На 30 май 1593 г. е убит с кинжал при сбиване в таверна Кристофър Марлоу – английски шпионин, поет, преводач и драматург-трагик от елизабетианската епоха, най-видният автор преди Шекспир. Благодарение на него в Англия наред с римувания стих, получава разпространение и белият стих.
<strong>Младост</strong><br /> <br /> Марлоу е роден през 1564 г. в една година с Шекспир в семейство на обущар от Кентърбъри. До 1580 г. в местното училище изучава латински, основи на гръцкия език, пеене и стихосложение.<br /> <br /> От март 1581 г. учи като стипендиант на епископ Паркър в Кембридж в колежа &bdquo;Тялото Христово&rdquo;. Там се сближава с Томас Уолсингъм, племенник на члена на Тайния съвет сър Франсис Уолсингъм, всъщност ръководещ тайните служби в кралството.<br /> <br /> Връзката на Марлоу с Уолсингъм обяснява волностите в поведението му по време на следването. Например в документите е отбелязано продължително отсъствие от средата на 1584 г. Не е ясно и къде е бил от февруари до юни 1587 г.<br /> <br /> Тайният съвет иска от ръководството на университета да допусне Марлоу до випускни изпити (матура), като се позовава, че той &bdquo;добре е поработил за благото на кралицата&rdquo; по време на пребиваването си на континента. Предполага се, че Марлоу събира във Франция сведения за дейността на английското католическо нелегално движение, опитващо се отправи предизвикателство към протестантския режим на кралица Елизабет. След връщането си от континента на острова, Марлоу започва да харчи големи суми за пиене и добро ядене.<br /> <br /> През 1592 г. Марлоу е задържан от властите на Съединените провинции в холандския пристанищен град Влисинген и е обвинен във фалшифициране на пари. Изпратен е в Англия, където трябва да застане пред лорд Бърли, но в родината не са му представени никакви обвинения. Биографите на Марлоу свързват този епизод с шпионската му дейност.<br /> <br /> <strong>Марлоу в Лондон<br /> </strong><br /> Ползвайки своите обширни връзки, Кристофър Марлоу заминава за Лондон, където се заема с активна литературна дейност. Той се сближава с така наречените &bdquo;университетски умове&rdquo; &ndash; кръг от драматурзи, пишещи за общодостъпния театър.<br /> <br /> В английската столица той утвърждава репутацията си на заклет пушач, разпътник, скандалжия, любител на дуелите, магьосник, свободомислещ и содомит.<br /> <br /> През 1587 г. е поставена на сцена първата му трагедия &bdquo;Тамерлан Велики, скитският пастир&rdquo;, която се ползва с такъв грандиозен успех, че Марлоу безпрецедентно е принуден да напише нейно продължение. В тази пиеса с пълна сила се проявява стремежът на Марлоу към напрегната експресия, към живописната екзотика и сценични ефекти.<br /> <br /> Приблизително по това време отношенията му с правителството рязко се променят. Заради последователния му атеизъм скоро става подозрителен за Кралския таен съвет, където следят с тревога действията му и го обявяват за опасен размирник. Подозират го в кощунствени обреди.<br /> <br /> През май 1593 г. в Лондон стават вълнения, в които участват католици и протестанти. В града се разпространяват памфлети с нападки против работниците-емигранти от Фландрия. Тайният съвет търси авторите на тези възвания сред лондонските литературни бохеми. Извършени са обиски, включително и в жилището на Марлоу, което обитава заедно с драматурга Томас Кид. Сред неговите книги са открити бележки, съдържащи крамолни и даже атеистични изказвания: &bdquo;Който не обича тютюн и момчета е глупак&rdquo; и &bdquo;Евангелистът Йоан е делил ложе с Исус&rdquo;.<br /> <br /> <strong>Убийството</strong><br /> <br /> В затвора Кид е подложен на мъчения и признава, че книгите принадлежат на Марлоу и са останали след съвместната им работа от преди две години. Независимо дали е бил таен агент, Тайният съвет е длъжен да го разпита, особено след като кралицата слага върху рапорта резолюция &bdquo;Разследването да се доведе до край&rdquo;.<br /> <br /> Поетът е извикан на заседание на Тайния съвет на 20 май 1593 г., но не е арестуван, а е задължен всеки ден да се разписва в канцеларията на Съвета, докато не бъде произнесена присъдата по делото. Разпитът обаче най-вероятно не се е състоял, тъй като междувременно Марлоу е убит.<br /> <br /> Марлоу е убит на 30 май 1593 г. в таверна в Дептфорд, предградие на Лондон на брега на Темза. В последния ден от живота си той обядва в таверната с компания от подозрителни личности: Инграм Фрайзър, Николас Скирс и Робърт Пули. Има основания да се счита, че тези хора са свързани със секретните служби. Между тях възниква кавга. Марлоу изтръгва от ръката на Фрайзър кинжал и му нанася няколко удара. Фрайзър се опитва да вземе оръжието от ръката на Марлоу и в сбиването кинжалът пробожда Марлоу над дясното око и оттам пронизва мозъка му. Тялото му е погребано на 1 юни.<br /> <br /> По повод обстоятелствата и причините за смъртта на поета и до сега съществуват противоречиви версии. Някои изследователи са убедени, че битовият скандал, довел до фаталния инцидент, е инсцениран. Според тази версия поетът е възнамерявал да се измъкне от Англия през Дептфорд, но правителството се намесва поради причастността му към секретните служби.<br /> <br /> Разследването на престъплението е водено небрежно. Вердиктът гласи, че Инграм Фрайзър е действал в условия на самоотбрана. Създадено е впечатление, че властите искат бързо да претупат делото.<br /> <br /> <strong>Творчество</strong><br /> <br /> От творчеството на Малроу са запазени 7 пиеси. Мнозина литературоведи предполагат, че Марлоу е фактическият автор на драмите на Уилям Шекспир.<br /> <br /> Изтъкнатият български шекспировед професор Марко Минков обявява Марлоу за &ldquo;най-оригиналния от всички драматурзи&rdquo; и твърди, че &ldquo;неговият гений е определил по-нататъшния развой на драмата&rdquo;: <em>&bdquo;На него се дължи създаването на трагедията на характера, на него се дължи до голяма степен и поетичният стил на драмата. Той е извоювал за белия стих несъмненото му първенство в драматичната поезия, той е най-великият пионер на английската драма.&rdquo;</em><br /> <br /> Марлоу внася големи изменения в английската драма. Преди него хаотично са натрупвани кървави събития и вулгарни шутовски епизоди. Той първи прави опит да придаде на драмата вътрешна стройност и психологическо единство. Марлоу преобразува стихотворната тъкан на драмата с въвеждане на бял стих. Той търси истинските източници на трагичното не във външните обстоятелства, определящи съдбата на персонажите, а във вътрешните душевни противоречия.<br /> <br /> Героите на Малроу не са еднозначни, те предизвикват у зрителите едновременно ужас и възхищение. Той въстава против средновековното смирение на човека пред силите на природата, против смиреното възприемане на жизнените обстоятелства.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/<br /> </em><br />