Ето как САЩ изстреляха първия си и единствен атомен снаряд (ВИДЕО)

След Втората световна война приоритетите на американската Армия търпят сериозни промени. Формирането на ВВС в отделен вид въоръжени сили на 18 септември 1947 г., подчинени непосредствено на Министерство на отбраната, оставя Сухопътните войски без свои носители на ядрено оръжие, което не устройва Армията. Поради наложената от Конгреса на САЩ забрана за разработване на малогабаритни ядрени боеприпаси, които са твърде мощни за тактическо използване, като основно средство за доставяне на първите бойни глави с тегло десетки тона Армията отначало вижда в разработваните управляеми ракети. С изпитването от СССР на своята първа атомна бомба на 29 август 1949 г., Конгресът сваля забраната.<br /> <br /> Междувременно през 1949 г. Комисията по атомна енергия на САЩ обявява началото на разработката на ядрен снаряд калибър 280 мм, чието създаване е възложено на арсенала Пикатини.<br /> <br /> Тъй като тогава все още не се разработва по-малък калибър на атомна бойна глава, Армията предпочита да не чака, докато усъвършенстването на ядреното оръжие позволи то да бъде вместено в калибър 240 мм и вместо това предпочита да приспособи оръдието 240 мм., чиято разработка по това време вече е завършена. Запасът от здравината на цевта позволява тя да бъде разширена до 280 мм, увеличавайки по този начин и далечината на стрелбата.<br /> <br /> Работата по 280-милиметровото оръдие, получило производствено обозначение Т131, започва през май 1950 г. и е форсирана със започване на Корейската война през юни. Първият прототип е завършен през пролетта на 1951 г. Производството на Т131 продължава до 1953 г., като за това време са направени едва 20 оръдия.<br /> <br /> При приемане на въоръжение оръдията Т131 са преименувани на М65. Те постъпват в 6 артилерийски батальона, от които 5 са дислоцирани в Европа. До 1955 г. те остават единственият образец на ядрената артилерия на САЩ. През втората половина на 1950-те години обаче се появяват ядрени снаряди за много по-мобилните и многобройни гаубици 203 мм., а също така и тактическите ракетни комплекси &ndash; това прави 280-милиметровите оръдия остарели. Снемането на М65 от въоръжение започва през 1960 г., а последният батальон с такива оръдия е разформиран през декември 1963 г.<br /> <br /> <strong>Първият американски атомен снаряд</strong><br /> <br /> Устройството на снаряда Grable е сходно с устройството на първата използвана атомна бомба в Хирошима. Единствено те двата имат оръдейна схема (Gun-type fission weapon) на базата на урана, при всички останали ядрени опити е използван плутоний.<br /> <br /> Снарядът (W9) е с калибър 280 мм, има дължина 138 см., тегло 364 кг., дистанция на стрелбата до 29 км. и мощност 15 килотона.<br /> <br /> Всичко за 20-те оръдия М65 са направени 80 атомни снаряда.<br /> <br /> <strong>Експериментът на 25 май</strong><br /> <br /> Изпитанието е 10-то по ред в рамките на проекта Upshot-Knothole Grable: в 7 от тях боеприпасите са задействани върху 91-метрови кули, 3 са пуснати от самолети (2 от Боинг В-50 и един от Convair B-36).<br /> <br /> При изпитанието на 25 май снарядът Grable е изстрелян от оръдие М65, калибър 280 мм., прелита за 19 секунди над 10 км. и се взривява на височина 160 м. над земната повърхност. Отклонението му от разчетната точка е 7 м. по-високо и 50 м. странично.<br /> <br /> Малката височина осигурява по-мощна взривна вълна върху изложените взривове и други, което е оценено и впоследствие често е използвано при по-нататъшните тактически изпитания при подготовка за възможна ядрена война.<br /> <br /> На изпитанието присъстват шефът на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ Артър Уилям Ръдфорд и военният министър Чарлз Ървин Уилсън.<br /> <br /> <strong>Отговорът на Съветския съюз</strong><br /> <br /> Първият съветски атомен снаряд &bdquo;Кондензатор&rdquo; за 406-милиметрово оръдие СМ-54 (2А3) е произведен през 1956 г. През 1967 г. е направен минохвъргачен боеприпас за 420-милиметрова гладкоцевна минохвъргачка 2Б1 &bdquo;Трансформатор&rdquo;. След изпитанията на двете системи са открити съществени недостатъци за използване в бойни условия и е взето решение да не започва тяхното серийно производство. По това време СССР вече залага преди всичко на ракетната техника и насоката в специализирана ядрена артилерия е считана за малко перспективна.<br /> <br /> През 1965 г. в СССР е приет на въоръжение първият сполучлив ядрен боеприпас ЗБВ3 (мощност 1 килотон тротилов еквивалент с тегло 56 кг.), намиращ се и сега на въоръжение в Руската армия. <br /> <br /> <em>Публикацията е подготвена от Ганчо КАМЕНАРСКИ<br /> </em><br />