Тефтерчета, тетрадки и списъци... - с тях се замеряме от началото на т. нар. Демокрация. Без особена полза, освен неколкодневен медиен шум. Преди Тетрадката на Цветан Василев, Тефтерчето на Филип Златанов, Оня списък, имаше и една Бяла книга на Виденов. Която потъна в черна дупка. Народното издание "ШОУ" отново тръгна по следите на „похитения кивот на прехода”.
Годината е 1995-а. Жан Виденов е вече на власт. В предизборната си кампания лидерът на БСП обещава на народа, че ще извади на показ неизпраните кирливи ризи на предишните правителства. Старейшините в партията благодушно възприемат анонса като бъдещ изстрел от упор срещу правителствата на Димитър Попов и СДС, завещали лошото си наследство на левицата. Столетницата печели властта. Нейният млад лидер става премиер и веднага се заема да изпълни обещанието си. Да, но това не става по начина, по който са си го представяли червените жреци. Случва се нещо доста по-различно.<br /> <br /> Ето какво си спомня пред &bdquo;ШОУ&rdquo; за този мистичен период на прехода Невена Гюрова - медиен съветник по онова време на Жан Виденов: &bdquo;Малко повече от месец, след като встъпи в длъжност, Жан изпълни обещанието си, но не както си го представяха тогавашните кукловоди в БСП. Започнаха мъките около т. нар. Бяла книга. Виденов нареди на министрите си всеки един от тях да направи &bdquo;опис&rdquo; на времето преди него. И... всички започнаха да се ослушват. Обещаваха, днес-утре, но се скатаваха по всякакъв начин. Само един-двама драснаха по нещо, което ставаше единствено за кошчето за боклук. <br /> <br /> <strong>Пълен саботаж! </strong><br /> <br /> Сега, от дистанцията на времето, си давам парадоксалната сметка, че най-зле при Виденов се представиха министерствата, в които Филип Димитров направи радикална чистка, след като дойде на власт. Най-добре беше финансовото министерство, където Костов не беше замахнал с голямата метла. Вярно, че уволни някои хора от върхушката, но можещите кадри надолу &ndash; не. Размести ги по постове, но запази министерството от тотални политически чистки и така постави началото на една своеобразна традиция във финансовото ведомство. Това е една от скритите, но значими заслуги на Иван Костов пред новата българска държава. Както и да е... <br /> <br /> След като усети бойкота от страна на министрите, вместо да им вдига скандали, Жан извика мен, шефа ми Краси Райдовски, говорителя Кольо Балтов и ни казва: &bdquo;Министрите ги оставете, вземете и напишете една книга. Пишете по журналистически, като публицистика. Това е положението! Трябва да имаме нещо&rdquo;. <br /> <br /> Запретнахме ръкави, но бързо разбрахме, че не сме капацитети по въпросите на финансите, социалната политика и т.н. Тогава ми хрумна да се обадим на Гришата Лилов, който работеше в &bdquo;Труд&rdquo; и вече дърпаше &bdquo;котката за опашката&rdquo;. Краси Райдовски пък познаваше жена му, която тогава работеше в банка. Срещнахме се с двамата. Обяснихме им за какво става въпрос, включително това, че Жан Виденов ни е дал картбланш да търсим само истината и да не жалим никого &ndash; нито Беров, нито комунистическите управления. Просто обективната картина. Поклон на Гришата. Седна и писа пет дни по десет часа с помощта на жена си и написа 150-200 страници. Писа без пари, без нищо - за идеята. <br /> <strong><br /> Целта беше да бъде разбита цялата олигархия</strong><br /> <br /> Защото политическата класа беше започнала да се &bdquo;самоосъзнава&rdquo;, корумпира, срастваше се с властта, с мафията, с бизнеса. Приказните печалби от югоембаргото вече се бяха развихрили като пир по време на чума. Далаверата от него така вилнееше, че просто им беше бедна фантазията на хората какви пари се правеха! Тогава започна и създаването на измислените кухи банки, чрез които групировките засмукаха огромни пари. В интерес на истината, процесът стартира още през 1992 г., при Филип Димитров, хайде не се лъжем. Да, всичко това процъфтя при Беров. При него започнаха да се източват предприятията. &bdquo;Мултигруп&rdquo; такова смукане му удари, че просто не беше за вярване! А далаверите, които правеше БНБ, също бяха невероятни! Главните дилъри, впоследствие - собственици на една нашумяла сега банка, да не ги споменавам поименно, винаги имаха вътрешна информация и направиха щури пари. После &bdquo;засмукаха&rdquo; пари от Първа частна банка и превърнаха Първа финансова брокерска къща в Първа инвестиционна банка.<br /> <br /> <strong>Как ставаше номерът с бързите и лесни пари? </strong><br /> <br /> Значи БНБ определя лихвата и вдига валутния курс, но тия научават по-рано, купуват огромни количества валута и след това ги реализират с баснословни печалби. БНБ начело с дедо Тото - Тодор Вълчев, беше толкова корумпирана институция, че просто ни е бедна фантазията! Гришата пишеше, че на хартия състоянието на банките е много добро, но на практика са фалирали и е само въпрос на време кога ще рухнат. И, естествено, изводът му беше, че всичко това е заради политиката на БНБ, която позволява на банките да изсмукват пари от гражданите и от реалната икономика.<br /> <br /> На премиера написаното от Григор Лилов много му хареса. Не се опита да потулва вината на БСП, най-вече за банковата система. Предостави написаното на Министерския съвет. Нареди отпечатването на брошурата. Аз просто координирах нещата, но запазих името на Григор Лилов и жена му в тайна. Затова Луканов си помисли, че аз съм я писала. Виденов пък първо я изпрати на министрите си да я прочетат, да нанесат поправките си и да си кажат мнението. После свика заседание и на първо четене по написаното беше одобрено и гласувано, въпреки отделните забележки. <br /> <br /> <strong>Е, да но...&rdquo;</strong><br /> <br /> Всичко би било прекалено хубаво, като в приказките, и &bdquo;Бялата книга&rdquo; би била легализирана още на първото заседание на Министерския съвет, ако Георги Пирински не надава вой и рев като на умряло, спомня си Невена Гюрова. Външният ни министър заявява категорично, че няма да приеме раздела за своето министерство. Тогава Виденов му заявява: &bdquo;Добре, ще махнем този раздел, напиши го ти&rdquo;. Пирински също запретва ръкави и сътворява свой вариант, от който излиза, че едва ли не СДС са убийци на българската дипломация, която била страхотна преди това, но идва лошото СДС унищожава я и вече няма дипломация. <br /> <br /> На 13 март 2005 г. в Министерския съвет идва Луканов, нахлува едва ли не с взлом в кабинета на Виденов и му вдига чутовен скандал с пяна на устата. Защото неговото управление също е &bdquo;цъфнало&rdquo; в &bdquo;Бялата книга&rdquo;. И то доста яко! С пълната си пасивност през 1990 г., когато Луканов нищо не върши, само говори, симулира писане на програми, дрънка какви хубави неща щял да направи и хубавото се изчерпва дотук.<br /> <br /> Междувременно информация за колизиите около &bdquo;Бялата книга&rdquo; изтича в &bdquo;Нощен труд&rdquo; след &bdquo;заговор&rdquo; на Невена Гюрова и съгласието на Красимир Райдовски. <br /> <br /> <strong>Нов чутовен скандал. Луканов беснее</strong><br /> <br /> Виденов обаче като същински опълченец не отстъпва и крачка назад. Невена Гюрова си припомня драмата зад министерските двери по следния начин: &bdquo;По времето на въпросните събития Жан Виденов ходеше като парализиран. Просто се чудеше какво да прави. Беше адски потиснат. Направо скапан. Съветваше се не само с пресцентъра, но и с много по-отговорни хора от нас в структурите на БСП. Та ние с Райдовски дори не бяхме членове на БСП. Спомням си, че тогава съветвах младия премиер: &bdquo;Жан, сега е моментът, в който ще се реши съдбата на твоя кабинет&rdquo;. И това беше искреното ми мнение - ако отстъпи, губи битката срещу Луканов и стоящата зад него олигархия и мафия. Викам му: &bdquo;В момента имаш адски авторитет и влияние, както вътре в БСП, така и в обществото, обяви война на тия ретроградни далавераджийски сили, които Луканов олицетворява, застани зад тая Бяла книга и обяви, че БСП иска да започне на чисто. Нека книгата се приеме на МС като официален документ и се публикува. Ама Пирински щял да подаде оставка? Ами много важно! Народът ще си разплете чорапите за тоя празнодумец! Нито народът, нито електоратът на БСП ще си накриви капата, че Пирински ще си подаде оставката. Качествени хора за външен министър &ndash; бол&rdquo;.<br /> <br /> <strong>Да, ама не</strong><br /> <br /> Жан Виденов се колебае и накрая решава, че трябва да се направят компромиси, за да се обединят крилата в БСП. Добавя: &bdquo;Добре, ще пишем нова Бяла книга, обаче тоя път, ако всяко министерство не ни предостави по нещо, ще публикувам първата, а Пирински нека си подава оставката.<br /> <br /> В крайна сметка всеки министър драсва по нещо, пресслужбата го събира в един файл и го праща в печатницата на Министерския съвет. Резултатът е пълен сурогат на оригиналната &bdquo;Бяла книга&rdquo;, в която, освен всичко друго, се говори и за генезиса на групировките, за кухите банки, за югоембаргото, дори за Г-13. Естествено, никой не му обръща никакво внимание на сурогата. С това Жан Виденов прави капитална стратегическа грешка. <br /> <br /> На всичко отгоре подправената &bdquo;Бяла книга&rdquo; е засекретена като служебна тайна, а след време се оказва, че от оригинала няма и следа, въпреки че той също би трябвало да бъде част от архивираните анали на Министерския съвет...<br /> <br /> <strong>Славей КОСТАДИНОВ </strong><br /> <br />