Откакто свят светува хората гледат нагоре към небето и се чудят. Какво ли е там? Кой ли е там? Сега към тези въпроси можем да добавим: А мога ли да го притежавам? Съединените щати вече са показали склонността си да предявяват претенции за собственост върху намиращи се в Космоса неща, пише The Washington Post.
Има не един, не два, а шест американски флага на Луната, в случай, че на други държави започнат да им хрумват определени идеи. Така че изглежда логично, че законодателите в САЩ биха търсили гаранции за правата на собственост на американските космически компании. Според SPACE Act (Космическия закон), който току що бе приет от Камарата на представителите в Конгреса, фирми, които добиват ресурси от астероиди ще имат право да запазят всичко, което изкопаят. Ето така се правят сериозни комерсиални космически изследвания. Перспективите са толкова големи, че компаниите настояват за федерална защита за огромни, летящи обекти, които все още дори не са проучили.<br /> <br /> Всъщност е важно този въпрос да се обсъди, тъй като никой не желае да се стига до ситуация, в която множество фирми се борят за едно и също парче скала и няма как да разрешат спора. Два са ключовите въпроси. Кой трябва да регулира комерсиалната космическа дейност и какви правила ще важат? По подразбиране компетентният орган е Федералната въздушна администрация (FAA), тъй като тя издава лицензи за комерсиалните изстрелвания на космически апарати. Това би дало на регулатора огромна власт над прохождащата космическа индустрия.<br /> <br /> Технически юрисдикцията на въздухоплавателната администрация обхваща само изстрелванията и влизанията в земната атмосфера, но компанията Bigelow, например, иска да експериментира с надуваеми хабитати, които ще позволят на хората да живят в Космоса. Получавайки лиценз за достъп до Космоса от администрацията, Bigelow ще бъде в състояние да заяви претенции за изключителни права към голямо парче от Луната.<br /> <br /> Експертите по космическо право смятат, че тази изключителна територия би била много, много голяма. Това е така, тъй като според Договора за открития Космос от 1967 година управляваните от хора кораби имат право да оперират в 200-километрова зона, чието предназначение е да осигури безопасността на астронавтите, обяснява Джоан Габриновиц,бивш редактор на &bdquo;Журнал за космическо право&ldquo;. Ако същият стандарт се прилага за комерсиалните операции на Луната или на други небесни тела, то Bigelow би могъл да се превърне в първия едър земевладелец в открития Космос.<br />