Бинка Пеева пред "ШОУ": Крум Благов почина от белодробна емболия!

<br /> <strong>- Г-жо Пеева, онзи ден научихме, че е внезапно е починал, след сложна операция, журналистът и ваш колега Крум Благов&hellip; Предполагам, че шокът е голям, но какво стана, знаете ли?</strong><br /> - Знам, че е починал от белодробна емболия. Може би е могло да бъде спасен, ако екипът на &bdquo;Бърза помощ&rdquo; не го е спасявал вкъщи... <br /> <br /> <strong>- Видях го преди няколко дни, слушах негов доклад на един семинар, и по нищо поне не изглеждаше, че има здравословен проблем&hellip; <br /> </strong>- Със счупен крак и операция с пирони &ndash; не просто е проблем, ами и голям, за жалост. Предполага се, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>поради операцията се е получил и тромбът<br /> </strong></span><br /> - В предварителния ни разговор ми казахте, че той е бил &bdquo;един взискателен и информиран редактор&rdquo;, говорейки за периода, в който двамата работите и във в. &bdquo;Репортер 7&rdquo;, и в издателство &bdquo;Репортер&rdquo;. Как се пресякоха всъщност професионалните ви пътища?<br /> - Пътищата ни се събраха в &bdquo;Земеделско знаме&rdquo;. Сега младите не знаят, че е имало такъв вестник... И земеделско движение в България. Ние замислихме &bdquo;репортерчето&rdquo;, както нежно си го наричахме, заедно в &bdquo;Земеделско знаме&rdquo;, и 8 години го борихме с конюнктурата. Но за нас журналистиката беше кауза в полза на истината. Никога в полза на нечии интереси &ndash; партийни или финансови.<br /> <br /> <strong>- Истината е, че в първите години на демокрацията вестник &bdquo;Репортер 7&rdquo; действително предизвикваше истинска буря в обществения живот &ndash; с публикувания първи списък на агенти на Държавна сигурност, съдържащ имена на влиятелни публични личности&hellip; Имаше ли последици тогава от тази буря за вас?</strong><br /> - Първата година децата ни &ndash; на Крум и моите &ndash; продаваха &bdquo;Репортер 7&rdquo; по кръстовищата... Беше кауза и за тях. Срещу мен, като главен редактор, и срещу Крум &ndash; като издател &ndash; се водиха две дела. Едното &ndash; заради &ndash; &bdquo;оня списък&rdquo;. Впрочем, &bdquo;оня списък&rdquo; и сега е в действие (усмихва се)... Познай колко от действащите тогава лица са променили битието си. <br /> <br /> <strong>- В сайта си Крум Благов е споделил, че притежава единственото интервю, дадено от Огнян Дойнов &ndash; през тоталитарно време. Взели сте го двамата през 1989 г.! Защо това интервю така и не видя бял свят?</strong><br /> <em><strong><br /> Цитирам написаното от Крум: &bdquo;Тогава щеше да бъде сензация, но никога не видя бял свят. Наричам го Досието &ldquo;Дойнов&rdquo;. Държа си го в една папка с личния подпис на покойника върху всяка страница, заедно с всички материали към него. Защото по онова време членовете на Политбюро даваха интервю, като си пишеха и отговорите, и въпросите. А бившите изобщо не даваха. Такива бяха правилата. Дойнов беше първият, който ги наруши и се съгласи да отговаря на чужди въпроси. Това можеше да му струва скъпо. Разбира се, той си имаше причини да рискува. Ето как стана всичко. През декември 1989 г. Бинка получи писмо от Огнян Дойнов. Донесе й го някаква нейна позната, близка на семейство Дойнови. Беше копие с дата от преди няколко дни, оригиналите бяха пратени до редакциите на &ldquo;Работническо дело&rdquo; и до нашата (с Бинка работехме в новинарския отдел на &ldquo;Земеделско знаме&rdquo;). Другарят Дойнов предлагаше да даде разяснения по обвиненията срещу себе си, само че никой не му ги искаше. Понеже познаваше системата и разбираше, че няма да му дадат думата, той се беше решил на неформален контакт с нас. Да приемем поканата на своя глава, значеше да рискуваме работата си. Първо взехме разрешение от шефа на отдела Петър Станчев. Петьо, Бог да го прости, ни разреши при условие да не казваме никому нито дума и да докладваме само на него. Пак чрез познатата на Бинка си уредихме среща с Огнян Дойнов в апартамента му на 19 декември 1989 г. Условията бяха: 1. Интервюто се записва на два магнетофона (наш и негов). 2. Въпросите задаваме по свой избор. В интервюто влизат най-интересните според нас. Дойнов има право да редактира отговорите си. 3. Текстът се написва в два екземпляра и всяка страница се подписва от Огнян Дойнов. Всички следващи поправки се съгласуват с него. 4. Пазим пълна тайна до публикуването на интервюто. </strong></em><br /> <br /> - Това интервю беше много любопитно за нас с Крум. Не бяхме попадали на такива пердета дотогава. И се отнесохме изключително сериозно към интервюто. Нашата наивност тогава е стигала до преддверието на въпроса: а тоя кой е??? Но когато шефът ни каза, че няма да мине &ndash; беше след Десети ноември, мисля, че си дадохме сметка. Вече бяхме започнали &bdquo;Репортер 7&rdquo; и продължихме с всичко, което искахме, и можехме. Беше прекрасно <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>време, бременно с велики дела! </strong></span><br /> <br /> Дали са се родили, е друг въпрос.<br /> <br /> <strong>- Лично от Крум знам как някога той е разполагал със секретни документи &ndash; от архивите на БКП, Комсомола и ДС, с които се сдобива, плащайки по 0,25 ст. на страница&hellip;<br /> </strong>- Може би е от периода след &bdquo;Репортер 7&rdquo;. Не ми е известно. В &bdquo;Репортер 7&rdquo; не сме плащали за информация.<br /> <strong><br /> - Мислите ли, че въпреки родната и медийна действителност, които Крум Благов познаваше и описваше със слово, остро като бръснач, той е бил вътрешно удовлетворен, пълноценен дори и само заради стойностните книги зад гърба си? Или го е имало неприкритото разочарование? </strong><br /> - Кой от нашето поколение наивници, е удовлетворен? Нищо от представите ни за предстоящите процеси и събития не се реализира. Ние имахме приятели, съученици и познати във всяка власт, която се появяваше, но не си позволихме да осребряваме възможностите. Затворихме &bdquo;Репортер 7&rdquo; без един лев дълг &ndash; нито към хора, нито към банки. Беше болезнено...&nbsp;<br /> <br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Из последното интервю, което Крум Благов даде пред &bdquo;ШОУ&rdquo; през 2011-а за книгата си &bdquo;Първият милион&rdquo;</strong></span><br /> <span style="font-size: small"><strong>Комсомолът е раздавал по 1 милион дневно на свои фирми!</strong></span><br /> <strong><hr /> Борислав Гуцанов е прибрал огромни пари, които не е върнал, а Гущеров взел 3 млн. лв. безлихвен заем</strong><br /> <br /> &bdquo;Пазят се партийни архиви в Държавния архив, в Комсомолския архив - също. Аз оттам съм намерил много интересни неща. Примерно в началото на 90-а година, Централният комитет на комсомола учредява фирми, на които е раздавал до 1 милион дневно! И всичко това естествено се пази, но много от нещата все още не са проучени. Не крия, че съм използвал книгата на Христо Христов за тайните фалити на комунизма, също и тази на Кънчо Кожухаров - кой какъв е в българската корупция. Всички те са изброени в книгата отзад в литературата.&rdquo;<br /> <br /> &bdquo;Например Иво Недялков е &quot;представител на една група бизнесмени, които придават на думите пирамида и фараон ново значение. Те натрупват своето богатство, като прибират спестяванията на десетки хиляди хора по време на прехода и им продават акции без стойност с обещания за високи дивиденти... Като студент по право Недялков твърди, че работил в международния отдел на ЦК на комсомола заедно с бъдещия външен министър Ивайло Калфин. Нито Калфин, нито тогавашният секретар на ЦК по международните въпроси Николай Камов обаче си го спомнят. Всъщност Недялков е бил нещатен сътрудник, каквито са били 300-400 души, предимно студенти.&rdquo; Отново цитат от книгата: &bdquo;...За разлика от Моллов, Гущеров и Банев Славчо Христов не е минал нито през комсомола, нито през МВР. Не е имал стар &quot;Трабант&quot; или &quot;Вартбург&quot;, а чисто нова &quot;Лада&quot; - върховната мечта на социалистическия труженик... Името на Славчо Христов нашумява по време на управлението на СДС. Наричат го &quot;сервитьора на Иван Костов&quot;. Нов цитат: &quot;Часът на Георги Гергов удря, когато премиер става проф. Любен Беров. Двамата се познават. Гергов дори се хвали, че лично е препоръчал на Беров за министър на земеделието Георги Танев - негов стар приятел. Танев, когото комисията по досиетата освети като агент с псевдонима Милков, работил от 1980 г. за Пето управление на Държавна сигурност (УБО), влиза в кабинета на 30 декември 1992 г. и остава на този пост до 17 октомври 1994 г. Той си взема за съветник Георги Гергов и през тези две години бившият директор става едър собственик.&quot;<br /> <br /> <br /> <strong>Анелия ПОПОВА</strong><br /> <br />