </strong><br /> - Е, как! Познавам я аз Албенчето! Нали говориш за тази, дето доказва чрез съд, че е девствена?!<br /> <br /> <strong>- Да, точно. Знаеш ли, че тя те е призовала като свидетел в съда? Ще даваш показания, че 40-годишната дама е девствена...?!</strong><br /> - Моля?! Аз нищо не знам за това, още нямам призовка. Обаче&hellip; Виж сега, когато стартира делото в Пловдив, тя наистина ме попита дали мога да й стана свидетел в съда. Казах й, че няма да съм й от особена полза, защото не съм бил пряк свидетел на сбирката на клуба, на която поетът Николай Славов е казал крилатата фраза: &bdquo;Кажи, бе, моме, макар че ти съвсем не си мома&ldquo;. Тя заради тази фраза всъщност го съди. Тя наистина ме попита дали мога да й бъде свидетел, но аз й отказах. Не съм присъствал на събирането на клуба, на което Николай Славов се е усъмнил, че тя е девствена. Казах й: &ldquo;Албенче, аз много пътувам, физически няма да мога да присъствам на делото.&ldquo;<br /> <br /> <strong>- Трите най-големи болници в Пловдив отказват да направят медицинска експертиза за това дали Хинкова е девствена, с мотива, че нямат специалисти. Затова тази важна експертиза ще бъде направена в частна клиника... </strong><br /> - Защо така бе?! Дори на 40 да е, а тя изглежда на 28 години, тя има право на тази експертиза. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Някои жени се пазят за съпруга си и държат на първата брачна нощ по чаршафа да има кръв</strong></span><br /> <br /> Аз това го разбирам. Познавам Николай Славов. Той е циничен и вулгарен, но е талантлив поет. Но пак ти казвам, аз не съм присъствал на сбирката, на която той вербално е наранил честта на Албенчето.<br /> <br /> <strong>- Тя твърди, че ти си присъствал на литературно четене, на което поетът Николай Гюлев рецитирал свое стихотворение, посветено на Николай Славов. Във въпросното стихотворение имало две изречения, които Албена Хинкова тълкува като лична обида...</strong><br /> - О, не, не! И на този случай не съм бил.. И да ме призове като свидетел, аз какво мога да кажа?! Мога да потвърдя само, че познавам Николай Славов. Аз избягвам с него да сядам на една маса, защото му е много лошо пиенето. Когато пийне, той не може да се владее и става леко неадекватен. Затова не сядам с него. Знам, че той е бил учител. Преди години преподаваше в горен курс на пловдивска гимназия. Разбрах, че в момента работи като охрана.<br /> <br /> <strong>- А за Албена какво ще кажеш? Ти по какъв начин я познаваш? <br /> </strong>- Това, че съм прочел нейни очерци, не значи, че я познавам. Тя е много по-малка от мен. Виждал съм я. Познавам я като творец, като автор на текстове. Като човек хич не я познавам.<br /> <br /> <strong>- Защо се е спряла на теб? Явно иска да й помогнеш...?</strong><br /> - Ама как да й помогна?! Познавам го Николай като човек, който наистина има много трески за дялкане. Но толкоз. Всеки си има своите особености &ndash; той е малко по чепат човек, но е ДОБЪР ПОЕТ. Под формата на шега е в състояние да изръси нещо и да нарани някой, ама така &ndash; уж на шега. Аз тази сутрин бях в Пловдив. Никой не ми е казал, че ще ме вика за свидетел. За кога е насрочено делото?<br /> <br /> <strong>- За септември!</strong><br /> - О-о-о! Аз септември съм свидетел по дело в София заради Ценко Чоков. Това дело е много важно за мен! С това дело са запознати 44 прокурори, включително и главният прокурор на републиката Сотир Цацаров. До 2014 година <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Ценко Чоков ми е нанесъл щети от 23 000 лева.</strong></span><br /> <br /> Главният прокурор е разпоредил проверка на делата за извършени престъпления в Галиче. Знаеш, че последно селото стана обект на внимание на прокуратурата заради извършени палежи на автомобили и къща. Според пострадалите в основата на престъпленията стои именно кметът на селото Ценко Чоков. По разпореждане на Сотир Цацаров екип от прокурори от ВКП са извършили на място проверки в Окръжна прокуратура &ndash; Враца, и в Районна прокуратура &ndash; Бяла Слатина. В резултат на тези проверки оставка е подал шефът на полицията във Враца Иран Кирилов, която му е била поискана от главния секретар на МВР. В момента новият кандидат за кмет на Галиче Веско Тушинов съди бандита Цеко Чоков, който подпали колите му. През септември аз ще съм свидетел по това важно дело. Защитник на Веско е топ адвоката Марин Марковски! Мен лично ме касаят щетите, които Чоков нанесе на хората в Галиче, които вече са настръхнали срещу него. На мен Цеко Чоков ми дължи 23 000 лева. Това са щети, които ми е нанесъл от 2006 до 2014 година. Специализирана прокуратура е запозната със случая. Онзи ден ме извика един изключително интелигентен инспектор от 1-во РПУ - Вилиян Атанасов се казва. Изключителен професионалист! Каза ми да представя всички необходими за случая документи. А моята документация е стабилна. Предал съм му 40 скици, копия писма от съдилища, нотариално заверени &ndash; всичко! Той ги изпрати на специализирана прокуратура в София и на икономическа дирекция РДВР-Враца. <br /> <br /> В това дело са въвлечени много хора. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Веско Тушинов осъди Чонов за опит за убийство</strong></span><br /> <br /> А пък Ценко Чонов също от своя страна го съди. Това са дълги съдебни саги, които вече се гледат в София.<br /> <br /> <strong>- Доколкото знам, Цеко Чонев е заграбил собствените ти земи в родния ти край Врачанско...?</strong><br /> - Абе, той си е присвоил не само моята земя, а на десетки местни хора! Майка ми и баща ми, Бог да ги прости, ми оставиха 7 декара земя. Цеко Чоков ми взе земята &ndash; моята и на десетки хора. Те се страхуват от него, защото той демонстрира сила и има политически протекции. Когато аз започнах борбата срещу него, бях сам. Сега хората придобиха самочувствие, застанаха зад мен и се борим заедно. Но аз питам, ще се намери ли правителство и политици, които да го вкарат в затвора този отявлен бандит?!...<br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> ДОСИЕ </strong></span><br /> <hr /> &bull; Село Галиче отново става епицентър на конфликти и прокурорски проверки, след като прокуратурата се самосезира от жалбите на Христо Казашки и Веселин Тушинов. Двамата дават доказателства, че кметът заграбва земите на местните или насилствено купува апетитни парцели. На прокурорските проверки Ценко Чоков отвръща с думите: &bdquo;Може да съм пребивал мнозина, но земи не съм взимал&ldquo;. Бащиният дом на Христо Казашки в Галиче е разбит до неузнаваемост. След 9 години журналистът прекрачва за пръв път прага на къщата си и остава изумен от състоянието й. &bdquo;От 2006 година не бях идвал в селото по обясними причини&quot;, призна Казашки. Според него през 2006 г. е бил смъртно заплашван. Именно поради тази причина той решил да напусне селото. <br /> <br /> &bull; Разочарован от действителността в България, Христо Казашки, който е и първият кореспондент на радио BBC-Лондон в България, избра нестандартна форма на протест и реши да поиска... македонско гражданство. Той стана гражданин на република Македония, след като написа отворено писмо. Публикуваме част от писмото, което накара съседите да дадат македонски паспорт на журналиста: &bdquo;Като български гражданин и като човек и журналист с повече от тридесет години професионален стаж в редица печатни и електронни медии, смея да твърдя, при това с ясна гражданска позиция, че България като държава вече е страна, загубила своята идентичност и в която в последните три-четири години става все по-трудно да се живее! Десетки граждани на България преди мен са го казвали - ще го кажа и аз - България вече не е държава, а все повече заприличва на географско понятие! И ако в най-трудните първи години на демокрацията (18.12.1989 г.- 5.10.1993 г.) сътрудничих на Българската секция на ВВС - Лондон, без страх, емоционално и силно вярвайки, че България ще стане свободна, просперираща и добросъседска страна, то сега, двадесет и три години по-късно, съм обезверен, отчаян и най-вече изгубил вярата, че страната в близките години я очаква по-добро бъдеще! Именно затова и за себе си взех решението (то иначе в мен назряваше отдавна) до края на февруари 2013 г. на специална, при това добре организирана пресконференция в столицата на съседна балканска християнска страна, да поискам гражданство на тази суверенна държава с вековна история.<br /> <br /> Не съм авантюрист по дух и природа. Баща съм на две пълнолетни деца. И много често се сещам за поговорката: &quot;Родители, родно място и родина не се избират!&quot; И ако преди пет-шест години един скандален кмет, при това с доказано криминално минало, Ценко Чоков от с. Галиче, Врачанска област, сега отново кмет, без свян заяви, че управляваното от него село е първото частно село в България, то сега самата България е заприличала на първата частна държава в Европа?! Държава, в която спокойно се разпореждат престъпни групировки, мутри и олигарси! В същото време съдебната система е в колапс. И не напразно голяма част от адвокатите от Софийската колегия (САК), най-вече онези, чиито кантори са в търговския дом (срещу Съдебната палата), се шегуват, че правосъдната сграда с лъвовете вече е станала &quot;митница&quot;!<br /> <br /> Когато през 1989 г. дойде демокрацията в България, бях сравнително млад - 40-годишен, и можех спокойно да емигрирам. Останах не само заради децата си, но и защото силно вярвах, че много хора желаят свободата и демокрацията. Но... това се оказа едно от най-големите ми разочарования.<br /> <br /> Образованите млади граждани на България, които желаят да се примирят с мутренските правила на този вреден вече за обществото кабинет, си събират куфарите и заминават навън, категорично заявявайки, че не искат да се връщат в България! А тук остават тъжните, демотивирани хора, които вече са прехвърлили 60-те години, аз не бих искал да съм част от тях! Затова и не само обявих личното си решение, но и казах всички тези думи с ясен и силен глас. За да се чуе силно и отчетливо и в европейската столица Брюксел! Давам си сметка, че помията в България може да ме залее! Но какво от това. Всеки си носи кръста!&rdquo;<br /> <br /> <br /> <strong>Пловдив, <br /> Мария ДРУМЕВА</strong><br /> <br />