Невероятната история на гурбетчийка от Родопите, която омая Караманлис

Днес голямото й богатство са семейството, трите деца и достатъчно истински приятели. Майка е на 23-годишната Сара, дъщерята от първия й брак. Изживява се като родител и на близнаците Александрос и Алики Караманлис. Поема грижите за тях, когато те са 18-месечни бебета. 12-годишните днес тийнейджъри пристигнаха с родителите си в България за венчавката на Славея и зрялата й любов Валентин. Защото тя се върна в родния Златоград, за да гради нов живот, но остави част от себе си в Гърция при фамилията Караманлис. Не само защото имат продължителна духовна връзка. На 2 май Караманлис станаха кумове на новата двойка, <a target="_blank" href="https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/slaveya_ot_rodopite_omaya_karamanlis-286917.html"><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><u><strong>пише &quot;Стандарт&quot; в подробен репортаж.</strong></u></span></a><br /> <br /> През годините в дома на гърците Славея придобива огромен житейски опит.<br /> Как деликатната и скромна родопчанка с неумолими принципи и самодисциплина става част от Караманлис, е дълга и вълнуваща история. Написана е с 10 години тежък труд, нечовешко търпение, лишения, дълбока вяра и непоколебимост. Това е история, в която всяка сълза си е струвала. Не толкова заради хепиенда, колкото за достойнството, честността и безмерна всеотдайност, с които е живян всеки ден.<br /> <br /> Славея се ражда в китния Златоград в края на 70-те, учи там до 6 клас, а днес признава, че това време е най-хубавото от детството. Когато е на 13, родителите й се местят в Сливница, където завършва средно образование. Родопското момиче обаче не успява да свикне, макар със съучениците й от онова време още да се чуват и канят за срещи на випуска. Признава, че крачката за преселението от Златоград в градчето до София е направена, за да имат по-добри възможности за развитие тя и брат й. Голямата мечта на Славея е да стане актриса. В продължение на 4 години се готви и кандидатства, но не успява.<br /> <br /> &quot;Накрая професор Николай Люцканов ме извика настрани и ми каза: &quot;Моето момиче, имаш талант, но гласът ти е много нисък - като излезеш на сцена, как ще те чуят?&quot; Така девойката с име на най-сладкогласната птица приема, &quot;че по-добре да играя ролята на моя живот&quot;. Не се оказва лесен житейският й театър - приемат я социална педагогика след няколко опита. През това време тя вече се превъплъщава в съпруга, работи тежки смени в БДЖ. Детето й е на 2 годинки, когато сяда на студентската скамейка в Софийския университет, който завършва с отличие.<br /> <br /> В смутните години на прехода сменя няколко професии. Напуска БДЖ, за да има повече време за дъщеричката си. После преподава в едно от най-добрите училища в София - 142-ро, руското. Спомня си с усмивка за онова време с децата, а общуването с тях й носи истинска радост. Но мястото е за &quot;нередовен&quot; учител и се налага да започне работа в хотел в Симеоново, където също остава 2 години. След това за кратко отива в почивната станция на Националната следствена служба. Напуска заради твърде суровите условия на върха на Витоша и желанието да работи това, за което учи. Така попада в социалните служби.<br /> <br /> &quot;Бях социален работник в един от най-трудните райони на София - община &quot;Оборище&quot;, след това в &quot;Дружба&quot;-Слатина. Там бяха най-бедните, най-болните, най-недоволните. Минала съм по цялата стълбица&quot;, връща лентата Славея. Това е моментът, в който борбената родопчанка завършва магистратурата си за работа с малчугани и семейства, което й дава право да се премести в отдел &quot;Закрила на детето&quot; към Агенцията за социално подпомагане. За онова време си спомня с горчивина. &quot;Ние бяхме пионерите, които започнахме по първия закон в тази област&quot;. Следват реформи, нови длъжности и местоработи, на които Славея расте в кариерата до шеф на отдел, после и главен експерт в министерството на труда и социалната политика. Там обаче жената с характер и модерно мислене не издържа повече от година. Бори се със закостенялост и бедност.<br /> <br /> Изминавайки всички стъпала в кариерата на социалните служби обаче, тя създава и множество полезни контакти с колеги от страната и в Гърция. Гръцката връзка след време се оказва съдбовна - от онези, които завъртат колелото на късмета с 360 оборота.<br /> <br /> &quot;Преди да замина, бях направила дисертация за докторат. Не ме приеха, защото сухарите доценти в Софийския университет не можеха да допуснат, че може да се работи по друг начин, а не по тяхната стара консервативна система и модел. А това беше неразорана почва, ние всичко правехме с много голям хъс. Но след това системата започна да ме задушава и бавно да ме убива&quot;.<br /> <br /> Докато тече професионалната битка с бюрокрацията, животът я подлага на изпитание и в семейните отношения. Именно проблемите обаче стават катализатор за едно от най-тежките решения и я мотивират да поеме нерадостния път на гурбета в Гърция - нейната втора родина.<br /> <br /> Там я посреща и приема в дома си приятелка, при която остава, докато си намери работа. И както самата Славея казва, всичко е предопределено. Започва като детегледачка в Атина на две близначета. Междувременно няколко пъти безуспешно търси по телефона Милка Кадитис, с която се е запознава още в България. В един от почивните си дни все пак успява да я намери и след радостните целувки и прегръдки от първата среща Милка я качва на колата си и кратко й обяснява, че имат работа.<br /> <br /> &quot;Седнахме в автомобила и ме закара на &quot;рандеву&quot; - не знаех, че това е среща за работа, нито пък, че отиваме при семейството на Караманлис. Трябваше да разговарям с госпожата, която се представи като Анастасия Караманлис. Дори не знаех кой е премиер&quot;, споделя Славея. Докато разменят информация на английски, става ясно, че семейството търси икономка и гувернантка за 18-месечните близнаци Александрос и Алики. На възраженията на Славея, че вече е поела ангажимент към друго домакинство, приятелката й отсича: Ще уредим нещата. Връщайки се назад обаче тя е благодарна за шанса, който оправната гъркиня й дава, препоръчвайки я на премиерското семейство като най-добрия избор за децата им.<br /> <br /> &quot;Знаех някои основни изрази на разговорен гръцки, но нищо повече. Първата си работа преди това намерих за 10 дни. Но сега това става много, много трудно&quot;.<br /> <br /> <strong>В дома на политика</strong><br /> <br /> Дали това е било птичето на късмета, което веднъж каца на рамото? &quot;Нямах идея къде отивам, но съм християнка и вярвам много в Господ. Знам, че някои неща са предначертани отгоре. Когато за първи път стъпих в Гърция, имах чувството, че познавам всичко. Вървях по улиците на Атина, а хора ме поздравяваха усмихнати. Няма случайности - в точния момент да срещнеш точния човек на точното място. Всичко е от Господа&quot;, философски обобщава българката. Така в началото на януари 2005-а започва работа при семейство Караманлис в Рафина, пристанищен град на 30 километра от Атина. С бебетата било любов от пръв поглед - сутринта вижда Александрос и Алики, а до вечерта близнаците вече се гушкат в прегръдките й.<br /> В началото гъркиня идвала от 9 до 17 часа да се занимава с бебетата. След това ги поемала Славея, която през деня се грижела за всичко в къщата и домакинството - чистене, пране, гладене, двор, цветя в лехите и саксиите...<br /> &quot;Бях плътно ангажирана по 24 часа, моята стая беше до тази на децата - така се грижех и за тях, и за къщата. Първата година не съм излизала изобщо в почивка, докато свикна. Сега като се върна назад - много е било трудно. Исках да свикна и науча всичко - как се прави, как се изпълнява, перфекционист съм. Учех и езика. Най-много ми помагаха колегите от охраната на премиера. На втората година вече говорех гръцки, след това беше само усъвършенстване, а сега дори не се замислям. А тогава се чудех дали въобще е възможно&quot;, усмихва се Славея.<br /> Така с прекъсване за 7 месеца, тя работи при Караманлис до 2014-а. През въпросния период напуска заради изтощение и се връща в Атина на 8-часов работен ден. През 2009 г. в центъра на Атина я блъска мотор. В продължение на 4 месеца е в гипс със счупен крак, майка й идва от България, за да я гледа. Това е най-трудният период от гръцкото гурбетчийство.<br /> &quot;Не се смущавам от трудности. Трябва да се бориш, каквото и да ти се случи - никога да не се предаваш. Не бягам от отговорност. Така съм устроена и възпитана&quot;, обобщава тя.<br /> <br /> <strong>Пълно доверие</strong><br /> <br /> Славея контактува предимно с госпожа Анастасия Караманлис, която е изключително заета - тя е един от най-добрите хирурзи онколози. Бори рака на гърдата. Наташа, както я наричат всички, има пълно доверие на възпитателката от Златоград. Семейството нито за миг не проявява недоверие или излишна мнителност към Славея, защото е българка и в началото не говори езика.<br /> <br /> &quot;От първия ден, в който бях там, ми се довериха. Тези хора много обичат България&quot;, разказва родопчанката. Най-напред й прави впечатление, когато чува премиерът да казва българското &quot;наздраве&quot;, което на гръцки е &quot;стинямас&quot;. &quot;Наздраве! Дай, Боже&quot;, казвал господин Караманлис - поздрав приет от баща му, който е от Серес, съвсем близо до България.<br /> &quot;Те са толкова обикновени - не правят разлика между хората с различно социално положение. Към България открито демонстрират любов и симпатия. През всички години семейството никога не ме постави в ситуация да се чувствам слугиня. Отнасяха се с искрено уважение, макар аз винаги да съм си знаела мястото&quot;, разказва Славея. Тя не крие възхищението си към Костас Караманлис - като човек и като политик.<br /> <br /> Първите 2 години били изключително трудни, а премиершата освен изтъкнат лекар, е и перфектен кулинар. &quot;Госпожата готви отлично. Тя ме научи на всичко от гръцката кухня. Безкрайно съм й благодарна за тази ценност&quot;, твърди Славея. Тя е безкрайно впечатлена и от любовта и отдадеността, с която госпожа Караманлис работи и помага на много жени с тежката диагноза.<br /> <br /> &quot;Нямам думи за нейното благородство. Затова бях винаги до нея - никога не изчислявах колко часа работя. Случвало ми се е да спя по 2-3 часа, но когато е свършена добре работата, носи удоволствие. Това ми даваше сила&quot;.<br /> След инцидента Славея се връща в дома на Караманлис, който по това време вече не е премиер. Децата са пораснали, имат помощничка, която ги качва сутрин на училищния автобус и ги посреща, учи с тях. Българката остава в дома на семейството до юли 2014 г.<br /> <br /> <strong>Зрялата любов я връща</strong><br /> <br /> Славея не крие, че през всичките 35 години след напускането на Златоград, винаги е искала да се върне в наследствената бащина къща в центъра на стария град. Използва всеки удобен случай - макар за ден-два. Преди 4 години започва подобрения на имота, защото има мечта - на стари години да се прибере в Златоград. Съдбата обаче я изненадва и това се случва много по-рано - за да срещне любовта, да създаде семейство с Валентин. С него се познават от деца, но огънят на чувствата лумва през лятото на 2013 г. при една от летните й пътувания до родината. Започват редовни полети, а дестинацията Алекандропулис - Атина за нея е просто като шега. За три часа път с полет и кола поне веднъж в месеца Славея успявала да скъси разстоянието и да се види с любимия.<br /> <br /> Трудно й е да загърби десетте години в Гърция, но през януари 2014 година съобщава на семейство Караманлис за решението да свърже живота си с любимия мъж. &quot;Те приеха моята новина, но при условие да ми &quot;разменят венците&quot; - тоест да станат кумове&quot;. А бившият премиер й казал, че младоженецът трябва да я вземе от дома му, защото булката е част от семейството. При първата им среща с избраника на сърцето й Караманлис му дава да разбере, че семейството му много държи на венчавката, защото тя е приемане на Божията благословия. &quot;Може би истинската причина да се окажа в Гърция е била да навляза още по-дълбоко в християнството&quot;, анализира Славея житейските уроци. Няма да забрави свещените места, на които е била със семейство Караманлис и за чудесата, които е виждала там.<br /> &quot;Вярата ни ги прави. Господ е в нас. Животът е много простичък, хората си го усложняват&quot;.<br /> <strong><br /> Приказна сватба с небесно послание</strong><br /> <br /> Денят за венчавката съвпада с празника на чевермето в Златоград на 2 май. Всички хотели са заети и Славея решава да посрещне гостите в кокетна вила в планината. А малко над нея е параклисът &quot;Света Неделя&quot;, в който е мечтаела да се венчае. Още като деца играели в местността и тя чувствала енергията на святото място.<br /> През ХIV век там е имало манастир, разрушен от турските нашественици. Славея обаче иска скромно тържество - с удобно облекло. А тя организира ритуалите за светлия ден. Гайдар със златоградска носия съпровожда булката до върха с параклиса, а брат й и баща й с бастунчето и я повеждат. Преди церемонията се изсипва дъжд и върхът с височина близо 900 метра потъва в мъгла. Малко преди края на венчавката слънцето разбутва облаците и мъглата, а слънчев лъч влиза в параклиса. Вярващите смятат, че това е знак от Светия Дух. След небесното послание следва богата трапеза - истинска танцова фиеста с българска и гръцка музика до зори, с искрено веселие и смях.<br /> <br /> <strong>Децата от Гърция</strong><br /> <br /> Връзката между Славея и 12-годишните Алики и Александрос е много силна, момчето е особено привързано към нея и винаги казва, че тя е негова втора майка. Семейство Караманлис стават духовни родители на младоженците, което те дълбоко ценят. &quot;Много ги обичам и те много ме обичат, семействата ни се сродиха. Чувствам децата като мои, те ме чувстват като своя. Дъщеря си Сара съм възпитала всичко да постига с труд, със знанията си, с уменията си&quot;, казва гордата майка на вече дипломирана в УНСС девойка.<br /> Днес Славея вече работи в хотела на Александър Митушев, който създаде туристическата дестинация Златоград, изграждайки Стария град и Ареалния комплекс със старинни възрожденски къщи.<br /> <br /> За миг не се колебае да приеме поканата - на рецепцията посреща гостите от България и света.<br /> &quot;Правя всичко възможно да популяризираме Златоград и от другата страна на границата. Да обединим културите на двата народа, да привлечем съвместни инвестиционни проекти, да празнуваме заедно - да се разбираме със съседите си от Гърция&quot;.<br /> <br />