На 23 май 1945 г. в сборен лагер край Люнебург се самоубива с цианкалий арестуваният 44-годишен Хайнрих Химлер - един от главните политически и военни дейци на Третия райх: райхсфюрер на СС (1929-1945), райхсминистър на вътрешните работи на Германия (1943-1945), райхслайтeр (1933), началник на РСХА - Главно управление за имперска сигурност (1942-1943). Личният му номер в СС е 168.
На 28 април 1945 г. на Хитлер му дават бюлетин от радиопрехващането, според който агенция &bdquo;Ройтерс&rdquo; и Стокхолмското радио съобщават за преговори на Химлер със западни съюзници относно негово предложение за капитулация на Германия и получения от тях отговор, че са съгласни да водят преговори, ако в тях бъде привлечен като трети партньор СССР.<br /> <br /> Същия ден Хитлер диктува завещание: &bdquo;Пред своята смърт изключвам бившия райхсфюрер от СС Хайнрих Химлер от партията и го снемам от всички държавни постове... Гьоринг и Химлер са водили тайни преговори с врага без моето съгласие и против моята воля, а също така са се опитали да вземат в свои ръце властта в държавата, с което нанасят на страната и на целия народ невъзвратима загуба, без да говоря за предателството към моята личност...&rdquo;<br /> <br /> Останал без фюрера, но запазил илюзии, Химлер започва да крои нови планове. Той вече се вижда като фюрер на следвоенна Германия. С настъпването на войските на съюзниците обаче неговите претенции стават все по-малко: той иска да е канцлер при райхспрезидентаДьониц, след това началник на полицията и накрая премиер на провинция Шлезвиг-Холщайн. Дьониц обаче отказва да предостави на Химлер какъвто и да е пост в своето правителство.<br /> <br /> Тогава Химлер взема решение да се скрие. Слагайки превръзка на едното око и мундир на унтерофицер от полевата жандармерия, на 20 май той се отправя към датската граница с чужд праспорт на името Хайнрих Хицингер, разстрелян наскоро и приличащ на Химлер.<br /> <br /> Със себе си Химлер взема шефа на ІІІ управление на РСХА (СД) Ото Олендорф, началника на своя секретариат Рудолф Брандт, своя лекуващ лекар и президент на Германския Червен кръст Карл Гебхардт, а също така адютанта си Гротман. Успяват да се прехвърлят през река Елба на запад.<br /> <br /> На 21 май 1945 г. те са арестувани от двамата бивши съветски военнопленници В. Губарев и И. Сидоров от състава на патрул на английска военна полиция и са изпратени в сборния контролен лагер №31 край Люнебург.<br /> <br /> Комендантът на лагера капитан Том Силвестър веднага обръща внимание на трима от новопристигналите арестанти: &bdquo;Двама са с висок ръст, а третият е малък, невзрачен и лошо облечен мъж&rdquo;. Той изпраща двамата в отделни килии и решава да разговаря с третия. Той обаче неочаквано снема превръзката от окото си, слага си очила и казва: &bdquo;Аз съм Хайнрих Химлер&rdquo;.<br /> <br /> Силвестър веднага звъни в секретната служба, откъдето идват двама офицери. Вечерта пристига и Робърт Мърфи, началник на секретната служба на британския командващ Монтгомъри.<br /> <br /> Тъй като подозира, че Химлер може да има отрова за самоубийство, Мърфи заповядва да го обискират. При обиска наистина е намерена ампула с отрова. След това лекарят забелязва в устата на Химлер страничен предмет и решава да го приближи до светлината. Тогава Химлер стиска челюсти, разчупва ампулата с цианкалий и след няколко секунди умира. Смъртта е констатирана в 11:04 часа на 23 май.<br /> <br /> След изследване на тялото, британците погребват Химлер в парка на Люнебург. След някое време обаче възниква необходимост от повторно изследване на тялото, тъй като се появяват съмнения в идентичността на Химлер. С тази цел тялото е ексхумирано и повторно изследвано, след което е кремирано, а пепелта е разпилян в гората край Люнебург.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br />