В 18:19 часа на 29 май 1935 г. френският суперлайнер „Нормандия” се отделя от кея в Хавър и се отправя в първия си рейс за Ню Йорк. На 4 юни в 11:02 мин. минава покрай маяка Амброуз, с което подобрява скоростното прекосяване на Северния Атлантик, изминавайки разстоянието със средна скорост 29,98 възела (55,56 км/час). Така „Нормандия” отнема „Синята лента на Атлантика” от италианския лайнер „Рекс”. На мачтата на „Нормандия” се извисява син вимпел с дължина 30 м. - по метър за всеки възел. След 4 дни изминава обратния път със скорост 30,31 възела.
<strong>Създаване на лайнера</strong><br /> <br /> Първата световна война спира построяването на нови презокеански лайнери. Това става възможно десетина години след края й, но идва Голямата депресия. Есловията се възобновяват едва в началото на 30-те години, от което се възползва френската компания Compagnie G&eacute;n&eacute;rale Transatlantique (по-известна като CGT).<br /> Normandie (Норманди) е спусната на вода в град Сен Назер, Франция, от корабостроителницата Шантье ет Ательер де л&rsquo;Атлантик на 29 октомври 1932 г. Проектирана е и направена като пощенско-пътнически лайнер за бързи трансатлантически рейсове по линията Хавър &ndash; Плимут &ndash; Ню Йорк.<br /> За да се конкурират с британските гиганти, новият кораб трябва до има тонаж около 80 000 тона, да е дълъг над 300 метра и да развива скорост до 30 възела. CGT се обръща към корабостроителите в Сен Назер, където някога е построен &bdquo;Ил дьо Франс&rdquo;. Отначало инженерите възнамеряват новият кораб да бъде просто уголемена версия на &bdquo;Ил дьо Франс&rdquo;.<br /> <br /> Намесва се обаче не особено известният инженер-корабостроител Владимир Юркевич, който изменя първоначалните планове. Той предлага на CGT революционна конструкция на корпуса. Някога Юркевич е проектирал корпусите на четири линейни крейсери за руския флот. С помощта на високопоставени приятели, Юркевич успява да убеди CGT.<br /> <br /> Руснакът предлага форщевенът (линията на носа на кораба) да бъде огънат навътре и булбът (топчеста издатина) да е под ватерлинията. Френските инженери са поразени от това нововъведение и построяват модел за проверка и сравнение с оригиналния проект. Той се оказва с много по-ефективни хидродинамически качества- <br /> <br /> <strong>Описание на лайнера</strong><br /> <br /> &bdquo;Нормандия&rdquo; е дълга 314 м. Корпусът й е направен от стомана с повишена здравина. За неговата направа са използвани безпрецедентните 12 милиона нитове. За 11-те водонепроницаеми прегради отиват 6,4 хиляди тона корпусна стомана на &bdquo;Сименс-Мартин&rdquo; от всичките 30 хиляди тона за целия корпус.<br /> <br /> Четири парни турбини с мощност по 46,5 к.с. въртят трифазни генератори, въртящи също четири синхронни двигатели за всеки от четирите гребни винта по 23 тона всеки. Парата за тях се осигурява от 29 парни котли за прегрята пара с налягане 28 атмосфери.<br /> <br /> Лайнерът разполага с 11 палуби, от които една за разходки е дълга 290 м. Вътрешният му интериор струва 55 млн. долара. Пътниците са обслужвани от 11 асансьора. На горната палуба се намират тенис-кортовете, градина с птици, магазин и даже католически параклис. Театралната зала е с 380 места, плавателен басейн с размери 25 м. на 5 м., оранжерия на зимната градина, гараж за 100 автомобила.<br /> <br /> Общата кухня за всички ресторанти е с дължина 50 м на 35 м., като плочата на електрическата печка е с размери 17 м на 2 м. Ресторантът се запасява с 14 570 покривки, 226 хиляди салфетки, 150 хиляди кърпи за лице, почти 29 хиляди чинии.<br /> <br /> В рекламните проспекти е отразено, че на &bdquo;Нормандия&rdquo; има 847 каюти, 320 чугунени емайлирани вани, 480 душа, 1490 умивалника и прочее санитарни съоръжения, които всеки час употребяват 40 тона гореща вода, 100 тона студена и 300 тона океанска вода.<br /> <br /> <strong>Конкуренция с &bdquo;Куин Мери&rdquo;</strong><br /> <br /> През септември 1935 г. е спуснат на вода британският лайнер &bdquo;Куин Мери&rdquo;, влязъл във флота през 1936 г. Обявено е, че той ще стане първия съд с тонаж над 80 000 тона, тоест 720 тона над &bdquo;Нормандия&rdquo;. Затова компанията &bdquo;Френч Лайн&rdquo; прави надстройки на &bdquo;Нормандия&rdquo;, за да запази титлата на най-голям пътнически кораб, и общото тегло вече достига 83 423 тона. Остава открит въпросът със скоростта на новопоявилия се конкурент. Макар че корпусът на &bdquo;Куин Мери&rdquo; не е така авангарден и ефективен, нейните двигатели са много по-мощни.<br /> <br /> Едва във второто плаване &bdquo;Куин Мери&rdquo; бие рекорда на &bdquo;Нормандия&rdquo;, като развива средна скорост 30,14 възела в западно направление и е първият съд, пресякъл Атлантика за по-малко от 4 дни.<br /> <br /> През следващия сезон, през юли 1937 г., двигателите на &bdquo;Нормандия&rdquo; са подобрени, което й позволява да развие скорост от 30,58 възела в западно направление и 31,20 възела на изток. Отново завоюва синия вимпел.<br /> <br /> &bdquo;Куин Мери&rdquo; приема предизвикателството с постигнати 30,99 възела на запад и 30,61 възела на изток.<br /> <br /> Надпреварата се води честно. Когато през 1938 г. &bdquo;Куин Мери&rdquo; пак печели, капитанът на &bdquo;Нормандия&rdquo; изпраща телеграма: &bdquo;Браво, &bdquo;Куин Мери&rdquo;! Пак ще се срещнем.&rdquo;<br /> <br /> Двата гиганта се конкурират джентълменски, но началото на Втората световна война прекъсва съревнованието им.<br /> <br /> <strong>Гибел</strong><br /> <br /> На 31 август &bdquo;Нормандия&rdquo; остава в Ню Йорк заради надвисналата заплаха от война. На следващия ден войната започва. &bdquo;Нормандия&rdquo; е закотвена на кей 88, от екипажа й остават 200 души. Нейният конкурент &bdquo;Куин Мери&rdquo; застава на котва от другата страна на кея. През март 1940 г. идва и &bdquo;Куин Елизабет&rdquo;. Така трите лайнера с тонаж над 80 000 тона застават редом.<br /> <br /> На 12 декември 1941 г., след нападението над Пърл Харбър, &bdquo;Нормандия&rdquo; е взета на служба във ВМФ на САЩ, като е преименувана на &bdquo;Лафайет&rdquo;. Решено е да бъде преоборудвана в транспортно средство направо на кей 88 поради липса на друго място.<br /> <br /> На 9 февруари в &bdquo;Гранд салон&rdquo; работници режат прегради с газови горелки. Един работник случайно запалва куп спасителни жилетки. Системата за гасене на пожари обаче е изключена. След 12 мин. идват пожарникари, но не успяват да се справят.<br /> <br /> Насъбралата се вода наклонява кораба на десния борд. Идва неговият проектант Владимир Юркевич и предлага да бъдат отворени кингстоните, за да легне корабът на дъното на Хъдзън. Никой не го слуша.<br /> <br /> Малко преди 3 часа след полунощ &bdquo;Нормандия&rdquo; ляга на борда си. Чак през 1943 г. корабът е изкаран на повърхността и избуксиран встрани, за да изчака съдбата си. След като са обсъдени и отхвърлени различни идеи, &bdquo;Нормандия&rdquo; е бракувана. През октомври 1946 г. е продадена за скрап на Lipsett Inc за 160 000 долара.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />