Кристиян Гуджунов пред "ШОУ": Ванга казала на баща ми да се пази от вода и се оказа, че водата в белите му дробове бе фатална за него!

<strong>- Крис, съжалявам за загубата ви! След първия ни разговор ми се искаше следващото ни чуване да е по-обнадеждаващо. За жалост, се оказахте лош пророк, казвайки, че баща ви едва ли ще дочака управниците да изпълнят обещаното през есента&hellip;</strong><br /> - Уви, така се получи!&hellip; Но даже не съм лош пророк, а пророк реалист, ако мога така да се изразя. И днес <em>(неделя - б.а.) </em>дори предрекох нещо още по-драстично &ndash; според мен вече никой нищо няма да получи! Вече сме почти убедени в това. А днес дори разбрах, че съболезнователен адрес от нашите управници все пак има, въпреки че никой не се свърза с мен. Разбрах за него в ефир&hellip; Така че според мен тези пожизнени награди, както ги определиха, са загубена кауза!<br /> <br /> <strong>- Ако в предния ни разговор ви казах, че състоянието на баща ви е нещо като публично послание на цялата ни култура, която издиша, то сега можем да кажем, че с него си отиде и надеждата за нея&hellip;</strong><br /> - Помня тази метафора от първия ни разговор, наистина е силна. Но тя, културата, за съжаление, отдавна я няма&hellip; И, да, ако можем да говорим за нейното съществуване изобщо, може би бихме имали предвид останалите дейци от поколението на баща ми, които, за съжаление, намаляват драстично.<br /> <br /> <strong>- Колкото и да сте виждали и усещали състоянието на баща си, човек никога не може да бъде подготвен за този момент. Въпреки че в момента ми звучите като един силен човек, който обаче само той си знае какво му е в действителност&hellip;</strong><br /> - Да&hellip; Негов син съм, трудно е. Майка ми е тук, до мен. Трябва да съм силен и заради нея, защото и да си е мислела тя, че е подготвена, както казахте и вие, човек никога не може да се подготви за такова нещо&hellip; Силни сме и заради нея. И подкрепата е голяма &ndash; не само от мен, но и от колегите на баща ми. Днес проведох много разговори и вече е организирано, каквото трябва. Има дата и час, на които всеки, който поиска, може да се сбогува с баща ми - <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>вторник, 16 юни, от 14:30 ч. в църквата на Централните софийски гробища</strong></span><br /> <br /> Ще бъде по-дълго от обикновено, защото подозирам, че ще има много хора, които ще поискат да дойдат, да му отдадат последна почит. Имахме малък проблем, защото искахме да направим поклонение, но така и не се стигна до това осъществяване, защото идея си нямам какво точно трябва да се направи, кой трябва да го направи&hellip; и затова се спряхме на тази опция. За да може и всеки, който желае, да има времето да се сбогува с него за последно.<br /> <br /> <strong>- Като казвате &bdquo;за последно&rdquo;, се замислих за това, че хората, които се занимават с изкуство, със сигурност са вечно живи &ndash; чрез творбите, стиховете, песните си&hellip; В случая песните на баща ви носят не само неговия глас, но и частица от него.</strong><br /> - Да, разбира се. Наистина е така, както казвате, много е правилно това. Но има и друго &ndash; както казах днес &ndash; баща ми се отърва най-накрая от всичкото това! Звучи малко по-грубо, но такава е реалността. И аз съм вече убеден, че той е на едно по-хубаво място и живее живота, който трябваше да живее през всичките тези години тук&hellip; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Вече нито го боли, нито му е обидно, както беше</strong></span><br /> <br /> ...Аз наистина нямам думи да опиша всичкото това. Нито един представител на тези, които управляват тази държава, не се свърза с мен!&hellip; На мен вече по подразбиране ми е обидно. Даже нямам дума да го нарека това чудо! Разбрах, че са ни предложили, евентуално, ако нямаме с какво и как да организираме изпращането, те да го свършат вместо нас&hellip; което предложение получих към 15 ч. следобед, когато вече всичко бях организирал...<br /> <br /> Забравени са и съвестта, и отношението. Начинът на живот на тези хора ги деформира страшно много. И алчността им, и цялата тази борба за това всеки да придърпва килимчето към себе си и да гледа само себе си. Жалко е! Изходът от това е просто неизбежен &ndash; особено пък при такива обстоятелства. <br /> <br /> <iframe width="520" height="315" frameborder="0" src="https://vbox7.com/emb/external.php?vid=91736df0b7&amp;af=zg61bl2" allowfullscreen=""></iframe><br /> <br /> <strong>- Една такава ситуация обаче, когато понасяме такива загуби, показва единствено, че ние всички сме равни и по-равни няма как да има...</strong><br /> - Абсолютно! И тук се сещам за една крилата фраза, която имаше баща ми, и ще я споделя сега с вас, защото е много истинска. Казваше: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&bdquo;Радвай се, радвай се, но помни, че ще умреш някой ден!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Мисля, че това говори много. Пред края наистина всички сме равни, защото нищо материално не можеш да вземеш със себе си на онзи свят.<br /> <br /> <strong>- А помните ли той кога ги каза тези думи?</strong><br /> - Тези думи ми ги каза преди 1-2 години, нямаше даже специален повод. Просто проведохме един сериозен разговор и накрая той ми каза това. На мен много ми хареса тази негова реплика &ndash; вярна, истинска и много чиста е.<br /> <br /> <strong>- Питам ви неслучайно &ndash; може би за цялото това време, в което съзнателно се дистанцира от всичко заради обидата, натрупана в душата си, баща ви е успял наистина да погледне картинката отгоре, включително и самия себе си. За да извади едно такова простичко, но мъдро заключение&hellip;</strong><br /> - Ами.. може би е точно това, което сега казвате. И наистина &ndash; особено в последните си месеци, баща ми много мислеше. От време на време споделяше и пред нас разни неща, но като цяло ги държеше само за себе си. Когато споделяше, е било за разни хубави моменти от живота му &ndash; каквото е правил, където е пял, какво е изпял&hellip; Моменти, които бяха нещо като негова автобиография, въпреки че колкото и пъти да му намеквахме да напише книга, той отказваше. Не искаше да го представя. А може би не е бил и готов&hellip; Не знам&hellip;<br /> <br /> <strong>- Къде се връщаше най-много в мислите си? В кой период от живота си се задържаше най-дълго?</strong><br /> - Най-дълго се задържаше в мисълта си в периода преди самолетната катастрофа. А също и периода на &bdquo;Златният Орфей&rdquo;. Тогава е бил и пикът на кариерата му. Споделял е и много забавни случки от турнета &ndash; в Полша, в Съветския съюз тогава. Връщаше се често и в периода, в който се запознава с втората си съпруга и моя майка&hellip; Той е имал първи несполучлив брак и когато среща майка ми, се е почувствал пълноценно в личен план. И изборът му се оказа сполучлив до сетния му час.<br /> <br /> <strong>- Не знам дали ви е споделял спомени за този повратен момент в живота му &ndash; самолетната катастрофа от 1971 г., но помня, когато влезе за кратко в предаването &bdquo;Музикална академия&rdquo;, баща ви разказа на участниците как в онзи момент по молба на своя баща е подписал декларация &ndash; че няма да заведе дело. Баща му е искал да има такова дело, но е изразил и притесненията, че след това семейството му може да бъде изпратено в Белене&hellip;</strong><br /> - Точно така, да. Времената тогава са били доста по-различни от сегашните. Въпреки че и сега се водим, че живеем малко по-свободно, но според мен далеч не е така&hellip; Но тогава &ndash; да, не само на баща ми, са намекнали, че няма нужда да съди &ndash; нито държавата, нито тогавашната авиокомпания &bdquo;Балкан&rdquo;, тъй като не трябва да се шуми около случая. А по-късно излезе наяве, че тази ситуация всъщност е бил атентат срещу един от пилотите в самолета&hellip;<br /> <br /> <strong>- &hellip;срещу втория пилот!</strong><br /> - Точно така! Атентат срещу втория пилот. Но баща ми тогава се отказа да ги съди. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>А и кариерата му беше буквално заложена на карта</strong></span><br /> <br /> И според мен нямаше да оцелее и ден след това, ако беше предприел такива действия. Но тогава помня как след самолетната катастрофа за случая беше споменато само в един вестник, и то в едно малко каре долу на страницата&hellip;<br /> <br /> <strong>- В тв гостуването си казахте, че баща ви ще си остане за вас голямата звезда &ndash; по-голяма от всички съвременни изпълнители!</strong><br /> - Да, така е, защото аз наистина не познавам човек с неговия тембър, глас и гласови данни! В момента поне няма такъв. Разбира се, всеки от неговите колеги си е с името, но за мен, като негов син, той е най-добър от всичките! От новите изпълнители например, ще ви споделя, че баща ми харесваше най-много Мария Илиева. Имаше много добри чувства към нея и според него тя притежава пълния пакет от талант, глас, всичко&hellip; А щом според него е така, за мен това е критерий. Но за мен той е най-голямата звезда и винаги ще си бъде!<br /> <br /> <strong>- За съжаление обаче си отиде обиден, разочарован&hellip; И все пак имаше онези важни моменти, в които негови колеги му засвидетелстваха вниманието, подкрепата си...</strong><br /> - О, да, несъмнено! Колегите му върнаха надеждата през декември, когато също беше много зле здравословно. Откликнаха &ndash; дали с телефонно обаждане, дали с нещо друго, дали в интервю&hellip; И в един момент баща ми ми каза: &bdquo;Ей, ама те ме помнят, знаеш ли!&hellip;&rdquo;. Когато направиха неговия бенефис през 2009-та година, казваше се &bdquo;Приятели&rdquo;, това успя да го зарадва, да го трогне. И сме им изключително благодарни. Никога няма да забравим тяхната помощ и заинтересованост, за разлика от други хора&hellip;<br /> <br /> <strong>- В последните му земни моменти сте били заедно&hellip;</strong><br /> - Да, всеки Божи ден имаше някой при него от семейството &ndash; дали аз, дали майка ми. Не сме пропускали ден. Но истината е, че последните 4-5 дни, преди да си отиде, положението му беше наистина неспасяемо от всяка гледна точка. Той не ни разпознаваше. Трябваше му известно време да се сети кои сме&hellip; И това беше много странно за мен, случи ми се за първи път. Но това бе и това е животът за него, а и за мен. Последното нещо обаче, което си казахме, преди да се разделим във въпросната вечер, беше, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>че се обичаме</strong></span><br /> <br /> И това беше много важно &ndash; и за мен, и за него! Това го чу и го разбра&hellip; имаше нещо като &bdquo;включвания&rdquo; - изведнъж се сеща и после отива някъде другаде в мислите си. Преди да си кажем тези думи, баща ми знаеше кой съм, разпозна ме. Но кой да подозира, че същата вечер ще се случи това!&hellip;<br /> <br /> <strong>- Жалко само, че разочарованието не успя да излезе от душата му до последно въпреки надеждата, която самият той възпя в рамките на целия си живот&hellip;</strong><br /> - Така е, за съжаление&hellip; Това е неговата орисия, не знам, така му е било писано&hellip; Тук ще ви кажа за един цитат от баба Ванга, при която разбрах, че е ходил 1-2 пъти. Думите й бяха: &bdquo;Каквото и да опитваш да правиш със себе си или с живота си, не можеш да мръднеш от пътя, който ти е предначертан. И дори и да направиш завой, то този завой пак те отвежда на същия път рано или късно&rdquo;. <br /> След последния ни разговор с вас аз разучих дали баща ми е ходил при Ванга, защото дотогава не знаех за това. И се оказа наистина така. Дори още нещо &ndash; в сън баба Ванга му предсказа самолетната катастрофа. Това се случва месец по-рано, но след това баща ми просто изключва, забравя за това. А му е било казано &ndash; когато са 13 човека на самолета, да не се качва. Но, уви, в същия този ден през 1971 г.,<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>хората са били точно 13&hellip; <br /> </strong></span><br /> Друго предсказание на Ванга към него е бил и вторият му брак &ndash; &bdquo;с жена като слънце от Полша&rdquo; &ndash; тази жена е майка ми. Ванга е давала доста съвети на баща ми относно живота му, доколкото разбрах.<br /> <br /> <strong>- Може би, ако се бе сетил в точния момент за това предсказание, съдбата му щеше да бъде друга&hellip; Никога няма да разберем!</strong><br /> - Може би да&hellip; Но и последното, което помня, че ми е казвал, е че баба Ванга му е казвала винаги да се пази от вода. В първия момент баща ми попитал защо пък от вода &ndash; аз мога добре да плувам, казал. И тя отново казала: &bdquo;Не, ти се пази от вода! Не от удавяне, а от вода!&rdquo;. И какво се оказва впоследствие &ndash; водата в белите му дробове се оказа фатална за него!&hellip; Същата тази вода, която имаше в последните си месеци. Това са историите... това е съдба. А за капак на всичко вечерта преди баща ми да си отиде от този свят, си е отишъл и братовчед му &ndash; Борислав Гуджунов. А аз за това научих днес&hellip; и тотално вече&hellip; трагедията е пълна! Някаква карма се случва изведнъж, не знам, необяснимо е за мен&hellip;<br /> <br /> <strong>- Твърде много ви се събира, а знам, че сега, на 5 юли, ви предстои и дипломиране&hellip;</strong><br /> - Честно казано, фактът, че съм зает по цял ден с нещо, някак си ми помага да не изпадна в някакви емоционални сривове. Моменти, от които много трудно се излиза. Днес, например, по ирония на съдбата, имах представление. Бъдещ актьор съм&hellip; Беше и премиера. Пиесата се казва &bdquo;Пикасо Флапен Жил&rdquo; и е на известния комик Стив Мартин. Аз играя един човек от бъдещето, който е като прототип на Стив Джобс. Срещам се с едни хора и им казвам, че каквото и да правят, тези хора като мен &ndash; бизнесмените от бъдещето &ndash; ще променят света, и ще го движат като цяло.<br /> <br /> <strong>- Споменахте ми, че на няколко пъти сте се опитвали да намекнете на баща си през годините да напише книга, автобиография, но той е отказвал. А защо вие не направите в някакъв момент този опит?</strong><br /> - Може&hellip; В интерес на истината, съм си го мислел, но трябва да усетя точния момент, да опресня и фактите, защото бих искал всичко да е достоверно.<br /> <br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><span style="font-size: small"><strong>Кичка Бодурова: </strong></span></span><span style="font-size: small"><strong><br /> Борето си отиде тъжен, обиден, почти забравил за таланта си, който България никога няма да забрави!</strong></span><br /> <hr /> <br /> &bdquo;Няма да забравя първото ми участие на &bdquo;Златният Орфей&rdquo; &ndash; аз още студентка в Консерваторията. Отидох на репетиция в театъра и Борето пееше. Уникален глас, такава лекота, хубав, винаги елегантен. Той беше от тези гласове, които като свърши песента, след няколко секунди започва аплауза, защото публиката имаше нужда от изтрезняване от магията на тембъра му. Аз наистина много се зарадвах, когато ни направиха изненада и Борето дойде в &bdquo;Музикална академия&rdquo;, шоуто, в което участвах. Видях го, че беше паднал много духом и гледах, колкото се може повече да бъда до него, да си говорим. Изпяхме и песен заедно. Той ме води във валсовата стъпка на &bdquo;Хора и улици&rdquo;. Мога да кажа, че Борето живна тогава от това свое музикално участие. Тръгна си с много по-висок дух. После ходихме заедно на представяне на нова книгата на д-р Тотко Найденов в БАН и бях помолила парите от продажбата да бъдат дадени на Борис Гуджунов. Така и стана, за което съм много благодарна на доктора. Но Борето си отиде тъжен, обиден, почти забравил за таланта си. За този талант, който България никога няма да забрави. Поклон, дълбок поклон!&rdquo;, каза Кичка Бодурова.<br /> <br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><span style="font-size: small"><strong>Мими Иванова: <br /> </strong></span></span><span style="font-size: small"><strong>Трябваше да го пожалят, да запазят достойнството му!</strong></span><br /> <hr /> <br /> В скорошно интервю за вестник &bdquo;ШОУ&rdquo; певицата и добра приятелка на Борис Гуджунов &ndash; Мими Иванова сподели следното: &bdquo;С Боре се познаваме още от първите ми професионални години в София. Още бях студентка в Консерваторията, но бързо започнах работа в оркестър &bdquo;София&rdquo;, на първия-втория месец, а той вече беше там заедно с Паша Христова, с Мария Нейкова&hellip; Това, което виждам сега е, че не му пожалиха достойнството, това се случи. Трябваше да стигне чак до това плачевно състояние, за да реагират. А трябваше да го пожалят, да му запазят достойнството! Това е срамното в тази държава! И това го сломи! Той не се е оплаквал, не е молил, не е просил, обаче ето &ndash; стигаш до едно състояние, в което се примиряваш и казваш &bdquo;Умирам!&rdquo;, това е. Много е тежко&hellip; да не дава Господ просто. Защото той не го заслужава...&rdquo;.<br /> <br /> <br /> <strong>Анелия ПОПОВА<br /> <br /> </strong><br /> <iframe width="520" height="315" frameborder="0" src="https://vbox7.com/emb/external.php?vid=b1ebdc5ed9&amp;af=zg61bl2" allowfullscreen=""></iframe><br /> <br /> <br />