Когато американската фотографка Лорън Флайшман открила поредица от писма, написани от дядо й до нейната баба по време на Втората световна война, била разтърсена от тяхната любовна история. „Прародителите ми се запознават на първата си среща и се женят през 1944 година в Голдсбро, Северна Каролина. Бяха заедно цели 59 години,” казва Флайшман.
&bdquo;Писмата ме вдъхновиха да търся и да разказвам любовните истории на други дългогодишни двойки.&rdquo;&nbsp;Наскоро, фотографката публикува всички свои материали в книгата The Lovers.&nbsp;&bdquo;Исках да създам и да работя по съвместен проект. В книгата, цветните фотографии са съпроводени от интервюта, в които двойки, събрали се преди повече от 50 години, говорят за любовта и връзките си. Снимките са мое дело, но двойки сами написаха своите истории.&rdquo;<br /> <br /> Ето и някои от вдъхновяващите разкази, които доказват, че истинската любов не съществува само в приказките:<br /> <br /> <strong>Евгений и Любов Кисин. Женени от 1941 година.</strong><br /> <br /> Евгений: &bdquo;Запознахме се през януари 1938 година на танцувално парти. Мой приятел ме покани и каза, че щели да присъстват много красиви момичета. Друг войник вече се бе приближил до нея, но тя не хареса ботушите му и му отказа. Аз бях вторият, който опита късмета си. Бях с различа униформа, но още не съм сигурен дали тя, или лицето ми привлякоха Любов.<br /> <br /> <strong>Джоузеф и Дороти Болотин. Женени от 1938 година.</strong><br /> <br /> Дороти: &bdquo;Никога не мисля за брака ни от гледна точка на годините. Мисля за него от гледна точка на хубавите години. В любовта, страстта и романтиката не траят вечно, затова смятам, че любовта се променя. Мога да кажа, че двамата още сме влюбени и се обичаме. Важни са вниманието и малките жестове. Той е невероятен мъж.&rdquo;<br /> <br /> <strong>Дик Деен и Гари Пейн</strong><br /> <br /> Дик: &bdquo;Заедно сме от 56 години. Няколко пъти съм си мислил, &bdquo;Да, познавам го от повече време, отколкото бях с майка си.&rdquo; Тя почина през 80-те. Той ме познава по-дълго от всеки друг. Никога не съм съжалявал за това. Не съм сигурен какво точно представлява любовта, но той е човекът, с когото исках да прекарам остатъка от живота си. Така и стана. За нас, любовта е нежеланието да се разделяме. Животът ни се гради един на друг.&rdquo;<br /> <br /> <strong>Зол и Глория Холцман. Женени от 1954 година.</strong><br /> <br /> Глория: &bdquo;Бях от типа момичета, които се влюбват мигновено. Затова на следващия ден казах на своя приятелка, &bdquo;Страхотно, вече съм влюбена&rdquo;. Но след първата си среща със Зол, не се чувствах така. Казах на приятелката си, &bdquo;Не, той беше много мил, изкарахме приятно, но само толкова&rdquo;. А тя ми отвърна: &bdquo;Обзалагам се, че това е човекът, за когото в крайна сметка ще се омъжиш.&rdquo;<br /> <br /> <strong>Джейк и Мери Джейкъбс. Женени от 1948 година.</strong><br /> <br /> Мери: &bdquo;Джейк ми каза, &bdquo;Дали ще е възможно да се оженя за теб?&rdquo;, а аз отвърнах, &bdquo;Възможно е, но не е много вероятно&rdquo;. И наистина беше така. Беше малко вероятно да се омъжа за него и той го знаеше. Затова, когато Джейк се върна в Тринидад, родителите ми изпитаха невероятно облекчение. Но той продължи да ми пише и ми каза, че възнамерява да се върне в Англия.&rdquo;<br /> <br /> <strong>Източник. APlus.com</strong><br />