Веселин Данов: Босът на джебчийките - ромският барон Бако ме заплашваше!

<br /> Къщата на сочения за джебчийски бос №1 се намира в началото на градчето, а отсреща й са насядали мургави мъже, които гледат остро и подозрително. На въпроса на нашия репортер: &bdquo;Къде живее Бако?&ldquo;, ром на средна възраст отговаря ребром: &bdquo;Няма го. Ама казвайте за какво го търсите?!&ldquo; и едва след повторно зададения въпрос за локацията на именития ромски барон с неохота посочва къщата отсреща. <br /> <br /> Нагиздена и пипната в своеобразен цигански стил с кичозни елементи, зад оградата й стои майката на Бако. Не особено приветливо тя потвърждава някак репетирано, че синът й го няма там &ndash; бил на работа &bdquo;в чужда държава&ldquo;. Търсим от нея връзка с него &ndash; телефонен номер или какъвто и да вариант за комуникация. Реакцията й е леко забавена и откровено неискрена: &bdquo;Ами аз нямам тука... Е, отиди ей там &ndash; в оная къща, там е жена му. Тя ако има&hellip;&ldquo;, казва възрастната жена и сочи облепен в зелен мрамор палат, ограден със солидна метална ограда от ковано желязо. Домът прилича по-скоро на резиденция, при това - непристъпна. Разменяме по още някоя дума за майката на сочения за бос в Игнатиево, като тя отговаря едносрично с явно нежелание за разговор. До нея е малко момиченце &ndash; на около 7-8 години, за което разбираме, че й е внучка. Детето е доста по-словоохотливо и дори казва, че може и да се намери телефонен номер на Бако, което й коства здраво нахокване от бабата на техния език.<br /> <br /> Отправяме се към къщата със зеления мрамор, като силно и осезателно се усещат вперените и неособено дружелюбни комшийски погледи. Натискаме звънеца, но резултатът е очакван &ndash; никакво движение, да не говорим някой да излезе и да говори. <br /> <br /> <strong>Мълвата, че в Игнатиево има журналист, вече е плъзнала<br /> </strong><br /> По джиесеми или на ухо, вече всички знаят, че дни след като в градчето бе проведена акция и бяха прибрани 13 мъже и жени, отново има репортерска &bdquo;офанзива&rdquo;, която нарушава спокойствието. Питаме за къщата на кмета &ndash; Димитър Димитров, когото там наричат Митьо, и ни се посочва вяло да караме в определена посока. &bdquo;Той е в махалата, ама не знаеме дали сега е там и трудно ще му намерите къщата&ldquo;, обяснява млад бургуджия. На ответната реакция: &bdquo;Ами, ще питаме&ldquo;, той отговаря: &bdquo;Абе, вие много-много недейте да питате по къщите, че да не стане някоя инфекция&hellip;&ldquo;. Следва кратък философски спор и обяснения от страна на репортера на &bdquo;ШОУ&ldquo;, че идеята на посещението е да се види гледната точка на хората в Игнатиево, за които от години не просто се говори, а има данни, че се препитават с джебчийство. И при това не просто изкарват от кражби за хляб и сирене, ами градят луксозни имоти, на които биха завидели доста бизнесмени. <br /> <br /> Преминавайки през селото, се усеща нагнетената атмосфера, а от почти всеки двор &bdquo;наднича&ldquo; по някой лъскав джип или луксозна лимузина. От балконите се стрелкат погледи и се звъни по телефоните, застаналите по терасите момичета мигом се прибират и настава мъртвило. <br /> <br /> Стигаме до &bdquo;махалата&ldquo; и разбираме, че така наричат района, в който са къщите на малцината в градчето българи и на ромите копанари. Самият кмет е от тези т. нар. румънски цигани, разкриват пред &bdquo;ШОУ&ldquo; събралите се в импровизиран хоремаг мъже в &bdquo;българската част&ldquo;. Те обясняват, че нямат конфронтация с бургуджиите, но много-много не ги допускат в техния район, а пък и те самите не идват. &bdquo;Те са си в палатите, техните къщи са само на центъра. Вдигат за нула време, а ние тук с години не можем да си измажем къщи&ldquo;, разясняват ситуацията местните. И казват, че тези, които са богатите и сред тях има хора, дето се прехранват с джебчийство, са бургуджиите. &bdquo;Те се делят от копанарите и имат съвсем различен статус. Е, даже тука преди известно време имаше сбор, стана така, че набиха кмета Митьо, който е копанарин&ldquo;, обясняват мъжете. Всеки от тях знае кой е Бако и че е сериозна фигура сред своите. &bdquo;Те, бургуджиите, всичките се държат. Като дойдат избори даже, сядат и се разбират &ndash; всеки до един за кого ще гласува. И няма тън-мън - всички изпълняват&ldquo;, разказва българин от Игнатиево. Не е тайна за него и останалите, че градчето е меката на джебчийките. &bdquo;Ние този проблем го имаме още от комунистическо. И няма оправия. Той, предният кмет &ndash; Бойчо, дето умря, е виновен. Защото <br /> <br /> <strong>той ги направи граждани, а те насреща му даваха злато&ldquo; </strong><br /> <br /> разкрива местен мъж. Друг му застъпва приказката и разказва как още докато кметът Бойчо бил жив, полицията била открила в дома му 7 килограма злато &ndash; дар от бургуджиите. <br /> <br /> За Бако обаче много не говорят, макар че всеки се сеща за миналите му премеждия с органите на реда. През 2009 година медиите писаха, че игнатиевският бизнесмен бе арестуван в Сливен по обвинение, че е организирал &bdquo;вътрешен туризъм&ldquo; - превозвал групи роми от Варна и Котел към Сливен, като изначалната идея била търговия с гласове. Тогава разследващите разработваха ромския барон след постъпили оперативни данни, че е давал между 40 до 100 лв. на потенциални гласоподаватели, които трябвало да дадат вота си за определена партия. <br /> <br /> Официалният бизнес статут на Бако Стоянов иначе е наместен в сферата на строителството. От електронните регистри на ДАКСИ става ясно, че той има фирма за ремонтно-строителни дейности &ndash; &bdquo;Бако Стоянов-Марпет&ldquo; ЕТ, която обаче не е пререгистрирана в Търговския регистър. Според източниците на &bdquo;ШОУ&ldquo; в Игнатиево както и според дългогодишните мълви Бако имал сериозни връзки сред военните и неведнъж е печелил договори, свързани с ремонт на сгради на военното министерство. Наскоро пък дори се появи информация, че близки до него фирми спечелили поръчка за ремонт на тилови сгради на варненската полиция. Според запознати <br /> <br /> <strong>Бако обичал да се хвали и да афишира познанствата си с хора с &bdquo;болтове&ldquo; и да показва, че е недосегаем</strong><br /> <br /> Местните хора в Игнатиево още си спомнят скандален екшън с ромския барон и хората му от едната страна, и на небезизвестният с ексцентричността си Веселин Данов &ndash; Шопа и хората му, от другата. Той се случва преди десетина години, като причината и поводът за него има вариации, но пък едно е безусловно &ndash; Бако демонстрирал връзки и мощ. Става дума за времето на 2004 &ndash; 2005 година, когато на любовница на Данов е бил открадната току-що закупеният й от бизнесмена и политик последно поколение телефон. По свои канали той разбрал, че скъпото устройство е било измъкнато именно от игнатиевските джебчийки и пратил няколко свои момчета в градчето, което тогава беше със статут на село. Появата им предизвикала брутален сблъсък. На предна линия се появил Бако и с насмешка им казал да си бият бързо камшика, защото само да вдигнел телефона и щели да се изсипят &bdquo;бопаджиите и генерал Петров&ldquo; (тогавашният шеф на варненското РДВР от т. нар. &bdquo;софийска бригада&ldquo; &ndash; б. а.). &bdquo;Имаше инцидент, вярно е. Точно така каза: &bdquo;Внимавай, че сега ще дойде генерал Петров&ldquo;. Те го пазеха там, лично, заедно с хората си. И не казаха да изчезваме, че ще дойдат бопаджиите, ами те направо си дойдоха!&ldquo;, разказва самият Весо Данов, като прави няколко корекции, една от които е, че генерал Петров не бил там. Но за сметка на това се появил друг генерал &ndash; вече пенсионираният Алекси Христов, който отговаряше за всички униформени полицаи. Данов деликатно отклонява темата за наложилото му се внезапно посещение в Игнатиево и слуховете за фамозната мадама и телефона и се присеща, че поводът бил друг. &bdquo;Бях още общински съветник, първи мандат &ndash; някъде 2004 &ndash; 2005 година да е било. Ние тогава работехме по изборите, ама точно тогава беше сега се сещам. И бях пратил няколко души от листата ми, които отидоха и попаднаха на този Бако. А той - шефът на всичките там, с него имахме разправии&ldquo;, разказва Данов. И добавя, че той е кръстник на другия бургуджийски клан в Игнатиево &ndash; този на Ботевите. &bdquo;Те обаче престанаха с тези истории (джебчийските &ndash; б. а.), дръпнаха се, започнаха да се занимават със строителство и ремонтни дейности. Касим Дал едно време ги уреждаше. <br /> <br /> <strong>А пък Бакото си държеше всичко - с апашлъци и истории. И не виждам как ще го спрат това&ldquo;, </strong><br /> <br /> обяснява още Весо Шопа. След което навлиза в цветен разказ за същинското меле, което се случило между двете групи. По думите му бургуджиите нападнали неговите хора, но те ги &bdquo;понабили малко, няколко от тях&ldquo;. &bdquo;И онези тогава викат: &bdquo;Ей сега ще видите!&ldquo;. И пратиха целия екип на БОП! Арестуваха не някой, който се е бил, а три момчета, от които едното въобще не го познавам. И го обвиниха, че е мой човек. А другите двама бяха от листата ми и бяха при тоя Ботев, &bdquo;Белия дом&ldquo; дето държи&ldquo;, разказва още Данов. <br /> <br /> Панаирът обаче не приключил дотук. Арестували неговите хора и ги закарали в районното в Аксаково. &bdquo;На другия ден аз вдигнах 500 цигани и ги докарах пред участъка, и направихме грандиозен митинг. И тогава вече се изсипаха всичките полицаи на Варна &ndash; СПООР, барети имаше включително, и полицаи с кучета &ndash; все едно има въстание! Циганите се развикаха: &bdquo;Данов! Данов! Ние сме с теб!&ldquo;. Щото аз бяха против джебчиите, не против циганите. Подкрепиха ме и пуснаха моите хора, но беше голям скандал&ldquo;, завършва разказа с &bdquo;игнатиевската епопея&rdquo; скандалният политик. Малко след това при него отишли хора, които му казали, че няма смисъл да се занимава, защото &bdquo;тоя Бако си плаща директно на най-висшите&ldquo;. &bdquo;Аз не ги знаех тези неща тогава. Но така постепенно ги научих. Както и това, че там първо започнаха да пращат най-вече снахите си да крадат в Швейцария, Белгия, Холандия, Англия, Германия&hellip; навсякъде... И онези идваха с много пари &ndash; телефони, кредитни карти... - каквото набарат&ldquo;, разказва още той. <br /> <br /> Според Данов акцията след репортажа на Нова телевизия е била елементарна, защото проблемът е от години, а едва сега цялата държава скочила. &bdquo;Лошото е, че и данъчните нищо не могат да направят, защото те могат да им търсят сметка 6 годни назад. Единственото, което може да се направи, е да плащат данък върху печалба, която евентуално са скрили. И другото &ndash; хващат джебчийката на място, доказват престъплението, осъждат я и след това й завеждат едно от т. нар. Кушлеви дела (по Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество - б. а.). На всяка една по този начин се засяга и нейното семейство, и кръгът й. Тоест &ndash; и преките роднини, и свързаните лица&ldquo;, разсъждава логически Данов. Така според него много бързо може да се стигне до<br /> <br /> <strong>конфискация на т. нар. игнатиевски палати, построени с парите на преджобени граждани</strong><br /> <br /> Весо Шопа, който е особено добре юридически &bdquo;подкован&rdquo; заради делата, които води от години, дава и друга идея: &bdquo;Отиват данъчните и казват: &bdquo;Дай да ти видим данъчните ревизии за последните 6 години&ldquo;. И те казват: &bdquo;Ами, аз тези неща ги имам от преди 10 години&ldquo;. Добре, ами това означава, че не си декларирала доходите през последните 6 години! Ами това е престъпление и затова ти образувам дело за последните 10 години, че си придобила незаконно имущество! Много е лесно, просто някой трябва да се хване!&ldquo;, категоричен е Веселин Данов.<br /> <br /> <br /> <strong>Орлин ФИЛИПОВСКИ<br /> <br /> </strong>