Генерал Николай Петров е роден на 29 август 1959 г. в гр. Средец. Завършва медицина във Варна през 1985 г. От 2004 г. е началник на Катедрата по анестезиология и реанимация във ВМА. А от 2007 г. е зам.-началник на болницата. От 13 март до 29 май 2013 г. е министър на здравеопазването в служебния кабинет на Марин Райков. От 3 юни 2014 г. е началник на ВМА. Президент на Дружеството на анестезиолозите в България, на Българското дружество по парентерално и ентерално хранене, вицепрезидент на Световната асоциация по интравенозна анестезия.
По повод 1 година от встъпването в длъжността началник на ВМА<a target="_blank" href="https://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4820318"><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><u><strong> &quot;Труд&quot; публикува интервю с генерал Николай Петров</strong></u></span></a><strong><br /> <br /> - Г-н генерал, отмина точно една година откакто сте началник на ВМА. С колко милиона лева я поехте и колко са в момента?</strong><br /> - Когато заех поста началник, задълженията бяха около 124 млн. лв., от които 111 млн. просрочени. В началото започнахме да правим анализи, за да разберем къде отиват големите пари и как се формира най-много дълг. Първите стабилизиращи мерки приложихме в началото на септември, тогава за първи път приключихме месеца, без да формираме нови задължения. Преди това ритъмът бе такъв, че всеки месец се инкасираше дълг от 4-5 млн. лв. Това е страшна цифра!<br /> <strong><br /> - Какво се случи след септември?</strong><br /> - Въпреки резултата със заместниците ми не бяхме удовлетворени, трябваше да го обърнем &ndash; да намаляваме задълженията. Към 31 декемри 2014 г. успяхме да свием дълга с около 27 млн. лв., при положение че към 30 семтември м.г. бе 130 млн. лв. Запазихме темпото от началото на 2015-а досега и не само че не трупаме нов дълг, но и погасяваме стар, макар частично и в малки обеми. Като много други бюджетни организации, януари и февруари изкарахме много трудно &ndash; с парите, изработени през декември 2014-а. Т.е. два месеца преживяхме на мускули. Затова и днес не можем да видим трайната тенденция на понижаване на задълженията, тъй като в онзи период дългът отново леко се е увеличил. Това изоставане обаче бе компенсирано през април и май и отново влизаме в ритъм.<br /> <br /> <strong>- Да припомним как намалихте разходите?</strong><br /> - С ограничението на средствата за външни услуги &ndash; за почистване, пране, охрана, а още миналата година свихме разходите за лекарства с 400 000 лв. месечно. Спазваме тенденцията и днес. Т.е. при много добър контрол и ясни показания се изписва всяко едно лекарство. Така реализираме икономия от 300 000 до 500 000 лв. на месец. Това обаче се случва до един момент, от който по-надолу не може да се слиза, тъй като ще рефлектира върху качеството. Другата посока, в която започнахме да работим, е откъде да изкарваме повече пари. Разкрихме Клиника по инвазивна кардиология, разширихме обема на някои от другите дейности. Но тук ефектът не може да е кой знае колко голям, тъй като има лимит от НЗОК, който не позволява да има растеж. И второ &ndash; ако заложим на чисто платени пациенти, всичко, което влиза в касата на болницата, не можем да го ползваме, тъй като постъпва в републиканския бюджет (защото сме ведомствена държавна болница). Веднага ще ви дам един пример &ndash; при нас идваха делегации от Ирак, Либия и Афганистан. Дошлите от Ирак предложиха да лекуваме техни пациенти &ndash; около 100 души месечно, като са готови да плащат за всичко. Ако започнем да ги лекуваме обаче, ще изхарчим средства. Парите, които те ще ни платят, ще отидат в държавната хазна, а това, което ние ще похарчим за тях, ще трябва да го вземем от другите дейности, покривани от НЗОК. Ето какво ни възпира и ни връзва ръцете, т.е. не можем да се разгърнем. Всичко това съм споделил със здравния и с военния министър.<br /> <strong><br /> - Защо не се договорите с финансовото министерство да ви връщат тези средства, за да може с тях да топите натрупаните задължения?</strong><br /> - Предстоят разговори. Трябва да съм максимално обективен и аргументиран, когато отивам при министъра на финансите и евентуално при премиера, тъй като трябва да им представя план за действие. А това, което ви казах, ще бъде моят план като временно решение, докато излезем от това тежко положение.<br /> <br /> <strong>- Колко са задълженията ви в момента?</strong><br /> - 104 млн. лв., от които 98 млн. лв. просрочени. Каквото трябваше да се извърши като икономии и рестрикции, ние го направихме. Оттук нататък се нуждаем от помощ. Повечето болници в света са нон профит, а ние трябва да изкараме повече средства, за да покриваме дълга. Дори и така да бъде, ще го плащаме сигурно 30 години, затова ще настояваме за подкрепа, тъй като ВМА продължава да бъде едно от най-елитните лечебни заведения у нас. Сред най-големите ни предимства пред другите е, че сме обединение от болници (каквото предвиждат сега зададените реформи). По този начин покриваме цялата територията на страната. Когато има аварии и бедствия, ние реагираме най-бързо. Всеки си знае нивото на компетентност и на отговорност. Затова нашите екипи са първи на място. Пак повтарям &ndash; ето това е централизирана структура, което ни прави ефективни. Тежки пациенти ги дислоцираме от една болница към друга, всичко е подредено. Докато в цивилната мрежа това го няма. Понякога отношенията между две лечебни заведения в нея зависят дори от характеровите особености на директорите им - дали те си говорят или не. Поредното наше предимство е затвореният ни пакет и комплексният подход на лечение, което дава добрите резултати от терапията.<br /> <br /> <strong>- На какви други нарушения в болница се натъкнахте извън вече огласените чрез одита на Министерството на отбраната?</strong><br /> - Зависи от гледната точка. Виждам много неща, които могат да се променят и предоговорят с повече интерес за академията. В това отношение може би и ние грешим, но моята съвет е чиста, тъй като го правим в името на болницата и обществения интерес. Веднага ви давам пример &ndash; обявихме обществена поръчка за комуникации, тя обаче не постигна цената, която аз исках, затова я спряхме. Пуснахме нова и получихме 50% по-ниска цена от настоящата. И аз съм щастлив. Само че сме били допуснали някои нарушения в процедурите &ndash; изпуснали сме някои срокове, не сме изпратили някакви писма. Но аз си постигнах целта &ndash; вече имаме 50% по-ниска цена за услуга и защитих интереса на болницата.<br /> <br /> <strong>- Откакто сте началник на ВМА, какви уволнения се наложиха и за какво?</strong><br /> - В началото с цел дисциплиниращ ефект уволнихме няколко души, но те бяха самозабравили се. Мислеха си, че в работно време може да си правят процедури във ваните във физиотерапията, че могат да идват, когато си пожелаят на работа или че им е разрешено да се държат безобразно с пациентите. Имахме случаи, при които близки на болни се бяха оплакали в районно управление, полицаи идваха и правеха разследване срещу дежурния ни лекар. Как ще допусна подобно нещо?! Веднага го уволних.<br /> <br /> <strong>- Какво бе наговорил на пациента?</strong><br /> - Отношението му бе скандално, с цинични думи, тъй като лекарят не бил в настроение. Не може да има подобно нещо! Когато си на работа, ти си длъжен да си добър с хората, защото тук идват страдащи. Никой не може да бъде оправдан за лошо отношение. Още повече че това не коства пари. Да не забравяме, че когато ние, лекарите, отидем някъде, също искаме да се държат добре с нас, нали така?!<br /> <br /> <strong>- Да, но масово в болниците се държат неуважително с пациента и го навикват. Мислите ли, че някога това ще се промени?</strong><br /> - Когато станем по-добри и по-самоконтролирани.<br /> <br /> <strong>- Вярвате ли, че ще се случи?</strong><br /> - Защо да не стане. Ако не вярваме, просто нямаме шанс за бъдещето. Имахме и още един подобен случай &ndash; дошъл колега в болницата в извънработно време с негови близки и вдигал скандали. Естествено, че отнесе наказание. Трети или пети случаи съвсем отскоро &ndash; талон, написан от лекар, за изследване на пациент в Германия. При проверка, не по този казус, а случайна, се оказва, че номерът на талона не фигурира в журнала, второ &ndash; лекарят, попълнил документа, не бил на работа в деня на издаването му. И той ще бъде наказан. В момента тече проверка, но санкцията няма да е лека! Аз съм категоричен, че когато се погази правило, трябва да се понесе отговорност. Компромис няма да направя. В същото време пациенти и близките им идват да ми благодарят за доброто отношение в клиниките.<br /> <br /> <strong>- То трябва да е такова постоянно!</strong><br /> - Да, но явно в другите болници не е. Единични са случаите, които ви посочих. Атмосферата във ВМА е много добра, болницата работи добре.<br /> <br /> <strong>- Какво най-силно ви изненада, откакто поехте болницата?</strong><br /> - Един запор, който бе за три пъти по-голяма сума, отколкото месечните приходи на болницата. Т.е. трябваше да я затворим. Но постепенно успокоихме обстановката, имаме и лек ръст на пациентите. Тук искам да посоча, че през поликлиниката на ВМА са минали и минават по хиляди пациенти месечно, но за тях НЗОК не плаща нищо! Болшинството от тези хора са военен контингент, настоящи и бивши служители на МО, участници във войните и мисии, кандидати за военна служба, на които трябва да се направят много и детайлни изследвания. Да, МО дава субсидия, но тя не е достатъчна.<br /> <br /> <strong>- Как може да започнете да получавате средства за тези пациенти от НЗОК?</strong><br /> - Предприехме стъпки, които инициира министърът на отбраната. Говорихме и със здравния министър, тъй като всички те са здравноосигурени хора. Все пак става дума за 280 000 души годишно, за които не получаваме нищо! Проблемът е, че примерно когато някой отива на мисия или се връща, той не е болен и затова не може да си направи изследванията при джипито. А те са много подробни &ndash; прегледи и снимки на бял дроб, кардиограми, кръвни показатели, различни специалисти консултират и наблюдават съответния човек.<br /> <br /> <strong>- Чувате ли се с предшественика си ген. Стоян Тонев, откакто прокуратурата започна разследване на управлението му?<br /> </strong>- Няколко пъти се чухме, контактът ни е абсолютно колегиален, смятам и такъв да остане. Няколко пъти пихме кафе и обсъждаме ситуацията. А когато бе денят на прошка, видяхме се, искахме си прошка един от друг.<br /> <strong><br /> - Какви са ви отношенията с проф. Мирослава Кадурина?</strong><br /> - Също колегиални, дори миналата седмица се чухме, защото тя иска да обсъдим темата &bdquo;кожна клиника&ldquo;.<br /> <strong><br /> - Оптимист ли сте за здравната система с така обявените реформи от министър д-р Петър Москов?</strong><br /> - Да, първо, защото по характер съм оптимист. Трябва да вярваме в доброто. Може да не е най-правилната посока, но трябва да вървим нанякъде. Второ &ndash; не виждам какво толкова тревожно предлага д-р Москов. Да има обединение на болници &ndash; ами ние сме такова и това е едно от предимствата ни. Трето &ndash; сменяли се директори. Аз не приемам някой да бъде на поста повече от 5 години. В един момент човек става непродуктивен. Има директори за 10-15 г., това не е нормално и същото ще ви кажа след време, когато аз няма да съм началник!<br />