Вечерта на 26 май 1940 г. блокираният от германците британски експедиционен корпус, включително френски и белгийски части, получават заповед за евакуация от района на Дюнкерк. На Британските острови от Франция в хода на операция „Динамо” са спасени от плен над 337 хиляди души, които стават гръбнак на силите при десанта в Нормандия през 1944 г.
<strong>Предистория<br /> </strong><br /> След като на 10 май 1940 г. Вермахтът заобикаля линията &bdquo;Мажино&rdquo;, той прегазва Белгия и Холандия, като стремително развива успеха си с превземане на пристанището Кале дьо Булон. Частите от британския експедиционен корпус под командването на лорд Горт, френските части от състава на 16-и корпус и остатъците от белгийските войски се оказват блокирани в района на голямото френско пристанище Дюнкерк.<br /> <br /> На 18 май лорд Горт първи открито предлага евакуация на британските войски. На 20 май оперативната обстановка се влошава, след като германски танкови съединения си пробиват път към Абвил. С това войските 1-ва група армии на съюзниците (общо 40 дивизии &ndash; 10 британски, 18 френски и 12 белгийски) са окончателно отрязани и притиснати към морето в района на Гравлин, Арас и Брюге. От юг и югозапад почти в тил действа немската група армии &bdquo;А&rdquo; на ген. Рундщед, танковата група на Гот и 4-а армия на Вермахта. От изток и югоизток настъпва немската група армии &bdquo;Б&rdquo; на ген. Лееб.<br /> <br /> На 20 май британското правителство започва да събира всички военноморски и търговски кораби и различни други съдове, които могат да участват в евакуацията: 693 британски и около 250 френски.<br /> <br /> На 21 май британската армия със силите на един пехотен полк и два танкови батальона контраатакуват немските части в района на Арас, но са отблъснати.<br /> <br /> На 22 май танковата група на Клайст заема Булон. На следващия ден 23 юни немските части завземат пристанището Кале и излизат само на 16 км. от Дюнкерк.<br /> <br /> Съвършено изненадващо на 24 май Хитлер отдава заповед немските танкови дивизии, настъпващи по крайбрежието на Ламанша, да спрат настъплението на рубежа на канала Аа и да оттеглят назад частите, придвижващи се към Азбрук.<br /> <br /> Хитлер заповядва също &bdquo;да не се приближават към Дюнкерк по-близо от 10 км.&rdquo; и да не се използват танкове против блокираната групировка. &bdquo;Ние останахме безмълвни&rdquo; &ndash; коментира после Гудериан. Нещата стигат до там, че генерал Халдер започва да оспорва решението на фюрера, опитвайки се да му обясни, че трябва да бъде овладяно последното пристанище на Ламанша. Но Хитлер остава непреклонен.<br /> <br /> <strong>Евакуацията</strong><br /> <br /> На същия 24 май в 11:42 часа британските служби прехващат не шифровано съобщение на немското военно командване, в което то заповядва войските да спрат на линията Дюнкерн-Азбрук &ndash; Мелвил.<br /> <br /> На 28 май белгийският крал Леополд ІІІ подписва акта за капитулация на Белгия. Капитулацията освобождава немски части и усложнява положението на англо-френските войски, блокирани в района на Дюнкерк.<br /> <br /> Германците всъщност не са имали големи възможности за възпрепятстване на евакуацията. Техните сухопътни войски не са могли да се противопоставят на британските тежки крейсери. Лошото време чувствително попречва на авиацията, която действа от отдалечени летища. Британската авиация обаче изпълнява 2739 полета над блокирания район.<br /> <br /> Хитлер спира танковите си дивизии под формалния предлог, че са се откъснали от следващите ги пехотни подразделения. Това решение е загадка и до днес, защото при късите разстояния и отличните шосета подобен мотив изглежда твърде неубедителен. Най-вероятно Хитлер се надява на сериозни преговори с Лондон за мир и решава да не унижава противника си с едно жестоко поражение. Като втори възможен мотив е предположението, че е целено да се спестят излишни жертви, защото при липса на изход добре екипираните 40 дивизии ще се съпротивляват отчаяно.<br /> <br /> Чърчил обаче не мисли за преговори. Към плажовете на Дюнкерк се насочва всичко, което може да плава - бойни и транспортни кораби, рибарски траулери, дори яхти и лодки за разходка. Армадата снове между Британия и Франция в яростни битки с налитащите &bdquo;щуки&quot; на Гьоринг, обещал на Хитлер, че пилотите на Луфтвафе сами ще се справят с обсадения корпус, но не успява.<br /> <br /> На 4 юни английският командващ генерал Харолд Александър лично обикаля плажовете на Дюнкерк, и убедил се, че там вече няма нито един войник, последен напуска континента.<br /> <br /> По официални данни на военното министерство на Великобритания в периода от 26 май до 4 юни са евакуирани 338 226 военнослужещи (140 000 британци и 139 000 от страните съюзнички). Още преди началото на операция &bdquo;Динамо&rdquo; са изтеглени още 59 000 британски военнослужещи.<br /> <br /> <strong>Загуби</strong><br /> <br /> Немците губят 140 самолета във въздушни боеве и от огъня на зенитната артилерия.<br /> <br /> Значително по-тежка е ситуацията при англо-френските войски. Общите загуби на английската армия съставляват 68 000 убити, изчезнали безследно или пленени. Френската армия дава 50 000 пленени.<br /> <br /> Общо в района са изоставени 2470 артилерийски оръдия, почти 65 000 автомобила, 20 000 мотоциклета, 68 000 тона боеприпаси, 147 000 тона гориво, 377 000 тона снаряжение и военно имущество, 8000 картечници и около 90 000 пушки. Загубени са и 177 самолета.<br /> <br /> Също така в хода на операция &bdquo;Динамо&quot; са потопени над 1/4 от участващите в евакуацията кораби (224 британски и около 60 френски), в това число минимум 6 британски ескадрени миноносци, а други поне 19 бойни кораби са повредени.<br /> <br /> <em>Публикацията е подготвена от Ганчо Каменарски<br /> </em><br />